Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2009 11:21 - Магьосникът на акварела
Автор: meteff Категория: Изкуство   
Прочетен: 3920 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 23.02.2010 19:57


К О Н С Т А Н Т И Н   Щ Ъ Р К Е Л О В   -
безсмъртно дело в изкуството

image
„Цар" Щъркелов (1889-1961)

В изкуството си художникът Константин Щъркелов ни е оставил прекрасни образи на вълнуваща легенда, която разказва в пейзажи за магичната красота на България. Към тях може да отнесем една доскоро не толкова позната за публиката богата галерия с портретни образи, които разкриват хронологично истината за епичната драма на живота му. На 3 октомври 1926 г., при откриването на VI самостоятелна изложба на Щъркелов, неговият приятел - художникът Александър Божинов, в речта си го назовава „Цар на акварела". Това се случва в галерията на ул. „Аксаков” № 16 в София, в която авторът представя  70 картини, основно акварелни пейзажи от Пирин, Бъдарица и Рила. Съдбата отрежда така, че като „цар" Щъркелов преживява триумфа и истинската „осанна" на всеобщ възторг и признание за изкуството си, а в живота си, целунат от клеветите и доносите, поема по страшния Път на страданието, за да преживее и умре в кръстните мъки на унижение за себе си и за изкуството си. Но ние вярваме, че интелектуалната енергия е безсмъртна, а това означава безсмъртие на изкуството му и на неговия изпълнен с творчество живот.

Днес името на Щъркелов, 120 години след рождението му, заслужено заема изключително място между българските художници, след като дълго е било обругавано и отхвърляно, след като за известен период през близкото минало е било изключено  по  идеологически  причини  от целостта на художествено-историческия процес на българската култура. И въпросът ни е: възможна ли е, и чий дълг е, моралната реабилитация за човека Константин Щъркелов, доколко тя се отнася за твореца и нужна ли е за изкуството му?

Погледната в ретроспекция, неговата светла, оптимистична и пропита с любов към човека и природата живопис бележи крачка напред в развитието на българското изкуство. Като любима техника за живописта си той определя акварела. Творбите му имат отличителните черти на високохудожествени произведения, наситени с поезия. Методът в развитието му на творец е свързан с наблюдение и любов към родното изкуство и българската народна песен. Като тематика най-много се вълнува от българския пейзаж. Израснал и изявил безспорен талант на художник, с интелекта си и дарбите си - да рисува, пее и пише, той носи харизмата на целунат от Бога. В едно свое интервю през 1935 г. К. Щъркелов споделя: „Когато рисувам, било пейзаж или цвете, аз чувам музика, или препрочитам стихове от Лермонтов или от Надсон. Когато слушам музика, аз виждам пейзажи. Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделила е своето настроение - на тоя ден без слънце, на оня понесъл се облак над сгушените дръвчета, на ония петна сняг, що се топят по наклоните, и на малкото застояла вода, скрита между суха трева долчинка, ето това, това е споделяла душата и там е бил истинският й живот..." През периода 1944 -1958 г., когато живее и твори във Варна, той се сближава с варненските художници Георги Велчев, Марио Жеков, Георги Урумов - Калиакра, Христо Каварналиев, Мара Градинарова, но не става маринист. Морето като тема в изкуството не го вълнува и пейзажите му са предимно от прибоя на морския бряг, Варненския залив н езеро. Във Варна създава две от най-популярните си стихотворения: през 1931 г. - „Разлъка" посветено на цар Борис III, което се превръша в популярна градска песен, и „20-и век", което подарява на собственика на кръчмата на ул. „Войнишка" Димитър Икономов през 1945 г., навръх Нова година. Художникът притежава блилянтно слово, неговите рецензии, пътеписи, есета, бележки и дневници, описания и словесни форми са част от изкуството му; те представляват и богато литературно наследство с необозрими проекции и не случайно Дора Габе на 28 юни 1958 г. в София пише: Магесникът Щъркелов! Конкурира на природата и на поезията! Опасен съперник!" Виртуоз във владеенето на акварелната техника, той притежава свой реалистичен стил и авторски художествен почерк, в който се смесват декоративността с пантеизма. Някой откриват в този процес на правене на изкуство сливане на творческото му его със света на природата. Художникът е като странстващия Пан - както поетично го е възпял Христо Ясенов, той поглъща красотата по безкрайния път на наслада и възхищение от българската природа. Рисува пейзажи с хубавите български цветя в дворовете на старинните ни къщи, натюрморти с цветя от селските домове - ружи, божури, хризантеми, рози. Рисува полските цветя така, както са в природата -метличини, иглики, теменуги, макове. Неговите картини са били ценени и търсени, а самият Щъркелов е оценяван като оригинален български творец с неспокойна артистична душа, със сантиментален и бохемстващ уклон.

