Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
18.06.2008 07:57 -
Галерия: Никола Аврамов
Автор: meteff
Категория: Изкуство
Прочетен: 11797 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2010 11:36
Прочетен: 11797 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 24.09.2010 11:36
НИКОЛА ВАСИЛЕВ АВРАМОВ (1897-1945)
АВРАМОВ, Никола Василев - живописец. Роден на 21 май 1897, Ямбол – починал на 15 юли 1945, София. Родители: Васил Николов Аврамов (1863–1946) и Цвета Кънчева (1861–1943), съпруга – Мария Миланова Щъркелова (1906–1993), деца: професор Васил Метев (1931–2007), Лальо Аврамов (1934–1995) и Цветана Цветкова (1938). Виж съкратено родословно дърво:
Завършил (1921) живопис в Държавното художествено индустриално училище – София, при проф. Иван Мърквичка. Художник (1924–1934) в Народния музей, София. Член-основател (1920) на дружеството на независимите художници. То "обединява художниците за свободно и независимо творчество – б е з ж у р и".
Работи натюрморти, предимно плодове. Създава добре композирани, колоритно уравновесени творби. Умело предава материалността на предметите. В някои от произведенията му се чувстват натуралистични влияния.
Според Здравко Сребров: "В останалото изобилие от пейзажна живопис, натюрморти и битови картини, където рядко трепва някой по-рязък индивидуален нерв - платовете, пастите, цигарите на Никола Аврамов се отделят като връх...".
От 1924 г. участва в ОХИ, урежда две самостоятелни изложби в София. Негови творби се намират в НХГ, СГХГ, ХГ във Варна и Самоков, в чужбина и частни сбирки. През 1944 г. работи по реставрацията на Боянската църква.
След съветската окупация, за жалост, неговите картини са насилствено конфискувани от Червената армия и изнесени извън страната, вследствие на което скоропостижно умира. България губи, може би, най-гениалния си представител в областта на чистото "изкуство за самото изкуство".
Не е известно българската държава някога да е правила опити за връщане на това тъй ярко художествено богатство, както и предприемала ли е стъпки за отдаване на заслужена почит към един от най-талантливите си до момента и широко прославили България творци.
С това си свое пословично нежелание "призваните" да бранят и разпространяват българската култура нашенски институции още по-твърдо ни поставят на опашката не само сред европейските християнски народи. Дано сме живи и здрави, за да дочакаме някога намесата на Института за опазване на паметниците на изкуството и културата зад граница.
Изминали са 111 години от рождението на художника Никола Аврамов, и 63 години от неговата нелепа и ранна смърт едва навършил 48 години. Точно преди 90 години се появяват първите негови творби, творби успешно надживели своето време и оставили трайни следи в световното художествено-културно богатство.
За съжаление стогодишнината на един художник, за когото живописта бе откровение, когото смятаха за цар на натюрморта, не бе отбелязана с изложба. Тези редове са може би малкото признание към него и като художник и като изключително скромна и тиха, дори прекалено срамежлива личност, през целият си кратък живот отдаден единствено на запазването на българското културно и историческо наследство.
Днес няма какво да ни напомня за гения му, няма шумно рекламирани и скъпо излизащи ни PR акции, няма имена на улици, площади и галерии, името му е оставено да тъне в забрава, с все още яростно изразявано отрицание излизащо от средите на все по-свръхвсесилните червивокафяви (пост) комунистически културтрегери.
Натюрморт, 1939 [НХГ]
В 1937 г. Константин Щъркелов споделя: "Никола Аврамов, друг по темперамент и разбиране художник – страхлив, срамежлив, тих, почти никому неизвестен до общата изложба – днес ни изненадва.
Картини, които, като ги гледаме, малко по-инак звучат при темпото, в което живеем. Без да вижда и чува ударите на катадневните страхотии и мълниите, що съскат из стратосферата. Като някой златар, наведен над сребърните нишки, - навива на филигран огърлица. И само можем да му завидим. Чудно! Да се отдалечи от улицата и шума и да се свие в малката си стаичка, да рисува с толкова преданост и любов избраните и подредени от него предмети!
Като, че живее на някой остров тоя странник и везе подаръци за сватбата на някоя невеста.
Той вижда рисунъка идеално точен – без да е фотографичен – и слага цветовете до поразително съвършенство – с една топлота и едно изящество. Плодовете, които рисува, са живи, сочни. Стъклата са прозрачни – и всяка композиция е подредена с голямо умение във форма и светлосянка.
Далеч от всяка виртуозност, в работите му не личи мъката и търпението, с които работи.
Неговите „Портокали”, „Дюли”, „Пъпеши” и др. ще останат класически в нашата живопис от тоя жанр."
