Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2008 14:05 - На вниманието на Европейската комисия
Автор: meteff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1664 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.05.2008 23:35


ДО

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД

ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 

 

ПИСМЕНИ   БЕЛЕЖКИ

 

ОТ: ЛАЛЮ ВАСИЛЕВ МЕТЕВтрето лице-помагач на страната

на Ралица Емилова и Исак Леви

ПО: Касационно дело № 1534/07 г. ВКС, ІІ ГО, насрочено за 11.02.2008 г.

 

                                       УВАЖАЕМИ КАСАЦИОННИ СЪДИИ,

 

Моля да оставите касационната жалба по горното дело без уважение, а  обжалваното потвърдително второинстанционно решение на СГС, ІІ-Б отд. по възз. дело № 1581/06 г. в сила, заедно с всички законни последици от това.

Смятам, че постъпилата за разглеждане касационна жалба е неоснователна и незаконосъобразна. Съображенията ми за това са следните:

С касационната си жалба, касаторът „Еделвайс” ООД твърди, че  постановеното въззивно решение е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения, тъй като делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна.

І.1. В подкрепа на така въведените твърдения касаторът сочи, че е останала неизяснена идентичността на процесния имот с този  на праводателя на ищците Ралица Емилова и Исак Леви, тъй като единственото доказателство за установяване на тази идентичност е била представената от нас частна  геодезична скица, неразделна част от нотариалния акт от 1938 г. Също така се твърди, че в.л. инж. П. Попов „изрично посочва”, че идентичността е само за около 364 кв. м.

Така изложените твърдения не отговарят на събраните по делото доказателства и установеното от фактическа страна, нито на приетото в мотивите на обжалваното въззивно решение.

Представената по делото частна геодезична скица не е единственото  доказателство използвано, за да бъде установена идентичността на имота на праводателите на ищците с процесния такъв. По делото са представени, респ. подробно обсъдени от решаващия съд други скици и точно те са едни от кредитираните  от въззивния съд доказателства за идентичност. Колкото до частната геодезична скица, след упоменаването ừ сред представените по делото доказателства и изричното отбелязване от страна на въззивния съд, че същата е „в много лош вид, без заверка на държавни или общински органи” /стр. 3 от решението/, представяйки изводите си, решаващият съд изрично е обсъдил, че не кредитира тази скица, както и защо не я счита за годно доказателство.

Колкото до  твърдяното „изрично посочване” от страна на в.л. инж. П. Попов на идентичността само за около 364 кв. м., касаторът удобно пропуска условността в становището на експертизата. Същата изрично посочва само, че „ако условно се приеме, че …”, тогава би могло да се говори за идентичност на 364 кв. м., но ако не се приеме такова съвпадане на северните граници, ще се получи разместване на имотите. При това, тези условни приемания или липсата им са при приемане и използване като доказателство на частната геодезична скица. Като се вземе предвид, че същата не представлява годно доказателство, то и тази част от заключението на експертизата по никакъв начин не обосновава касационната жалба като основателна.

2. В жалбата се твърди, че е налице превратно тълкуване на  показанията на свидетелите на касатора, че показанията неправилно не са кредитирани  и съответно са пренебрегнати и са останали необсъдени.

Тези твърдения не отговарят на материалите по делото, нито на  възприетото в обжалваното решение.

Не е вярно, че показанията на свидетелите на касатора са необсъдени и пренебрегнати. На стр. 7 от решението, същите подробно са обсъдени. Никъде в решението си въззивният съд не твърди, че  не кредитира показанията на тези свидетели, напротив, на стр. 9 фактите посочени от тези свидетели отново се разглеждат във връзка с мотивировката на въззивния съд относно недоказаността на претенцията за придобивна давност.

3. Касаторът счита, че въззивният съд е надхвърлил границите на правораздавателната си власт, произнасяйки се относно двете Заповеди на ПК, като е прогласил тяхната нищожност без да е бил  сезиран за това. Счита се, че подобно действие би могло да бъде реализирано единствено в отделно  производство по чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Твърдението е неоснователно, незаконосъобразно, а и невярно. В потвърдителното си решение, въззивния съд много подробно, детайлизирано и напълно изчерпателно обсъжда и мотивира защо нито едно от двете решения на ПК за възстановяването на собствеността на праводателите на касатора не са валидни и в какво се състои тяхната нищожност. Но въззивният съд не прогласява нищожността на тези решения, каквото е твърдението на касатора, а само констатира тази  нищожност в мотивите на обжалваното решение. Колкото до твърдението на кастора, че подобна констатация би могла да бъде извършена единствено и само в самостоятелно производство по чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ, същото противоречи, както на нормативната уредба, така и на константната съдебна практика.

