Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2007 01:59 - Сръбско-българската война
Автор: meteff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2242 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 31.10.2009 09:25


Сражението на Сливница

image

 

От българска страна щабът на Западния корпус прекара на 7 ноември много угрижено. Според него, боят беше и преждевременен, и рискован. Той Очакваше да пристигнат в 2-3 дни 15-20 дружини от Южна България и победата щеше да бъде и по-сигурна, и по-решителна. Но при първите успехи на левия и десния фланг, манията да вървят напред обхвана всички. Bceки може да си представи положението на щаба на корпуса към 4 ч. след пладне при последния напор на cърбите, когато всичкият резерв се състоеше от една музикантска команда и други нестроеви, въоръжени от коменданта на Сливница.

 

Беше ясен тих ден. В София гърмежите на топовете от Сливница се чуваха, като че боят се водеше на 2-3 км пред столицата и се сливаха в непрекъснат тътнеж. Голям страх владееше. Хазната и държавната архива се изнасяха за Орхание [бел.: Изнасяла се е “хазната”, а архивата е изпратена в германското посолство, което се върши по нареждане на княз Батенберг, тъй като се страхува, че сръбската армия ще превземе столицата.]. Пристигна и князът. Tова усили още повече страха. Князът се срещна с току-що пристигналия от Южна България командир на Източния корпус подполковник Николаев, двамата взеха решение за по-нататъшните действия. [бел.: Тогава конкретни решения за по-нататъшни действия още не са взети.] Князът след тона, като се убеди, че откъм Брезник няма опасност, замина пак за Сливница. Получиха се и първите благоприятни известия от бойното поле и населението се успокои.

 

След победата на Сливница войските от Западния корпус трябваше да се устроят и да дочакат подкрепленията, които идваха от Южна Бълrария [бел.: И по тази дейност на командването на Западния корпус и Главното командване на българската войска са водени и се водят дискусии – дали е трябвало да се чакат след победата при Сливница цели два дена (8 и 9 ноември), или да се премине незабавно в преследване на отстъпващата сръбска армия.], в бързите походи бяха изоставили обозите, а някои и раниците и трябваше да ги дочакат. Трябваше да се снабдят и с муниции. Поради това всички части по заповед се прибраха в укрепената Сливнишка позиция. Изключение направи само отрядът на капитан Попов. Тоя отряд след разбиването на Моравската дивизия нощува в и около Гургулят и настъпи по следите на отстъпващата Моравска дивизия. Авангардът и главните сили настъпиха по пътя Арзан и Гост за Брезник; в пяво от него настъпи ляво странично прикритие, а вдясно - дясно странично прикритие по пътя Кошарица-Арзан-Романци-rр. Брезник.

 

Към отряда на Попов се бяха присъединили и някои части, с които отрядът бе подкрепен миналия ден. Между тия части бе и 3 чета от 1 софийска (9 Опълченска) доброволческа дружина. Обаче докато всички дpyги части личат в заповедта за настъплението, казаната чета съвсем не се споменава. Не само това, но тя се движи съвсем самостоятелно вдясно и от дясното странично прикритие. Тя преследваше отстъпващите сърби съвсем отблизо, но без да открива оrън. И вечерта, дoкато всички части от отряда се събраха да нощуват в Брезник, 3 чета отмина Брезник и се спря да нощува в с. Гърло на 7-8 километра от своите в Брезник и 700-800 крачки от сръбските постове. Разбира се, доброволците се радваха на смелостта на своя командир и неподозираха, че ги заплашва едно наистина сръбско коварство. Техният командир поручик Бацета беше руски офицер, но сърбин по народност. Неговата смелост и енергия съвсем не бяха от благородно побуждение.

 

"Поручик Бацета* - пише в спомените си доброволецът Иван Попов - заповяда да свалим раниците и да съставим пушките. Той нареди да запалим огньове и да донесат за четата ракия, от което почнаха да пълнят матерките, които сам Бацета поднасяше на момчетата и ги насилваше да пият. Мнозина от нашите другари го прекалиха; езикът им почна да се преплита, някои от тях почнаха да проявяват лудории: да кряскат, да пеят и да играят - нещо недопустимо и нeнopмалнo при положението, в което се намирахме. А през това време поручик Бацета обикаляше по баирите и от време на време с една бяла носна кърпичка правеше знаци на неприятелските части. Това бе забелязано не само от мен, но и от мнозина наши другари, Между които: Иван Блъсков, Атанас Дойчев, Аврам Аврамов, Александър Сахаров и още няколко души, имената на които не си спомням. Поведението на ротния ни се видя доста подозрително, затова решихме да вземем тайно някои предохранителни мерки. След кратко съвещанне между поменатите другари Александър Сахаров бе натоварен да помоли ротния да се оттегли ротата от селото и да се настани нанякое по-закрито и по-безопасно място. Когато Сахаров - наблюдаван в тъмнината от нас - говореше на пор. Бацета, последният го изруга на руски по най-циничен начин, като заплашваше със строrо наказание и дори и със застрелване за тази негова дързост. Положението стана много критическо и не се знаеше какъв печален край щеше да вземе работата, ако бяхме останали още на това място. През нощта обаче се получи заповед ротата да се оттегли незабавно назад към Брезник. Тази заповед Бацета някак намръщено и с явно недоволство я посрещна. Заповедта бе предадена от един артилерийски подпоручик. Оттеглянето на ротата стана по следния начин: трите взвода с поручик Бацета се измъкнаха по течението на реката из дефилето, а първият взвод под началството на старшия подофицер Александър Сахаров, който след раняването на фелдфебела ни Иван Тачев на 7 ноември при Гургулят бе заместен от него, служеше за прикритие на другите взводове от ротата. След дълги уморителни лутания в мрачната сутрин на 7 ноември нашият взвод пристигна в Брезник и се присъедини към останалите части от ротата. Още същия ден, без да ни се даде почивка, по заповед на Бацета, ротата в пълния си състав се отправи към Гургулят, където нашата дружина и други войскови части се намираха на бивак около един километър северозападно от селото.” *

 

* Поручик Бацета пое командуването на 3 чета от подпоручик П. Цветков при тръгването от Пловдив.

 

* Тоя път на поручик Бацета не е наложено наказание, само четтата му е отнета; но една година по-късно за предателство в полза на Сърбия бе осъден на 12 години затвор.
 

image
Илия Марков Попгеоргиев (1817-1898) – Дядо Ильо Войвода –
легендарен войвода и участник в национално-освободителното движение,
със заслуги за освобождаването на Кюстендил от турско робство.


image
Димитър Попгеоргиев Беровски 1840-1907 - национал-революционер,
водач на Разловското въстание /1876/ и един от организаторите
и водачите на Кресненско-Разложкото въстание /1878-1879/


В Радомир, както се каза, на 7 ноември пристигнаха от Кюстендил Дядо Илю войвода и Димитър поп Георгиев Беровски с 300 души доброволци. Към тях се присъедини Дядо-Илювата чета, която взе участие в боя при Брезник. Така че четата достигна 400 души; от тях стотина души бяха конници; 30 командувани от Хранов и останалите от Хаджиев. Тая чета, разраснала се в дружина, влезе в състава на новосформирания Изворски отряд и взе участие в боевете, които се водиха на 15 и 16 ноември при Извор. 3а съжаление нямаме никакви сведения за действията й.

 

Източник: Венедиков, Йордан. История на доброволците от Сръбско-българската война 1885 година. С., 1985, с. 161-164.



Тагове:   Калофер,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3199422
Постинги: 509
Коментари: 1042
Гласове: 19705
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30