ШУМНУ (ШУМЕН)

Шумну (дн. Шумен) е град с древна история в Североизточна България. Разположен е на двата бряга на р. Поройна (на турски Боклуджа дере) в подножието на Шуменското плато, на 230 м надморска височина. От север градът е обграден от ниски хълмове, което го прави невидим за евентуални нападатели. Географското му положение му осигурява естествена защита и обяснява историческата му стратегическа роля.

Шумен е едно от най-старите селища у нас. В единия край на платото, на място, овладяно от траките, римляните изграждат крепост. През VI в. тя е обновена от източноримския император Юстиниан, а по времето на Първата българска държава (681–970) крепостта е разширена. През XI–XII в. византийците наричат града Симеонис. В средата на XII в. географът ал-Идриси го споменава с името Мисионис и го описва като древен и прославен град.

По време на Второто българско царство (1185–1393), макар и малък, Шумен е важен стопански и военен център. Крепостните стени от ранното Средновековие ограждали площ от около 200 х 115 м. Извън тях се простирал външният град с тесни улички, малки каменни къщи и църкви, а населението вероятно наброявало 450–550 души. Археологическите разкопки от 60–70-те години на XX в. позволяват да се предположи, че непосредствено преди османския период Шумен е бил средно голям български град с 800–1200 жители. Наименованието „Шумен“ се среща в старобългарски текст от времето на татарското нашествие през 70-те години на XIII в. Името вероятно произлиза от думата „шума“, но според други хипотези е фонетичен вариант на ромейското Симеонис.

Градът, макар и укрепен, е завладян от османците без бой по време на зимния поход на великия везир Чандарлъ Али паша през 1388–1389 г. Според предание, съвпадащо с хрониката на Мехмед Нешри, жителите доброволно предават ключовете на крепостта, докато османският лагер е опънат в равнината. През септември–октомври 1444 г. кръстоносната войска начело с полско-унгарския крал Владислав III Варненчик и унгарския пълководец Янош Хуняди завладява Шумен и го опустошава. Според свидетелства на немеца Ханс Мергест и анонимния автор на „Писанието за верските битки на султан Мурад хан“ всички войници от османския гарнизон са избити, а крепостта опожарена. Равнината на север от града също е разорена.

Османските поземлени регистри за Никополския санджак (1479–1580 г.) показват, че разорените околности са заселени с тюркмени от Анадола. В течение на два века част от жителите на старите български села в южната половина на Шуменската каза се помюсюлманчват и турцизират (Градище, Иваново, Манолич, Смоловче, Троица, Тусевица, Янково), което увеличава дела на мюсюлманското население.

След 1444 г. разрушеното селище не е възстановено в старите си граници. Новото, по-малко селище възниква в подножието на платото, в тясната долина на р. Поройна. Регистрите от 1479 г. (НБКМ, Ориенталски отдел, ОАК 45/29) показват 74 християнски и 11 мюсюлмански домакинства – общо около 400–450 души (мюсюлманите – 18%). През 1516 г. броят на домакинствата нараства: 107 християнски и 94 мюсюлмански, а през 1525 г. мюсюлманите вече са доминиращи (53%). Към 1555 г. населението достига около 2000 души, от които 62% са мюсюлмани. Част от християнските жители се помюсюлманчват (около 11% от мюсюлманите).

Най-старата част на новото селище се нарича „Ескипазар“ (Стария пазар), а източно от нея се формира махалата „Ескиджами“ (Старата джамия). Джамията, построена преди 1500 г. по инициатива на румелийския бейлербей Яхия паша, съществува до 1992 г. До нея е бил и „Ески хамам“ (Старата баня), съборен през 60-те години на XX в. Регистърът от 1555 г. посочва още три махали – Сьогют пънар, на кадията Вели и Йолджу, а през 1580 г. се описва махалата на Солак Синан.

През XVII в., когато в много градове на Османската империя се наблюдава демографски застой, Шумен бележи растеж. Регистърът за извънредните данъци авариз от 1642 г. показва 413 мюсюлмански и 107 християнски домакинства, както и арменска махала с 25 домакинства, бежанци от Сафевидски Иран. Евлия Челеби, посетил града през 1651 г., отбелязва десет джамии, седем начални училища (мектеб), един хан, един хамам, 300 дюкяна, десет махали и 700 къщи. Осем години по-късно католикът Филип Станиславов посочва 1200 православни българи с две църкви, 4500 турци с седем джамии и католическа общност от 120 души.

През XVIII в. населението продължава да расте: по регистър от 1751 г. има 714 мюсюлмански и 172 немюсюлмански домакинства – около 4000–4500 души, от които 81% мюсюлмани. Главите на половината български домакинства са освободени от извънредни данъци. В този период се строят джамии, часовникова кула, монументални чешми и безистен, а градът се утвърждава като мюсюлмански културен център.

През XIX в. Шумен е важен военен пункт и център на мистичния ислям: братствата Джелветия, Джеррахия, Бекташия и Накшибендия развиват дейност в града. По време на Танзимата (1839–1876) Шуменската каза е разделена на три нахии – Даг, Алчак и Делиорман. Турското население в града остава компактно и след включването му в Княжество България, като през 1922 г. е открито мюсюлманско училище (нювваб), функциониращо до 1946 г.

След установяването на комунистическия режим в средата на XX в. за кратко Шумен е преименуван на Коларовград. След 1989 г. започва реставрация на Томбул и Килек джамии, а Татарската джамия от 1869 г. е запазена и функционира.

Османските укрепления, казарми и складове, автентичните къщи и джамии, както и християнските църкви свидетелстват за богатото историческо и културно наследство на града, оставено от османския период.

Лалю Метев, 28 август 2025 г.