Етнонимът между емпирията и мита:
забележки към дискурса за „българите в Мала Азия“ (XIII–XVI в.)

I. Проблематичната точка на пресичане
Дебатът, екстраполиран във форумната логика, се свежда до един фундаментален въпрос: може ли латентното присъствие на етнонима Bulgar/Bulgaroi/Bulgarčьi в малоазийските извори да бъде автоматично трансформирано в доказателство за политическа институция („българска държава“)? Отговорът изисква разграничаване на три пласта:

1. topos – локализираните топоними (Bulgar-dag, Bulgar-maden);
2. ethnos – самоидентификацията на носителите на името;
3. politeia – съществуването на устойчиво управленско ядро.

II. Топонимният пласт – критика на непосредственото прочитане Архивните формулировки в османските defter от 1520–1530 г. регистрират в каза Ерменек 27 къщи с антропоними Petroğlu, Manol-oğlu. Това е 13 % от общия брой и не демонстрира компактност, а дифузно разпределение. Топонимът Bulgar-dağ се появява единствено в две късни хроники:

• Karaman-nвme (пер. XIV в., турски превод XVI в.) – „планината Bulgar“ като фронтова линия между караманските бейове и „българските племена“;
• Tevвrоh-i Вl-i Osman (Ашикпашазаде, 1484) – „Bulgar obası“ под крепостта Ermeneğ-i Atik.

Нито един от двата текста не локализира точен връх или пас, а използва етнонима като граничен маркер. По този начин топонимът функционира не като географски факт, а като semion – знак на политическо противопоставяне. III. Етнонимът и проблемът на езиковата самоидентификация
Формите Bulgaroi, Bulgarčьi, Būlğār се появяват във византийски, арменски и арабски източници, но никъде не са придружени от лингвистичен самоопис. Археологическите находки (фибули от Kaletepe) показват материална близост до Преслав и Червен, но не и езиково самосъзнание. Следователно етнонимът може да е:

• endonym – самоназоваване;
• exonym – външно приписване от хронисти;
• chrononym – ретроспективно приписване от по-късни автори.

Без надпис на глаголица или кирилица невъзможно е да се установи кой от трите случая е валиден. IV. Политическата институция – отсъствие на архивна следа
Нито един от източниците не споменава данъчна система, монетосечене, християнска йерархия или дипломатически акт, които да удостоверяват politeia. Дори Karaman-nвme описва „българската кралица Катерина“ като литературна фигура, вградена в епически сюжет, а не като реален владетел. Липсата на монети, печати или надписи с титлата basileus, knyaz или khan прави тезата за „държава“ нефалсифицируема. V. За дискурсивната употреба на „българското“
Дебатът във форума показва две крайности:

1. романтична реификация – превръщане на етнонима в организирана държавност;
2. тотално отричане – отхвърляне на всяко свидетелство като „пантюркистка фалшификация“.

И двете позиции пренебрегват фундаменталния принцип на историческата епистемология: absentia probationis non est probatio absentiae – липсата на доказателство не е доказателство за липса. Следователно задачата е не да „докажем“ или „опровергаем“ държава, а да маркираме степента на неопределеност. VI. Заключение: етнонимът като палимпсест
Българският етноним в малоазийското пространство е семиотичен слой, в който се преплитат:

• византийска дипломатическа реторика („варварите от Bulgar-dag“);
• караманска епическа геополитика („българската кралица“);
• османска административна практика („Bulgar obası“).

Той не доказва държава, но свидетелства за дълготрайна мнемонична употреба. Отказът да се превръща този етноним в „държава“ не е отричане на присъствие, а академична дисциплина срещу митопоетиката.


Етнонимът „Българ“ в кападокийското пространство:
от топонимната фикция към историческия палимпсест

1. Въведение
   Дискусията, реконструирана от форумните логове, се свежда до един фундаментален проблем: може ли рецидивирането на формата Bulgar/Bolkar/Bulghar в анатолийските извори да бъде автоматично трансформирано в доказателство за политическа институция („българска държава“)? Отговорът изисква разграничаване на три пласта:

• topos – локализирани топоними;
• ethnos – самоидентификацията на носителите;
• politeia – наличие на устойчиво управленско ядро.

1. Топонимията: една хронология на имената
   Арменският Toponimikon (Акопян–Мелик-Башхян–Барсегхян, 1986–1988) регистрира в района на днешния Болкардаг следните варианти:

Форма	Поява в източник	Първично значение
Bulghar-dagh	арменски препис, XII в.	„планината на българите“
Bulghar-maden	Ибн Фазл-уллах ал-Умари, 1340-те	„български рудник“
Bolkar-dağ	османски defter, 1520	„планина на изобилния сняг“ – етимологична подмяна

Фонетичният преход Bulghar → Bolkar е типичен за османската орфографска практика:

• gh > k (аспирацията се губи);
• u > o (под влияние на турския вокализъм).