Така в изкуството Щъркелов е успял да създаде своя дълбоко индивидуална концепция за нашия, типично български пейзаж, на който дава тълкувание колоритно, техническо и композиционно, чуждо на всякакви външни внушения и много далеч от болния вкус на модата, на външната оригиналност и суетен маниеризъм. За него известният критик Стефан Митов пише, че той е „дълбок интерпретатор на нашата природа, а не космополитичен дух". Красотата на българската природа в картините му е постигната с художественото съвършенство на акварелната техника в нежни, преливни и прозрачни тонове, в изразителна хармония   на   цветовете   в   пространството.   Вярната   и точна рисунка, прецизната линия,, голямото чувство към колорит са определящи. Въпросът за пространствеността и светлината има първостепенна роля. Поетът Христо Ясенов му посвещава поемата „Пан", а Никола Й. Вапцаров на 10 февруари 1935 г. пише за изкуството му: „Странна и вълшебна е тази игра между сенките и светлините. Тя достига до символ на някакво жизнено чувство. Тя се прелива в хиляди багри и разнася младото ухание, знойния дъх меката печал на есенната елегия и мълчаливата приказка на зимата. Неговите картини са песни... Той прилича на древен екзалтиран певец, овладян от хипнотичната омая на вселената, който се моли и пее под огромната купола на небето..."*

В творческия си възглед Щъркелов достига до съвършено съчетание на българската тематика с акварелната  техника, ненадмината и до днес по своето майсторско изпълнение. Той - истинският господар на най-трудната, най-опасната и най-нежна живопис - акварелната, по спомените на варненската художничка Кина Петрова-Кафеджийска учи своите курсисти във Варна: „Започнете със светлината, с най-светлите петна и после преминавайте към тъмното в пространството." Учи ги да открият не само в акварела, но и в живота първо светлината и красотата на реалността, а после тъмните и трудни страни на живота. „Не, няма слънце, контрастите са избегнати нарочно", обяснява за картините си Щъркелов на своя приятел, художника-поет Христо Ясенов през 1911 г., а той добавя: „Може би, за да не изпадне в тежък тон, което е тъй лошо в акварела, а може би нарочно, за да предаде по-голяма лекота и ефирност и да добие нежността на смекчението. Може би... Малки петна в избрана линия, налепени с небрежност и любов или нахвьрлени с демонически замах широки петна - и природата е дадена. Сякаш всичко, до което той се докосне, пламва и се излива в търсените форми през бурята на дълбоки преживявания.

Изкуството   му   е   съвкупност   от   мисли, настроения, които ни завладяват и ни правят съпричастни на душевния му свят. Любовта му към родната природа, която той отразява вдъхновено, с голяма всеотдайност и емоционално отдаване, го поставя на най-видно място в  областта  на българската  пейзажна живопис. На 11 юли 1915 г., на връх Камен дел, Щъркелов записва в дневника си: „Изкуството - само чувството, вроденото чувство те  отнася,  пренася във  вечната  красота на природата." Наричат художника още „Магьосникът на акварела", защото той владее до виртуозност материята на цветовете и формите, защото намира оня специфичен багрен слой на изобразителното пространство, с който запазва светлината и пространността на пейзажа. Това поразително  впечатление  от  простора на  изложените през 1910 г. в Тръпковата галерия малки   картини-акварели на Щъркелов, описва неговият приятел Григор Василев. Няколко години по-късно той ще напише, че „недостигнатите прелести на българската земя заслужават Щъркелов и той е за тях". И ще заключи: „Тя и той са едно неделимо и безсмъртно дело."

