Блогът на Лалю Метев :: Регистри за гражданско състояние

Преди освобождението на България от Османско иго е съществувала система за регистрация. Тя е включвала поименно описание на лицата по домакинства. Турските административни власти стриктно спазвали регистрацията.

Успоредно с гражданската регистрация предприета от турските власти на някои места в България се въвежда църковна поименна регистрация на населението. Регистрацията в църковните книги е включвала, отразяване на настъпили събития по гражданско състояние: раждане, брак, разтрогване на брак и смърт.

Само няколко години след освобождението на България от Османско иго с Указ от 10.12.1880 г. се утвърждава Закон за забележаване ражданията, женитбите и умиранията /ЗЗРЖУ/. Съгласно този закон, регистрите по гражданско състояние са се водели от енорийските свещеници, имамите и хахамите, които са се задължавали да отбелязват в особен регистър всяко раждане, женитба и смърт.

Реално действието на Закона за забележаване ражданията, женитбите и умиранията, се отразява едва след въвеждане на официални регистри по гражданско състояние през 1892 г., когато ЗЗРЖУ, възлага на общинските съвети дейността по регистрацията на населението.

Актовете за гражданско състояние са въведени от 1.01.1893 г. със Закона за забележаване ражданията, женитбите и умиранията от 15.12.1892 г. Фактическите регистри започват да се водят след обнародване на Правилника за забележаване ражданията,женитбите и умиранията от 24.03.1893 г. Според този правилник доказателство за настъпването на събитие по гражданско състояние /раждане, брак и смърт/ е само съставеният съгласно закона и правилника акт за гражданско състояние.

1. Регистри за населението преди влизане в сила на Закона за забележаване ражданията, женитбите и умиранията Едни от първите регистри за населението са въведени в гр. Русе по времето на Османската империя. Те са съдържали информация за броя на лицата във всяко домакинство. Данните в регистъра са били много точни и пълни, поради факта, че чрез тях турската администрация е осъществявала контрол на данъчните задължения за всяко лице от мъжки пол в едно домакинство. В този регистър се е вписвало първо главата на домакинството, след това всички останали членове на семейството като се вписват и всички родственици: внуци, племенници, зетьове, баджанаци, чичовци като изрично се е упоменавала родствената връзка с главата на домакинството.

Първите писмени доказателства за вписването на лицата в регистри, където всяко от тях се е показвало с име, занятие място на живеене датира от 1850 г. Редовното водене на Метрическите книги на християнските църкви в България започва от 1862 г. В тях са се записвали ражданията, браковете и смъртните случаи.

2. Имена на лицата отразени в регистъра за населението и метрическия регистър

През Възрожденската епоха именната система е двукомпонентна и се е състояла от собствено и бащино име. Фамилните имена по това време не са имали голямо отражение. Те са се официализирали след освобождението на България от Османско робство. От вписванията направени в регистъра от турската администрация личи формата на изписване на имената:

Пример: “Петър син на Пени” – вписване в турския регистър

Пример: “Петър Пенин” – вписване в българските метрическите книги

В много случаи в турските регистри се е вписвало и прякор или прозвище, характеризиращо дадено лице.

По –късно тези прякори и прозвища са прераснали и във фамилни имена.

Пример: “Петър Пенин – Тенекеджията /прякор характеризиращ професията на лицето/

Пример: Кара Иван /прозвище характеризиращо външния вид и характера на човека/

При раждане

Тогавашната практика изисквала при всяко кръщение в църковните книги да се вписва името на новокръстения и датата, на която е извършено кръщението. Общоприето е било децата да се кръщават след осмия ден от раждането си, но поради съществуващите опасения да не почине дете некръстено, за болните и слаби деца се е правило кръщение извън църковния храм. В Метрическите християнски книги на църквите са фигурирали имената на всички живородени деца, чиито родители са православни християни.

Имената на православните християни през 1863 г. са се оформяли по следния начин:

Пример: собствено Иван; бащино - /взема се името на бащата на детето Игнат/ така бащиното име Игнатов или Игнатин.

Освен имената на лицата в регистъра се е вписвала и възрастта. Попълването на годините е ставало според устна декларация на лицето, тъй като тогавашната практика не е изисквала представянето на метрични документи, издавани от църквата или общината, които да свидетелстват за точната дата на раждане.

При осиновяване

По данни на “дефтера” – поименен регистър в него са се вписвали деца отбелязвани като “храненици”. Съществувала е традиция в бездетни семейства и същевременно в многодетни семейства да се взимат за отглеждане деца сираци или такива за които собствените родители не могат да се грижат.

В много семейства са се отглеждали подхвърлени и деца на неизвестни родители.

В повечето случаи при тогавашната форма на осиновяван семействата, които поемат грижата за децата дават своето име и те приемат името на своите нови настойници.

