Родословното дърво на фамилията Белйо (Белу)

От множеството консултирани източници, най-полезни се оказаха „Родословното дърво на фамилията Белйо (Белу)“, изработено графично от Мона и Флориан Буду-Гика през 2006 г., публикувано на www.ghika.net, въз основа на книгата на Михай Дим. Стурдза, Боярски фамилии от Молдова и Влахия. Том I (Букурещ: Издателство Симетрия, 2004), както и препратките (на различни места), които извадихме и систематизирахме от тома на Г. Безвикони, Некрополът на столицата (Букурещ: Институт по история „Николае Йорга“, 1972, 292 стр.) и др.

В резюме, заключихме, че „старият Белйо“ — Георгио (Георге) Белйо, роден вероятно в средата на XVIII век в Централна Македония, имал трима деца — една дъщеря и двама синове: Йон (Йоан) Белио и Димитрие (Думитру) Белио (търговец, женен за Деспа), но прадядото Георге Белио се радвал на потомство единствено чрез последния.

Не е известно дали Георге Белйо е дошъл заедно с трите си деца във Влашко и кога точно, но се знае, че двама от тримата му внуци – деца на сина му Димитрие (Думитру) Белио – са родени в Централна Македония. Също така, нищо не се знае за 1. Георге Белио – син на Димитрие Белйо – но за другите двама негови братя разполагаме със следната информация: 2. съдията и Великият логофет на правосъдието Щефан(аке) Белио, по-късно известен като Щефан Белу (I), е роден на 9.03.1767 г. в Пела и умира в Букурещ на 6.05.1833 г., погребан в манастира “Раду Водъ”; бил е женен за Елена Бълческу (родена в Крайова на 19.10.1775 г. – починала на 8.04.1846 г.); 3. банкерът Константин Белйо (роден в градчето Власти, област Кастория – Централна Македония, на 25.02/9.03.1772 г. – починал във Виена през 1838 г., неженен и без деца), който през 1817 г. получава баронска титла от император Франциск I Австрийски (царувал 1804–1835 г.).

При тези обстоятелства, родословната линия на семейство Белйо е определена от Бога чрез Щефан(аке) Белйо (Щефан Белу I), който има девет или десет деца, от които три умират в ранна възраст (Зоица, Мария и друго дете, вероятно Луксандра). Останалите шест (три момчета и три момичета), подредени хронологично по раждане, са следните:

1. баронът, Велик ковчежник на Влашко, дипломат и пр. – Константин Белу („Слепият“), роден през 1787 г., починал на 1.05.1851 г., женен за Елена Маврокордат (починала през декември 1873 г.); имат две деца: София (омъжена за руски офицер на име Северин, починала в Санкт Петербург, вероятно през 1849 г.) и Йоан (починал млад във Виена през 1836 г.);

2. Спатарят и каминар на Влашко, депутат и пр. – Думитру (Думитраке) Белу, роден през 1790 г., починал в Букурещ на 15.12.1863 г., погребан в манастира “Раду Водъ”; женен за Деспина, без деца; през 1856 г. получава баронски ранг с името Деметер Белио от император Франц Йосиф (царувал 1848–1916 г.);

3. Мария (Маргиола) Белу (родена през 1794 г. – починала на 30.01.1858 г.), омъжена за Георге Дръгънеску;

4. Спатар, после каминар, Велик логофет – Александру (Алеку) Белу (роден на 27.03.1796 г. в Букурещ – починал през 1853 г.), женен за Ирина Въкареску – дъщеря на Зинка Палеологу и последния бан на Крайова, Барбу Въкареску (починал през 1832 г.); бракът се сключва в Букурещ на 15.06.1824 г., почти два месеца след раждането на първото им дете – бъдещият депутат Щефан Белу (II), роден на 26.04.1824 г.

Всъщност, Ирина била полусестра по бащина линия на Станка (Тице) Въкареску – майка на Барбу Катарги, а също така правнучка на Янакe Въкареску (роден през 1650 г. в с. Въкарещи – екзекутиран на 26 август 1714 г. в Цариград чрез обезглавяване, заедно с Константин Брънковяну и четиримата му синове).

1. Екатерина (Катика) Белу (родена през 1798 г. – починала през 1846 г.); омъжена за чашника Константин (Динка) Олънеску (1787–1841 г.);

2. Елена Белу (родена на 17.01.1802 г. – починала на 22.11.1825 г. чрез самоубийство); омъжена за Йордаке Пъдурою.

