Зорница Цветанова: музиката ще спаси света

В лицето на Зорница Цветанова българската сцена има артист, който мисли музиката не като жанрова ниша, а като жив организъм – хибрид между класика, джаз, танго и етно, отворен към нови публики и контексти. Пианистка, певица и музикален редактор в БНР, тя излиза далеч отвъд образа на „класическия музикант“, за да превърне концертната зала, радиоефира и социалните пространства в единно поле на споделено звучене.

​Наскоро Зорница Цветанова беше гост в рубриката „Горещи сърца“ в предаването „Рано в неделя“ по програма „Хоризонт“ на БНР. Музикант с богат и многопластов артистичен път, тя отдавна е излязла отвъд рамките на класическото пиано и се изявява в проекти, които съчетават класика, джаз, танго, етно и театрална музика.

Зорница свири на пиано от пет-шестгодишна възраст. Родена в силно музикално семейство – дъщеря на композитора Цветан Цветанов (1931–1982) и пианистката Гергана Владова, а по родова линия свързана и с цигулковата школа на проф. Владимир Аврамов (1909–2007) – тя от най-ранна възраст влиза в пространство, в което музиката не е просто професия, а начин на живеене и мислене. Брат ѝ, цигуларят Орлин Цветанов, се превръща в неин дългогодишен сценичен партньор и от това семейно ядро се раждат някои от най-отличителните ѝ проекти: дуото, което издава диска „Dream of OZ“, групата Tango Cats, както и формацията „Котка, микрофон и акордеон“ с акордеониста Ангел Маринов.

Зад жанровата хибридност в проектите на Цветанова стои ясна биографична и образователна основа. Тя е асистент – преподавател по задължително пиано в НМА „Проф. Панчо Владигеров“; магистър по пиано (НБУ) и по педагогика (НМА), с бакалавърска подготовка в Академия „Ференц Лист“ във Ваймар и по актьорско майсторство (НАТФИЗ и НБУ). Специализациите ѝ – курсове по пиано в Париж и оперно пеене в НБУ – оформят интердисциплинарен профил, в който инструментална техника, сценично присъствие и педагогическа практика съществуват в органично единство. Отличията от конкурси в България и чужбина („Провадия“, „Земята и хората“, „Ференц Лист“ – Ваймар, награда за френска музика в Париж) очертават изпълнител с висока професионална мярка и широка стилова чувствителност.

В този контекст семейното „призвание“ се превръща в професионална платформа, от която Зорница мисли музиката като поле на среща между традиция и експеримент – от камерния ансамбъл и танго-сцената („Dream of OZ“, Tango Cats, „Котка, микрофон и акордеон“) до работата ѝ с деца и социално ангажирани формати като „Етно-танго“. Същата логика продължава и в институционалния план: като преподавател в Националната музикална академия и музикален редактор в програма „Христо Ботев“ на БНР тя участва едновременно в изграждането на бъдещи музиканти и в моделирането на радиозвука, който достига до широка публика. Признанието „Златният будилник“ през 2023 г. в категория „Музикално оформление на немузикално предаване“ е символично потвърждение на тази „будителска“ роля – на музиканта, който не само свири, но и създава контекста, в който музиката възпитава вкус, памет и чувствителност.

„Dream of OZ“ представлява своеобразна звукова карта на съвременната българска музика – албум с произведения на български композитори, включително на Цветан Цветанов, пречупени през джазова и камерна чувствителност. Проектът се развива и концертно – от български сцени до участия в Берлин и други европейски градове, често в разширен състав с музиканти от различни поколения и стилове, което естествено разширява палитрата от тембри и импровизационни гласове. Подобно на Tango Cats и програмата „Classic meets Jazz“, „Dream of OZ“ функционира като лаборатория на хибридната музикалност, където семейната памет (включително творчеството на Цветан Цветанов) се среща с джаз, танго и импровизация.

Tango Cats, създадена от Зорница и Орлин заедно с пианиста Младен Тасков, е другото лице на тази музикална вселена. В интервю за „Хоризонт до обед“ Зорница разказва как проектът започва с идеята за танга за две пиана, която тя и Младен разработват, а след като Орлин чува пианата, естествено се присъединява – „никъде не отиваме без него“. Това налага нови аранжименти и постепенно превръща Tango Cats в цялостен спектакъл, в който към триото се присъединяват музиканти като Веселин Веселинов–Еко, Стоян Янкулов и Васил Златанов, както и танцьори като Флорена Тарантино и Владислав Петров. На сцената на клубове като Sofia Live Club формацията „заразява“ публиката с любов към тангото и tango nuevo, изпълнявайки Пиацола, Гардел, Галиано и авторски аранжименти. „Тангото не е нито класика, нито джаз, то е някъде по средата – много е емоционално“, казва Зорница – формула, която описва и самия естетически профил на Tango Cats като музика „между световете“.

