Екзиларсите

Реш галута (ראש הגולה), екзилархът или „князът на изгнанниците“, е наследствено достойнство, което традицията извежда от царския дом на Давид. Първите исторически документи, които споменават този титул, датират от времето, когато Вавилония е част от Партската империя. Положението се запазва без прекъсване при управлението на Сасанидите, както и в продължение на няколко века при арабите.

„Коментар към книгата на Паралипоменон, произхождащ от школата на Саадия, цитира Йехуда ибн Курайш в смисъл, че родословният списък на потомците на Давид е бил прибавен към книгата в края на периода на Втория храм – възглед, който се споделя и от съставителя на списъка на екзиларсите в Седер Олам Зута ха-Шем. Този списък е синхронично свързан с историята на Втория храм, като за Сехания се казва, че е живял по времето на разрушаването му.“ (Еврейска енциклопедия, ст. „Exilarch“, В. Бахер).

• 20    Шалтил (Асир Шалтил).

   

• 21.    Фадаия (Педаия). Някои източници посочват Фадаия като брат на Шалтил.​

   

• 22.    Зоровавел. Роден ок. 540 г. пр. Хр. Управител на Юда при цар Дарий I Персийски. Наслаждава се на широка подкрепа за възстановяване на Давидовия трон, но Зоровавел никога не става цар. Полагат се основите на Втория храм; завършен е през 515 г. пр. Хр.

   

• 23.    Мешулам, реш галута.

   

• 24.    Ханания (син или брат на Мешулам), реш галута.​

   

• 25.    Варахия. Роден ок. 450 г. пр. Хр., реш галута.

   

• 26.    Хисдия, реш галута. Реш галута – екзилархът във Вавилония – е светският глава на общината, докато ръководителите на великите вавилонски школи се признават за духовни глави на юдейската общност.

   

• 27.    Езекия (Хизкия).

   

• 28.    Йешая, реш галута.

   

• 29.    Давид.

   

• 30.    Шломо.

   

• 31.    Шемая, реш галута, най-вероятно същият Шемая, когото Маймонид споменава като велик законоучител, застанал начело на общината.​

   

• 32.    Давид.

   

• 33.    Сехания, реш галута.

   

• 34.    Езекия, реш галута.

   

• 35.    Шалом.

   

• 36.    Натан де-Зузита, около 100 г. сл. Хр.

   

• 37.    Хуна, прочут законоучител, реш галута по времето на рави Йехуда ха-Наси. Последният казвал за Хуна: „Бих го поставил над себе си, понеже той е от племето Юда, а аз – от племето Вениамин. Той е от велможите на Юда, от мъжете.“

   

• 38.    Шломо.

   

• 39.    Яаков.

   

• 40.    Нахум, реш галута.

   

• 41.    Давид.

   

• 42.    Йоханан. Вероятно брат на Нахум, в който случай Давид (41) не принадлежи към патрилинейната линия. Йоханан наследява Нахум като реш галута.​

   

• 43.    Шафат.

   

• 44.    Анан, реш галута.

   

• 45.    Хия.

   

• 46.    Хуна Вавилонски. Роден ок. 216, починал 296 или 297 г., рош йешива в Сура от 257 г. След смъртта на рави Йехуда бен Езекел и двете школи – в Нехардeя и Сура – минават под ръководството на Хуна. Женен за Хова и баща на Раба, който е рош йешива в Сура 309–320 г. Раба умира 322 г.

   

• 47.    Натан, Мар Укбан II, реш галута около 265 г.

   

• 48.    Неемия, реш галута. Ръководи по времето на персийските гонения ок. 313 г. Някои го смятат за брат на Мар Укбан II.​

   

• 49.    Натан де-Зузита, Мар Укбан III, реш галута, около 325 г. Брат на Хуна, Мар Хуна III.

   

• 50.    Аба, реш галута, баща на рав Ами (Рами).

   

• 51.    Натан и Мар Кахана. И двамата синове на Аба и по ред – реш галута.

   

• 52.    Хуна IV, наричан Хуна I. Умира през първата половина на V в., реш галута. Син на Натан или на Мар Кахана. За него се казва, че е девер на Равина, сътрудник на Рав Аши; и двамата са ученици на Мар Кахана. Хуна IV е баща на Нахман и Равина II, последния рош йешива в Сура.

   

• 53.    Мар Зутра I, Благочестивият, брат на Хуна IV. Умира между 414–417 г. Реш галута 401–409 г. и рош йешива в Пумбедита след рав Кахана. Баща на Хуна и Носон и приятел на Рабана Аши, рош йешива в Сура.​

   

• 54.    Кахана II, реш галута, наследен като такъв от своя брат Хуна, наричан Хуна V, който е екзекутиран от цар Пероз през 470 г.

