Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2007 08:58 - Относно: „Атеистическата пропаганда”
Автор: meteff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2568 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 20.10.2007 07:54


Из протокол от заседание на ПБ на ЦК на БКП с решение за засилване и подобряване на атеистичната пропаганда в страната, придружено с докладна записка от Катя Аврамова, зав. отдел „Пропаганда и агитация”

26 декември 1957 г.

П Р О Т О К О Л "А" № 344

НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП ОТ 26.ХII.1957 год.

Присъствуват другарите: Боян Българанов, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Тодор Живков, Ив[ан] Михайлов, Енчо Стайков, Борис Тасков, Вълко Червенков, Антон Югов, Димитър Димов, Петър Панчевски, Младен Стоянов и Станко Тодоров.

По точка 1 присъствуват другарите: Иван Кинов, Иван Бъчваров, Дико Диков и Демир Борачев.

По точка 2 присъствува др. М[итко] Григоров.

 

В Ъ П Р О С И

НА ДНЕВНИЯ РЕД:

[...]1

II. Относно мерките за засилване и подобряване на атеистическата пропаганда в страната.

Докладва

др. Д[имитър] Ганев

 

Р Е Ш Е Н И Я:

1. Утвърждава внесеното проекторешение за засилване и подобряване на атеистическата пропаганда в страната, което е неразделна част от протокола.

2. Освобождава др. Михаил Кючуков от длъжността председа-тел на Комитета за религиозните култове и вероизповеданията при Министерския съвет. Др. Михаил Кючуков да бъде изпратен на редакционна работа.

Възлага на др. Карло Луканов да направи предложение за нов председател на Комитета за религиозните култове и вероиз-поведанията при Министерския съвет.

3. Другарите Антон Югов и Вълко Червенков да извикат патриарха и да говорят с него, във връзка с решението на Политбюро, като му обърнат вни-мание върху зачестилите прояви на антидържавна и антипартийна дейност на някои представители на църквата.

4. Възлага на Секретариата на ЦК на БКП в съответна форма, заедно с решението на Политбю-ро да запознае цялата партия с фактите, които се съдържат в докладната записка на отдел „Пропаганда и агитация” на ЦК на БКП. (2)

[...]1

 

Р Е Ш Е Н И Е "А" № 344

НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП ОТ 26.ХІІ.1957 ГОДИНА

Относно мерките за засилване и

подобряване на атеистическата

пропаганда в страната

Дълбоките политически и икономически преобразования в нашата страна, настъпили в резултат на победоносното Деветосептемврийско въоръжено въстание, поставиха на нова основа отношенията между държавата и църквата. Последната, като институт за разпространение на една реакционна по своето съдържание идеология, беше отделена от държавата. Конституцията на НР България гарантира на всички граждани свобода на съвестта, т.е. правото на вярващите да изповядват своята религия и да извършват религиозни обреди и правото на атеистите да пропагандират своите научни, материалистически възгледи. Тя забрани същевременно използуването на църквата и религията за политически дели, както и образуването на политически организации на верска основа.

В резултат на изграждане основите на социалистическото общество в нашата страна бяха сериозно подкопани социалните корени на религията. Под ръководството на Комунистическата партия се осъществява огромна научна и културно-просветна дейност за разпространението на материалистическия мироглед, за повишаване съзнателността на трудещите се маси. Марксизмът-ленинизмът се превърна в господствуваща идеология на нашето общество. Всичко това има за последица освобождението на голяма

част от работниците, селяните и интелигенцията от религиозните предразсъдъци, тяхното съзнателно и активно участие в строителството на новия живот. (71)

При тази коренно изменила се обстановка, когато реакционните сили в страната бяха разгромени не само политически, но и икономически и огромното мнозинство от народа пое уверено пътя на социализма. Българската православна църква, която в миналото беше тясно свързана с капиталистическата класа, започна да търси реални пътища за сближение и сътрудничество с народнодемократичната държава. Тя се солидаризира с редица мероприятия на Правителството по вътрешната и външна политика на страната - обяви се за укрепване на българо-съветската дружба, за защита на световния мир, изяви готовност да подпомага Отечествения фронт в изпълнение на неговите народополезни задачи. Така църквата пристъпи към провеждане на една лоялна политика спрямо социалистическата държава.

