Роман-Симеон – последният представител на Омуртаговия род

Биографична реконструкция по извори и критическа историография

Произход и ранни години (ок. 930–969)

Роман-Симеон е вторият син на българския цар Петър I (†969) от брака му с византийката Мария-Ирина Лакапина, внучка на император Роман I Лакапин. Роден е около 929–930 г., най-вероятно в столицата Преслав. По бащина линия произхожда от дома на Омуртаг, а чрез майка си има пряка връзка с византийската императорска династия, което прави фигурата му особено значима в контекста на българо-византийските отношения в X век.

Сведения от византийски извори (вкл. Скилица) позволяват да се предположи, че още в ранна възраст Роман е възприеман като възможен дипломатически заложник, както и носител на династичен символизъм. Възможно е заедно с майка си да е присъствал в Константинопол около 931–932 г., при погребението на дядо си Христофор Лакапин.

Плен и скопяване (969–977)

След падането на Велики Преслав през 969 г., при похода на император Йоан Цимисхий, цар Петър абдикира (или умира), а Борис II и Роман са отведени като пленници в Константинопол. Това е засвидетелствано от Йоан Скилица и Титмар Мерзебургски.

По-вероятно е Роман да е бил скопен малко след пристигането си във Византия. Според Скилица (и допълнено от Зонара), евнусът Роман впоследствие получава дворцовата титла „препозит“, запазена за евнуси от императорския антураж, което е непосредствено доказателство за физическо осакатяване, в съответствие с византийската политика по неутрализиране на династични претенции. Това обезсмисля пълноправното му царуване от канонична гледна точка.

Бягство и престой в България (977–991)

Около 977 г., двамата братя Борис II и Роман успяват да избягат от Константинопол. На българската граница Борис II е убит погрешка от гранична стража на комитопулите, които вече са в открита съпротива срещу ромеите.

Роман е посрещнат с почести и символично признат като цар, за да легитимира съпротивата срещу Византия. Това свидетелстват някои византийски извори (Скилица), но е оспорвано от историци като Сърджан Пириватрич, който аргументира, че евнус по тогавашното схващане не може да царува, а ролята на Роман е церемониална, докато реалната власт държат Самуил и Арон.

Престоят на Роман в Скопие, което вероятно е неговата резиденция, продължава до 991 г., когато при поход на Василий II той е отново пленен.

Втори плен и византийска служба (991–1003/1004?)

Скилица посочва, че Роман е отведен повторно в Константинопол. Византийският император му възлага стратегския пост в Абидос – важна крепост по Проливите, и му присъжда титлата „препозит“. Това се случва след превземането на Скопие от Василий II през 1003 г., което предполага, че Роман е жив след тази дата.

Това директно опростестява версията, базирана на Яхия Антиохийски, според когото Роман умира в Константинопол още през 997 г. Възможно е арабският хронист да е сгрешил или да говори за де факто смърт (т.е. политическа неактивност).

Смърт и историческа интерпретация (1003–1005?)

Не разполагаме с директно известие за смъртта на Роман. След назначаването му за стратег в Абидос и носенето на титлата „препозит“, той изчезва от хрониките. Вероятно умира в периода 1003–1005 г., извън България, в качеството на византийски васал или чиновник, лишен от всякакво реално политическо влияние.

Историческа значимост и заключение

Роман-Симеон е последният по кръв български цар от династията на Крум и Омуртаг. Неговата фигура е символична, а не реално властническа. Използван е за легитимиране на съпротивата срещу Византия, след което изиграва роля на политически инструмент и във Византия.

В историографията съществуват три основни версии за неговата съдба:

Версия	Източник	Критичен анализ
Умира през 997 г. в плен в Константинопол	Яхия Антиохийски	Съмнителна – липса на подробности, не съответства на други сведения
Умира след 1003 г. като стратег на Абидос	Скилица, Зонара	Най-вероятна – потвърдена от титли и логика на събитията
Умира като цар в Скопие през 997 г.	училищна историография, романи	Несъстоятелна – противоречи на всички сериозни извори

Обобщение

Роман-Симеон не е бил пълноценен цар, а церемониален символ, използван както от българите в Скопие (977–991), така и от византийците след това. Най-вероятната хронология на живота му е:

• Роден: ок. 930 г.

