Градът Щъркелово гнездо Искра Ценкова

Мотиви от Света гора се спасяват по чудо след пожар в първия дом на художника Константин Щъркелов на ул. “Аксаков” № 6

Щъркелът върху червения комин е заел традиционната си поза. Стои на един крак, подгънал другия, без да мърда. И така вече близо половин век. Някогашната улица “Младежка” днес носи името “Константин Щъркелов”, но само металната прелетна птица подсказва къде точно е живял живописецът с причудливото име. През 1959 г. Щръка, както го наричат приятелите му, най-после завършва  дома си, граден “сламка по сламка”. Тогава взима лист хартия и рисува с акварел новата си къща. На комина трака с клюн същата дългокрака птица, но за разлика от днес

от прозореца на втория етаж
се вее родният трибагреник

Скицата е оформена като пощенска картичка и е разпратена до многоуважаемите гости със следния текст: “Сърдечни приятели, в неделя, 22 март - ден на пролетта, в 11 1/2 ч сутрин, по случай рождения ми ден - 70 години и 50 години разливане на акварелни бои - и освещаване на къщата ни ви каним най-сърдечно. Сем. К. Щъркелов.” Следва автограф. От запазената кореспонденция на художника с най-близкия му приятел Чудомир става ясно колко дълго майсторът на четката гради втория си дом. “Докъде е достигнало довършването на Щрък дом?” - пита авторът на “Нашенци” в писмото си от януари 1957 г. Месец по-късно Чудомир продължава епистоларните си закачки: “Драги Щрък, тази сутрин ти изпратих с пощенски запис 3000 лв. Дано ти помогнат да пренесеш тленните си останки най-скоро време в новия си дом и когато дойда следващия път, да ти бъда гост. Там ни е мястото вече - при дъновистите - да съзерцаваме слънцето и да гадаем по пъповете си.”  Художникът обаче има щастието да съзерцава света през прозорците на новия си дом твърде кратко - точно две години и седем дни.

На 29 април 1961 г. Чудомир пише в дневника си: “Черна събота. Получих телеграма, че приятелят ми от 55 години Кочо Щъркелов е починал внезапно. Той е жертва преди всичко на завист и злоба...”

Животът на Константин Щъркелов започва в мизерия, преминава през блясъка и разкоша на царските салони, през килията на Централния софийски затвор, за да залезе тихо и скромно в един цветарски магазин на ул. “Граф Игнатиев” само ден след като е награден с орден “Кирил и Методий” -  първа степен.

Синът на майстора обущар се записва студент в Рисувалното училище през 1906 г. Още първата година взима участие в училищен конкурс и печели три премии и награди. Но поради липса на средства за таксата два пъти напуска училището. В спомените на състудента му Димитър Чорбаджийски-Чудомир той е високото слабо момче, което впечатлява с нещо несъразмерно във вида си. Както се шегува Чудомир - или ръцете му са прекалено дълги, или палтенцето прекалено късо. Константин е сръчен, бърз, може да 

рисува еднакво добре
и с двете си ръце

Умори ли се с едната, започва с другата. Щъркелов успява да завърши Художественото училище при проф. Мърквичка едва през 1915 г., но затова пък с отличие. През 1910 г. за пръв път участва с четири свои неподписани акварела в обща изложба, организирана в Тръпковата галерия. Картините му се откупуват първи. На следващата година с голям страх реди в гардеробната на Рисувалното училище първата си самостоятелна изложба. Няма пари, за да наеме зала, а училището му предлага безплатно дрешника.

“И до днес рисувам със страх. Никога не знам какво ще излезе. Бягам от хората, когато работя... Когато рисувам било пейзажи или цвете, аз чувам музика или прочитам стихове от Лермонтов или от Надсон. Когато слушам музика, аз виждам пейзажи”, признава години по-късно в свое интервю художникът.  

Константин Щъркелов на фона на картината си “Разпъване на
телените мрежи”, рисувана по време на Първата световна война.
Това платно участва в изложба на български художници в Германия,
след което следите му се губят. В Централния държавен архив се
пази неин акварелен ескиз
По време на Балканската война се включва в Софийската дивизия на Тракийския фронт  като военен художник. А през Първата световна война е щатен военен художник на Македонския и Добруджанския фронт.

Кореняк софиянец, през 1929 г. той се жени за варненката Соня Стойкова, с която имат две дъщери Весела и Богдана. Нито една от тях не оставя преки наследници. Когато се жени, “царят” на акварелните пейзажи вече е спечелил в лицето на други двама благородници най-ревностните си почитатели. Княз Фердинанд и цар Борис III намират платната му за

божествени и
разкрасяват с тях двореца

Щъркелов става един от най-добрите приятели и сподвижници на Борис по време на разходките му сред природата. Двамата са влюбени в цветята. Единият цял живот ги рисува с много възхита и любов, другият ги изучава в детайли като природолюбител.