Този положителен факт обаче не беше правилно оценен както от партийните комитети и организации така и от работниците на идеологическия фронт. Старите атеистически традиции у нас и религиозното безразличие на голямата част от населението се смятаха от тях за достатъчна преграда срещу влиянието на религиозната идеология. Именно поради това, както и поради неоправдани опасения за отрицателни резултати от антирелигиозната пропаганда, се прояви подценяване на идеоло-гическата борба срещу реакционните религиозни възгледи, а на много места в страната тази задача беше напълно изоставена. Всичко това неизбежно доведе до оживление на църковно-религиоз-ната дейност, до проникване и укрепване на религиозната идео-логия сред отделни слоеве на трудещите се. По такъв начин решенията на Петия конгрес на Българската комунистическа партия за настъпателна идеологическа борба срещу религиозната идеоло-гия в различните й проявления бяха почти забравени.

Българската православна църква, възползувайки се от конституционните постановления за свободата на съвестта, както и от отсъствието на атеистическа пропаганда, взе организационни и идеологически мерки за широко разпространение на религията сред трудещите се, за запазване и укрепване на религиозните обичаи и обряди. При храмовете се изграждат православно-християнски братства, а в редица по-големи градове и села и (72) църковни хорове, в които се привличат както жени, така и младежи. Църквата проявява голяма активност в организирането на поклоннически групи, които посещават манастири и други църковно-исторически места. В последно време се забелязва чувствително увеличение на броя на посетителите в църквите, една значителна част от които са млади хора. Във всички тези прояви не малка роля играят жените на свещениците, които умело използуват затихналата или занемарена дейност на бившите женски дружества.

През последните няколко години и особено след XX конгрес на КПСС и унгарските събития, когато международната реакция се опита да нанесе удар върху комунистическото движение и народнодемократичния строй, отделни реакционно настроени свещенослужители станаха дръзки и открито призоваваха към неподчинение на законите и на постановленията на Конституцията. В тези си действия те се окуражаваха от известни нелоялни прояви на някои висши духовни дейци и на синодалния печат. В повечето случаи тези прояви са дело на класовия враг и на неговите задгранични покровители, които правят много усилия, за да

използуват религиозната маска и религиозния институт за своите коварни, контрареволюционни цели.

Партийните комитети и организации не се отнасят с нужното внимание към опитите за насаждане и разширяване влиянието на религиозната идеология. На редица места комунистите не са запознати с въпросите за същността и ролята на религията, както и с отношението на Партията към религията и църквата в условията на социалистическото строителство. Освен това, не са редки случаите, когато членове на Партията и активисти на ДСНМ открито или тайно изпълняват религиозни обреди и по такъв начин сами стават разпространители на религиозните суеверия и предразсъдъци.

Нужно е да се отбележи, че Комитетът за религиозните култове и вероизповеданията при Министерския съвет не е сигнализирал за засилването на религиозната пропаганда, нито е предлагал своевременно ефикасни мерки за отстраняване на допусканите слабости в дейността на църквата. (73)

Отчитайки сериозността на въпроса за преодоляването на религиозните суеверия и предразсъдъци в съзнанието и бита на трудещите се и вземайки предвид недостатъците в антирелигиозната пропаганда. Политбюро на ЦК на БКП

Р Е Ш А В А:

1. Задължава партийните комитети и организации да вземат всички мерки за разширяване и засилване на атеистическата пропаганда. В основата на тази пропаганда да се постави достъпното разясняване и разпространение на естествено-научни знания сред населението. Особено внимание да се обърне за разясняване въпросите за строежа на вселената, за произхода на живота и човека, за характера на природните сили, за обективността на природните и обществени закономерности, за новите постижения в областта на астрономията, биологията, химията, физиологията, физиката, химията и други науки, чийто резултати подкопават основата на идеалистическите и религиозните представи за света и утвърждават материалистическия възглед за природата и обществото.

В практическото разрешаване на тази задача да се има предвид следното:

Научно-атеистическата пропаганда не е самоцел, а средство в ръцете на Комунистическата партия за приобщаване широките трудещи се маси към политиката на социалистическата държава, за тяхното въвличане в социалистическото строителство, за очистване съзнанието им от всякакви остатъци на стария строй. Затова следва твърдо да се придържаме към указанието на Ленин: "Грижливо да се избягва всякакво оскърбяване чувствата на вярващите, водещо само до закрепване на религиозния фанатизъм". Каквито и да било оскърбявания на чувствата на вярващите и църковнослужителите противоречат на програмата и политиката на Партията и могат да донесат само вреда на делото на социализма.

Недопустимо е каквото и да е вмешателство на държавните и партийни органи в църковните дела. Всяко вмешателство (74) в случая е посегателство върху гарантираната от Конституцията самостоятелност на църквата. В борбата срещу религията Партията си служи единствено с метода на убеждението и решително отхвърля метода на администрирането. Само търпеливата, умело организирана възпитателна работа, подчинена винаги на практическите задачи на социалистическото строителство, ще помогне на вярващите да се освободят окончателно от религиозните заблуди.

Социалистическата държава осигурява пълна свобода на съвестта: свобода за вярващите да изповядват своята религия и свобода за атеистите да разпространяват атеистическия мироглед. Но свободата на съвестта е несъвместима с използуването на религията за политически цели - служителят на религиозния култ е длъжен да ограничава своята дейност в кръга на чисто верските, религиозните въпроси. Всяко преминаване на тази граница е нарушение на чл. 78 от Конституцията.

Религията е частно дело по отношение на държавата, т.е. държавата и нейните органи не могат да задължават или принуждават никого да се откаже от религията и църквата и не делят гражданите на вярващи и невярващи, нито лишават привър-жениците на религиозния култ от политическо доверие. Религията обаче не е частно дело по отношение на Комунистическата партия. Марксизмът-ленинизмът и религията са несъвместими и коренно противоположни идеологии. Поддържането и изпълнението на религиозните обреди е несъвместимо с членството в Партията.

Да не се смесва миналото на църквата с нейното настояще. В условията на строителството на социализма, когато огромната маса вярващи възприемат политиката на Комунистическата партия и я претворяват в живо дело, за църквата се открива път на лоялно поведение и пълна поддръжка на народнодемократическия строй.

2. Задължава партийните комитети и организации да привличат за провеждането на научно-атеистическата пропаганда изключително подготвени в научно отношение лектори: преподаватели във висши учебни заведения, научни работници, учители, (75) лекари, специалисти в областта на промишлеността и селското стопанство, дейци на литературата и изкуството, които са способни убедително да разясняват материалистическите възгледи за природата и обществото и антинаучния характер на религията. Отдел "Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП и партийните комитети периодически да устройват курсове и семинари за подготовка и преподготовка на пропагандистки кадри по въпросите на атеизма.

3. Политбюро на ЦК подчертава, че огромна роля в борбата за разпространение на материалистическия мироглед сред населението имат да играят всички обществени, културно-просветни и идеологически организации и институти. Религиозните предразсъдъци и суеверия могат да бъдат преодолени само на основата на общия подем на цялата културно-просветна дейност сред трудещите се. Затова важно задължение на обществените организации - Отечествения фронт, Профсъюзите, Димитровския съюз на Народната младеж и други е решително да подобрят своята идеологическа работа. Нужно е да се четат системно лекции по естествено-научни и атеистически теми, да се обсъждат книги и филми с антирелигиозно съдържание, да се организират масови екскурзии, излети и посещения до големи социалистически строежи, до исторически места и други културни паметници, свързани с героичното минало на народа.

Нужно е да се обърне внимание за създаването на тържествена обстановка при сключване на гражданските бракове и гражданската регистрация на новородените, като се използуват умело отделни моменти от старите народни традиции. Успоредно с това да се води борба за утвърждаване на новите празници, свързани с победата на социалистическата революция у нас и с българо-съветската дружба, с новия социалистически бит на трудещите се - 9 септември, 7 ноември, 8 март, 1 май и други, - както и да се устройват народни тържества по случай годишнини от пускане в експлоатация на промишлени предприятия, от основава-нето на кооперативни стопанства, да се чествуват рождените дни и т. н. (76)

4. Централният и местният печат периодично да поместват научно-популярни и теоретически статии, както и други материали по въпросите на атеистическата пропаганда.