Грозде, 1944
Натюрморт, 1931
Натюрморт, 1932
Ябълки, 1932
Натюрморт, 1934
Натюрморт, 1939
Натюрморт
Натюрморт с грозде, 1942
Натюрморт, 1942
Натюрморт, между 1926/36
Дини и круши
Сливи и круши, 1940
Череши, 1935
Натюрморт, 1936
Портокали и орехи, 1936
Натюрморт, 1936
Череши и ягоди, 1938
Праскови, 1939
Албум: 10 години галерия "КРИСТАЛ"
С особена б л а г о д а р н о с т
за проявеното съдействие к ъ м
екипа на галерия "К р и с т а л"
АВРАМОВ, Никола Василев - живописец. Роден на 21 май 1897, Ямбол – починал на 15 юли 1945, София. Родители: Васил Николов Аврамов (1863–1946) и Цвета Кънчева (1861–1943), съпруга – Мария Миланова Щъркелова (1906–1993), деца: професор Васил Метев (1931–2007), Лальо Аврамов (1934–1995) и Цветана Цветкова (1938). Виж съкратено родословно дърво:
Завършил (1921) живопис в Държавното художествено индустриално училище – София, при проф. Иван Мърквичка. Художник (1924–1934) в Народния музей, София. Член-основател (1920) на дружеството на независимите художници. То "обединява художниците за свободно и независимо творчество – б е з ж у р и".
Работи натюрморти, предимно плодове. Създава добре композирани, колоритно уравновесени творби. Умело предава материалността на предметите. В някои от произведенията му се чувстват натуралистични влияния.
Според Здравко Сребров: "В останалото изобилие от пейзажна живопис, натюрморти и битови картини, където рядко трепва някой по-рязък индивидуален нерв - платовете, пастите, цигарите на Никола Аврамов се отделят като връх...".
От 1924 г. участва в ОХИ, урежда две самостоятелни изложби в София. Негови творби се намират в НХГ, СГХГ, ХГ във Варна и Самоков, в чужбина и частни сбирки. През 1944 г. работи по реставрацията на Боянската църква.
След съветската окупация, за жалост, неговите картини са насилствено конфискувани от Червената армия и изнесени извън страната, вследствие на което скоропостижно умира. България губи, може би, най-гениалния си представител в областта на чистото "изкуство за самото изкуство".
Не е известно българската държава някога да е правила опити за връщане на това тъй ярко художествено богатство, както и предприемала ли е стъпки за отдаване на заслужена почит към един от най-талантливите си до момента и широко прославили България творци.
С това си свое пословично нежелание "призваните" да бранят и разпространяват българската култура нашенски институции още по-твърдо ни поставят на опашката не само сред европейските християнски народи. Дано сме живи и здрави, за да дочакаме някога намесата на Института за опазване на паметниците на изкуството и културата зад граница.
Изминали са 111 години от рождението на художника Никола Аврамов, и 63 години от неговата нелепа и ранна смърт едва навършил 48 години. Точно преди 90 години се появяват първите негови творби, творби успешно надживели своето време и оставили трайни следи в световното художествено-културно богатство.
За съжаление стогодишнината на един художник, за когото живописта бе откровение, когото смятаха за цар на натюрморта, не бе отбелязана с изложба. Тези редове са може би малкото признание към него и като художник и като изключително скромна и тиха, дори прекалено срамежлива личност, през целият си кратък живот отдаден единствено на запазването на българското културно и историческо наследство.
Днес няма какво да ни напомня за гения му, няма шумно рекламирани и скъпо излизащи ни PR акции, няма имена на улици, площади и галерии, името му е оставено да тъне в забрава, с все още яростно изразявано отрицание излизащо от средите на все по-свръхвсесилните червивокафяви (пост) комунистически културтрегери.
Натюрморт, 1939 [НХГ]
В 1937 г. Константин Щъркелов споделя: "Никола Аврамов, друг по темперамент и разбиране художник – страхлив, срамежлив, тих, почти никому неизвестен до общата изложба – днес ни изненадва.
Картини, които, като ги гледаме, малко по-инак звучат при темпото, в което живеем. Без да вижда и чува ударите на катадневните страхотии и мълниите, що съскат из стратосферата. Като някой златар, наведен над сребърните нишки, - навива на филигран огърлица. И само можем да му завидим. Чудно! Да се отдалечи от улицата и шума и да се свие в малката си стаичка, да рисува с толкова преданост и любов избраните и подредени от него предмети!
Като, че живее на някой остров тоя странник и везе подаръци за сватбата на някоя невеста.
Той вижда рисунъка идеално точен – без да е фотографичен – и слага цветовете до поразително съвършенство – с една топлота и едно изящество. Плодовете, които рисува, са живи, сочни. Стъклата са прозрачни – и всяка композиция е подредена с голямо умение във форма и светлосянка.
Далеч от всяка виртуозност, в работите му не личи мъката и търпението, с които работи.
Неговите „Портокали”, „Дюли”, „Пъпеши” и др. ще останат класически в нашата живопис от тоя жанр."
Грозде, 1944
Натюрморт, 1931
Натюрморт, 1932
Ябълки, 1932
Натюрморт, 1934
Натюрморт, 1939
Натюрморт
Натюрморт с грозде, 1942
Натюрморт, 1942
Натюрморт, между 1926/36
Дини и круши
Сливи и круши, 1940
Череши, 1935
Натюрморт, 1936
Портокали и орехи, 1936
Натюрморт, 1936
Череши и ягоди, 1938
Праскови, 1939
Албум: 10 години галерия "КРИСТАЛ"
С особена б л а г о д а р н о с т
за проявеното съдействие к ъ м
екипа на галерия "К р и с т а л"
худ. Никола Василев Аврамов (1897-1945)
Сложно Живописно..Мои 160 приятели, запа...
За дружествата на художниците
Сложно Живописно..Мои 160 приятели, запа...
За дружествата на художниците
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Страница на Лалю Метев в правния портал lex.bg (стар архив)
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев