Откриване на железопътната линия Казанлък – Карлово

След освежаващ летен дъжд през нощта, на 3 октомври 1939 г. Казанлък осъмна под необичайно ясно и усмихнато небе. Стара планина и Средна гора изглеждаха като измити – ясно очертани върхове, ридове и долини блестяха на утринното слънце. На този ден – празника на възшествието на Негово Величество Царя на престола – тържествено трябваше да бъде открита за редовна експлоатация новопостроената железопътна линия Казанлък–Карлово. С дължина 60 км, тя е част от подбалканската железопътна артерия, която след завършването на участъка Макоцево–Сопот ще осигури най-кратката връзка между столицата София и Черноморското крайбрежие.

Гара Казанлък бе пищно украсена със знамена и зеленина. Над един от коловозите се издигаше величествена арка от свежи клонки. Около 8 ч. сутринта районът около гарата се изпълни с многолюдно множество – жители на Казанлък и околните села. Пред гарата бе строена почетна рота с бойно знаме и оркестър, а наблизо – ученици от местните училища. Около арката бяха представители на духовенството, водени от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Павел, железопътни служители, сестри от девическия манастир, членове на различни дружества и организации.

В 8 ч. пристигна специалният влак от София, от който слязоха: министър-председателят г-н Кьосеиванов, председателят на Народното събрание г-н Ст. Мошанов, министрите ген. Т. Даскалов, Д. Божилов, Б. Филов, Вл. Аврамов, Ил. Кожухаров и Ив. Багрянов, командирът на Пловдивския гарнизон ген. Г. Марков, бивши министри на железниците, висши чиновници от Министерството на железниците и други официални гости.

В 8:45 ч. пристигна и Височайшият влак. От него слязоха Негово Величество Царят, Нейно Величество Царицата, Техни Царски Височества княгиня Евдокия и княз Кирил, заедно с придружаващите ги лица. След като Царят поздрави почетната рота, той бе приветстван от кмета на Казанлък с кратка реч. Последваха поздрави с министрите и другите официални гости. При арката, посрещнат от митрополит Павел с кръст в ръка, бе отслужен тържествен водосвет. Със специална молитва и ритуално поръсване на релсите митрополитът благослови новата железница.

След водосвета, Царят взе златни ножици, поръсени със светена вода, и преряза трицветната лента, държана от млади девойки, с което официално откри линията Казанлък–Карлово с думите:

„Поздравявам сърдечно всички труженици на българското железопътно дело, както и населението, с чиито усилия и средства бе създадена тази нова линия. Обявявам железопътната линия Казанлък–Карлово за открита за експлоатация. Нека тя служи на интересите на българския народ и бъде двигател на благоденствието в този красив български край. Бог да е на помощ!“

Последва тържествено многолетствие за Царя и Царския дом, за строителите на железницата и за целия благочестив български народ. Митрополит Павел благослови Техни Величества със светена вода, поднесе им кръст, поздрави Царя по случай празника на възшествието му на престола и за новата културно-икономическа придобивка – плод на мъдра и градивна политика. Той молитвено пожела в дните на Негово Величество в България да има мир, народно благоденствие и нови победи на полето на мирния труд.

След като Царят поздрави министрите и мнозина присъстващи, Височайшите особи се настаниха в царските вагони, министрите – в министерския салон-вагон, а останалите вагони се изпълниха с народ. Дългият влак, теглен от два мощни парни локомотива, потегли към Карлово под бурните възгласи „ура“ от хилядното множество.

На всяка гара и спирка народът посрещаше влака. Техни Величества слизаха, обсипвани с цветя, изслушваха приветствията на местните кметове, разговаряха с хората, милваха децата, предизвикваха възторжени възгласи и не една радостна сълза. Хората навсякъде изразяваха любовта и почитта си, поднасяйки букети и дарове от плодовете на своя труд. Митрополит Павел благославяше всяко станционно здание, поръсвайки го със светена вода.

Особено тържествени и възторжени бяха посрещанията на гарите в Габарево, Калофер и Ботево. В 12:45 ч. влакът бавно навлезе в богато украсената с дъбова зеленина и национални знамена гара Карлово. Многохилядно множество, ученици и войници, приветстваха пристигането с възгласи на радост.