Издателствата на Българската комунистическа партия, на НС на Отечествения фронт, на ЦК на ДСНМ и ЦС на Профсъюзите да увеличат броя на издаваните научно-популярни брошури и привлекат български автори за написването на достъпно четиво с материали от нашата действителност за разобличаване реакционната същност на религиозните суеверия. За целта да се създадат специални библиотеки, като Профиздат продължи издаването на библиотеката "Научно-атеистични знания" и разшири нейния пласмент извън профсъюзния актив.

5. Министерството на културата и просветата да осигури във всички училища целенасочено преподаване на обществените и природно-технически дисциплини, чието изучаване дава големи възможности за опровергаване на ненаучните и идеалистически възгледи за света и за аргументирани атеистически изводи и обобщения. За целта да се осигури производството на достатъчен брой научно-популярни филми, разкриващи същността на такива явления като електричеството, атомната енергия, строежа и движението на материята, а също така и филми за произхода и движението на земята, за произхода на живота и пр.

6. Българската академия на науките да предприеме издаването на сборници и монографии, посветени на проблемите на историята и теорията на пролетарския атеизъм, на богомилството и исляма в България и пр., както и сборници от произведения на изтъкнати български учени, общественици и писатели - атеисти.

7. Съюзът на българските писатели да вземе мерки за написване на художествени произведения с дълбоко атеистичен характер, разкриващи реакционната роля на религиозната идеология и на църквата през определени исторически периоди от развитието на нашата страна. (77)

8. Държавната библиотека "Васил Коларов" да издаде поредица методически и библиографски материали за вредата от религиозните суеверия, за коренната противоположност между науката и религията и пр.; да урежда изложби на естествено научна и научно-атеистическа литература.

9. Обръща внимание на Комитета за религиозните култове и вероизповеданията при Министерския съвет затова, че досега не е следил достатъчно зорко за оживлението на църковната дейност и го задължава да вземе всички необходими мерки за своевременна информация по въпросите за църковно-религиозната пропаганда и нелоялните прояви от страна на отделни духовници, като предлага и съответни мероприятия. (78)

 

ЗАБЕЛЕЖКА КЪМ ДОКЛАДНАТА ЗАПИСКА

Броят и процентното съотношение на църковните бракове, раждания и погребения в таблицата на седма страница в докладната записка се отнасят само за православната църква. В такъв случай като се прибавят религиозните бракове, раждания и погребения от всички вероизповедания, то цифрите за абсолютния брой и съответното съотношение на църковните бракове, раждания и погребения значително ще се увеличат.

Иван Александров (79)

 

ДО ПОЛИТБЮРО

НА ЦК НА БКП

Д Р У Г А Р И,

Тази година /1956-57 г./ на окръжните и околийски отчетно-изборни конференции на Партията, както и на пленумите на партийните комитети по идеологическата работа беше разискван с голяма загриженост въпроса за църковно-религиозната пропаганда и дейност у нас. Изнесени бяха много факти за рязко оживление на религиозната пропаганда, за нелоялни прояви на редица местни свещеници и отделни ръководни духовници, за подценяване и занемаряване на идеологическата борба срещу религиозните предразсъдъци.

Ето някои най-съществени прояви на църковно-религиозната дейност в страната:

При енорийските храмове в по-големите градове и сега се изграждат православно-християнски братства със смесен, дамски или младежки хор. На много места хористите получават възнаграждение за всяка спявка от 10 до 60 лева.

В страната се изграждат църковно-братствени, а на отделни места и така наречените „подвижни библиотеки”, от които се раздават на гражданите хиляди екземпляри религиозна книжнина, изпълнена в редица случаи с най-реакционно и антисъветско съдържание. В брой 1-2 от 1 януари 1957 година на „Църковен вестник” е поместена дописката „Подвижна църковна библиотека”. От нея се вижда, че един енорийски свещеник от гр. Търговище е пуснал в движение 47 папки с различни църковно-богословски книжки и 26 годишни течения от списанията „Братско слово”, „Духовно възраждане”, „Вяра и живот” и „Християнска”. Тези книжки и списания са обходили през зимния сезон 215 семейства. А по-голямата част от тези течения на църковните списания са издавани в периода на фашистката диктатура и носят печата на буржоазната реакционност и антикомунизма.

