Кога умира Роман-Симеон, син на цар Петър? Анализ и хипотези

Изворите – съпоставка и проблематика

1. Яхия Антиохийски (Яхъя ал-Антакки) – арабският източник

• Дата на смъртта: 997 г.

• Обстоятелства: Роман умира в Константинопол, в плен, след второто си залавяне от Василий II през 991 г.

• Логика на извора: Консистентен с византийската практика – заловен цар, скопен, държан като безобиден заложник. Без конкретно описание на длъжност или титли.

2. Йоан Скилица (и Скилица-Кедрин) – византийски хронист

• Дата на смъртта: Не е изрично посочена, но логично – след 1003 г.

• Обстоятелства: След падането на Скопие (1003), Роман е назначен за стратег на Абидос и получава титлата „препозит“ – характерна за евнуси с близост до двора.

• Значение: Потвърждава скопяването; издигането до военна и дворцова длъжност предполага, че Роман е жив след 1003 г.

3. Зонара и Валсамон – коментатори на каноничното право

• Повтарят сведението на Скилица. Подкрепят постановката за пост във Византия (Абидос) и потвърждават, макар и косвено, че Роман е евнух с висок сан.

4. Златарски (на базата на Яхия)

• Избира датата 997 г., подчертава пленничеството в Константинопол и приема, че Роман е бил „признат цар“ от комитопулите – макар и символично.

• Причина за избора: желание да подреди хронологично събитията и да обвърже възкачването на Самуил с „празен“ престол след смъртта на законния представител на династията.

Исторически и политически контекст

• Скопяването на Роман: Вероятно вярно. Отговаря на византийската практика за лишаване от династическа легитимност. Подкрепено от Скилица (директно) и от титлата „препозит“ (индиректно).

• Възможност да бъде цар: Според тогавашното разбиране за легитимност – не. Евнуси не могат да бъдат пълноценни владетели. Това прави версията, че е бил символичен цар (по западен образец на „rex in absentia“) по-вероятна.

• Роля в България (977–991): Вероятно фигура на легитимност, докато реалната власт е у Самуил. Подобна практика е позната от много епохи: слаби династи, поддържани за фасада от силни регенти или узурпатори.

Оценка и заключение

✅ Най-вероятен сценарий:

• Роман е скопен още в Константинопол около 970 г.

• През 977 г. бяга с брат си Борис II, който е убит, а Роман се задържа в Скопие с помощта на комитопулите.

• До 991 г. е поддържан формално от Самуил и Арон като „законен представител“ на династията, но няма пълна власт.

• През 991 г. е заловен от Василий II.

• След 1003 г. е назначен за стратег в Абидос и получава титлата „препозит“ – вероятно починал малко след това, между 1003–1005 г.

🚫 Неверни или опростени сценарии:

• Че е царувал реално в Скопие до 997 г. и е умрял там.

• Че не е бил скопен – твърдение, невъзможно предвид наличието на титлата „препозит“.

Заключение

Историята на Роман-Симеон е ключов пример за това как междуизворовите противоречия и националните историографски нужди могат да доведат до устойчиви, но погрешни представи. Най-вероятната хронология и биография сочат към:

• Скопен принц, използван за легитимация на съпротивата.

• Пленен за втори път, но по-късно интегриран във византийската система като дворцов евнух.

• Жив след 1003 г. – вероятно умира в периода 1003–1005 г.

Няма сериозни основания да приемем 997 г. като сигурна дата на смъртта.

Лалю Метев, 19 юни 2025 г.  

Лалю Василев Метев (р. 20 октомври 1968 г., София) е български юрист, мислител и изследовател с дълбок и последователен интерес към българската средновековна история, каноничното право и политическата теология на царската власт. Магистър по право, Метев съчетава строгата юридическа подготовка с проникновен хуманитарен поглед, насочен към византийската държавност, православната еклесиология и генеалогията на българските царски династии. Автор е на множество аналитични текстове и реконструктивни студии, в които обединява документалната прецизност на академичното изследване с философската чувствителност към историческия контекст и духовната символика на властта. Отличителна черта на неговата методология е съпоставителният анализ на извори – византийски, български и арабски – подложени на критично преосмисляне извън рамките на утвърдената историографска догма. В настоящото изследване Метев прилага междудисциплинарен подход, обединяващ византинистика, канонично право и политическа философия, за да осветли съдбата на Борис II и Роман-Симеон – последните представители на Преславската династия. Особено внимание е отделено на проблема за каноничността на царската власт при евнуси и ролята на Роман като мост между династична легитимност и историческа необходимост в епохата на възхода на Самуиловата държава. Творчеството на Лалю Метев се отличава с концептуална дълбочина, методическа последователност и богата интерпретативна култура. То представлява значим принос към съвременната историография и към по-широкия дебат за православната концепция за царство, помазание и приемственост в средновековна България.