СИЛИСТРЕ (СИЛИСТРА)

Силистре (дн. Силистра) е град с древна история, разположен на българо-румънската граница, в най-източната част на българския (десния) бряг на река Дунав. Днешното му име представлява побългарен вариант на турското название от османския период, което произлиза от старобългарското име на селището – Дръстър. Самото Дръстър е побългарена форма на латинското Дуросторум, което в древния дако-тракийски език вероятно е означавало „твърдина“.

При византийците и прабългарите Силистра изпълнява важни защитни функции срещу племената на север и е обект на многобройни нападения и разрушения, като се утвърждава като едно от най-големите и значими селища. Почти през целия османски период градът има преобладаващо турско-мюсюлмански облик.

През II в. тук се настанява XI Клавдиев легион. Император Марк Аврелий (161–180) основава в Дуросторум „муниципия“, а при император Диоклециан градът става център на областта Малка Скития (дн. Добруджа). През V в. градът е нападнат от хуните и частично разрушен, след което е завладян от вестготите, които го сриват напълно. През VI в. византийците изграждат нови, по-здрави крепостни стени върху основите на разрушените, но малко преди края на века те са разрушени при нападения на авари и славяни. Някъде по това време Дуросторум започва да се нарича Дръстър. Археологически разкопки от 1969 г. показват, че новите племена (предците на днешните българи), заселили се тук, живеят повече от два века в юрти върху древните руини.

В началото на IX в., при хан Крум (803–814), крепостните стени на Дръстър са възстановени. При разкопките е открит надпис на хан Омуртаг (814–831), в който се споменават строителните инициативи на Крум. В друг надпис от 870 г. градът е споменат като център на епископия.

През 971 г. византийският император Йоан Цимисхий изтласква руския княз Светослав I до Силистра, като установява контрол и над града. След това Силистра става административен център на византийската тема Паристрион. През XI в. градът претърпява многобройни нападения от печенеги и узи, а през втората половина на века за кратко е под контрола на печенегите и техния водач Татуш. През 1088 г. император Алексий I Комнин възстановява византийската власт по Долния Дунав, включително и в Силистра.

През 1160 г. географът ал-Идриси описва града като място с многолюдни пазари и красиви сгради и къщи, а през XII в. тук живеят и евреи. Сведенията за Дръстър по време на Второто българско царство (1185–1393) са оскъдни. През 1279 г. византийска войска начело с Михаил Глава Тарханиот обсажда за три месеца Силистра, където се е окопал цар Ивайло, но без успех.

През 1377 г. влашкият войвода Раду I превзема града за кратко, но Мирчо I Стария го връща под контрол на цар Иван Шишман. Османците завладяват Силистра при зимния поход на Чандарлъ Али паша през 1388 г. Според предание, Шишман – васал на Мурад I – посочил на султана, че Силистра се отличава със здравите си крепостни стени, богатство и красиви сгради. Първи османски управител е Михалоглу Фируз бей. През 1390 г. Мирчо I Стария превзема града и се обявява за господар на Дръстър, докато султан Баязид I завладява Северна България след набезите на влашкия войвода. След поражението на султана от Тимур при Анкара през 1402 г., Мирчо I Стария възстановява контрола си до смъртта си през 1418 г. През пролетта на 1419 г. султан Мехмед I Челеби връща Силистра и Добруджа под османска власт.

През 1462 г. градът е нападнат от влашкия войвода Влад Цепеш, който подлага населението на масова сеч – според него са убити 6840 души, българи и турци. В отговор султан Мехмед II организира наказателен поход срещу Влашко, като Силистра служи за отправна точка. Това установява по-дългосрочен мир и способства възстановяването на града. Ебулхайр Руми, пребивавал в региона през 1473–1480 г., отбелязва, че мюсюлманите тук живеят мирно и безопасно.

Археологически разкопки от 1968 г. установяват, че през Средновековието градът заема площ от 5,22 ха (180 х 290 м), в която могат да се поберат около 1100–1300 души. Османските поземлени регистри от първата четвърт на XVI в. сочат, че градът има 18 махали – пет мюсюлмански с 193 домакинства (включително 49 преселници от Анадола и 50 военнослужещи в крепостта), 13 християнски с общо 160 домакинства, както и 18 еврейски домакинства. Общо населението наброява около 1700–1800 души, от които 55% са мюсюлмани.

Между 1516 и 1570 г. населението нараства до 6300–7300 души. През 1569–1570 г. в града има 802 мюсюлмански домакинства, 633 християнски и 18 еврейски, като мюсюлманите са освободени от извънредни данъци срещу военнопомощни задължения. Приходите от пристанищни мита достигат 566 666 акчета, което свидетелства за стопанското благосъстояние на Силистра.

През 1595 г. влашка войска на Михаил Храбри опустошава града. През XVII в. Евлия Челеби посещава Силистра два пъти (1651 и 1657 г.) и описва крепостта с 11 кули, две порти, 7 джамии, месджид и 20 войнишки къщи. Във външната варош има 13 мюсюлмански, 10 християнски и една еврейска махала.

През XVIII в. градът търпи упадък. През 1751 г. има 18 мюсюлмански махали с 820 домакинства (от тях 399 военизирани), както и 167 домакинства на православни християни, 8 арменски, 9 еврейски и 11 български войнушки домакинства. Общото население е 4500–5000 души, от които 80% са мюсюлмани.

През юни 1773 г. руска армия на маршал Румянцев обсажда града, но отстъпва; през 1774 г. Суворов завладява Силистра, но по силата на Кючук Кайнарджа градът остава в османски ръце. През 1810 г. руски артилерийски обстрел нанася сериозни щети, а генерал Кутузов нарежда разрушаването на крепостните стени.

През 1821–1822 г. валия Бендерли Мехмед Селим паша изгражда впечатляваща еднокуполна Байракли джамия. По време на руско-турската война от 1828–1829 г. руснаците завземат Силистра и остават до 1836 г. Регистрите от 1845 г. показват 15 мюсюлмански, 324 християнски, 41 арменски и 16 еврейски домакинства – общо 1164 домакинства с около 5500–6000 жители.

През 1846 г. султан Абдулмеджид посещава града и по негова инициатива е построена джамия Меджидия и модерна отбранителна система на южния склон. Тя играе ключова роля при руската обсада през 1854 г., вдъхновявайки пиесата на Намък Кемал „Родината или Силистра“.

През втората половина на XIX в. икономиката е в упадък, но градът остава добре укрепен. Според Годишника на Дунавския вилает за 1873–1874 г., населението е около 6500–7000 души, от които 59–64% мюсюлмани.

По време на Руско-турската война (1877–1878) Силистра се предава на руснаците и по Санстефанския договор влиза в границите на българското княжество. Мюсюлманите напускат града. Според Шемседдин Сами (1889) населението е 10 650 души, половината мюсюлмани с девет джамии. Крепостните стени са разрушени, но укреплението Меджидия е запазено.

След Букурещкия мирен договор (1913) Силистра е присъединена към Румъния до 1940 г., когато отново става българска. Джамията на Селим паша е съборена. През 1934 г. почти всички турски названия са заменени с български.

През 70-те години на XX в. укреплението Меджидия е реставрирано като исторически музей, а джамията Меджидия – за религиозни нужди на малобройната мюсюлманска общност.

Лалю Метев, 28 август 2025 г.