При сключване на брак

През 1861 г. сключването на бракове е било отбелязвано от Църковните настоятелства. Така нареченият Венчален обред се е извършвал от духовното лице. По това време са действали църковни закони, които определяли начина на венчавки, както и при особени обстоятелства и причините за разтрогване на брак. За разтрогването на брака се е произнасяла църковната общност.

При смърт

Смъртните случаи са се вписвали в християнските метрически книги на християнските църкви в раздела за отразяване на погребенията. В тях освен името на покойника и името на свещеника, извършил опелото, се е записвала и причината за смъртта.

Закон за забележаване на ражданията

женитбите и умиранията /ЗЗРЖУ/ Отменен: с бр. 273 от 1907г. ;

15.12.1892 в сила от 1.01.1893 г. Действа до: влизане в сила на Закона за лицата;

ПРАВИЛНИК ЗА ЗАБЕЛЕЖАВАНЕ НА РАЖДАНИЯТА

ЖЕНИТБИТЕ И УМИРАНИЯТА /ПЗРЖУ/

24.03.1893 г.

1. Съставяне на регистри по гражданско състояние и актове за гражданско състояние.

Воденето на “Държавни регистри за гражданско състояние в България” се утвърждава на 15.12.1892 г. с приемането на Закона за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията”.

Законът за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията е основния нормативен документ, даващ начало на всички бъдещи нормативи отнасящи се до отразяване на събития по гражданското състояние.

Съставят се регистри за регистрация на гражданското състояние на населението.

Регистърът се е състоял от актове по гражданско състояние, които се въвеждат законово от 01.01.1893 г. Регистрите по гражданско състояние се водят след влизане в сила на Правилника за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията от 24.03.1893 г.

Съгласно чл. 23 от ПЗРЖУ “Когато не съществуват никакви регистри за раждания, женитби и умирания по каквато и да било причина, станали раждания, женитби и умирания могат да се доказват с писмени документи и със свидетелски показания.”

2. Имена на българските граждани по време на ЗЗРЖУ

Пример: Акт за раждане от 1903 година.

Името на лицето се е състояло от две имена: Васил Иванов

Родителите на детето също са се вписвали с две имена, като майката в акта за раждане се е вписвала само със собствено име и бащино име.

ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА /ЗЛ/ Отменя: ЗЗРЖУ и глава ІІ от Закона за наследството.

ДВ. бр. 273 от 17.12.1907 г. Действа до: влизане в сила на Закона за лицата и семейството

в сила 01.1.1909

1. Именни традиции и законови изисквания относно имената при действието на ЗЛ.

Пример: Акт за раждане от 1916 г. Името на роденото лицето се е състояло от две имена – собствено и бащино. В някои случай се е вписвало и презимето на бащата.

Съгласно Чл. 143. Актът за раждане трябва да показва общината, къщата, годината, месеца, деня и часа на раждането, пола на новороденото, както и дали детето е родено живо или мъртво. Ако детето е родено живо, показва се още името, което са му дали или мислят да му дадат.

2. Съдържание на актовете за гражданско състояние

Чл. 121. Актовете за гражданското състояние показват общината, къщата, годината, деня и часа, в които са съставени; името, презимето и качеството на длъжностното лице, което ги е съставило; името, презимето, възрастта, занятието, местожителството или местопребиваването на лицата, които са показани в качеството на заявители и на свидетели, и документите, представени от страните.

2. Формиране на имената на гражданите в актовете за женитби

В актовете за женитба са е вписвало: името и презимето на лицата сключващи брак. В акта за женитба, съпругата се е показвала със собствено и бащино име. След приключване на венчалния обред съпругата приема бащиното име на съпруга.

ПРАВИЛНИК ЗА ВОДЕНЕ РЕГИСТРИТЕ ПО

ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ /ПВРГС/ Действа до: 1950 г. след влизане в сила на ПВРГС

ДВ.бр.73 от 2.07.1929 г.

1. Формиране на имената на лицата в актовете за гражданско състояние:

В заглавието на акта за раждане се вписва:

- името, презимето и прякора - в актовете от 1929 година, освен собственото име на лицето и презимето, e имало възможност да се вписват като трето име /фамилия/ прякора.

Например: собствено име: Атанас; презиме: Георгиев; и прякор, според това например, какво е работил бащата или дядото: Керемедчиев.

По този начин са се оформили прякори от традиционните занаяти в България, които по-късно са се преобразували на фамилни имена.

Примери за прякор от занаят: Железничаров, Авджиев, Дюлгеров, Воденичаров и много други.

2. Формиране на имената на лицата в акта за женитба:

Акт за женитба: Женитбата се обявява от длъжностното лице по гражданското състояние на общината, в пределите на която е станало бракосъчетанието/чл.50 ПВРГС/.

