Александру барон Белу (първоначално Белио) (*5 май 1850, Букурещ – †25 април 1921, Урлац) е румънски юрист, нумизмат, пионер на румънската художествена фотография, колекционер и меценат.

Биография

Александру Белу е роден като син на Щефан Белу (Белио) (*26 април 1824 – †17 август 1902) и Елиза, дъщеря на влашкия княз Барбу Димитрие Щирбей. Детството и началното си образование прекарва в Швейцария, където се установява майка му след развода с баща му и където умира през 1890 г. Гимназиалното си образование продължава в Париж, след което следва право в Парижкия университет, който завършва през 1873 г.

В Париж живее в дома на своя чичо Жорж дьо Белио – известен лекар и покровител на импресионистите, включително Сисле и Моне, както и виден колекционер на импресионистично изкуство.

Именно в този дом Белу за първи път се сближава с изкуството и се запознава с румънския художник Николае Григореску, с когото установява трайно и дълбоко приятелство, довело до взаимно влияние в творческите им търсения.

На 21 октомври 1873 г. Александру Белу сключва брак с Александрина Александреску (позната и с псевдонима си Илеана Праля) – преподавателка по математика в Плоещ, която впоследствие се включва активно в комунистическото революционно движение и през 1913 г. се омъжва за Християн Георгиевич Раковски.

Въпреки че семейството Белу притежава имоти в Ница, Венеция, Виена и Париж, Александру се установява окончателно в лятната си резиденция в Урлац – имението Конук Белу – заедно със своите седем деца. Там развива изключително активна и богата колекционерска дейност. Колекцията му включва етнографско, декоративно, изобразително и източно изкуство, както и нумизматика и библиофилия.

Имението му се превръща и в културен център, посещаван от видни фигури на румънския културен живот, сред които кралица Мария на Румъния, Николае Григореску, Север Бурада, Теодор Аман и Джордже Енеску. Заможността на Белу се доказва и от факта, че още през 1900 г. имението му разполага с електрическо осветление, автомобили, телефонна линия и фотографска лаборатория за проявяване на снимки. Освен това в дома му има и „домашно кино“, където гледа прожекции на братята Люмиер.

След смъртта му през 1921 г., един от синовете му – Джордже/Георге Белу (*1883, Париж – †1973, Букурещ) завещава имението (на рум. conac) на Румънската академия (Academia Romаnă).

Приятелство с Николае Григореску

Както вече бе споменато, Александру Белу и Николае Григореску са били близки приятели. Те оказват взаимно влияние върху творчеството си, до такава степен, че е трудно да се определи кой от кого е бил повлиян. Особено интересен е въпросът относно прочутата серия картини на Григореску „Колата с волове“ (Car cu boi): дали художникът се е вдъхновил от фотографиите на Белу, или обратното – дали Белу е избрал темата под влияние на живописните композиции на приятеля си. И в двете творчества темата на селския живот и волските каруци е силно застъпена. Несъмнено е обаче, че приятелството им е съзнателно насочено към утвърждаване и визуализиране на румънската народна традиция.

Фотографската дейност на Александру Белу

Сред всички свои занимания, Белу отдава най-голямо внимание на фотографията. С огромно увлечение заснема селския живот, полето, планините и долините, както и сцени на труд, ежедневието на селяните и природни пейзажи. Характерно за стила му е документалната неподправеност: не идеализира персонажите, не ги стилизира, не добавя идеологически рамки. Белу оставя обектите да „говорят сами за себе си“, в тяхната естествена красота и простота. От днешна гледна точка неговите снимки представляват важни визуални свидетелства за историята и културата на румънската провинция от края на XIX и началото на XX век. Много от фотографските му стъклени плаки все още се съхраняват в частни колекции на селяни или са „загубени“ на тавани из околността.

Колекцията на Александру Белу

Колекцията му включва: декоративно изкуство, порцелан, съдове и инструменти; етнографски предмети, румънски килими от XIX век; редки и луксозни библиофилски издания; мебели от различни стилови епохи; източно и далекоизточно приложно изкуство; икони и оръжия от XVIII–XIX век.

Сред художествените произведения личат: японска гравюра; икони от XVIII–XIX век; живописни платна на художниците Север Бурада, Павел Динкович, Еуджен Максимович, Теодор Аман, Йон Андрейеску; редки литографии на Карол Поп дьо Сатмари; бронзови скулптури, включително копие на „Венера Милоска“.

Лалю Метев, 23 юни 2025 г.

 

Лалю Василев Метев (р. 20 октомври 1968 г., София) е български юрист, публицист и изследовател, чийто дългогодишен интерес е насочен към аристократичната култура, генеалогията и културно-историческото наследство на Югоизточна Европа. Въпреки че е магистър по право, неговото авторско присъствие се откроява преди всичко в областта на историко-публицистичния анализ и културната критика. Публикациите му изследват сложните взаимовръзки между власт, идентичност и памет, а стилът му се отличава с умел синтез между правен реализъм, историческа плътност и философска дълбочина. Темата за фамилията Белу (Белю) органично се вписва в неговата изследователска линия, посветена на духовните и културни практики на балканските аристократически елити. За Метев дарителството не е просто материален акт, а форма на съзнателна обществена отговорност, която придава смислова и морална тежест на понятието „елит“ в класическия му смисъл. Настоящото изследване върху рода Белу е част от по-широкия му опит да съхрани и осмисли транснационалните културни мрежи, които оформят облика на Централна и Източна Европа в модерната епоха.