Из Рилската преправка на „История славянобългарска“
(осъвременен научен преразказ)

Мавро Орбини, пишещ на латински, говори за произхода на славянския род. След Потопа, изпратен от Бога по времето на Ной (в 2342 година от сътворението на света), останали живи само осем души – Ной, тримата му синове: Сим, Хам и Яфет (Афет), и техните съпруги. Като видял, че целият човешки род е загинал, Ной разбрал, че от неговото потомство Бог ще възстанови човешкия род по цялата земя и ще остави вечно славен спомен за него.

Тогава той повикал синовете си – Сим, Хам и Яфет – и разделил между тях земята на три части, така че, когато потомството им се умножи, всяко племе да знае в коя посока да се засели. Симу отредил Азия – източната част; Хаму – Африка, южната част; а на Яфет – Европа, западната и северната страна на света. Заповядал им да не пристъпват това нареждане.

След 529 години от Потопа човешкият род се умножил. Всички хора говорели един език, имали една вяра и живеели в единомислие. Но след смъртта на Ной хората отстъпили от Божия страх и се поддали на своите желания. Тогава се появил Немрод, син на Хус и внук на Хам – първият астролог, магьосник и цар на Вавилон. Той създал военни оръжия, въвел паричното сребро и събрал войска. Немрод бил първият притеснител и мъчител на земята. В стремежа си да противостои на Бога, събрал всички народи и князе (71 на брой) и предложил да построят кула, висока до небето – ако отново дойде потоп, Бог да не може да ги унищожи.

Хората го послушали и строили тази кула (Вавилонската) 40 години, но тя била разрушавана от вятър и други природни сили. Тогава Бог, виждайки тяхното безумие, смутил езика им – те започнали да говорят различни езици и не можели да се разбират. Изоставили строежа и се разделили на народи: потомството на Сим – 25 езика; на Хам – 32, а на Яфет – 15. Потомството на Хам, прокълнато от Ной, дало начало на най-дивите народи.

Евер, син на Сала, внук на Арпаксад, правнук на Сим, не се подчинил на Немрод и не изпратил своите синове да участват в строежа на кулата. Затова в неговото семейство се запазил първоначалният език. От него произлизат евреите.

Потомството на Яфет

Яфет имал седем синове:

1. Гомер – от него произлезли гомери, галати и кимери (цимбри);

2. Магог – от него са масагетите, готите, скитите, а от тях – турците и татарите;

3. Мадай – от него произлизат мидийците;

4. Йован (Иоан) – от него са йонийците и гърците;

5. Тувал – от него произлизат иберийците и испанците;

6. Мешех (Мосох) – от него произхождат кападокийците, мизийците, русите, илирийците и цялото славянско племе. Св. Димитрий Ростовски посочва, че пророк Йезекиил нарича Мешех княз на русите.

7. Тирас – от него произлизат траките (тарсени).

Според летописеца Йоан Зонар, след разделението на езиците (в 2774 година от Сътворението), хората се разпръснали по земята. Двама от синовете на Яфет се насочили на север и се заселили по двете големи планини Тавър и Аман. По-късно потомството им достигнало реката Танаис (Дон) и се разселило на изток и запад.

Според други хронисти, част от славянските племена произлизат от Рифат, син на Гомер, други – от Тогарма, брат на Рифат, а трети – от Сармат, правнук на Арпаксад. Йоан Зонар твърди, че по имената на тези родоначалници се наричали и местата.

За Мосох – праотецът на славяните

Мосох, шестият син на Яфет, след разместването на езиците, се заселил с племето си в земите между Черно и Бяло море. Те се умножили и се придвижили на север, достигайки Кавказ и земите около Черно море. Заселили се в планините Мешех (днешната Месхетия между Грузия и Черно море). Там живеят народите гери и лигии край река Термодон.

Според историка Стриковски, Мосох поставил началото на мосохитите, които се разселили по северните брегове на Черно море – край Дон, Волга, Днепър, Днестър и Дунав. Оттам народите се разпространили из широките поля. Името „Яфет“ се тълкува като „разширител“, а „Мосох“ – като „дълго разпростиращ се“. Така от Мосох произлязъл не само руският народ, но и целият славянски род: руси, московци, ляхи (поляци), българи, чехи, бохеми, словени, унгари, сърби, далматинци, хървати, херцеговинци, черногорци, словаци, венцианци.

За даките и мизите (мисагетите)

Йоан Зонар пише, че даките и мисагетите произлезли от северните народи и се заселили от двете страни на Дунав през 4522 година от Сътворението. Даките били сродни със сърбите, а мисагетите – с българите. Земята се наричала Мизия – Велика Мизия на юг от Дунав и Мала Мизия – на север. След време те си избрали крал на име Илирик, от когото се нарича земята Илирик (днес западните Балкани – от Черно море до Белград и Буда).

По-късно от Илирик се родили двама синове: Болг и Брем. Двамата разделили земята – Болг поел на юг от Дунав, а Брем – на север. От Брем произлезли: бранденбургци, поляци, бохеми, чехи; а от Болг – българи, сърби, далматинци, хървати, черногорци.