Така топонимът се деетимологизира и се превръща в tabula rasa за нови смислови натрупвания.

1. Археологическият минимум
   Некрополът при Kaletepe (15 км северно от Кайсери) дава фибули с паралели в Преслав и Червен (XIII в.), но няма надписи на глаголица или кирилица. Следователно материалната култура е българска по форма, но езиковата самоидентификация остава неизвестна.
2. Етнонимът и неговите носители
   Османският регистър Mufassal-ı Karaman (1520) фиксира 27 къщи с антропоними Petroğlu, Manol-oğlu – 
3. 13 % от общия брой в каза Ерменек. Това е дифузно малцинство, а не компактно българско село. Етнонимът Bulgar функционира тук като exonym – външно приписване, а не endonym.
4. Политическата институция – отсъствие на архивна следа
   Нито един източник не споменава:
   • стабилен данъчен апарат;
   • монетосечене;
   • християнска йерархия;
   • дипломатически акт.
Дори Karaman-nвme описва „българската кралица Катерина“ като литературна фигура, вградена в епически сюжет. Липсата на монети, печати или надписи с титлата basileus, knyaz или khan прави тезата за „държава“ нефалсифицируема.
1. Философско заключение: етнонимът като палимпсест
   Българският етноним в Кападокия не е доказателство за политическа институция, но е индикатор за дълготрайна мнемонична стратегия, в която се преплитат:
• византийска дипломатическа реторика („варварите от Bulgar-dag“);
• караманска епическа геополитика („българската кралица“);
• османска административна практика („Bulgar obası“).
Отказът да се превръща този етноним в „държава“ не е отричане на присъствие, а академична дисциплина срещу митопоетиката.


Топонимът Dоsx / Tosq и фантомът на прабългарската етимологизация:
критичен анализ на един спор
1. Позицията на спора:
   – „няма такъв прабългарски топоним“;
   – „представените примери са случайни фонетични съвпадения“.
Контрааргументи:
– „има успоредни форми“;
– „длъжен си да предложиш арменска или турска етимология“. Двете позиции се намират в класическа aporнa: кой носи доказателствената тежест – онзи, който претендира за етимологично съответствие, или онзи, който отрича?
1. Емпиричният минимум
• Османски defter № TD 370, л. 113r (1520): село Dоsx (Досх) в каза Ерменек, 11 къщи.
• Топонимичен речник на Армения (1986–1988): Dоsx е посочен като „клисура и долина в Киликия“.
• Липсват надписи на глаголица, кирилица или runiform; няма християнски или български титули.
1. Фонетичните паралели – случайно или значимо?
   Aspandiat цитира лични имена от XV в.:
• Duyko Doxse (Червена, 1481)
• Stoyan Doxko (Шугово, 1494–1503)
Аргументът се свежда до:
• Dox- < Doxse < прабълг. doxsъ „висок, стръмен“?
• Tosq < тракийски Toska?
Но:
• Dox- се среща и в арменски контекст (Dōx = „долина“);
• Tosq има паралел в старотурски toš „мокро място“.
Следователно фонетичната близост не имплицира генетична връзка; това е класическа argumentum ex similitudine – логическа грешка, която превръща сходството в причинност.
1. Проблемът на доказателствената тежест
   В научната логика:
• affirmanti incumbit probatio – на твърдящия се пада тежестта на доказване;
• nulla probatio = nulla conclusio – липсата на доказателство не доказва липса.
Така:
• Aspandiat трябва да демонстрира фонетична линия, семантичен мост и хронологична непрекъснатост между Dоsx и прабългарския лексикон.
• Armand трябва да предложи алтернативна етимология (арменска, турска, гръцка), а не просто да отрича.
1. Етимологични хипотези



Хипотеза	Фонетичен корпус	Семантика	Поддържащо свидетелство
прабългарска	doxsъ „висок“	стръмна долина	няма
арменска	dōx „долина“	реален релеф	речникът на Акопян (1986)
турска	toš „мокро“	влажна клисура	Clauson, EDT (1972)

1. Заключение: етимологията като aporнa
   Състоянието на изворите не позволява остатъчна сигурност. Dоsx може да бъде:
2. арменска запазена форма,
3. турска деетимологизация,
4. фантом от модерната национална митопоетика.
Следователно спорът остава отворен, но методологично ясен:
5. всяка етимологична претенция изисква триадата: фонетика → семантика → хронология;
6. без нея топонимът е просто флуктуиращ знак, върху който се проектират съвременни идентичности.