Нумизматичен фонд

Нумизматичната сбирка в Музея е единствената, която с времето не търпи промяна в организационно отношение. С отделянето на Музея като само­стоятелно учреждение тя е обособена като отделно звено и до ден днешен си остава такова. Причината за това е броят на инвентарните единици в нейния фонд, който винаги е бил много по-голям от останалите колекции в Музея. Още в началото, нумизматичната сбирка наброява 2357 монети срещу само 343 паметника от другите музейни сбирки. Причината за това се дължи на големия интерес към старите монети, в сравнение към другите старини. Според мнението на Андрей Протич, интересът на народа към монетите е само материален. Народът не пази намираните често в огромни количества монети, а веднага ги продава на златарите, които от своя страна бързо ги претопяват, особено златните, докато властите не са научили за тях.

Първи уредник на нумизматичната сбирка от 1893 до 1 август 1903 г. е Доменико Такела, италианец по народност, който идва в България преди Освобождението. Той се занимава с търговия и се установява в Пловдив, където като любител нумизмат успява да събере значителна сбирка от бронзови монети, сечени от градовете на Балканския полуостров, която впоследствие подарява на Музея в Пловдив. Търговската му дейност замира и той се принуждава да стане чиновник в Народната библиотека в Пловдив, в която подрежда събраните там по-рано монети. През 1893 г. Доменико Такела е повикан за уредник на нумизматичната сбирка при Софийския народен музей, на която служба остава до 1 август 1903 г. Доменико Такела няма научна подготовка по нумизматика, но с образцово трудолюбие подрежда и описва монетите от поверената му сбирка, като поставя началото и на изработването на фишове на монетите. Системата и разпределението на монетите, изложени от него във витрините на експозицията са запазени чак до 1932 г. През неговото десетгодишно ръководство на Нумизматичния отдел, сбирките, особено от антични монети сечени на Балканския полуостров, се обогатяват извънредно много и по този начин Нумизматичния отдел на Народния музей в София става един от най-големите в Европа. Наред с музейната работа, той отделя време и за публикуване на някои непознати дотогава в нумизматичната литература монети, съхранявани в сбирката на Музея. За да може Нумизматичният отдел да отговаря на научните нужди на страната се налага да се определи една програма, която да налага от една страна известни ограничения, а от друга да се стреми към по-голяма пълнота в комплектуване на фонда. Далновидно, ръководството на Музея преценява, че колекцията от гръцки, римски и византийски монети никога не би могла да се мери с колекциите на големите музеи и по тази причина при ограничените средства, с които Музеят разполага излишно е да се правят усилия за попълване на тези серии. По друг начин стои въпросът с античните монети сечени в Мизия, Тракия и Македония, както и с монетите на българските царе. Те представляват особен интерес, понеже са сечени в България и дават богат материал за българската история. Те се намират в голямо количество в страната и Музеят има възможност да попълни своите колекции. Само по такъв начин нумизматичната колекция в София, може да заеме видно място между тези на големите световни музеи. Водено от тези съображения, музейното управление полага особени грижи за попълване на сериите от тракийски монети, монети на градските управи от Мизия, Тракия и Македония, както и от български монети. Така през 1920 г. Музеят притежава най-богата колекция от споменатите монети. 

През 1910 г. Музеят за пръв път взема участие в големите международни разпродажби в Париж и Мюнхен, като откупува някои интересни екземпляри за своите приоритетни серии. В Отчета на Музея се отбелязва, че монетите придобити по този начин са на сравнително изгодни цени, по-ниски отколкото се плаща в България. Тази практика е прекъсната от избухването на Първата световна война.