4. Като основание за отмяна на въззивното решение, касаторът поддържа и становище, че при постановяване на обжалваното решение Софийски градски съд превратно е обсъдил събраните по делото доказателства установяващи наличието на придобивна давност за процесния  имот в полза на касатора. Твърди, че разпитаните свидетели са доказали  наличието на пълно, несмущавано и безпрепятствено ползване на имота от страна на касатора от момента на придобиването на собствеността през 1995 г. Счита, че и писмените доказателства – искането  за захранване на имота с ток и данъчната декларация установяват типични владелчески действия на касатора.

Изложеното не отговаря на събраните по делото доказателства. Свидетелските показания по делото, вкл. и тези от страна на касатора, безспорно доказаха, че процесния имот до 2004 г. е бил във вида и състоянието, в които е бил и преди  придобиването му от касатора през  1995 г. и едва през 2004 г. след закупуването му от страна на ищците-ответници по касационната жалба е бил разчистен и е започнало облагородяването му. Колкото до представената данъчна декларация, следва да се вземе предвид, че същата е от 2004 г., което не само, че не доказва дори и  опит за своене на имота от страна на касатора, а предизвиква основателния въпрос защо касаторът придобил по нотариален ред собствеността върху  имота през 1995 г., го е декларирал пред данъчните органи едва през 2004 г. /всъщност, когато разбира, че имота има нов собственик и предстои дело/.

Отделно от това, следва да се спомене и, че началният момент на каквато и да било давност в полза на касатора не би могъл да е датата на придобиването от негова страна на собствеността върху процесния недвижим имот, тъй като след като Решението на ПК от 1994 г. възстановяващо собствеността върху имота на праводателите на касатора е нищожно, то и имота е продължил да бъде държавна собственост, която според тогавашните разпоредби на ЗС не е могла да бъде придобивана по давност. При това положение едва на 01.06.1996 г., с промяната в законодателството относно  държавната и общинска собственост, би могъл да започне да тече каквато и да било давност в полза на касатора. При това положение и представеното  като  писмено доказателство  от касатора Писмо № 3226/15.06.1995 г. от „Електро снабдяване-София” относно искането на касатора за захранване на  процесния имот с ел. ток е направено по отношение държавен имот при режим на забрана за придобиване по давност и не следва да бъде годно доказателство относно претенцията за придобивна давност на касатора.

ІІ. Видно от изложеното, касационната жалба е неоснователна  и остава недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение. Постановеното потвърдително въззивно решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и съобразно доказателствата по делото и като такова следва да бъде оставено в сила. Считам, че  въззивният съд при постановяване на решението си, подробно и в съответствие с доказателствата, законосъобразно и правилно е обсъдил всички тези твърдения и съждения на страните, при което е постановил едно мотивирано, законосъобразно и правилно решение.

Предвид горното, моля, да оставите касационната жалба срещу въззивното решение на СГС, ІІ-Б отделение по възз. дело № 1581/06 г. без уважение като неоснователна и недоказана.

                                                                         С УВАЖЕНИЕ:



Данни за делото във Върховния касационен съд
Данни при регистриране на жалбата
Дата на регистриране във ВКС 19.03.2007
Входящ номер в регистратурата 3897/2007
Отделение при регистратурата

Данни при образуване на делото
Дата на образуване на делото 20.03.2007
Номер на делото в отделението 1534/2007
Отделение при образуването 2-ро гр.
Вид на заседанието открито
Делото е насрочено за 11.02.2008

Данни при решаване на делото
Дата на приключване разглеждането на делото 11.02.2008
Дата на постановяване на акта 26.05.2008
Вид на акта Решение
Номер на акта 162/2008
Отделение, постановило акта 2-ро гр.
Делото се връща на инстанция Градски съд София
Дата на връщане 26.05.2008
Резултат Оставя решението
в сила



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3822299
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031