Така например в кн. 9 на списание (80) „Вяра и живот” от 1941 година сегашния Доростолски и Червенски митрополит Михаил пише в статията „Вяра и народни съдбини” следното: „ . . . мнозина доверчиво мислеха, че в болшевишка Русия е създаден „земен рай”. Но трябваше малко да се открие завесата и да се разбере от целия свят каква мизерия и отчаяние е създавана от болшевишката власт за нещастния руски народ. Като че всички усилия на управниците се свеждали към туй - да се обърне многомилионният народ в стадо от добитъци”.

Организират се повсеместно групи за посещение на манастири и други църковно-исторически места. В тези случаи се извършва идеологическа обработка на излетниците поклонници, като се вземат най-ефикасни мерки за запълване времето им с религиозни беседи.

В последно време особено значение се отдава на енорийската просветна дейност. Със специално окръжно на Св. синод е определено енорийската просветна година да започва от октомври и да завършва през май. Разпращат се до църквите методически материали и се разработват в църковния печат така наречените „Катехизически беседи”. На места се издават и специални възвания - уроци, в които се тълкуват отделни библейски текстове. Старозагорската митрополия успя да отпечата в печатница „Митю Станев” в по 7,000 екземпляра урок 9, 10 и 11 от тематичния цикъл „Божи зрънца за тебе”. В тези уроци с недомлъвки и двусмислие се подхвърлят мисли, насочващи вярващите към пренебрегване на нашите успехи в борбата за издигане материалното благосъстояние на народа. В един от тия уроци киното, театъра, цялата наша културно-просветна дейност се обявява за празна работа, за суета. „Човек забравя себе си докато е на кино, цирк или театър, но още не е излязъл от там и на прага го посреща скуката, която наново го сграбчва в студените си скути”.

Редица свещеници, провеждат от името на църквата открито реакционна дейност. На 30 март т. г. архимандрит Василий Трингов, произнасяйки религиозната си беседа в столичния храм „Александър Невски”, със злоба се опълчил против безбожниците. „Безбожието се дължи, заявил той, на безнравственост и невежество. Безбожникът отрича бога, за да се спаси (81) от съда на небесния господар, за да отстрани онзи, който може да му иска сметка за разюздания живот. Истински безумни са носителите на безбожието - както теоретическите безбожници, така и практическите безбожници, които забравят грижата за спасението на душата. Ние трябва да се отнасяме с презрение към безбожниците. Не е заслуга това, че се оказва почит на силните, на облагодетелствуваните, а истинска заслуга е да се оказва почит на слабите, онеправданите и угнетените”.

Налице са и някои прояви на враждебност по отношение на ТКЗС. Свещеник Димитър Сотиров от гр. Ямбол, изпращан в ТВО след 9 септември 1944 година за вражеска дейност, при масовизирането на ТКЗС е съветвал селяни от с. Ханово отначало да се въздържат, а при голям натиск да влизат в кооперативните стопанства, като не дават инвентара си. Същият е правил предложение сам да им укрива инвентара. Свещеник Димитър Г. Райчев от с. Розово по време на контрареволюционните събития в Унгария е предупреждавал един безпартиен селянин да не се престарава много, защото и в България щяло да стане като в Унгария. На годишното събрание на ТКЗС той излязъл с листа за Управителен съвет на ТКЗС, като предложил вражески и кулашки елементи, мотивирайки се, че ТКЗС не е политическа партия и ръководството трябва да се намира в ръцете на опитни стопани. Свещеник Петко Иванов Банчев от гр. Казанлък е говорил през 1956 година: „Членовете на ТКЗС са заприличали на роби - окъсани и оголени. По-лошо е и от лагер сега”.