Свидетелства от чужди летописи

Френският географ Буфие твърди, че в Илирик имало град Сардика (дн. София), който бил столица на българите – в сърцето на България. Унгарски летопис сочи, че Брем, княз чешки, напуснал Илирик, където преди това били заселени всички българи, и се насочил на запад – към немските земи. Там, край реките Висла и Елба, основал град Бремен.

Буфие завършва, че българи, сърби, ляхи, чехи, словаци – всички те произлизат от един и същ илирийски род.

За Иллирик – първия български крал

Българският род е пръв и старейшински както в християнството, така и в царственото достойнство – глава и предводител на целия славянски род. Произлиза от потомството на Масох (Мешех), както и останалите славянски народи.

Най-напред излязоха от земите отвъд Черно море в лето от Сътворението на света 4522. Заселиха се по двете страни на река Дунав. Тогава се наричаха мисини, защото земята се наричала Мизия – по името на техния праотец Мосох. Земята от север на Дунав се нарекла Мала Мизия, а тази на юг – Велика Мизия.

Първом поставиха за крал мъж на име Илирик. Той произлизал от тракийския цар Ераклий, победил го и го прогонил отвъд морето. Иллирик бил много храбър във войните, често се сражавал с околните народи и винаги излизал победител. Разширил своята земя от Черно море (където Дунав се влива) на запад до река Слава и до град Оршава. Основал пет града по поречието на Дунав:

1. Преслава

2. Доростол

3. Мизия

4. Илирик – на свое име

5. Белград

След това народът и земята започнали да се наричат по неговото име – Илирик. От този Илирик се разтреперила вселената и римляните изпаднали в голям страх.

За крал Бладилий

След страшния Илирик настанал втори крал, на име Бладилий, в лето от Сътворението на света 4685 (823 пр. Хр.). Той бил подобен на Илирик – силен във войните. Сразил царете на Македония и ги подчинил. След това живял дълго време и починал в мир.

За крал Коледа

След Бладилий настанал трети крал – Коледа, в лето 4745 (763 пр. Хр.). Той бил много нечестив, зъл, сластолюбив и блудник, суров и – казано просто – олицетворение на всяка неправда, особено жесток мъчител. Подражавал на римляните в идолопоклонството и пожелал сам да стане бог. Той въвел идолопоклоннически обред – с песни и танци: „Болг се роди. Коледа.“ – и заповядал народът да му се кланя като на бог, а не като на крал.

Имал двама синове: първият се казвал Болг, а вторият – Брем. Впоследствие Бог го поразил с гръм и така извергнал неговата окаяна душа.

За Брем и Болг

Брем и Болг, синовете на Коледа, наследили кралството. Много се възгордели, защото победили множество царе и завладели обширни земи. По тази причина възникнало раздорие между тях, и те разделили земята си на две части в лето 4785 (723 пр. Хр.).

Брем получил северозападната част – от Дунав на север и на запад. Завоювал земите чак до Балтийско и Поморско море. Заселили се там и приели името на своя крал – бреми. Днес това са Чехия, Померания, земята на Бранденбург, Швеция и Великата Скандинавия, където се намира Дания. След като се завърнал оттам, нападнал сарматите и русите. Победил ги и основал град в техните земи, наречен Новгород. Дотогава русите нямали нито град, нито село, а скитали из полетата от място на място. Впоследствие, завръщайки се в Сармания, бил убит от завистта на своите.

За Болг – петия български крал

Болг, братът на Брем, завоювал цяла Тракия, Македония, Далмация, чак до Бяло море, Рим и Котор (при Венеция). Той също бил подобен на баща си – голям мъчител. Заповядал на народа да се нарича българи по негово име. Оттогава иллирийците започнали да се наричат българи, а не – както някои мислят – че произхождат от река Волга.

Това не е вярно – не вярвайте. Гърците нямат буквата „б“, затова не могат да кажат „българи“, а казват волгари. А римляните имат буквата „б“ и казват болгари – също така латините и останалите европейци.

За крал Лила, шестия български владетел

След царуването на Волг (Болг), на престола възкачил се крал Лила, в лето 4920 от сътворението на света (588 пр. Хр.). За този крал Лила свидетелства Зунарий Йоан, който пише, че:

„Когато тръгнал Лила с голяма войска срещу Рим, излязъл насреща му римският цар Тарквиний Лука и го обсипал с царски и скъпоценни дарове. Така се примирили и Лила се върнал във владенията си.“

За Перун, седмия български крал

След смъртта на крал Лила на престола се възкачил Перун. По негово време се родил Александър Македонски. В детството си Александър бил даден за възпитание при Перун, докато достигне пълнолетие. Когато Александър възмъжал, въстанал срещу Перун и го нападнал. Станало голямо сражение, в което Перун бил победен, самият той бил убит, а двамата му синове пленени. Александър подчинил българските области и включил войските им в своите.

След това победоносният Александър заминал на поход срещу цар Пор в Индия, когото убил със собствените си ръце. При завръщането си, илирийците (българите) измолили от него земя за обитаване. Александър им подарил Македония — родината си, в лето 5038 от сътворението на света (470 пр. Хр.).

