ПЛЕВНЕ (ПЛЕВЕН)

Османският Плевне (дн. град Плевен в Северна България) е разположен на 105 м надморска височина в низината на Плевенското плато, образувана от малката рекичка Тученица — приток на река Вит, която минава на около 6 km западно от града. През него преминават важният път и железопътната линия от София към Букурещ и към черноморското пристанище Варна. През османския период (1393–1878) Плевен е център на ислямския живот с множество джамии и няколко значими медресета; в административно отношение е седалище на каза със 46 села. През по-голямата част от османското владичество градът попада в границите на Никополския санджак. След реорганизацията на провинциалната администрация през 1864 г. Плевен става част от санджака Русчук (Русе) на Дунавския вилает. Началото на сегашния град е поставено от османците в последното десетилетие на XV в., като ядро на селището е архитектурният комплекс (кюлие) — джамия, голямо медресе (с тридесет килии за студенти), имарет, завие, начално училище и хамам; комплексът е основан от известния водач на акънджиите Михалоглу Али бей. Градът придобива международна известност по време на обсадата от 1877 г., която задържа руското настъпление на османските Балкани в продължение на пет месеца и има решаващо значение за изхода на войната.

Плевен е непряк наследник на римския град Сторгозия, разрушен от хуните (441–448 г.), но впоследствие възстановен — за това говорят археологически находки от VI век в местността Кайлъка над днешния град. Селището прекратява съществуването си около 600 г. в резултат на нашествията на славяните и аварите. За средновековния период сведенията са оскъдни: съхранени са няколко монети от X в., десетки византийски монети от XII в., един еврейски надгробен паметник с надпис от 1266 г., сребърни монети на цар Михаил Шишман (1323–1330) и на цар Йоан Александър (1330–1371), както и — внушително, макар и необичайно — бронзова статуя на Буда от периода на империята Пала и династията Сена (XI–XII в.). В средновековните извори Плевен се споменава единствено през 1266 г., във връзка с похода на унгарския крал Стефан, когато войските му превземат castrum Pleun; на това основание българската историография разглежда Плевен като важен военен и търговски център.

Превземането на плевенската крепост от османците не е документирано подробно в местни или османски извори. Най-вероятно завладяването е свързано с похода на великия везир Чандарлъзаде Али паша през 790–791 г. по Хиджра (1388–1389), когато османските войски, след превземането на Нигболу (Никопол), са могли да покорят района по пътя си към Одрин. Не е изключено средновековният Плевен да е бил разрушен и по време на Варненския кръстоносен поход от 1444 г., но източниците в този въпрос са непълни и противоречиви; разказите на Евлия Челеби за завоеванието имат по-скоро легендарен характер и съдържат погрешни идентификации на исторически личности. Към XV–XVI в. крепостта съществува и вероятно служи като резиденция на Михалоглу Али бей — първият представител на рода, за когото има сигурни сведения, че е живял във или близо до Плевен от около 866 г. по Хиджра (1462) нататък. Крепостта и селищата около нея са отбелязани в османските тахрирни регистри от XV–XVI век; в един от най-старите запазени тахрири от 884 г. по Хиджра (1479/80) Плевне-и баля е споменат като малко селище с десет християнски и девет мюсюлмански домакинства, но — въпреки скромните си размери — като административен център на нахия.

През 80-те години на XV в. двете села в района и няколко необитаеми места са дадени като мюлк на Михалоглу Гази Али бей, който по-късно привлича няколкостотин заселници — българи-християни и турци-мюсюлмани — основавайки с тях около 20 села и ново селище (град Плевен) в низината под разрушената крепост. Новата градска тъкан се развива около обществено-религиозните постройки на Али бей и множеството дюкяни; в края на март 1496 г. (евсидът на месец Реджеб 901 г.) този имот е превърнат във вакъф. Вакфието е запазено в няколко копия на арабски и в турски превод и частично е публикувано (вж. по-ранни публикации). Заселниците са привлечени с данъчни облекчения — освобождаване от авариз и текелиф и частично облекчаване на джизието за християните. Али бей умира около 1507/08 г. и е погребан в тюрбето зад своята джамия; неговите синове и внуци продължават строително и благоустройствено дело в града.