Константин Щъркелов внася ново начало в българската живопис, в изобразяването на сюжети, почерпани от самата природа и живота. В еволюцията на българското изкуство създава важен преход към един нов възглед за пейзажа като живописен жанр. В идейно-естетическия си възглед не се влияе нито от сецесиона, нито от импресионизма. Според изкуствоведа М. Киров той се „връща назад" към атмосферния плевнеризъм на Коро и руските художници от втората половина на XIX в., от които преоткрива българския пейзаж в постигането на цялостна емоционална атмосфера в композицията с помощта на единна тоналност и деликатни полутонови преходи. Тематично   Щъркелов излиза от (или по-точно не навлиза във) руслото на битовия жанр, който преобладава в творбите на неговите преподаватели професорите Иван Мърквичка и Иван Ангелов. Той избягва и от декоративната стилизация, характерна за първото поколение пейзажисти в българската живопис от XX в. като Никола Петров, Борис Денев, Атанас Михов, Никола Танев. В изкуството си последователно развива чисто „класическо" разбиране за същността на пейзажа. Проникновението в природния свят, прозрението на красотата и откриването на хармонията са изходната точка на проявата на неговия пантеизъм, възпитан у него като дете от баща му и развит като естетически възглед с уроците от руското изкуство и от умението му емоционално да се приобщава към материята и енергиите на природните сили. Със замах на четката улавя движението на облаците-скитници, в акварелните петна, поставени като в мозайка едно до друго, се усеща ромонът на планинските потоци, носещи искрящите кристали на топящите се снегове. В широко разлетите цветове трептят стъпките на вятъра в полята, викът на бурята в планината, зовът на стихиите, притихналата вечност в скалните върхове на Пирин, Белоградчик, Искърското дефиле, Рила, Витоша, Стара планина, Калоферския Балкан. Картини, невидимо осветени, с разлети цветни петна, следващи пластиката на формите, ритмично подредени и трепкащи върху белотата на безкрая. Пейзажите на Щъркелов искрят от всепроникваща светлина на небесата и ни запленяват с поетично опиянение от величието на природата. Те са някакви озарени образи от божието миротворение и изричат великолепието на натурата такова, каквото с душепроникновение е пресъздал творецът. По тази причина акварелите на Щъркелов се определят като живопис, близка до религиозното съзерцание и до неговата мистерия.

Неговото изкуство е автобиографично по съдържанието си, защото е дълбоко лично преживяно и словесно отразено в дневниците на живота му, които той води от 1911 г. Големият патриотизъм на художника изпъква особено силно по време на войните, които води България между 1912 и 1918 г. Изключително надарена творческа личност, Щъркелов създава стотици великолепни рисунки и пейзажи, произведения, текстове и фотографии от участието си във Балканската (1912 г.), Междусъюзническата (1913 г.), Първата световна война (1914 г.), от последвалата я война с Румъния до връщането на Южна Добруджа към България (1916 - 1918 г.). Рисува навлизането на българските войски във Вардарска Македония и Беломорска Тракия (1941 г.). Щъркелов е на боевата линия Карл Баир при Одрин, Оглу паша, Айваз баба, Свиленград, с. Плешанци, Велес, Смоквица и Неготино, Криволак, при Кубадин, Серет и Битола. Създава серия графични портрети на ген. Сапунаров, на Григор Василев, на геройски загиналия художник Иван Карагьозов, на непознати български войници и офицери от Първа софийска дивизия и от флота, от конната армия на ген. Колев. В неговите рисунки и живописни творби чудните видения от природата по пътищата на войните се преобразуват в епопея за българските воини, „след три войни изпълнили дълга си". Техните гробове по бойните полета, със забити в земята щикове, остават символ на патриотична доблест и героизъм. Лицата на мъртвите в окопите на с. Арабаджи и с. Кубадин, атаките на конната армия в Южна Добруджа, на пехотинците, разкъсвани от взривовете на бомби и шрапнели, на воините, които разпъват под обстрел телените мрежи пред с. Молчиова на Добруджанския фронт, на образите на моряците от флота във Варна преди бой - всичко това се преживява като разтърсваща по своя реализъм картина на "кървавия труд на войната", като историческа епопея, станала съвест и дълг на художника. Голяма част от рисунките се превръщат в живописни платна, които днес може да оценим като върхови постижения в баталната ни историческа живопис. Това е изкуство, в което слово и образ са едно цяло и така трябва да бъдат възприемани.