Женитбата, която се обявява се установява чрез представяне от съпрузите на едно свидетелство, издадено от духовното лице, което е извършило обряда на бракосъчетанието.

След обявяването на женитбата и установяването на бракосъчетанието, длъжностното лице по гражданско състояние веднага, в присъствието на двама свидетели, съставлява акта /чл.52 ПВРГС/.

В акта за женитба се вписва: името, презимето и прякора, възрастта занятието, месторождението, местожителството, поданство, вероизповедание, народност, по- предното семейно положение и грамотността на съпрузите, а също така и родство по между им, ако има такова.

В акта съпругата се показва само с името, презимето и прякора по баща.

Актове за женитба на български граждани съставени в странство от гражданската власт в страни, дето гражданския брак е узаконен се вписва само по представен препис и заверен превод от тях в регистрите на общината, където съпругът е имал последно местожителство.

Акт за смърт: Актът за смърт се съставя от длъжностното лице по гражданско състояние на тази община в пределите на която се е случило събитието: смърт /чл.56 ПВРГС/.

В актовете за смърт омъжените жени се вписват с името, презимето по баща и по мъж.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА /ЗЗН/ Действа до: 27.11. 1944 г. при влизане в сила

ДВ. бр. 16 от 23.01.1941 г. на Наредба – Закон за отменяне на

ЗАПОВЕД №380 ДВ.бр. 11 от 1943 година ограниченията за лицата от небългарски произход

Заповед 379 ДВ. Бр.11 от 1943 г.

Заповед № 380 е издадена въз основа на чл.13 от Наредбата на Министерски съвет от 26 август 1942 година.

Тази заповед и Закона за защита на нацията е основание за промяна на имената на лица от еврейски произход. Промяната се е отразявала в актовете за раждане в графа "Бележки" със специален щемпел.

НАРЕДБА - ЗАКОН ЗА БРАКА /ЗБ/ Действа до: приемането на

Д.В. 108/12.05.1945 г. Закона за лицата и семейството;

1. Основни направления

Този нормативен акт влиза в сила на 27.05.1945 г.

Само гражданският брак, сключен във формата, описана от този Закон, поражда права и задължения, които законите свързват с брака /чл. 1ЗБ/.

1. Форма на брака

Ако бракосъчетаните желаят да получат черковно благословение на сключеният вече граждански брак, свещенослужителят извършва обреда само след като му се представи препис от акта за женитба /чл.2 ЗБ/.

3. Условията за сключване на брак:

За първи път в Закона за брака се регламентират условията за сключване на брак между чужди поданици, а те са спазването на отечествения закон на държавата, чиито поданици са те. Условията по разпоредбите на чл.чл. 4, 5 и 6 остават задължителни и за чуждия поданик, който встъпва в брак с български поданик в страната. Бракът, сключен от български поданик в чужбина, е действителен и когато е сключен във формите, предписани от законите на страната, където е извършено бракосъчетанието.

Когато български поданик встъпва в брак в чужбина, бракът може да бъде сключен пред консулски или дипломатически представител./чл.13 ЗБ/

4. Акт за женитба –вписване на имената на лицата

Пример: Акт за брак от 1946 г. Съпругът и съпругата са се изписвали с три имена/ собствено, бащино и фамилно/. В акта се е вписвало и името, което съпругата ще носи след брака. В повечето случаи съпругата е приемала освен фамилното име на съпруга и бащиното.

При съставянето на акта за женитба жената, заявява ще запази ли и след брака своето име, ще носи ли името на мъжа си, или пък ще прибавя последното към своето име. До този момент в Актовете за брак се е вписвало името на съпругата и презимето./чл.15/

В §4 от особените разпореждания на ЗБ думите "име, презиме, прякор" се заменят с "името, бащиното и презимето"

ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО /ЗЛС/ Отменя: Закона за лицата; Закона за

ДВ. Бр.182 от 9.08.1949 година извънбрачните деца и осиновяването;

Закона за настойничеството; Закона за брака с

изключение на §5-9 от особените разпоредби на ЗЛС, които остават в сила.

1. Имена на българските граждани

Чл.6 /ДВ, бр. 182 от 1949 г/ Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, презиме и семейно име. Презиме може да бъде името на един от родителите или на съпруга на лицето; за семейно име може да служи и презимето на един от родителите или на съпруга на лицето.

По - късно през 1953 г. претърпява промяна - “Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, бащино име и фамилно име. И трите части на името се вписват в акта за раждането.”

Собствено име е: името, дадено на лицето при раждането му, бащино име е собственото име на бащата, а фамилно име е онова на дядото или на рода на бащата, с което той е известен в обществото.

Пример: собствено - Райна, бащино - Иванова, фамилно - Карацанова - име на рода на бащата.

Следващото изменение на чл.6 от ЗЛС е през 1985 г. Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, бащино име и фамилно име. И трите части на името се вписват в акта за раждане.

