Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2007 16:28 - Крепостта Лардея
Автор: meteff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6486 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 04.11.2007 05:48


КРЕПОСТ ЛАРДЕЯ (с. Лозенец)

image

В края на ІІІ в. и в началото на ІV в. в източната част на землището на с. Лозенец възниква крепост. Вероятно и тя както  Марашката (Марианското кале) е имала подковообразна форма. Била е укрепена с дебели стени, изградени с местен ломен камък, споени с бял хоросан, а около нея бил изграден окоп. /С този камък са строени по късно повечето къщи и плевници в с. Лозенец и околните села/.

Районът на юг от Стара планина дълго време е буферна зона между България и Византия. Вероятно крепостите са очертавали границите между двете държави. За пръв път те са включени в територията на българската държава през 705 г., когато Хан Тервел (701-718) присъединил областта Загория към България. Сключвайки през 814 г. 30 годишен мирен договор с Византия, хан Крум (802-814) ги укрепва и реорганизира във военно административно отношение. Съседни на Лардея са Авли и Пиргицион /Пиргица/. 

Вероятно градът Авли, който може би се е намирал на входа на котленския проход е бил разрушен през ХІІІ в. Тогава е изчезнала и крепостта Мараш, отстъпвайки стратегическото си място на съседните Лардея при с. Лозенец и Пиргица, за които приемаме както повечето от изследователите, че се отъждествяват с крепостите край селата Терзийско, Лозенец и Горно Александрово . Лардея се е намирала между Лозенец и Терзийско. 

През 1278 година византийците превзели карепостите Ктения и Лардея и при Пиргица победили главните въстанически войски начело с Ивайло, който се оттеглил през Котелския проход.

В хрониката си “Алексиада” византийската принцеса Ана Комнина разказва за войната на баща си Алексий І Комнин с печенегите през 1088 г. и за 40 дневният му престой в крепостта Лардея, където императорът събира войска от местното население за предстоящата битка, която позорно загубил. Комнина локализира Лардея между Ямбол и Голое/ сега село Комарево, намира се на север от Карнобат/.

В свикания тук военен съвет византийските пълководци се разделили на две мнения:  Никифор  Вриений, който в 1051 година  и в 1052 разбил един отряд на печенегите при Голое и Григорий Маврокатакалон и други млади военачалници, в това число и двамата синове на покойния император Роман ІV – Диоген Никифор и Лъв, поддържали мнението на императора да се воюва и да се преминат Хемските (Балканските) проходи. На Дунава печенегите видели пристигналата флота на Георги  Евфорвина и освен това узнали, че императорът иде с многочислена армия. Уплашени от такова двойно нападение, печенегите изпратили при императора в Лардея сто и петдесет души пратеници, за да сключат незабавно мир, като обещаят, че ако императорът склони на тяхната молба те ще му дадат една спомагателна армия от 30 000 души конница.

Алексий Комнин арестувал печенешките посланици, които му предлагали мир и съюз и свикал военния съвет по въпроса дали да мине Балкана, или да се върне обратно. Той не послушал умните съвети на двамата стари пълководци  и се отправил с армията си за Голое и от там през прохода Сидира за река Тича, Симеоновия връх и Силистра. Там го сполетяла страшна катастрофа та избягал обратно през Голое за Верея (Стара Загора).

Ето какво пише Васил Аврамов за обиколката си в този край. 

“В Сонгурларе пътят се разделял на две :  Единият водел на ляво за крепостта Маркели и за гр. Карнобат, а другият в дясно – за село Санджиклари, като минава покрай една крепост, наречена “Крачан”. Там в околностите на това село и в северните поли на планината Гребенец се издигал някога  градеца Баска, където спира и пътя. От там пътя продължавал из прохода в Планината, която се спуска от Стидовския балкан /1004 м/ в Карнобатското поле и излиза при сегашното село Сеймен /Лозенец/  в стария и прочут град Лардея. Пътят през него се нарича “Катърджи–йолу”, понеже тук са пътували с катъри. От Сонгурларе за Лардея води и друг път, който избягвал проходите през планината Гребенец и минавал през сегашното село Бей-кьой и през  ниската част на гребена при с. Аладаглий. От Лардея един път водел направо за Ямбол и от тук надолу по долината на река Тунджа за Одрин и друг направо през  селата Попово и Лалково за прохода Голям Дервент в Дервентската планина и от там за Одрин.

Византийския историк Кедрин ни съобщава, че в 1049 година печенегите още в първото време на нахлуването си през Дунав в Империята преминали Балкана и се спрели на лагер към АВЛИН, в подножието на Хемус. От тук те отишли към Ямбол и разбили византийския стратег. Градът АУЛИ е лежал тъкмо при южния изход на Марашкия проход между селата Сеймен и Горно Александрово. Следователно най-естественото предположение е, че  печенегите тази година са минали през Върбишкия проход и са спрели на лагер при АУЛИ, и от там са се отправили към Ямбол. Истинската посока на най-големия военен път по това време е Цариград – Одрин- Ямбол – Лардея - Голое – Сидира – Клусура – река Тича.