На редица места духовенството по нереден път се стреми да отделя средства и материали за строеж на църкви, криейки това от Комитета за религиозните култове и вероизповеданията при Министерския съвет. По такъв начин е построена църквата в с. Търнеке - Плевенско, а друга е започната в с. Калкас, Димитровско. Сливенският митрополит Никодим, заедно със свещеника на с. Тополчане, е предприел акция за построяване на църква в с. Глушник. За целта те са водили преговори с Управителния съвет на

ТКЗС и пълномощника, като са агитирали и населението. Преди известно време свещеник Антон е написал писмо до председателя на ТКЗС, че ако не се отзоват на молбата им ще разтури ТКЗС. След няколко дни без знанието на (82) ръководителите на селото той организирал събирането на подписи от населението, като е излъгал, че е взел мнението на Околийския народен съвет.

Редица свещеници, стремейки се към влияние сред младежите се опитват да внушават на религиозните родители, че единственото място за техните деца е в църквата, че само църковният брак може да донесе щастие на семейството. В такава проповед свещеник Петър Колев от с. Бъдеще, Старозагорско, казва: „Гражданският брак е незаконен, ако не се мине през църквата. Такива бракове са нетрайни, защото бог е силно обиден от това. Младежите ги очаква нещастие - да бъдат без деца”. А свещеникът от с. Миладиновци, Старозагорско, след като е кръстил детето на партийния член Марин Д. Маринов е издал кръщелно свидетелство, в което е записал детето незаконородено. На въпроса защо го е записал така, той отговорил: „Защото родителите не са венчани в църквата”. Същият свещеник е съветвал Иванка Динева Йовчева да предупреди другаря си да не бъде толкова активен комунист. „Ще дойде ден, казал той, когато некръстените в църквата няма да се признават за българи”.

Особено характерна проява на нелоялност е факта, че Св. Синод отпуска помощи на семействата на отявлени народни врагове из средата на духовенството. Помощите се отпускат под формата на ежемесечни пенсии и еднократни възнаграждения на жените на ликвидирани свещеници след 9 септември 1944 година, съдени от Народния съд, намиращи се в затвора и ТВО.

Размерът на месечните пенсии е от 64 до 144 лева.

Въпреки съвместното решение на НС на ОФ и на Св. Синод от 1948 година с протоколно решение № 15 от 1 юли 1952 година Синодът забрани на свещениците да заемат нецърковни длъжности. Някои владици подхвърлиха на гонение онези свещеници, които участвуват в политико-обществените и стопанските мероприятия на Народната власт. През 1953 година Синодът е взел още по-строги мерки по отношение на свещениците, работещи в ТКЗС. Особено усърдие са проявили в тази насока Врачанския, Търновския, Старозагорския и Русенския митрополити. Русенският митрополит Михаил, за да откъсне от ТКЗС свещеник Райко Бозов от с. Щръклево, Русенско, го преместил в друго село, но последният не се съгласил и бил принуден да хвърли (83) расото. Врачанският митрополит Паисий в края на миналата година уволнил архирейския наместник-свещеник Димитър Кръстев от гр. Бяла Слатина, заради активната му дейност в местния комитет на мира. Търновският митрополит Софрони през 1956 година е възбудил процес срещу свещеника Дончо Куцаров, работещ активно в българо-съветското дружество и го преместил от Търново в едно село, което заставило свещеника да напусне завинаги църквата.

Такова отношение към свещениците, което ограничава гарантираните им от Конституцията граждански права и им пречи да се включват активно в осъществяването мероприятията на Народната власт, внася обърканост в техните редове.

В църковния печат често се появяват враждебни материали, чрез които авторите им клеветят пряко или замаскирано народнодемократичната власт, създават настроения срещу социалистическата държава, дискредитират социалистическия строй пред верующата маса. Ето някои факти в това отношение:

През 1954 година Синодалното книгоиздателство пусна от печат така наречения „Наръчник на мисионера”. Още първите думи на предговора са напоени с омраза към властта. „Живеем в дни лукави - започва този наръчник. Противниците на църквата Христова нарастват по брой и по сила, обикалят като рикащ лъв и търсят кого да глътнат. Като люти вълци не щадят стадото, сеят заблуди...”. А на стр. 71 направо се призовават християните „да бъдат разумни и да не се поддават на усилията на смутителите, които искат да ни подчинят на закона”.