След оттеглянето на Доменико Такела през 1903 г. и до началото на 1918 г. Нумизматичният отдел се завежда лично от директора на музея. Едва през 1918 г. за негов уредник е назначен Никола Мушмов. Той постъпва в Музея през 1904 г., като секретар-счетоводител и остава на тази длъжност до 1918 г., когато Богдан Филов му предлага длъжността уредник на Нумизматичния отдел, въпреки, че не е имал практическа и теоретична подготовка по нумизматика. На тази длъжност Никола Мушмов остава до 1931 г., когато се пенсионира. Липсата на специално образование Никола Мушмов компенсира с невероятно трудолюбие и любознателност. През време на неговото уредничество в Музея са прибрани важни колективни находки от монети, между които е забележителна находката от римски денари от Река Девня, Варненско, наброяваща 66 513 екземпляра. С постъпването на новата си длъжност Никола Мушмов проверява всички монети по инвентара и ги снабдява с истинските им номера, тъй като с течение на времето стават някои размествания. За да се избегне в бъдеще това, всяка монета е поставена в специален картон с номера си. След като приключва новото нареждане на сбирката, започва подготовката на материала и за нейния систематичен каталог. През 1919 г. за този каталог са обработени монетите на Олбия, Дакия, Горна и Долна Мизия и част от Тракия (Абдера и Хадрианопол). През същата година монетната сбирка наброява вече 34 125 екземпляра, като в нея се включва и купената през 1912 г. сбирка на Васил Аврамов, състояща се от 7076 монети. Сбирката на Музея се попълва непрекъснато, като в нея влизат важни за историята на българските земи монети. През 1925 г. в Музея се извършва кражба на 205 монети от злато, сребро и бронз от всички исторически епохи. За щастие по-голяма част от монетите са върнати, след като е открит извършителя на кражбата. Никола Мушмов, като уредник на нумизматичния фонд наред с чисто музейната работа, извършва и огромна по обем научна дейност, която включва отпечатването на 6 монографични труда и голям брой статии. Неговата събирателска дейност е забележителна, и когато той напуска през 1931 г., монетната колекция наброява 113 215 екземпляра. И при него продължава практиката този фонд да се попълва единствено чрез откупки, като неизменно това е свързано с нередовно плащане на приносителите, ненавременно отпускане на кредити на Музея, а това е причина много от предлагащите материали да се отказват от сделка с музея и да търсят по-добър пазар. След пенсионирането на Никола Мушмов, Нумизматичния фонд за кратко е приет от Стоян Андреев, „командирован на занятие в Народния музей”. По това време в Германия на специализация по нумизматика е изпратен Тодор Герасимов, който след завръщането си през 1932 г. е назначен за уредник на Нумизматичния отдел. В преписка с Министерството на просвещението, Стоян Андреев оспорва заместването си от новия уредник, с аргумента, че самият той е представил исканата по закон научна работа на тема “Монетите на град Деултум”, имаща и определени рецензенти - Богдан Филов и Гаврил Кацаров, но която не била взета под внимание. Новият уредник на Нумизматичния отдел е първият със специално образование и специализация по нумизматика, което се отразява на по-нататъшната работа в него. Неговата компетентност и трудолюбие проличават още с назначаването му. Освен с пряката си музейна работа, той е натоварен да подреди Нумизматичните сбирки в Бургас, Видин, Русе, Никопол, Казанлък. Тодор Герасимов поставя началото на една нова колекция от монети с контрамарки, които са от изключителна стойност за науката. В същото време прекласира и точно определените антични и византийски монети в музейните колекции. В експозицията на Музея Тодор Герасимов подрежда витрина с предмети и монети, илюстриращи началото на монетосеченето и неговото развитие през вековете, както и колекция от антични фалшификати, имитации на монети от варварските народи, модерни фалшификати и ислямски монети. Фондът се попълва непрекъснато и през 1942 г. наброява вече 117 279 екземпляра. Между екземплярите с голяма историческа стойност са оловните печати на царете Симеон и Петър, монетите на византийските императори от ХІV в. и др. Тодор Герасимов е начело на Нумизматичния фонд в продължение на 40 години (1932-1972); през това време фонда се разраства и обогатява непрекъснато. С изключителна настойчивост и упоритост той успява на откупи редица значителни монетни съкровища, чиято бройка достига 80. При него продължава систематизирането на Нумизматичния фонд с присъщата му педантичност, но за съжаление този труд бива погубен при бомбардировките през януари 1944 г., когато сградата на музея е опожарена и част от инвентарните книги - унищожени. Това принуждава Тодор Герасимов да систематизира и опише наново целия Нумизматичен фонд. Тази огромна, къртовска дейност отнема десетилетие от най-плодотворните години на утвърдилия се вече в международен мащаб учен. Според всички специалисти, работили с прецизно изработената документация, това е готов каталог за отпечатване.

След пенсионирането на Тодор Герасимов фондът е приет от Йорданка Юрукова. Това е вторият след Тодор Герасимов пазител със специална подготовка в областта на нумизматиката. Повече от две десетилетия тя продължава делото на първите уредници. Обогатява непрекъснато фонда, като освен откупки в него са включени и монети от разкопки, провеждани от сътрудници на Музея. Във фонда постъпват голям брой антични и средновековни монети и печати. Между тях има такива, които биха направили чест и на най-големите музеи в света. Между тях непременно трябва да се отбележи съкровището от Режанци, Пернишко, което в основата си се състои от редки тетрадрахми на няколко пеонски владетели - известните Патрай и Ликей, както и на неизвестния до тогава пеонски цар Диплай. През 1996 г., поради преминаване на ръководна длъжност като директор на Археологическия институт с музей, Йорданка Юрукова предава своя фонд на Бистра Божкова. През същата година колективните монетни находки са предадени от Сесилия Димитрова на Боряна Русева, а през 2002 г. Анастасия Стефанова предава съхраняваната от нея нумизматична колекция Васил Аврамов на Дочка Аладжова. С решение на Научния съвет от 2003 г. всички нумизматични колекции се обединяват с един фондопазител - Мирослава Доткова.