Второто важно събитие, с което е ознаменуван този град Лардея е  битката, която е станала в полето на Лардея между императора Исак Ангел и куманите. Това става по време на образуването на второто българско царство. 

Век по-късно Никита Хониат /Акоминат/ разказва за победата на император Исак ІІ Ангел над куманите, извоювана на 8 октомври 1186 г. при крепостта Лардея. Куманите воювали по тези места като съюзници на Асеневци, овладели крепостта  Мараш и опустошавали околните селища. Марашката крепост остава в пределите на България до въстанието  на Ивайло (1277-1280). За ожесточените сражения между въстаниците и войските на Михаил Глава Тарханиот в Южните подножия на Котелския и Върбишкия проход през 1278 г. научаваме от поемата на дворцовия поет Маруил Фил “За военните подвизи на известния чутовен протостратор “. Византийците превзели крепостите Ктения и Лардея и при Пиргица /Горно Александрово/ победили главните въстанически войски, начело с Ивайло.  За защитниците на тези крепости Никита Хониат разказва следното: “Българите започнаха да се сражават по бащиния си начин. Те нападаха, като ту хвърляха стрели, ту удряха с копия. След кратко време промениха нападението в бягство и предизвикваха противника да ги преследва като бегълци. И отново: по-бързо от птиците, които порят въздуха, те се обръщаха с лице срещу идващия срещу тях неприятел. И  влизаха в бой, като се сражаваха много по-храбро”. 

Третото събитие в което Лардея е играла роля във войната между византийците и българите при династията на Тертеровци при Крънския деспот Елтимира и още при ренегата деспот на княжество Копсис – Войсил и брат му севастократор Радослав около 1320, 1323 г. В тази война градът Лардея е бил  изцяло разорен заедно със всички околни крепости. Тогава градът се споменава за последен път в поемата на Мануил Фил.

Това са последните сведения за крепостта Лардея, преди падането на България под турско робство (османско  владичество). Това става след първата половина на ХІV век. Районът е разорен от непрекъснатите сражения. През 1373 г. армията на Тимургаш бей завладява Ямболската и съседните й крепости, между които и Лардея. Завоевателите налагат ислямизация на местното население и започва заселване на завладените територии с мюсюлмани (юруци от Мала Азия и татари от Крим). Цялото стралджанско поле е причислено към султанските владения (хасове). Султанът дарява част от плодородните земи на членове на семейството си, или на свои приближени (вакъфи). В по-късните  векове вакъфите се преобразуват  в чифлици. 

“Развалините на Лардея се намират при село Сеймен (Лозенец) в Южните поли на планината Гребенец. На един километър над селото в местността “Дрянова Кория” ние открихме старото землище на града. Там в нивите според изказване на кмета, секретар бирника и други селяни са изкопали гърнета, счупени съдове, един голям кюп, римски тухли и керемиди, хоросан и стари римски и византийски монети. Там е била намерена и една стара мраморна плоча с изображение на Аполон, която сега се намира в моята археологическа колекция /Васил Аврамов/. В една канара, в полите на планината е бил открит един гроб с два детски трупа и до тях панички, кандилница и две пръстени чашки. В полите на същата планина над селото са били намерени бронзови автономни  монети още от римската епоха. По това място на 1.60 м. под земята са били открити две стари тухларски пещи, но основите им били закрити още по надълбоко. Некрополът /погребалните могили/  на това селище е бил на изток от селото, около 2 км. Там над шосето Сливен – Карнобат - Бургас се издигат 16 тракийски могили, от които 4 доста големи. Четиринадесет от могилите са наредени под полите на планината над шосето – те образуват една група, а други две,  от които  една се издига под шосето образуват втора група. 

От старото селище нагоре започва прохода /пътя/ “Катърджи–йолу” през Гребенец. От южната му страна се издигало едно кале, което охранявало града. От северната страна пък на прохода, както вече знаем се издигала крепостта на гр. Баска.

Сега близо до развалините на Лардея се намира село Сеймен (Лозенец). През него минава държавния път от Пловдив, Ямбол и Сливен за Бургас и замества Лардея като станция на друма и прохода.”

Из записките на Васил Аврамов

 

1. Аврамов, Васил.  Юбилеен сборник Плиска – Преслав – извадка

2. Берова, Добрина. История на град Стралджа.

3. Парушева, Станка инж. Корени – история на с. Лозенец.

E-mail: stanpar@abv.bg




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3184071
Постинги: 509
Коментари: 1042
Гласове: 19699
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031