В същото списание /книжка 12/ от миналата година Димитър Пенов излезе с клеветническа за нашето образование статия „Религия и образование”. В нея се твърди, че с никакви закони и режими „не може да бъде унищожен и изкоренен религиозния мироглед”, че „за никое поколение на един свободен народ не би трябвало да липсва възможността за религиозно обучение и възпитание, че отсъствието му създаде душевно обедняване, емоционално загрубяване, притъпяване на дълбоките душевни изживявания, липса на усет за красота...”.

Освен това, в библиотеката на Духовната академия се раздават на студентите много книги с реакционно и антисъветско съдържание, а в Синодалната книжарница в София се продава отпечатаният в Пловдив „Неделник” /второ издание, 1943 година/, (84) в който четем: „Комунистите в Русия, а преди туй в Испания, Мексико и други страни избиха в наше време хиляди свещеници и стотици хиляди други християни, с цел да унищожат християнството.” /стр. 229/.

Така чрез печата на Българската православна църква редица години вече се допускат нападки и клевети спрямо правителствената политика и народнодемократичния строй у нас. И не рядко ръководни дейци на църквата дават тон на това неприязнено отношение към държавата и провежданата от нея политика пълна свобода на съвестта и вероизповеданията. С тези писания църквата у нас и нейното ръководство в лицето на Синода нарушава грубо чл. 78 от Конституцията на Народна република България, където ясно е казано, че се забранява използуването на религията за политически цели. А тъкмо с това много усърдно се занимават напоследък редица представители на религиозния култ, служейки си за тази цел с различни средства, в това число и с печата.

Религиозните секти у нас /главно протестантските/ развиват също така активна религиозна-просветна дейност. Техните свещеници /пастори/ са много настойчиви, а вярващите - фанатици. Тук организацията е много по-стройна - за членове на църквата се приемат само проверени хора. Сбирките се провеждат по два-три пъти седмично и то по домовете на вярващите. Сега се чувствува значително повишаване на тяхната религиозна дейност: редовно се провеждат събрания, изнасят се беседи и проповеди, вербуват се нови членове, създават се хорове, разпространява се литература и се пишат писма с религиозно съдържание, организират се събори.

Редица пастори в проповедите си явно се обявяват против партийната и правителствена политика, хулят нейните представители. Прави впечатление, че голяма част от посетителите на евангелистката църква са предимно хора, засегнати от мероприятията на Народната власт - бивши легионери, бранници, уволнени офицери. В с. Каравелово, Бургаско, влиянието на евангелистите е толкова силно, че когато решат по повод на някоя религиозна дата да не се работи - никой не излиза на работа. А в гр. Бургас е образуван евангелистки естраден колектив, който изнася в селата на околията безплатни естрадни вечери. Най-значителната и с редица реакционни прояви е дейността на сектите в Пловдивски, (85) Старозагорски и Бургаски окръзи.

Горните факти показват убедително, че дейността на църквата и духовенството се засилва. Предприети са организационни и идеологически мерки за широко разпространение на религията сред трудещите се, за запазване и укрепване на религиозните обичаи и обреди, която активност в редица случаи намира израз в нелоялни и реакционни прояви.

Тези факти също така показват, че редица отговорни служители на църквата със своята дейност не съдействуват за приобщаване на низшето духовенство и верующите към политиката и мероприятията на Правителството. За това явление известна вина има и Комитетът за религиозните култове и вероизповеданията при Министерския съвет, който своевременно не е осведомявал Централния комитет на Партията и Министерския съвет за тези прояви и енергично и твърдо не е вземал мерки за тяхното отстраняване.

В резултат на активната религиозно-църковна дейност много храмове се посещават масово. На големите християнски празници, особено на великденските, през тази година както в София така и в редица други градове, посетителите на църквите образуват цели шествия. От друга страна процентите на църковните бракове, кръщавания и погребения от няколко години насам почти не се намаляват. Ето някои данни за страната, които свидетелствуват за сравнително голямата бройка религиозни обреди, които се извършват в градовете и селата: [...]

От проверката на Окръжния комитет на Партията – Плевен за влиянието на религиозната идеология се установи, че в редица села църквата завоюва нови позиции. Ето какво се казва в информацията на комитета: „Проверени бяха също така и селата Пелово и Писарово – Плевенско; Българене и Козловец (86) - Свищовско; Изгрев и Бряст - Никополско и др. Тези села още от преди 9 септември 1944 година са антирелигиозно настроени села. Фактите в тези села също така показаха, че болшинството от умиращите се опяват в църквата, по-голяма част от новородените деца се кръщават и новобрачните се венчават. В село Писарово - Плевенско от 1944 година до сега от общо 436 души умрели - 393 са опени в църквата. От 658 новородени деца - 578 са кръстени, а от 458 граждански бракове - 201 са и църковни”.

Има доста случаи, които показват, че редица членове на Комунистическата партия все още не са се освободили от религиозните предразсъдъци, или попадат под влиянието на църковната пропаганда. Така например миналата година свещеникът от с. Поляна, Старозагорско, е успял да убеди двама комунисти да изпратят синовете си в духовната семинария. В това село почти всички комунисти се венчават и кръщават децата си в църква. В с. Скалица, Ямболско, комунистите Вълчо Атанасов, Колю Петков и Ангел Петков ходят редовно на църковна литургия, а в с.

Стралджа, партийният член Никола Тодоров е член и на църковното настоятелство.

Особено внимание отделя духовенството на работата сред младежта, вследствие на което една част от посетителите на църквите са млади хора. Особено характерно е това за селата Маломир, Стралджа, Войника, Окоп, Зимница от Старозагорски окръг, с. Белозем – II Пловдивска околия, с. Брежане, Благоевградско, с. Антимово, Видинско и др.

Преди известно време група свещеници направиха до ЦК на БКП писмено предложение за възстановяване на свещеническия съюз. Целта на този съюз била да ограничава произвола на Синода и да съдействува за провеждане на една напълно лоялна дейност от страна на Българската православна църква. По наше мнение това предложение е нецелесъобразно и утвърждаването му би довело до редица отрицателни последици както от вътрешен, така и от международен характер. При наличието на специален институт при Министерския съвет, какъвто е Комитетът за религиозните култове и вероизповеданията, свещеническият съюз би представлявал не само излишно посредническо звено, но би си присвоил контролни и ръководни функции, което само може (87) да увреди на правилните взаимоотношения с църквата. При това нито Комитетът е изчерпил всички възможности за укрепване връзките и сътрудничеството с църквата, нито партийните и обществените организации са разгърнали необходимата идеологическа и културно-просветна дейност за преодоляване на религиозните идеи и предразсъдъци сред населението и за активното приобщаване на верующите към политиката на Партията и Правителството.

Партийните комитети и организации не винаги се отнасят с нужното внимание към опитите за насаждане и разширяване „Пропаганда и агитация” на ЦК на БКП беше изтъкната необходимостта да се води широка, целенасочена и умела борба влиянието на религиозната идеология. Наистина през последната година някои окръжни и околийски комитети на Партията обсъдиха информации за влиянието на религията и църквата и набелязаха конкретни мерки за засилване на научно-атеистическата пропаганда. През лятото на тази година отдел – „Пропаганда и агитация” на ЦК на БКП проведе двуседмичен курс за подготовка на 70 лектори по въпросите на атеизма. Такива краткотрайни курсове бяха устроени и в някои окръжни центрове. На националното съвещание, проведено през август тази година от отдел срещу религиозно-мистичните отживелици в съзнанието на хората. Извършеното в тази насока обаче е недостатъчно. Голяма част от трудещите се не е обхваната от пропагандата на естествено-научните знания и не рядко робува на религиозните суеверия. Необходимо е освен това да се преодолее решително погрешния възглед на някои ръководни комунисти, които смятат, че не е нужно да се води идеологическа борба против религията, тъй като тя и без това щяла да изчезне от само себе си.

С оглед да се подобри работата на Партията за преодоляване религиозните суеверия и предразсъдъци внасяме съответно проекторешение.

4 ноември 1957 г. С о ф и я

Зав. отдел „Пропаганда и агитация” на ЦК на БКП:

/Е.Аврамова/ (88)

ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 3472, л. 2, 71-88. Оригинал. Машинопис.

--------------------------

1 Пропуснатия текст не е по темата



Тагове:   Относно,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - Източник?
03.05.2008 15:47
Може ли да посочите къде са публикувани този протокол и решение? Предварително благодаря.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3225275
Постинги: 510
Коментари: 1042
Гласове: 19711
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031