За да създаде приказните си пейзажи, Щъркелов нарамва статива и обикаля планини, гори, полета. Често засяда в Борисовата градина и рисува Витоша, огряна от утринното слънце. Той е не само богато надарен с талант, но и твърде плодовит художник. При това се изявява и като поет, и като добър певец, макар и само в компания.Щъркелов е автор на текста на шлагера “Разлъка”, който посвещава на цар Борис:

“Таз вечер празнувам разлъка,
скъп спомен за теб изживян,
налейте да пия от мъка,
едничкият смисъл е там...”

Казват, че тази песен е била любима на цар Борис, тъй като авторът на текста е бил в течение на височайшите любовни терзания по една еврейска красавица.  

Най-голямото си страдание бившият военен художник преживява в края на Втората световна война. Тя му отнема само за миг всичко, градено в продължение на няколко десетилетия. След една от бомбардировките над София през 1944 г. домът на семейството на ул. “Аксаков” № 6 е опожарен.

Цялата покъщнина, огромна част от архива и около 200 живописни платна

изгарят в огъня от
бомбата, ударила
шестетажната масивна сграда

Сред унищожените платна са и три картини на руския художник Айвазовски, които струват цяло състояние.

Оцелява само цикълът от рисунки на Щъркелов с мотиви от Света гора, които са пренесени предвидливо на втория етаж в апартамента на д-р Тошков. Тези картини по-късно са закупени от големия наш оперен певец Борис Христов. Останал без дом и без средства, майсторът на природните пейзажи и портрети се опитва да продаде на Народния театър 38 свои скици на наши актьори, но получава парите цели 4 години по-късно. След бомбардировките семейството се евакуира във Варна при родителите на Соня, съпругата на художника.

“Бездомно мое Щръкле, аз знам, че често плачеш по старото си, топло гнездо, тъй жестоко разрушено, но аз те помня още по-бездомен и безприютен как по-твърдо от всички ни понасяше това и с упорство по-голямо от това на всички ни се стремеше да го преодолееш...”, пише на 5 юли 1945 г. Чудомир в писмо до приятеля си.  Много скоро обаче семейството е връхлетяно от нови беди. Поради близостта му с цар Борис III Щъркелов е нарочен за дребнобуржоазен, придворен художник. Обвиняват го, че е участвал в шпицкоманди, че е предал на полицията приятеля си Христо Ясенов, че не се е застъпил пред съда за Никола Вапцаров и с това е допринесъл за неговия разстрел. Художникът е арестуван и изпратен в Централния софийски затвор. Половин година

дели една килия заедно
с още трима  художници

-  Александър Божинов, Александър Добринов и Никола Танев. За да уплътнят времето, четиримата си правят шаржове, майсторят автопортрети. На една от  затворническите рисунки в скицника на Щъркелов е изобразена дългокраката птица, поставена зад решетка.

Обвиненията, свързани с имената на двамата ни поети, преследват художника до края на живота му. Чудомир, който дели залък хляб по време на студентските си години както с Ясенов, така и с Никола Щъркелов, е категоричен: “...страшни обвинения, които не мога да приема, не мога да повярвам.”

Излизането на Щъркелов от затвора става със застъпничеството на руски генерал, който вижда картините му в ресторант “Севастопол”. Когато разбира, че авторът на цветните самобитни платна е зад решетките, тъй като е говорел с царя, генералът възкликва: “Та този човек говори с Бога!”

На 9 октомври 1945 г. Съюзът на българските художници изключва Щъркелов от редиците си. Отнето му е и софийското жителство. Едва през 1953 г. СБХ възстановява членството му. Властта се смилява над художника, чиято вина остава недоказуема. Семейството се завръща в столицата през 1958 г. и се настанява в новата си къща на ул. “Младежка” № 7. Министерството на външните работи откупува 10  картини на Щъркелов срещу един милион тогавашни лева. Те се превръщат в подаръци за видни гости, сред които е и Тито. Явно с тези пари Щъркелов е смогнал да довърши и да  освети новата си къща на улица “Младежка” в деня, в който щъркелите се завръщат.

---

"Изгрев" е място, в което живеят и работят много от най-талантливите български художници, хвалят се от районното кметство. Още в средата на миналия век именити творци са предпочели да построят ателиетата си в търсене на усамотение в тихите тогава столични покрайнини. Те превръщат пустеещите някога земи в своеобразен софийски Монмартър. Ненко Балкански, Дечко Узунов, Илия Петров, Константин Щъркелов, Никола Мирчев, Стоян Венев, Александър Стаменов са първите заселници, чиито ателиета и домове привличат с артистизма си десетилетия наред софийската интелигенция. През 80-те години съвсем естествено тук Съюзът на художниците издига две ведомствени сгради за своите творци, припомнят от администрацията.