Дал им златно писмо, написано върху пергамент, със следните думи:

„Славен и непобедим народ.“

Още и царска титла им дал, заради великата храброст и славната победа, чрез която те подчинили целия свят. Самият Александър останал във Вавилон. Оттогава българите започнали да се наричат „славяни“ и „македонци“. Според тази традиция, те владеели не само Изтока, но и Запада – Германия, Франция, Италия, и дори самия велик Рим – до лето 5604 от сътворението на света (96 сл. Хр.).

За император Траян

В лето 96 сл. Хр. в Рим на престола се възкачил император Траян. Щом приел скиптъра, попитал своите съветници:

„Има ли по света царство, което да не се е покорило на Рим?“

Те му отвърнали:

„Има, господарю – славянският народ, който воювал с Александър по целия свят. Те не само не се подчиняват на твоята власт, но и данък събират от римските царе.“

Тогава Траян отново попитал:

„Що е това племе, което не се покорява на великия Рим, а напротив – му се противопоставя?“

Защото в онова време под властта на Рим били Франция, Германия, Испания в Европа, цяла Африка и Азия, Понт, Армения, Колхида, Иберия, Сирия и всички източни земи.

„Не понесе Траян този позор – казва Япиан, римски ретор – и събра безбройно множество от войски от различни народи и се отправи срещу славянския крал Декефал, за да му отмъсти.“

Това свидетелства Япиан Ритор в 23-та книга на „Римска история“:

„Не можейки да търпи повече, че народът му плаща данък на славяните, Траян реши да ги накаже.“

По онова време българите имали крал на име Декефал. Неговата столица била Сардия (дн. София), но седалището му било в Будим (дн. Будапеща). Щом разбрал, че Траян идва с огромна войска, Декефал изпратил пратеници до всички славянски народи – българи, руси, алани, сармати, костобоки, печенеги, бреми – и призовал всички на помощ.

Станало велико сражение. Славяните в първата битка избили мнозина от фригийците и римляните. Но въпреки това, римляните с големи усилия си възвърнали земята. Траян доближил Будим. Декефал, като видял това, изпратил послание до Траян:

„Предавам ти оръжието си и военните си приготовления, и ще изпълня всички твои искания, само да сключим мир. Ще дойда лично и ще се поклоня пред теб като пред самодържец.“

Траян се съгласил и склонил.

След това се завърнал в Италия, като взел със себе си и княз Киросват от българите, за да има залог за мира – така било обичайно за царете.

Декефал се задължил да плаща данък ежегодно на римляните. Но скоро нарушил думата си и отново въстанал срещу Траян. Тогава Траян отново събрал могъща войска и нападнал Декефал. В първото сражение победил славяните и ги прогонил до река Нестра, през Дакия. След това окончателно опустошил Дакия.

Декефал, отчаян, се самоубил при река Прут.

Св. Димитрий Ростовски казва:

„Траян не би победил Декефал, ако не бе с него християнска войска. Защото тогава в Рим мнозина тайно изповядвали истинния Бог.“

След това българите, които останали в Добруджа, Тракия, Македония, Загорие и Дардания, не преминали Дунава към Бесарабия. Траян събрал целия останал народ и го преселил в Далмация, за да не въстанат отново. Нарекъл ги шерби, т.е. по римски „роби“ – оттогава и народът се нарекъл сърби.

Колкото до курвите и разбойниците, които се намирали в римските земи – Траян ги събрал и ги заселил в Дакия. Тя преди била българска земя, но оттогава се заселили там власи.

А останалите българи, сармати, славяни и роксолани изградили окоп от река Нестра до река Дунав, и там отново се сражавали с Траян. Не можейки да ги победи, той сключил мир с тях и се оттеглил. Този окоп и до днес се нарича Траянов окоп.

После Траян наредил да се построят дворци край река Прут и оставил там хиляда воини за охрана. Самият той преминал Дунава при Никопол и построил каменен път от Дунава до Бяло море – през цяла България до Виза. Този път и до днес е познат.

Оттогава илирийците, наречени още българи, били данъкоплатци на Рим до времето на великия Константин – кесар на Рим.

За Константина и Ликиний Мъчителя

Конста, царят на британците, баща на великия Константин. Според летописеца Зонарь: „Конста имал жена, дъщеря на Максимилиан Херкул, кесар на Римската империя. От нея се родили три сина и една дъщеря на име Костанция, сестра на Константин. Тя била омъжена за Ликиний, който бил от славянски произход, както и Конста. Ликиний се сдружил с Максимилиан и заедно поели царството. Максимилиан го поставил да управлява България, където Ликиний се противопоставял на езиците и народите около себе си.

Максимилиан отишъл в Рим, но после съжалил за съюза си с Ликиний и тайно започнал да крои зло. След това последвала открита война. Ликиний победил Максимилиан и се възцарил над България, Гърция и Дакия, включваща и Влахия.

В този период великият Константин наследил царството от баща си. Той управлявал Британия, Галия и Алпите. Тогава царували още двама владетели — Максенций и Ликиний, които били християнски мъчители. Римляните не могли да търпят делата на Максенций и затова повикали Константин, който го победил и останал единствен владетел на Рим и Италия. Заедно със зет си Ликиний царували, като избили синовете, дъщерята и цялото племе на Максенций. След това започнали постоянни междуособици и неверие.