   

• 55.    Хуна VI, син на Кахана II, назначен за реш галута през 488 г. Умира 508 г. Баща на Езекия и Мар Зутра II. Последният е реш галута, който образува автономно юдейско царство в Махоза.

   

• 56.    Езекия (Хизкия).

   

• 57.    Давид.

   

• 58.    Мар Зутра III, най-вероятно син на Мар Зутра II.

   

• 59.    Мар Зутра IV. Роден 558 г.

   

• 60.    Бостенай (Бустенай), наричан Гурия, реш галута. Вероятно син на Хананай, внук на Мар Зутра II. Първият екзиларх при арабското владичество, действа ок. средата на VII в.

   

• 61.    Мар Зутра, син на Бостенай и персийската принцеса Дара (Издундад), дъщеря на победения сасанидски цар Хосрой II. Халиф Омар (в източника – „Омар на Персия“) се оженил за сестрата на Дара. Посочва се, че Бостенай имал и жена еврейка и част от екзиларсите произлизат от този брак.​

   

• 62.    Яаков.

   

• 63.    Магус.

   

• 64.    Неемия.

   

• 65.    Авдими.

   

• 66.    Хацов.

   

• 67.    Давид.

   

• 68.    Натан.

   

• 69.    Авраам.

   

• 70.    Закай, роден ок. 880 г., реш галута, баща на Йосия ал-Хасан и Давид, които са съперници за властта.​

   

• 71.    Давид бен Закай, реш галута, умира 940 г. Давид призовава рав Саадия гаон да оглави йешивата в Сура, за да възстанови някогашното ѝ величие. В спор по халахийски въпрос Давид отстранява Саадия след само две години. Седем години по-късно обществен натиск принуждава Давид да върне почтения Саадия на поста, който той заема до края на живота си. Въпреки конфликта Давид и Саадия изпитвали най-голямо уважение един към друг и Саадия взел в дома си внука на Давид, когото възпитал.​

   

• 72.    Йехуда, умира ок. 941 г.

   

• 71.    _ бен Йехуда, роден 929 г., възпитан от Саадия гаон. Братовчед на гаон Хай бен Шерира бен Ханина.​

   

• 74.    Езекия, реш галута, последният от екзиларсите, екзекутиран от персийския владетел през 1040 г.

След смъртта на Езекия титулът „реш галута“ се среща още дълго време.

Примери: през 1081 г. Давид бен Даниел пристига в Египет на двадесетгодишна възраст и е обявен за потомък на Давид.

През 1170 г. Вениамин от Тудела споменава Хасдай, реш галута, както и сина му Даниел със същия титул.

В XII в. Авраам ибн Езра говори за „решей галута“ в Багдад.

В началото на XIII в. ал-Харизи споменава потомци на дома Давидов в Мосул.

Няколко фамилии от XIV в. извеждат произхода си от Йосия, брат на Давид бен Закай. Йосия бил изпратен на заточение в областта на днешен Узбекистан и е считан за караим.

Посочва се също, че според някои източници Езекия е внук, а не правнук на Давид бен Закай.

Лалю Метев, 6 февруари 2026 г.    

Лалю Василев Метев е български юрист, мислител и изследовател на културата, известен със своите трудове в областта на философията на паметта, генеалогията и духовната история на България. Роден на 20 октомври 1968 г. в София, той завършва право и развива дългогодишна академична и обществена дейност, насочена към етичните измерения на идентичността, историческото самосъзнание и културната приемственост. В своите изследвания и есета Лалю Метев съчетава аналитичната строгост на правника с чувствителността на хуманитариста. Неговият почерк е белязан от стремежа да изведе моралната перспектива на човешкото действие отвъд чисто нормативните категории — към сферата на духовната отговорност и живата традиция. Сред постоянните му теми са времето и достойнството, религията и гражданството, наследството на свободата и културата на паметта. Член е на Клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“, на Съюз „Истина“, на Българската генеалогична федерация и на Общия съюз на българската индустрия — общности, в които продължава линията на историческа приемственост между баланса на морала на честта и съвременната духовна отговорност. В творчеството му се откроява стремежът да се примирят рационалното и духовното начало, традицията и модерността, личната съвест и общественият идеал. Неговият стил — едновременно прецизен и съзерцателен — отразява убеждението, че мисленето е не просто интелектуален акт, а морално дело. Творчеството му се вписва органично в тази негова философска и етична линия: то е духовен синтез и лична изповед, завещание на човек, който мисли равновесието не като компромис, а като добродетел; не като отслабване на страстта, а като нейно преобразяване в мъдрост. В този контекст Лалю Метев формулира един от най-съкровените си възгледи — че истинската свобода е плод на вътрешна дисциплина, а справедливостта се ражда в пространството „между“ — между пламъка и камъка, между вярата и разума, между човека и идеала.