И така, родовата линия Белу ще продължи чрез четиримата синове на Александру (Алеку) Белу, но както ще видим, наследствената линия е утвърдена именно чрез Штефан Белу II. Както стана ясно от изложените данни, Александру (Алеку) Белу и Ирина Въкареску са били принудени от обстоятелствата да сключат брак почти два месеца след раждането на първото си дете – бъдещият сердар, чашник и т.н. Штефан Белу (II), роден на 26.04.1824 г. в Букурещ – починал на 17 август 1902 г.

Що се отнася до първородния син на Александру (Алеку) Белу и Ирина Вакареску, 1. Штефан Белу II, той имал задачата да продължи рода, като имал двама деца от законния си брак с Елза (Елиза) Щирбей (1827–1890, дъщеря на княз Барбу Щирбей), сключен на 19.02.1848 г., а именно: 1-1. фотографът, юрист по образование и депутат Александру Шт. Белу (роден на 5 май 1850 – починал на 25.04.1921 в Урлац; женен в Букурещ през 1873 г. за Александрина Николае Александреску („Кафеджи–Баша“), родена през 1855 г. и починала в Букурещ през 1925 г.; двамата съпрузи са погребани на „Белю“, в сектор 44b-4); 1-2. председателката на „Червения кръст“, Ирина Белу (родена на 6.01.1854 – починала през 1919 г.; според Безвикони (1972, стр. 95), фигурираща като починала през 1920 г.; погребана на „Белю“, сектор 27-4); омъжена, от 1869 г., за Йон Къмпиняну „Рошу“ (род. 1841/1842 – поч. 1888/1889, кмет на столицата, министър, управител на Националната банка).

Штефан Белу II обаче имал и извънбрачна връзка с Мими (Мария) Бълъчеану Столници (род. 1817 – поч. 1881), от която се родил синът им Григоре Белу Бълъчеану.

Вторият син на Александру (Алеку) Белу и Ирина Вакареску бил 2. министърът, чашник, депутат, барон и пр. – Барбу Белу (Белио), този, който обезсмъртил името на фамилията си чрез дарения терен за създаване на букурещското гробище „Белю“ – именно с него започнахме настоящото изложение.

След тези двама синове следват още двама, а именно:

1. музикантът Константин (Костика, Кодица) Белу (роден на 31 април 1826 – починал в Париж чрез самоубийство на 12.02.1875);

2. докторът, литературен деец и филантроп-колекционер Георге (Йоргу) Белу (роден на 20 март 1828 – починал в Париж на 14/26 януари 1894, където като Жорж дьо Белио пристигнал за обучение още през 1851 г. и се оженил за Катрин-Роуз Гийман (поч. на 5.03.1921); тяхната дъщеря Викторина Белу (родена в Париж на 15.03.1863 – починала в Париж на 11.01.1958) се омъжила през 1893 г. за Жул Доноп дьо Монши (роден в Париж на 16.06.1854 – починал в Париж на 7.06.1942).

Независимо от това, сред потомците на фамилията Белу, споменати от Безвикони (1972, стр. 65–66) като погребани на гробището „Белю“, освен дарителя на терена Барбу Белу и неговия син Барбу Б. Белу (и двамата погребани в сектор 45-2), фигурират само още няколко, починали най-вече след 1921 г., от рода на Александру Шт. Белу (1850–1921, съпруга Александрина, 1855–1925, родена Александреску („Кафеджи–Баша“), сектор 44b-4), техните синове:

• Константин Ал. Белу (1886–1931, сектор 44b-4);

• Александру Ал. Белу (1875–1941, сектор 44b-4);

• Штефан Ал. Белу (1879–1958, сектор 44b-4); както и някои предци, погребани в манастира „Раду Водъ“ (Штефан Белу, починал 1833 г., и Думитру (Димитрие) Белу, починал 1863 г., но посочен погрешно от Безвикони (1972, стр. 66) като починал също през 1833 г.).

Сред носещите фамилията Белу в споменатото изследване на Безвикони (стр. 66) е отбелязан и писателят от Рошиори, окръг Телеорман – Петре Белу (1896–1952, сектор 114-10), но, в случая, по-скоро става дума за съвпадение на името.