Константин повдигнал оръжие срещу Ликиний с голяма сила и го победил, като му отнел България, Византия и Хрисоград. Ликиний побягнал в Никомедия. Тогава той изпратил жена си да умоли брат си за мир, но Константин не я пощадил. Тя плачела и молела: „Моля те, не погубвай царството му.“ После сам Ликиний дошъл при Константин, стар и смирен, и му се поклонил. Константин го настанил да живее в Солун, но неговите съветници недоволствали и изпратили пратеници към местните князе да се отнасят към него, както желаят. Когато Ликиний дошъл в Солун, войници го убили. Други източници твърдят, че бил убит близо до Сера — според летопис Барония. Така България отново попаднала под римска власт.

По това време сармати и скити нахлули по Дунав. Константин воювал с тях и ги победил, като построил мост при Железните врата през 325 г. сл. Хр. Тогава била основана и Никополската крепост на Дунав. Той се опитал да създаде и друг град, който да носи неговото име, но хората отказали да носят камъни за строежа, поради забрана в сън. Тези камъни стоят там и до днес. Мястото било много красиво. Там се намирал и град Преслав — основан още от Илирийци, в земите на Добруджа, в областта Мизия.

След смъртта на Константин царствувал синът му Костанций, който бил еретик. В същото време живял и свети Атанасий Велики. През 346 г. в Сардикия — български град, се събрал църковен събор, на който присъствали 370 епископи от 37 племена, според гръцкия летописец Сократ.

След смъртта на Ликиний останал син на име Ликиний, който бил гонен от Костанций и избягал при скити или българи около 370 г.

При управлението на гръцкия цар Валентин дошли други българи, изгонени от римския кесар Траян зад реката Прут. Мауробър пише, че от Волга излезли няколко князе — броят им не е известен. Те се смесили с македонските българи и отново овладели земите на двата бряга на Дунав, като наследили земите, дарени им от индийския цар Александър Победоносец. От управлението на Перун, крал, до Декефал, български цар, минали 567 години, но имената на вождовете не са записани. От Декефал до Вукач минават още 266 години. Вождовете не са известни.

През 370 г. Вукач, силен и страшен български цар, пристигнал в земите на маджарите и Влахия. Те се събрали и поискали от цар Валентин да им разреши да преминат Дунав и да се заселят в Загория и Тракия. Тези земи били обичани от българския народ, който обещал на Валентин да бъде помощник на гърци и римляни във войната. Валентин позволил на българите да се заселят край Дунав — от Черно море до Морава и Хоршава. Те се смесили с илирийските българи и били назначени да пазят границата от готи, скити, авари, татари и маджари. Така българите преминали Дунав. Някои останали с воеводата си Алексе́ко в Панония, живеейки заедно с маджарите.

Барон пише в първата част на „Барония“ (лист 567): „Българите са страшни за целия свят — свиреп народ, безстрашен и силен във война. Като лъв, който смело напада десет врагове. Народ непобедим.“ Гърците също описват българите като диви и непобедими във война и че те многократно са причинявали големи вреди на гърци и римляни. Затова и наричат българите с такова презрение, родено от завист.

За крал Вукич

След кратък период се въздигна българският крал Вукич, който предприел поход срещу гръцките земи с цел покоряване. В отговор византийският император Валент тръгнал срещу тях с голяма войска, но по Божие допущение бил победен от българите в сражение. Валент побягнал и бил преследван чак до Адрианопол (дн. Одрин), където се укрил с командването си в една хамбарна постройка. Там бил обкръжен и изгорен жив заедно със своята свита.

Така българите в този период се издигнали и овладели обширни територии — Елада, Македония до Ниш и Охрид, Елбасан, и чак до Бяло море. Те установили самостоятелна власт и се заселили широко в тези епархии.

За цар Свиталиан

След Вукич се възкачил на българския престол цар Свиталиан, в лето Господне 421. Във Византия по това време царувал Теодосий Велики. Той събрал силна войска и я изпратил срещу българите по течението на Дунав. Въпреки това, гърците били разбити от българите.

При Теодосий Младши, в лето Господне 446, станало голямо земетресение, което продължило шест месеца без прекъсване.

За цар Анастасий

След Теодосий на престола се възкачил Анастасий, в лето 495. Тогава цар Свиталиан дошъл с голяма армия и разгромил византийските сили при река Зурта, като завзел Тракия. Император Анастасий едва успял да се помири с него чрез многобройни дарове.

През 514 г., заедно със Свиталиан, българите достигнали и обсадили Константинопол. Анастасий отново откупил мира, като им предоставил земи в Тракия. Оттогава насетне българските владетели се укрепили още повече.

За крал Гервелин

След смъртта на Анастасий в Гърция се възкачил император Юстиниан I, а в България — крал Гервелин. Според Зонар: „Юстиниан бил родом от Дарданската област, от град Охрид, и по произход бил българин.“ Той царувал 39 години и починал в лето Господне 521.

За крал Драгич

След Гервелин на българския престол застанал крал Драгич в лето 608. Той предприел поход срещу франкския крал Догоберт и освободил 9000 българи, прогонени от маджарите, водени от Алецеко. Победил франките, пленил тяхната земя и се завърнал в България през 625 г.

След това нападнал гърците и унищожил техните войски — 18 000 гърци били убити, а много земи и народ били пленени. Византийският император Константин Погонат изпратил на българите злато и скъпоценни дарове, за да откупи мира.

За крал Борис

След Драгич на престола се възкачил крал Борис. Той нападнал венецианския крал Акум, пленил го жив в битка и го откарал в България заедно с генералите му. Също така пленил и унгарския крал Теодорик, довел го вързан в България и по-късно го екзекутирал.

По-късно, малобройна българска войска, предвождана от генерал Глеб, нападнала краля Мунт, но била победена и пленена. Мунт предал пленените българи на император Юстин, който ги разселил в Амория и Армения.

При управлението на Юстиниан Велики българите отново нападнали източно от Одрин. Императорът не могъл да ги спре и изпратил пълна колесница със злато и дарове, сключвайки мир. Така българите взели данък и от Юстиниан.

За крал Батоя

След Борис на българския престол се възкачил силният и благополучен крал Батоя в лето Господне 670. С голяма сила той нападнал Константинопол по време на Шестия вселенски събор. Подчинил гърците, които дълго време плащали данък. Завзел Дарданската земя и установил царски престол в Охрид, укрепявайки го с български стени. Станал прочут в битките и внушавал страх на околните владетели. Двама римски императори му плащали данък.

Според Барония, част II, л. 791: „През 678 г. българите толкова се укрепили, че възникнал крал Батоя — силен и страшен за гърците. Теофан летописецът казва: ‘Когато българите с голяма сила нападнали кесаря, той предпочел мир, обещал да плаща ежегоден данък, макар това да било голям срам за римската държава.’“

Батоя събирал тежки данъци от Константин Погонат, Юстиниан, сина на Константин, и от Филип Вардан. Това било причина гърците да хулят българите.

Батоя водил тежка война с Юстиниан Погонат. В началото гърците победили, взели Илирия и я опустошили. Но когато императорът се оттеглил, българите го обкръжили в тясно място и избили византийските войски. Едва успял да избяга с малка дружина в Константинопол. Отново поискал мир и предложил данък на Батоя.

За крал Тривелий

След смъртта на Батоя се възкачил крал Тривелий — благороден, великодушен и успешен владетел. В началото на царуването си воювал срещу маджарите и арабите, като им отмъстил за прогонването на българите от Панония.

По това време император Юстиниан II бил свален от узурпатора Тиверий и заточен в Херсон с отрязан нос. Юстиниан тайно писал на крал Тривелий, обещавайки му титлата „цар“ и царска корона, ако го възстанови на престола.

Тривелий събрал войска, победил Тиверий, превзел Константинопол и възстановил Юстиниан. Но Юстиниан, като човек лукав, не изпълнил обещанието, отказал да го короняса и дори повел война срещу Тривелий. Той нападнал България, но Тривелий го победил, а Юстиниан едва спасил живота си, бягайки през морето към Константинопол.

За цар Мойсей

След това Тривелий предал царството на своя по-млад син Мойсей, като му завещал да управлява разумно и да пази християнската вяра. Самият той се замонашил и завършил живота си като монах Теоктист.

Мойсей първоначално вървял по заветите на баща си, но по-късно се развратил във вярата и станал тежък за народа. Затова бил изгонен от престола.

ВЪЗЦАРЯВАНЕТО НА ЙОАН АСЕН ВЕЛИКИ

(по приписка от летописен извор, датирана към 7221 г. от Сътворението, т.е. 713 г. сл. Хр.)

Тогава българите си поставиха за цар Асен Велики, наречен Йоан. Той бил първият венчан цар на българите, родом от Охрид, племенник на прочутия крал Батоя Силни. По онова време византийски император бил Лъв III Исавър. Последният водил тежка война срещу арабския цар Кафила, но не могъл да го победи. Поради това се обърнал с молба за помощ към българския владетел Асен, като му обещал царски венец с титлата „цар“, която преди това също бил обещал император Юстиниан, но не я дал на крал Тривелий.

Лъв дал клетвено обещание, че ще короняса Асен, ако той дойде на помощ на гърците и победи арабите. Асен Велики събрал българска войска – 145 хиляди души – и потеглил срещу арабския цар Кафила. Разбил го напълно, като били избити 90 хиляди араби, а самият Кафила бил убит в сражението. Българите завладели от арабите областите Армения и Мидия – две отделни царства, които били присъединени към византийската територия.

Когато Асен Велики се завърнал от победоносната война, император Лъв го посрещнал с голяма чест като победител. Със съгласието на императора, на синклита и на духовенството, му било дадено царско достойнство и корона. Тогава той бил наречен Йоан Асен Велики – първият венчан цар на славяно-българския народ. Народът възгласил: „Многая лета на първовенчания Асен, многая лета, три пъти!“

ЦАР ДОБРИЦА

След Асен Велики цар на българите станал Добрица, произхождащ от дунавските земи. Той изпратил пратеници при император Лъв с предложение за мирен договор и уреждане на някои градове и земи. Но гърците не приели с почит пратениците. Затова Добрица се разгневил и предприел военен поход до крепостта Урочица, наречена и Долните стени. Завладял земи и взел много плячка от византийската територия.

