Забравеният потомък на Шишман IV: защо паметта за Аврам йерей е важна и днес

В българската история съществуват личности, които сякаш са изтрити от колективната памет – не защото са били незначителни, а защото наследството им е твърде неудобно или пък твърде „невидимо“ за официалната историография. Такъв е случаят с Аврам йерей Димитриевич (†1710) – внук на последния търновски цар Шишман IV и един от духовните предтечи на Българското възраждане.

Представете си малкото селце Сушица във втората половина на XVII или началото на XVIII век – тиха котловина в подножието на Балкана. Там, далеч от царски дворци и бойни полета, живее един свещеник. Никой от съселяните му не би го нарекъл „потомък на цар“, а всъщност той е внук на последния българин, избран за владетел на Търново.

Аврам – Авраам – не носи корона. Неговата власт е словото и вярата. В малката църква на Сушица той проповядва, учи деца да четат, преписва книги. Тези скромни усилия полагат основите на Карловската книжовна школа – духовно средище, без което Българското възраждане трудно би било възможно.

Родът му, известен като Аврамови, продължава делото. Те даряват средства за манастири, църкви и училища, спомоществуват книги, пренасят нови идеи. Без шум и фанфари подготвят почвата, върху която два века по-късно ще израсне Апостола на свободата. Левски е рожба на Карлово – но Карлово първо е рожба на духовници като Аврам йерей.

И тук се появява парадоксът. Днес знаем имената на улици, площади, училища и читалища, кръстени на воеводи и революционери. Но къде е името на Аврам йерей? То отсъства от учебниците, липсва в музейните експозиции. Оцелява единствено в библиотеки, архиви и родови предания.

Защо обаче е важен? Защото в условията на османско владичество Аврам съчетава книжовност, вяра и родова памет – трите стълба, които запазват българската идентичност жива. Потомците му изграждат мрежа от културни и търговски връзки с Влашко, Виена, Цариград и Одеса и даряват хиляди жълтици за просветни и духовни каузи.

Забравата на такива личности не е безобидна. В православната традиция паметта не е просто спомен, а живо присъствие – „анамнеза“, връзка между миналото и настоящето. Да забравиш духовен водач като Аврам йерей означава да прекъснеш нишката, която държи тъканта на общността цяла. Както напомнят философи като Пол Рикьор и Мартин Хайдегер, забравата не е неутрална; тя разрушава.

Историята на Аврам – книжовник, свещеник и просветител – свидетелства за една проста, но дълбока истина: не всяко дело, което променя света, е белязано от битки и кръв. Понякога светът се променя тихо – с перо, книга, молитва.

Днес, когато Карлово е символ на Апостола, нека не забравяме, че преди него имаше пазители на духа. Истинската историческа справедливост започва от паметта. Да върнем името на Аврам йерей в културния разговор означава не само да отдадем дълг на миналото, но и да укрепим собствената си идентичност.

Затова връщането на Аврам йерей Димитриевич в националната памет не е само историографска подробност – то е акт на духовно възстановяване. В свят, който лесно жертва паметта за сметка на „тук и сега“, неговият пример напомня: истинската устойчивост се гради не само върху героични жертви, а и върху тихата, постоянна духовна работа на хора, които никога не са търсили слава.

Лалю Метев, 4 септември 2025 г.

📌 Въпрос към читателя: Какво означава за нас днес да възстановим имената на „забравените“? Не е ли това най-истинската форма на историческа справедливост?

Лалю Василев Метев, роден на 20 октомври 1968 г. в София, е български юрист, историк по призвание и изследовател на философските и богословски основи на българската културна памет. Автор е на редица публикации, посветени на генеалогията, духовното наследство и идентичността на българите. Като член на различни културни и родолюбиви организации, Лалю Метев съчетава правния и академичния анализ с публицистичен и екзистенциален прочит на българската история. Неговите текстове търсят не просто фактологическа реконструкция, а смислово възстановяване на забравените нишки, които свързват миналото с настоящето и укрепват националната идентичност.