Скоростно деградираме психически и емоционално, но размахваме ценности, особено по празници и поводи. Не мислим-просто "лайкваме", не следваме мечти, а хора, излизаме на срещи, а си чатим. Обезличаваме се, за да заприличаме на „вървежните“ и се оцветяваме според „модерните“ на деня. Преструваме се, че ни харесва. Губим себе си, защото забравяме кои сме.
Демонстрираме самочувствие, власт, сила, но не сред „равни“ а пред “по-слаби“. Колко е „мъжко“,а?!
Припознаваме се в „успешните“; „знаещите“, „работещите“, а сме така посредствени в целите и делата си.
Плагиатстваме чувства, емоции, щастие, обич дори. Чуждите са „по-истински“. Присвояваме мисли, думи, реч,защото не ни стиска да заявим себе си и изречем високо това, което имаме да кажем. Дори и с правописни грешки.
Споделяме. О, как споделяме- истории, съдби, протести, сълзи. „Състрадателни“ сме- пред телезвизора, компютъра, екрана на смартфона-една дълбока въздишка се откъсва от диханието ни и после „скролваме“ надолу. „Помагаме“- стоейки, ....с един смс, по Коледа. Пускаме и сълза.
„Съпричастни“ сме, но зад вратата на своя дом, чувайки поредните скандал, викове и шум от падащи предмети. И въздишаме с облекчение, когато всичко утихне...
Малтретираме с думи, чувства, действия, а палим свещ в църквата и слагаме ръка върху Библията. Какви „послушни“ миряни.
Говорим за морал, а дълбоко в себе си жадуваме греха и се подсмихваме.
Възпитаме децата ни в добродетели, но ги объркваме с недобродетелните ни постъпки.Ние сме техния пример, а те-нашето бъдеще.Простичко е,нали?!
А защо, тогава, сме така несигурни в правотата си.
„Изкривени“ добродетели!
Така е, защото живеем като в омагьосан кръг. Ми в такова време ни се е паднало да живеем. Иначе, личното ми мнение е, че се води война между два свята. Финална битка е. По-добрият вариант е, да се води в по-голямата си част в Невидимото. Така по-малко кръв ще се пролее. Който оцелее, след време ще го оцени това. Темата е интересна, но да се "боде" по клавишите, се и зор за философски размисли. Думите могат и да бъдат изопачени и криво разбрани. После лошите думи тежат.... Ако е жив човек, ще може да обясни после на живите. Това лесно се казва, но трудно се постига. За всяко нещо под слънцето си има време. Мъдростта е, човек да познае точното време и да е на точното място. Лесно е да се гневи човек и тогава покрай сухото изгаря и мокрото....
Така е, защото живеем като в омагьосан кръг. Ми в такова време ни се е паднало да живеем. Иначе, личното ми мнение е, че се води война между два свята. Финална битка е. По-добрият вариант е, да се води в по-голямата си част в Невидимото. Така по-малко кръв ще се пролее. Който оцелее, след време ще го оцени това. Темата е интересна, но да се "боде" по клавишите, се и зор за философски размисли. Думите могат и да бъдат изопачени и криво разбрани. После лошите думи тежат.... Ако е жив човек, ще може да обясни после на живите. Това лесно се казва, но трудно се постига. За всяко нещо под слънцето си има време. Мъдростта е, човек да познае точното време и да е на точното място. Лесно е да се гневи човек и тогава покрай сухото изгаря и мокрото....
....orinavi, Много абстрактни размисли от Ваша страна.Думите тежат на мястото си,да! Изразяват емоцията в конкретния момент. И всяка дума вибрира със своята сила! В онзи момент-така съм го усетила, така съм го написала! :-)