Императорът нахлул с тежка войска в България, но отново бил победен от Добрица. Впоследствие, под влияние на интриги и обвинения в тайни преговори с Византия с цел да предаде царството, Добрица бил свален от власт. Той и всички негови съветници и приближени били убити.

ЦАР ТЕЛЕЗВИЙ

След Добрица цар станал Телезвий, на около 30-годишна възраст. Той се оказал несполучлив владетел. Още при първата битка гърците разбили българската войска, избили част от нея, а друга пленили край Константинопол. Впоследствие самият Телезвий бил убит.

ЦАР САБИН

На негово място бил избран Сабин, който, уплашен от гърците, изпратил молба за мир до императора. Българите, виждайки страхливостта му, се надигнали и оказали смел отпор на византийците. Сабин, станал ненавиждан от воинството и народа, избягал първо в града Замория, а след това в Константинопол, където бил приет под закрила от император Константин V Копроним. Там Сабин изоставил и почитането на светите икони, които преди това бил почитал в България. Това се случило през 740 г.

ЦАР ТАГАН

След това българите избрали за цар Таган. Той предложил на император Копроним да установят мир и лична среща. Когато пристигнал в Константинопол със съветниците си, Копроним външно сключил мир, но тайно изпратил войска, която нападнала българска територия. Това довело до свалянето на Таган от престола.

ЦАР ТЕЛЕРИК (I)

Цар Телерик твърдо се противопоставил на Копроним. Когато византийският флот, изпратен срещу него, бил унищожен от буря, българите се разгневили и предприели мощна контраофанзива, достигайки до Константинопол. Завзели и плячкосали градове, убили и пленили множество византийци, стигайки до прохода Верегава. Там напълно разбили гръцката войска. Императорът едва успял да се спаси. С огромен срам и страх се върнал в столицата и в 33-та година от царуването си бил принуден да сключи мир с българите.

На път към столицата той достигнал българския град Берцестия, охраняван от 12 хиляди войници. Всички те били подмамени и избити с измама. Цар Телерик отмъстил с коварство: изпратил писмо, в което се представил като бягащ от суровия си народ и пожелал да премине на византийска служба. Императорът изпратил 20 хиляди души военачалници, за да го посрещнат, но те били избити до един в засада. Това станало през 777 г.

ЦАР ТЕЛЕРИК (II)

След смъртта на Телерик бил избран втори цар със същото име, но той се оказал неверен. Изгонен от българите, той избягал в Константинопол, където бил радушно приет от император Лъв IV, син на Копроним. Телерик бил покръстен, оженен за сестрата на императора – Ирина, и получил висок сан в двора.

ЦАР КАРДАМ

През 790 г. на българския престол бил въздигнат Кардам. Той бил мъдър, успешен и силен владетел. Водил многобройни и разнообразни войни с византийския император Константин VI, син на Лъв IV. Но българският цар Кардам излизал винаги победител. Многократно побеждавал патриции, генерали и войските на императора. След смъртта му…

ЦАР КРУМ (802–814)

На престола бил възкачен неговият наследник Крум – изряден, великодушен и успешен военачалник. Това се случило през лето Господне 800. Макар и да бил още езичник, Крум успял значително да разшири границите на българската държава и силно унизил византийците, които дотогава често побеждавали българските царе. Той призовал на помощ панонските славяни, нападнал франкската територия и убил в Далмация франкския владетел Борна. По-късно сключил мир със западния император и се обърнал срещу Византия, като разорил граничните ѝ области.

Император Никифор I Геник събрал войска за поход срещу българите, но на река Ергина бил нападнат от Крум, който убил генералите му, разбил цялото войнство и заграбил златото и среброто, събирани за нуждите на армията.

През 805 г. българите превзели Месемврия и други близки крепости. Били избити 6840 византийски воини, без да се брои множеството от простолюдието.

Разгневен от пораженията, император Никифор събрал безчет войска и нахлул в България, заедно със сина си Ставракий. С голяма жестокост опустошавал земите, през които минавал, възнамерявайки да унищожи напълно България. Цар Крум, виждайки безизходността на положението, предложил мир, но Никифор отказал, възгордян от успеха си.

Тогава Крум, разгневен като гладен лъв, извикал: „Заградете проходите и клисурите!“ И нападнал Никифор при Сливница, разбил го напълно и избил цялата му армия. Всичко царско имущество било пленено – знаци, кръстове, оръжия. Самият император бил убит. По заповед на Крум главата му била отсечена, набита на кол и превърната в чаша, обкована със сребро и злато. През 808 г., по време на пиршество с велможите си, Крум пил от тази чаша за Божия слава и за победата на българите.

След това Крум завладял още византийски земи. Изпратил послание до новия император Михаил I Рангаве с предложение за мир, но последният отказал и отново събрал войска, която повел към България. Българите го пресрещнали край Месемврия и Созопол. Преди битката на небето се явили две небесни знамения във формата на луна. Това било през 813 г. близо до Адрианопол. Византийците се обърнали в бяг, а българите ги преследвали и избили безчет. Един българин дори преследвал четиридесет гърци. Император Михаил и главният му военачалник едва успели да се спасят и избягали в Константинопол.

Крум оставил част от войската си под командването на брат си Муртагон, а с другата част обсадил Цариград за дълго време, но не успял да го превземе. Оттеглил се и превзел Адрианопол, пленявайки голям брой жители и придобивайки много богатства. Сред пленените бил и епископ Манойл, заедно със свещеници, монаси и миряни – общо 377 души, убити заради вярата си в Христос от заповедта на цар Крум.

По-късно, когато гърците и българите сключили мир, Крум освободил пленените византийци. Сред тях бил и младият Василий Македонец. Впечатлен от благонравието му, Крум му подал ябълка. Василий по-късно станал византийски император.

ЦАР МУРТАГ (814–831)

След смъртта на Крум на престола се възкачил неговият брат Муртагон (Маламир според някои извори). По това време между българи и византийци имало мир. Затова Муртагон насочил войските си на запад срещу римския кесар Лудвиг (Лудовик), завладял много римски земи и причинил такова поражение, че Лудвиг бил прогонен от престола си.

По това време сърбите се намирали под българска власт. Войските на царя водили бойни действия и срещу славяните в Далмация и Венеция, където българите победили с големи загуби и от двете страни. Над тези земи били поставени български съдии и цялото управление било българско – Венеция, Котор, Добровенедикт, Скадар, Арбания и Далмация се намирали под властта на България.

Цар Муртагон се завърнал в столицата Търново, но обичал да ходи на лов и построил голям дворец в планината за тази цел. Изпратил до византийската императрица Теодора молба да му изпрати иконописец, и тя изпратила монаха Методий. Но вместо да украси стените с ловни сцени, Методий изобразил Второто пришествие Христово, с праведниците отдясно и грешниците отляво. Когато Муртагон видял изображенията, обзел го страх. Методий започнал да му проповядва за Съда и въздаянието, и царят въздъхнал: „Блажен, който застане тогава отдясно.“

Оттогава Муртагон започнал да се обръща към Христос, но все още не напълно. Бог допуснал над България голям глад и мор. Тогава царят започнал прилежно да се моли и обещал, че ако бедствието спре, ще приеме християнската вяра. Бог чул молитвата му, и гневът Му отминал.

Междувременно узурпаторът Тома Славянин (или отстъпник) победил византийците. Те изпратили молба до българския цар Муртагон да им помогне. Той нападнал Тома, пленил го, отсякъл му ръцете и краката, изкопал му очите и на петия ден му отсекъл главата. Така отнел и огромното богатство, което Тома бил събрал от Армения. С голяма плячка и слава Муртагон се върнал в Константинопол.

По сведенията на Евтимиевата Търновска хроника: „Когато се завърна от Армения, след като уби Тома турчина, тогава цар Муртагон се покръсти в Цариград. Самият император Михаил му даде име Михаил. Заедно с него се покръстиха 53 хиляди войници, в лето Господне 826. Император Михаил обаче останал само оглашен. По-късно Муртагон се покръстил напълно в България.“

След завръщането си Муртагон изпратил пратеници до папа Николай в Рим, а също и до императрица Теодора в Цариград. Но Теодора го изпреварила и изпратила епископ, който го кръстил нощем от страх пред болярите. Когато те узнали, се разбунтували срещу него. Но царят взел в ръка честния Кръст и ги победил като с копие. Всички паднали на земята. Убедени от чудото, мнозина от тях приели Христовата вяра.

След това цар Михаил (Муртагон) изпратил ново послание до папата с 106 въпроса, в които помолил да бъде ръкоположен патриарх за България. Папата му изпратил писмен отговор на всичките въпроси, но за патриарха отвърнал, че още не е настъпил моментът…

ПО СМЪРТТА НА ЦАР МИХАИЛ (МУРТАГ)

На царския престол възкачен бе синът му Симеон

По онова време възникна раздор между гръцки и български търговци по повод някаква сделка. От конфликта между тях произлезе и разрив между царете. Поради това цар Симеон вдигна войска срещу гърците и ги разгроми, като погуби множество техни генерали и войници. В отговор византийският император Лъв Мъдри, обзет от печал, подбуди унгарския крал да нападне България. Кралят действително нападна, опустоши много места и плени безброй народ. Византийският цар откупи пленените българи, за да навреди допълнително на Симеон.

След това Лъв изпрати пратеника Киросват при Симеон за утвърждаване на мир. Но Симеон го задържа и се отправи с войска срещу унгарците, които окончателно разори. След това освободен бе Киросват, а до Лъв бе изпратено писмо с условие: ако желае мир, да върне пленените българи. Лъв обаче отново вдигна войска, но не постигна успех. Цар Симеон го победи, принуди го да върне робите и да поиска мир.

Мирът между цар Симеон и византийските императори Лъв, Александър и Роман бе установен, ала гърците и съседните народи дълго се страхуваха от мощта на българския цар. По-късно Симеон воюва с хърватите, но в планински проход войската му бе разбита от съвместните сили на гърци и хървати. Тогава Симеон заболя от сърдечна болест и почина.