Щъркелов рисува сцени от всекидневния живот на семейството си - с майка си, с жена си Соня, двете си дъщери Весела и Богдана; рисува образите на своите приятели Григор Василев, Александър Божинов, Никола Танев, Димитър Чорбаджийски - Чудомир, проф. Васил Златарски, Георги Велчев, Иван Радинов, официални и салонни дамски портрети, рисува пейзажи за царския дворец и ловните резиденции, рисува цар Борис III на смъртния одър, рисува театрални портрети на артисти от МХАТ при гостуването им в България през 1924 г., графични портрети на български артисти в София в 1924 и 1928 г. и на артистите от Варненския театър през 1955 г. Като в дневник се подреждат сцени с текстове от живота му в Софийския затвор, където е следствен 6 месеца по политически обвинения след 9 септември 1944 г. По-късно художникът е принуден да прави тематични композиции със сцени от селския трудов живот в Банско и Добруджа и още - композиции от антифашистката борба, карикатури и илюстрации, исторически пейзажи от връх Шипка, Долни Дъбник, Пирин и конкретни случки и събития. Рисува всичко, с което неговият живот го среща, и всичко, което го вълнува. През 50-те години прави по поръчка тематични композиции в естетиката на соцреализма и всичко, което изискват от него, но без да успее да достигне до идейно-образния патетизъм на комунистическата героика. През всички тези години - от 1909 г. до кончината му през 1961 г., неговият образ е в автопортретите му, визуално те бележат жалоните на творческата му съдба и живот. Като в огледало в тях се отразява силата на характера му, неспокойствието на душевния му свят - от преживяното пълно щастие до непреодолимата болка на унижението и отрицанието. В десетките рисунки с туш, молив, в  живописните творби с маслени бои и акварел неговите дълги, неспокойни пръсти улавят в потока на съзнанието метаморфозите на времето, тежестта на мислите, „дълбаят" линиите на лицето, улавят умората и скръбта, които потапят в сенки на безнадеждност блясъка очите му. Но когато рисува магията, се случва и това: под неговата четка багрите запяват в ритъм на хармония и омиротвореност, светът засиява и красотата на образите озарява душите.

Художественото наследство на Константин Щъркелов е богато и съхранено за историята на българско изкуство в няколко значими фонда - в Агенция „Архиви” и в ЦДА, в Националната художествена галерия и Националния военноисторически музей в София. Другите му творби във фондовете на СГХГ, НИМ, Софийския исторически музей, резиденцията „Евксиноград", художествените галерии на Пловдив, Варна, Добрич, Казанлък, Сливен, Стара Загора, Русе и в други обществени и държавни сбирки допълват визуалното и фактологично богатство на това неизследвано в целостта си изкуство. Няма ги вече наследниците на Щъркелов [б.р.: дъщерите - Весела и Богдана], няма никого в емблематичния дом с неотлитащия щъркел на покрива - дом, който можеше да бъде къща-музей „Константин Щъркелов". Бомбите на войната разрушават апартамента му на ул. „Аксаков” в София, няма ги вече къщата и кьошка в кв. „Левски” с лозето, стенописите в аптека №12 на главната улица или в ресторант „Севастопол" във Варна, няма ги стенописите на връх Шипка. Времето отнася всичко, но историята за един гениален български художник-акварелист, влюбен в своята Родина, остава в неделимо безсмъртно дело с нея.