Пред специално изграден павилион от зеленина, Техни Величества и свитата им бяха посрещнати от духовенството на Пловдив и Карлово, начело с митрополит Кирил. Тук бе отслужен тържествен благодарствен молебен. Преди възгласяването на многолетие, митрополит Павел произнесе вълнуващи слова:

Той отдаде хвала на Негово Величество, който пое престола в мрачен октомврийски ден, когато след народното бедствие тъмнина бе легнала върху сърцата на българите. Но с търпение, мъдрост, вяра в Бога и увереност в трудолюбието и несломимия дух на народа, Царят разчисти хоризонта, върна надеждата за светло бъдеще и изведе народа до мирни победи – като днешната. И днес, когато велики народи са във война, а други тръпнат пред неизвестността, българският народ върви с увереност към мир и нови постижения.

След молебена Негово Величество Царят, застанал на локомотива на влака, под напрегнатото внимание на присъстващите, произнесе кратко, но съдържателно слово:

„Ваши Високопреосвещенства, уважаеми граждани на Карлово, господа,

Светът днес е изправен пред тежки изпитания. В тези съдбоносни времена българският народ, който е преживял толкова горчиви разочарования в миналото, направи своя решителен избор — избра пътя на мира. Той върви по него с ясното съзнание, че така най-добре ще опази своите жизнени интереси и ще подготви по-светло бъдеще за Родината.

Стабилността и спокойствието, осигурени благодарение на последователната политика на мир, ни позволяват днес да се съберем тук, за да отбележим още едно тържество в културния и стопанския живот на България — нов значим успех на българската техника и българския труд.

Особено съм радостен, че това тържество се провежда в този красив край на страната — свързан с епичните борби на нашето Възраждане и Освобождение, в подножието на величествената Стара планина, родила и закърмила с дух на свобода толкова безсмъртни борци и герои.

Нека днешното тържество бъде също така и знак на признателност към тези български синове, както и към всички дейци, които извоюваха и съградиха българската свобода и независимост.

Железопътната линия Казанлък – Карлово, която днес откриваме, е част от голямата подбалканска железопътна артерия. В бъдеще тя ще свърже по най-кратък път Западна България и столицата със Черноморието, като повиши поминъка на будното и трудолюбиво население в целия този район.

А тук — в китната Розова долина — тя ще привлича все повече посетители и поклонници на местата, където някога ревниво се е пазела и поддържала искрата на българския национален дух.

Сърдечно честитя тази нова културна придобивка на българския народ и на населението, което тя ще обслужва. Поздравявам горещо всички, които са допринесли за изграждането на тази линия, с пожелание тя да носи благополучие и напредък на този наш прекрасен и родолюбив край.

Да живее България!“

След Царското слово реч произнесе и министърът на железниците г-н Аврамов. Накрая Негово Величество, поздравявайки тържествено преминаващата в церемониален марш войскова част, строените ученици и хилядното множество, замина заедно с Нейно Величество Царицата, Техни Царски Височества Княгинята и Княза, както и придружаващите ги лица, за резиденцията си в с. Карловска баня.

По покана на Негово Величество малко по-късно в двореца „Баня“ на интимен обяд присъстваха Техни Високопреосвещенства митрополитите Павел и Кирил, министрите, водени от министър-председателя, председателят на Народното събрание и началникът на Пловдивския гарнизон генерал Марков.

П.К.

Църковен вестник, Год. XL, Брой 38, София, 13 октомври 1939 г.

Прачичо Владимир Николов Аврамов – последният законно избран Първи председател на Върховния касационен съд преди установяването на комунистическия режим в Царство България. Избран е на този пост през 1942 г., след като преди това е заемал редица ключови позиции в съдебната система, включително началник на Углавното отделение на Министерството на правосъдието и Главен прокурор при Върховния касационен съд (1931–1942). Министър на железниците, пощите и съобщенията и управляващ министерството на благоустройството и обществените имоти в третия кабинет на Георги Кьосеиванов. Неговата кариера е белязана от висок професионализъм и безкомпромисна преданост към принципите на правото. След политическия преврат на 9 септември 1944 г. и установяването на комунистическа власт с помощта на Червената армия, Владимир Аврамов, заедно с много други висши магистрати, политици и общественици от предишната държавна уредба, попада под ударите на т.нар. Народен съд – извънреден съдебен орган, създаден с Наредба-закон от новата власт с цел да „разчисти“ политическото минало. Народният съд не отговаря на международните стандарти за правосъдие – липсва институционална независимост, няма реално право на защита и обжалване, а присъдите му, включително смъртните, се изпълняват незабавно и без право на милост. Аврамов е оправдан, но е обект на тежки репресии: интерниран в Ловеч, подложен на политически и физически тормоз, а семейството му също става жертва на режима – лишено от възможност за професионално и обществено развитие, изложено на постоянен контрол и натиск от Държавна сигурност.