Особено показателен за артистичната и гражданската позиция на Зорница Цветанова е социално ориентираната ѝ дейност – от проекта „Етно-танго“, реализиран с подкрепата на Национален фонд „Култура“, до участия в инициативи като „Българската Коледа“, концерти в подкрепа на жени с репродуктивни проблеми и работа с деца с ментални затруднения. „Етно-танго“ не е просто поредица от концерти, а движение на музиката към пространства, които рядко попадат в центъра на културния живот – старчески домове, училища, терапевтични и образователни програми. Моделът съзнателно разчупва разделението „сцена–публика“: концерт, запознаване с инструментите, включване на танцьори и финален общ танц, в който всички присъстващи стават част от събитието. Именно тук музиката се превръща в език на включването, а не в знак на привилегия.

Към това се прибавя постоянната ѝ концертна активност с оркестри като Шуменска филхармония и „Софийски солисти“, както и участията в благотворителни инициативи – „Българската Коледа“, концерти в подкрепа на жени с репродуктивни проблеми, проекти с деца в логопедични и терапевтични програми. В тази перспектива фразата „Музиката ще спаси света“ престава да бъде клише и се превръща в работна хипотеза: музиката като конкретна форма на грижа, внимание и споделяне.

Извън сцената, Зорница Цветанова е преподавател по пиано в Националната музикална академия и музикален редактор в програма „Христо Ботев“ на БНР – две позиции, които я поставят едновременно в сърцето на музикалното образование и в медийното поле, където се формира вкусът на слушателите. През 2023 г., по повод Деня на народните будители и празника на програмата, тя получава наградата „Златният будилник“ в категорията „Музикално оформление на немузикално предаване“ – отличие, присъждано с пряко гласуване от колегите за будителски дух и всеотдайна работа. Така фигурата ѝ на артист се допълва от фигурата на „радиобудител“ – човек, който не просто изпълнява музика, а създава контекст, в който тя достига до своята публика.

Майка на три деца, Зорница говори за музиката като за „начин да дава светлина на хората“ и вярва, че изкуството възпитава чувствителност и отваря хоризонти – както за изпълнителите, така и за публиката. В този контекст „спасението“, за което говори заглавието „Музиката ще спаси света“, не е голямо метафизическо обещание, а поредица от конкретни срещи: концерт в дом за възрастни хора, уъркшоп с деца в уязвима среда, албум, който събира автори от различни поколения, радиопредаване, което дава сцена на жива музика. Това е спасение в множествено число – малки, но последователни жестове, в които музиката връща способността ни да слушаме: другите и самите себе си.

В този контекст „спасението“, за което говори заглавието „Музиката ще спаси света“, не е голямо метафизическо обещание, а поредица от конкретни срещи: концерт в дом за възрастни хора, уъркшоп с деца в уязвима среда, албум, който събира автори от различни поколения, радиопредаване, което дава сцена на жива музика. Това е спасение в множествено число – малки, но последователни жестове, в които музиката връща способността ни да слушаме: другите и самите себе си.

Лалю Метев, братовчед, 28 януари 2026 г.

Лалю Василев Метев е български юрист, мислител и изследовател на културата, известен със своите трудове в областта на философията на паметта, генеалогията и духовната история на България. Роден на 20 октомври 1968 г. в София, той завършва право и развива дългогодишна академична и обществена дейност, насочена към етичните измерения на идентичността, историческото самосъзнание и културната приемственост. В своите изследвания и есета Лалю Метев съчетава аналитичната строгост на правника с чувствителността на хуманитариста. Неговият почерк е белязан от стремежа да изведе моралната перспектива на човешкото действие отвъд чисто нормативните категории — към сферата на духовната отговорност и живата традиция. Сред постоянните му теми са времето и достойнството, религията и гражданството, наследството на свободата и културата на паметта. Член е на Клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“, на Съюз „Истина“, на Българската генеалогична федерация и на Общия съюз на българската индустрия — общности, в които продължава линията на историческа приемственост между баланса на морала на честта и съвременната духовна отговорност. В творчеството му се откроява стремежът да се примирят рационалното и духовното начало, традицията и модерността, личната съвест и общественият идеал. Неговият стил — едновременно прецизен и съзерцателен — отразява убеждението, че мисленето е не просто интелектуален акт, а морално дело. Творчеството му се вписва органично в тази негова философска и етична линия: то е духовен синтез и лична изповед, завещание на човек, който мисли равновесието не като компромис, а като добродетел; не като отслабване на страстта, а като нейно преобразяване в мъдрост. В този контекст Лалю Метев формулира един от най-съкровените си възгледи — че истинската свобода е плод на вътрешна дисциплина, а справедливостта се ражда в пространството „между“ — между пламъка и камъка, между вярата и разума, между човека и идеала.