Автор: Пламена Димитрова-Рачева


Бележка: Във в. “Зора”, 10 юли, 1935 г. за пръв и последен път е публикувана импресията “Мирът на Щъркелов” от Никола Вапцаров. Никога след това, до днес, това заглавие не е включвано в абсолютно ненужно многобройните издания на Вапцаровите съчинения.

 




Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - НАДЕЖДА ХРИСТОВА ЩЪРКЕЛОВА - ЛАЗАРОВА
14.10.2010 11:33
ЖАЛКО Е ЧЕ БОГДАНА И ВЕСЕЛА НЕ СЪУМЯХА И НЕ ОСТАВИХА ПРЯКИ НАСЛЕДНИЦИ НА ДЯДО МИ К.ЩЪРКЕЛОВ КОЙТО ИМА ДВАМА БРАТЯ И СЪОТВЕТНО СА СЪЗДАЛИ НЕГОВИ ПЛЕМЕНИЦИ И ПЛЕМЕНИЧКИ АЗ НАДЕЖДА ХРИСТОВА ЩЪРКЕЛОВА ПО БАЩА А ПО МЪЖ ЛАЗАРОВА СЪМ ПЛЕМЕНИЧКА ОТ СТРАНА НА БРАТ МУ МИЛАН ЩЪРКЕЛОВ КОЙТО ИМА ДВА СИНА ГЕОРГИ, ПЕТЪР И ЕДНА ДЪЩЕРЯ МАРИЯ . ГЕОРГИ МИЛАНОВ ЩЪРКЕЛОВ Е МОЙ ДЯДО И БАЩА НА ХРИСТО ГЕОРГИЕВ ЩЪРКЕЛОВ.КАТО ГЛЕДАМ РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО МАЙКА МИ КОЯТО Е СНАХА И Е РОДОМ ОТ ВАРНА И Е НА 72 ГОД Е ПОСЛЕДНАТА КОЯТО ВСЕ ОЩЕ НОСИ ФАМИЛИЯТА ЩЪРКЕЛОВА ПОРАДИ ТОВА ЧЕ АЗ И СЕСТРА МИ ГЕРГАНА ХР.ЩЪРКЕЛОВА СМЕ ОМЪЖЕНИ И НОСИМ ВЕЧЕ ДРУГА ФАМИЛИЯ.ТАКА СЪЩО И ОТ СТРАНА НА ДРУГИЯТ МУ БРАТ ДИМИТЪР ЩЪРКЕЛОВ КОЙТО ПОСЛЕДНИТЕ МУ ВНУЧКИ СА МОМИЧЕТА ЦВЕТЕЛИНА И ДЕСИСЛАВА. ЖАЛКО Е ЧЕ НЯМА МОМЧЕ КОЕТО ДА ПРОДЪЛЖИ ФАМИЛИЯТА НИ . НО ТОВА НЕ Е ТОЛКОВА ВАЖНО. ВАЖНОТО Е ТОВА ЧЕ ВЪВ РОДЪТ НИ Е ИМАЛО ТАКАВА ЛИЧНОСТ КАТО КОСТАНТИН ЩЪРКЕЛОВ КОЙТО Е ВЪЗПЯЛ И НАРИСУВАЛ СЪС ТАЛАНТА СИ КРАСОТИТЕ НА РОДИНАТА НИ КОЯТО ДНЕС БОГОСЛОВНО УНИЩОЖАВАМЕ И НЕОЦЕНЯВАМЕ.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3270018
Постинги: 510
Коментари: 1043
Гласове: 19718
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930