През XVI в. Плевен се развива като мултикултурен провинциален център: в града се заселват испански евреи, преселници от Солун и София, а през 50-те–70-те години на столетието еврейската общност достига значителни размери. Османските тахрири и данъчни регистри от XV–XVI в. дават подробни данни за демографския и икономическия живот: в отделни години в града са регистрирани значителни групи мюсюлмани, християни и евреи, а в крепостната част много от военнопомощните функции са изпълнявани от християнски военни единици (мартолоси, войнуци и др.). В XVI–XVII в. Плевен развива богата книжовна дейност — както в околните християнски манастири и села, така и сред еврейската общност; тук се преписват и разпространяват богослужебни и светски книги за региона.

В края на XVI в. и през XVII в. градът търпи тежки военни удари. През 1596 г. влашкият войвода Михаил Храбри прониква, опожарява и опустошава региона, отвлича част от населението и нанася сериозни демографски и икономически щети; регистрите от 1642 г. отразяват значителен спад на населението. През втората половина на XVII в. и началото на XVIII в. следват периоди на възстановяване и относително развитие — свидетелствата на пътеписци като Евлия Челеби (1651) описват множество джамии, месджиди, медресета, хамами, ханове и активен пазарен живот, макар и броят на домовете в пътеписите да е често завишаван в сравнение с данните от регистрите.

През XVIII век районът претърпява допълнителни бедствия — преминаването на кримскотатарски армии и наводнения довеждат до загуби и разрушения. В началото на XIX в. градът отново е засегнат от военни действия; през октомври 1810 г., по време на руско-турската война (1806–1812), Никопол и околността са обект на военни операции, а последвалите възстановявания са регистрирани в строителни надписи. През XIX в., под влияние на реформите и демографските промени, Плевен преживява бърз растеж, особено в християнската общност; семейството на Михалоглу успява да запази значителни вакъфски имоти и доходи до реформите на Махмуд II и след това.

Плевен добива световна известност по време на руско-турската война от 1877–1878 г. с петмесечната отбрана под командването на Гази Осман паша. След пресичането на Дунава през юли 1877 г. руските войски се появяват пред Плевен и изпитват неочаквано силна съпротива; между 20 и 30 юли османците отблъскват няколко атаки. На 11–12 септември съюзниците предприемат масирани щурмове и понасят тежки загуби; след още неуспешни опити през септември и октомври се преминава към продължителна обсада, ръководена от руския генерал Тотлебен. На 10 ноември обсадата затваря града, а на 10 декември последният опит на Осман паша за пробив завършва с провал; той е ранен и принуден на капитулация със значителна част от гарнизона. Петмесечната обсада струва на русите и съюзниците десетки хиляди жертви и открива пътя към Одрин и впоследствие към Сан Стефано, където се формират международните условия за края на войната.

След превземането на Плевен много османски жители напускат града; едва около една трета от тях се връщат по-късно. Празните места бързо са запълнени от българи, дошли от околните села, което води до трайна промяна в етническия и религиозния облик на града. В десетилетията преди Първата световна война повечето османски постройки са разрушени или заменени: на мястото на джамията, медресето и имарета на Гази Али бей е издигнат руски мавзолей в неовизантийски стил; големи квартали са пренастроени с булеварди и площади. Мемориали и гробища на загинали руски и румънски войници оформят ландшафта на бойното поле; част от останките на османските гробове са ексхумирани и, по сведения от епохата, продадени за тор — болезнен факт, отразяващ жестокостите и материалните последици от войната. Оцелелите землени укрепления на Осман паша са запазени като мемориали и до днес могат да се видят, а през 70-те години на XX в. е построен голям мемориален комплекс с панорамен изглед към бойното поле.

Към края на XX в. от османското строителство в града са останали предимно землените укрепления от 1877 г.; почти не е останала запазена османска архитектура, която да напомня за богатото ислямско минало на Плевен — съдба, типична за много градове в Югоизточна Европа след края на османското владичество.

Лалю Метев, 28 август 2025 г.