При осиновяване по чл. 62 от Семейния кодекс - Осиновеният може да приеме собственото и фамилното име на осиновителя като свое бащино и фамилно име. Тази промяна трябва да се впише в решението, с което се допуска осиновяването.

ПРАВИЛНИК ЗА ВОДЕНЕ РЕГИСТРИТЕ Отменя: ПВРГС от 2.07.1929 г.

ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ Действа до: Влизане в сила на

ДВ. бр.35 от 11.02.1950 г. Наредбата за гражданско състояние

1. Акт за раждане

Когато детето се е родило в община, в която родителите му нямат свое местожителство, длъжностното лице по гражданското състояние в десетдневен срок от съставянето на акта за раждане изпраща заверен препис от него на длъжностното лице по гражданско състояние в общината, където родителите на детето имат свое местожителство, за да го впише в регистрите на тази община /чл.21ПВРГС/

2. Акт за женитба

Чл.35 Акта за женитба съдържа:

- името, презимето и семейното име на длъжностното лице по гражданско състояние, което е извършило бракосъчетанието

- годината, месеца и деня, в които е извършено бракосъчетанието

- мястото, където е извършено бракосъчетанието

- името, презимето и семейното име, възрастта, занятието, местожителството, месторождение, народност, гражданство и предишно семейно положение на съпрузите.

- името, презимето и семейното име и местожителството на техните родители

- разрешение от председателя на окръжния съд в случаите на чл.30, т.1 и т.6 от настоящия правилник

- в кой по ред брак встъпва всеки от съпрузите

- името, презимето и семейното име на свидетелите

- бележка от длъжностното лице че се е уверило в самоличността на встъпващите в брак и че им е напомнило за пречките за сключване на брака и за наказателната отговорност за лъжлива декларация

- изявление на съпрузите, че са съгласни да встъпят в брак и на длъжностното лице, че е обявило брак за сключен

- изявление на съпрузите относно презимето и семейното име, което ще носят след брака

- изброяване на всички представени доказателства писмени декларация и разрешение

В актовете за женитба, както при Закона за лицата и семейството, лицата са се вписвали със семейно име.

ПРАВИЛНИК ЗА ИМЕНАТА НА ГРАЖДАНИ /ПИГ/ Отменен: с влизането в сила на НГС

ДВ.бр.48 от 9.06.1953 година

1. Имена на гражданите

Чл.1 Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, бащино име и фамилно име. За бащино име на всяко лице служи собственото име на неговия баща.

За фамилно име на всяко лице служи собственото име на неговия дядо по баща или по името на рода на бащата според това, с кое име последният е известен в обществото.

Всички актове, съставени преди влизане в сила на този правилник, в които бащиното и фамилното име не са записани съгласно Правилника, подлежат на съответната поправка.

Имената на извънбрачно дете без установено бащинство се състои от собствено и фамилно име./чл.2 от ПИГ/

Пример: детето има име: Методи, няма установено бащинство затова в акта за раждане се записва с собственото и фамилното име на майката. Майката - собствено име Иванка, фамилно име Петрова. Името на детето ще се образува по следния начин: Методи Иванков Петров.

2. Съставяне на акт за женитба

При съставяне на акт за женитба всеки от съпрузите запазва своето собствено и бащино име и заявява дали запазва предишното си фамилно име или приема за свое фамилно име, бащиното име на другия съпруг или неговото фамилно име според това с кое той е познат в обществото. /чл.4. ПИГ/

При липса на такова заявление съпрузите запазват своето фамилно име отпреди брака, но всеки от тях при наличност на важни причини може и в последствие да приеме фамилното име на другия съпруг, като подаде съответно заявление в съда

Дава се възможност за женитби станали преди действието на този правилник декларация по &4 ако такава не е направена при сключване на брак може да се направи в 6-месечен срок от обнародване на правилника пред длъжностното лице по гражданско състояние с писмено заявление, като тази декларация се отбелязва отстрани в акта за женитба./чл.5 ПИГ/

Лице което носи две собствени имена може да заяви в 6 месечен срок от обнародването на този Правилник, кое от тези имена ще запази. Ако не подаде такова заявление второто име се заличава служебно.За тези промени се прави бележка в акта за раждане. /чл.11ПИГ/

Пример: Маргарита - Изабела Йосифова Николова. Служебно ще бъде заличено Изабела.

ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ВОДЕНЕ РЕГИСТРИТЕ

ЗА ГРАЖДАНСКОТО СЪСТОЯНИЕ

ДВ. бр.2 от 5.01.1960 г.

ДВ. бр.18 от 01.03.1960 г.

В изменението на Правилника за водене на регистрите за гражданско състояние от 01.03.1960 г. - с § 56 ал.3 се дава възможност на трудещите се от небългарски произход по писмена молба

Нагоре