2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Прочетен: 3972 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2010 08:12
До уважаемата редакция на „Литературен фронт” – орган на Съюза на българските писатели.
В далечното време на войните [1912-1918], преди четиридесет години, в нашата литература се явиха много стихове. Между тях са и стиховете на Дора Метева [1894-1967], сега талантлива преводачка от руски на много томове художествени произведения. За тях някога Христо Ясенов [1889-1925] е писал, че са най-хубавите стихове на български против войната. Те и за днешния момент са ценни. Ако мислите като нас, група нейни ученички [Милка Караджова-Хитил, Фани Попова-Мутафова, Олга Атанасова Кирчева, Дора Г. Дюстабанова, Евгения (Женя) Дюстабанова, София Пенушлиева, Елка Борисова Вазова, Мария Миланова Щъркелова-Аврамова, Люба Аврамова-Унджиева и т.н.], поместете ги във вестник „Литературен фронт” - те не са изгубили свежата си прелест и говорят за настроението на някогашната младеж, която еднакво не е обичала войната и тук, и на фронта.
Всички стихове на Дора Метева [родена Теодора Василева Аврамова], под псевдоним Дарина Апостолова са печатани в редактирания от Христо Чолчев тогава „Вестник за жената”. От тях извадихме само тия четири.
София, 1960 г.
ВОЙНА
...И пламна огнен меч и брат над брата
издигна кървава беда,
а мойта родина за жъртва свята
изпрати своите чеда.
Там беше смърт, но те не възроптаха
и запълзяха в тъмнина,
а вярата им бе детински-плаха
и пътят им бе стръмнина...
Но те отиваха и орис черна
изтри им бледите следи,
а майки молеха в тъга безмерна
незрим бог да ги пощади.
II
Те носят тежък нож на кръста,
а пърха като малка птичка
в сърцата им все тази проста
и искрена любов към всички.
Сърцето им се болно свива –
войната е пиянство срамно,
че без да знаят те завиват
в пътека някаква измамна.
Там смърт ги дебне многолика,
а бог е мъртъв в небесата
и няма кой да им извика:
„Човеци, спрете, вий сте братя!”
III
Те бяха храбри, беззаветни,
те бяха честни мойте братя
и гробовете им безчетни
днес слънце кърваво позлатя.
Че тях не спре ги глас потаен,
в редици тъмни завървели,
към бог далечен и незнаен
изступлено ръце прострели...
И никакъв пожар огромен
не ще изпепели позора –
ще легне кървавият спомен
над съвестта ни, бедни хора.
IV
И полкове минаха тъмни,
и вражеска гмеж ни погази –
сърцето ми скръбни дни помни,
сърцето ми знае да мрази...
Но сещам скръбта безутешна
на майки, които ги чакат
и някаква струна безгрешна
в сърцето ми тихо проплака...
Несетно тълпата безбройна
и близка, и родна ми става –
и моята мъка е двойна,
и мойто сърце им прощава...
Богданов, Иван. Българска литературна периодика. 1972.
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев