ПИСМО ПО ПОВОД КОНЧИНАТА НА

ЛАЛЮ МЕТЕВ ЧЕХЛАРОВ

(28 февруари 1885, Габрово – 21 август 1957, София)

г. Ловеч, 25.VIII.57 г.

Мили Тодорке и Васко,

Макар и да знаяхме, че Лалчо бе тежко болен, известието за кончината му ни все пак изненада и много наскърби. Бог да го прости и вечна му памят! Той беше добър човек!

Ти, Тодорке, си умна жена и вярваме, че ще преживееш тази голяма душевна криза с онази висока и успокоителна философия, която е необходима, за да запазиш здравето си.

Мислим за твоето положение, което се създаде сега. Дано не ти натрапят някои неприятни хора в жилището ти. Надяваме се, че с Васко ще съумеете да уредите този въпрос най-добре при сегашните обстоятелства.

Ний се много измъчваме вече 9 години в Ловеч. Живеем при голями неудобства и края на този тежък живот не се вижда. Мислим, че, ако сме в София, ще прекараме по-леко. Пак-кой знае?

Децата от 1 август са в една бригада край Ловеч. Копаят за някакво езеро по 8 часа на ден в жега и напоследък в студ. Ще ги освободят на края на този месец. Убиха им ваканцията с тази глупава работа.

Дано ти продължаваш преводите си.

Повторно изказваме съчуствията си и ви уверяваме, че много сте ни мили.

Получихте ли телеграмата ни?

Бог да прости Лалчо, а на вас двама – пожелаваме утеха!

            Ваши:

Владимир, Мара, Мила, Лили и Нади. –

P.S. Доре, знаем, че си голям враг на писмата, но не е зле да ни се обадиш с едно писмо и да ни кажеш как си. Много те мислим!

/подпис/

Пиши ни – с какво можем да ти помогнем! –

/подпис/

ВЛАДИМИР НИКОЛОВ АВРАМОВ (1880-1963) – Председател на Върховния касационен съд, съден и оправдан от "Народния съд", изселен от София и въдворен в Ловеч, ул. „Княз Имеретински” № 33; Чичо на Дора Василева Аврамова-Метева (1894-1967).