След Симеон на престола възкачен бе синът му Петър I

Той не бе толкова успешен във войните, както баща си, но бе приятел на гърците. В негово време започна упадъкът на българската държавност, поради гръцко влияние, несъгласие и малодушие. Въпреки това по негово време просия преподобният Йоан Рилски. Самият цар Петър го посети в Рилската пустиня.

Цар Петър сключи мир с византийските императори Константин и Роман и отиде в Цариград, където затвърди мира и се ожени за внучката на императора — дъщеря на Христофор. Когато се завърна в столицата Търново, избухна бунт — братята му Йоан и Михаил, заедно с боляри, въстанаха срещу него. Разрази се дългогодишен братоубийствен конфликт. За да гарантира мира, цар Петър изпрати синовете си Борис и Роман в Цариград като заложници.

След смъртта му синовете се завърнаха, за да поемат престола, но срещнаха отпор от боляри и роднини.

След Петър цар стана синът му Борис

По това време унгарците отново нападнаха България. Цар Борис потърси помощ от византийския император Никифор, но той отказа: „Поради честта на гърците не мога да воювам с такъв низш народ.“ Борис сключи мир с унгарците, които впоследствие започнаха да опустошават византийски земи. Никифор тогава изпрати дарове и молба до Борис да воюва заедно с тях срещу унгарците, но Борис отвърна: „Заради честта на България няма да наруша мира.“

Обиждайки се от този отговор, Никифор подбуди руския княз Светослав чрез пратеника Калокир да нападне България. Светослав нахлу и разгроми българите, откара много пленници и плячка. На следващата година отново нападна, подчинявайки Борис и опитвайки се да премести престолнината си в България.

Император Йоан Цимисхий разбрал за намеренията му, вдигнал войска и прогонил Светослав обратно в Русия. Цар Борис бил пленен, отведен в Цариград с царските регалии и направен магистър. След време избягал обратно в България, но бил убит по пътя от българин, който го взел за грък заради облеклото му.

След него на престола възкачен бе Селевкия — храбър и воинствен мъж

В началото на царуването си превзел от гърците крепостта Топлица край морето и още три града. На връщане от поход обаче се разболял и починал по пътя.

След него на престола възкачен бе Суботин

Неуспешен във войните, при него България била подчинена отново на Византия. При император Василий II българите се отцепили отново.

Тогава поставили за цар Давид, син на Комитопул

Благороден и добродетелен мъж, Давид царувал кратко, преди да предаде престола на братята си Моисей, Аарон и Самуил — наречени Комитопули. Давид приел монашество и починал свято. Мощите му останали нетленни.

След Давид царувал Самуил — от 980 година

Самуил покорил западните провинции, нападнал Далмация и Рогозно, изгорил предградията и превзел град Котор. Победил гърците, завладял Солун, Енише, Караферия, Лариса, Бер и цяла Тесалия. Заселил гърци, власи и албанци в района на Търново и Черно море.

Поставил гарнизони в Енише и пренесъл там мощи на светци. Бог му помагал. После обаче се развратил и Бог го оставил. Убил своите роднини и останал само Йоан Владимир, син на Аарон.

Цар Василий II (Багрянородни) нападнал Самуил и го ранил. Самуил пуснал гръцките пленници. След три години Василий отново нападнал, превзел град и Самуил го отблъснал, разорил Адрианопол. Но при Арватия бил обсаден и неговата войска била избита — 15 000 пленени българи били ослепени. Всеки стотен имал по едно око, за да води другите. Когато Самуил видял страданието им, от болка получил сърдечен пристъп и умрял през 996 година.

След Самуил царувал синът му Радомир — само една година, убит на лов

След него — брат му Гавриил

Царувал кратко, бил изгонен от трона и избягал във Влахия.

След него — Йоан Владимир, син на Аарон (от 1025 година)

Свети цар, царувал три години мирно. Побеждавал чрез молитва. Имал за съпруга гъркиня, чийто брат (магистър) замислял убийството му. При завръщане от поход срещу латините, бил убит от зет си, който му отсекъл главата в проход. Но царят, държейки главата си, стигнал до манастира, който сам бил построил, и там предал духа си. Мощите му до днес почиват в Елбасанско.

След смъртта му гърците превзели Търново, плячкосали съкровищницата и взели царицата Мария с петте ѝ дъщери

Патриарх Давид и болярите Богдан и Миробиз предали царството на византийците. През 1032 г. България паднала под византийска власт.

След това възстанал Долан — човек храбър и умен

Избягал от Цариград, представил се за син на Аарон. В Охрид го признали за цар и изгонил гърците. По-късно бил изгонен.

На негово място — Тихомир, болярин

Царувал три години и пет месеца. После Долан се върнал и го убил, като отново станал цар. Царувал 30 години.

Възстанал Алусиан — българин, подстрекаван от гърците

Престорил се на царски потомък. Успял да влезе в доверие и ослепил Долан. Царувал в Охрид 15 години, после доброволно предал властта на Византия. Около 20 години владял Щип, Тесалия, Лариса, Скадар, Албания и Далмация.

Така гърците отново подчинили България и наложили тежки данъци и страдания на народа.

Съставил и осъвременил:
Лалю Метев, 23 юни 2025 г.