• Скопен: след 969 г.

• Бягство и престой в България: 977–991

• Втори плен: 991

• Назначение в Абидос: след 1003

• Смърт: вероятно между 1003 и 1005 г.

Той остава една трагична фигура на прехода, затворена между две империи – без реална власт, но с голяма символична тежест за българската държавност в края на X и началото на XI век.

ХРОНОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА НА ЖИВОТА НА РОМАН-СИМЕОН (ок. 930–1003/1005)

Година	Събитие	Източници / Бележки
ок. 930 г.	Раждане на Роман, син на цар Петър и Мария-Ирина Лакапина	Преслав; по родословни и логически реконструкции
969 г.	Пленен заедно с брат си Борис II от Йоан Цимисхий след падането на Велики Преслав	Скилица, Лъв Дякон; потвърдено от Йоан Зонара
сл. 969 г.	Скопен във Византия (вероятно скоро след пленяването)	Скилица; поради назначението му по-късно за препозит
977 г.	Бягство от Константинопол; Борис II е убит на границата; Роман стига в Скопие	Скилица, Зонара
977–991 г.	Престой в България, формално признат за цар (възможно символично)	Спорно – Скилица твърди „цар“, Пириватрич отрича поради скопяване
991 г.	Втори плен от Василий II, отведен отново в Константинопол	Скилица
1003 г.	Назначен за стратег на Абидос и „препозит“ – византийска длъжност за евнуси	Скилица, Зонара
ок. 1003–1005 г.	Вероятна смърт на Роман като византийски чиновник	Хипотетично, на базата на липса на данни след това

Кратко резюме на основните спорове в историографията

Въпрос	Спорно ли е?	Обобщено състояние на дискусията
Бил ли е Роман скопен?	Не	Да. Скилица, Зонара и титлата „препозит“ го потвърждават
Бил ли е признат за цар в България?	Да	Съмнително; вероятно формално, за легитимност, без реална власт
Кога и къде умира Роман?	Да	Вероятно след 1003 г. във Византия; Яхия твърди – 997 г.
Управлявал ли е самостоятелно?	Не	Не – властта е у комитопулите

Заключение

Историята на Роман-Симеон е ключов пример за това как междуизворовите противоречия и националните историографски нужди могат да доведат до устойчиви, но погрешни представи. Най-вероятната хронология и биография сочат към:

• Скопен принц, използван за легитимация на съпротивата.

• Пленен за втори път, но по-късно интегриран във византийската система като дворцов евнух.

• Жив след 1003 г. – вероятно умира в периода 1003–1005 г.

Няма сериозни основания да приемем 997 г. като сигурна дата на смъртта.

Лалю Метев, 19 юни 2025 г.

Лалю Василев Метев (р. 20 октомври 1968 г., София) е български юрист, мислител и изследовател с дълбок и последователен интерес към българската средновековна история, каноничното право и политическата теология на царската власт. Магистър по право, Метев съчетава строгата юридическа подготовка с проникновен хуманитарен поглед, насочен към византийската държавност, православната еклесиология и генеалогията на българските царски династии. Автор е на множество аналитични текстове и реконструктивни студии, в които обединява документалната прецизност на академичното изследване с философската чувствителност към историческия контекст и духовната символика на властта. Отличителна черта на неговата методология е съпоставителният анализ на извори – византийски, български и арабски – подложени на критично преосмисляне извън рамките на утвърдената историографска догма. В настоящото изследване Метев прилага междудисциплинарен подход, обединяващ византинистика, канонично право и политическа философия, за да осветли съдбата на Борис II и Роман-Симеон – последните представители на Преславската династия. Особено внимание е отделено на проблема за каноничността на царската власт при евнуси и ролята на Роман като мост между династична легитимност и историческа необходимост в епохата на възхода на Самуиловата държава. Творчеството на Лалю Метев се отличава с концептуална дълбочина, методическа последователност и богата интерпретативна култура. То представлява значим принос към съвременната историография и към по-широкия дебат за православната концепция за царство, помазание и приемственост в средновековна България.