Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2008 09:20 - Ролята на прокуратурата (2)
Автор: meteff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1300 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.05.2008 09:52


ПРЕПОРЪКА REC(2000)19 - към началото

image

11. Държавите трябва да вземат подходящи мерки, за да осигурят на прокурорите възможност да изпълняват своите професионални задължения и отговорности без неоправдано вмешателство и без да рискуват да поемат неоправдано гражданска, наказателна или друга отговорност. Обаче прокуратурата следва периодически и публично да се отчита за дейността си като цяло и особено за начина, по който осъществява на своите приоритети.

Съществуват две условия за доброто функциониране на прокуратурата при всички обстоятелства:

-От една страна, нейните членове трябва да се ползват с необходимата независимост или автономия за упражняването на своите задължения (вж. именно Резолюция (97) 24, насочена към двадесетте ръководни принципа за борба срещу корупцията) и по-точно да могат да действат, каквито и интереси да са заложени, “без неоправдана намеса” (тоест в други случаи освен тези, които са предвидени от закона) от страна на която и да е власт, независимо дали става въпрос за изпълнителната или законодателната - и това засяга главно системите, където прокурорът е подчинен - но също и от местните политически власти. В общи линии тази закрила се осигурява от самия закон, като неоправданата намеса понякога дори се санкционира наказателно. Но намесата може да придобие по-коварни форми и да произхожда например от недостатъчните бюджетни средства, отпускани на прокуратурата, които биха я направили по-зависима от източници на недържавно финансиране.

-От друга страна, макар че трябва да има разпоредба за прокурорите - като се имат предвид важните пълномощия, които са им поверени и последствията, които тяхното упражняване могат да имат за свободата на личността - да се ангажира тяхната отговорност в случай на лична грешка, както в административен, така и в граждански или наказателен план; тази възможност следва да остане в областта на разумното, за да не се попречи на доброто функциониране на системата. Така трябва да се постави ударение върху апелиране пред висшестояща инстанция или апелиране пред по-горна инстанция или ad-hoc комисия по дисциплинарни производства, освен ако деецът, разбира се, не трябва да отговаря като всеки друг гражданин за извършените нарушения. Очевидно е обаче, че отговорността е много по-голяма в системите, където прокурорът се ползва с по-голяма независимост.

Тези изисквания вървят ръка за ръка с нуждата от прозрачност. Извън отделните решения, които са предмет на специфични препоръки, всяка прокуратура, тъй като действа от името на обществото, трябва да отчита своята дейност в местен, регионален и дори в национален план, ако службата е силно централизирана. Този периодичен отчет се отправя към обществото като цяло - било пряко посредством средствата за масова информация или публикация, било пред избрани събрания; той може да вземе формата на доклад информация със статистически данни, обясняващи миналата дейност, достигнатите цели, очертаване на начина, по който наказателната политика е била осъществена, вземайки под внимание правата за решенията, с които разполага прокуратурата, изразходваните обществени средства и обявявайки бъдещите приоритети. Прилаган вече често в системите, където прокурорите се ползват със съществена независимост, този вид публичен отчет може също да има положително въздействие върху другите системи, защото позволява по-голяма последователност в работата на прокуратурата.

12. Прокуратурата не бива да се намесва в сферата на компетенциите на законодателната или изпълнителната власт.

Този параграф, като естествена последица от предишния, утвърждава отново добре познатия принцип за разделението на властите.

В частност, освен когато законът не разпорежда другояче, окончателното тълкуване на нормативните текстове и други законодателни мерки, както и контролът на тяхната конституционност не се падат на прокуратурата, а са запазен периметър за съдиите. Ако прокуратурата е в състояние да препоръчва изменения на закони - при определени обстоятелства, когато това е подходящо, да дава мнение по тяхното тълкуване - то тя няма пълномощие да налага тълкуването на закона.

13. Там, където прокуратурата е част от правителството или е подчинена на него, държавите трябва да вземат ефективни мерки, за да гарантират:

а) установяване със закон естеството и обхвата на пълномощията на правителството спрямо прокуратурата;

b) Правителството да упражнява пълномощията си по открит и прозрачен начин, и в съответствие с международните договори, националното законодателство и общите принципи на правото;

c) Там, където правителството дава указания от общ характер, такива указания следва да бъдат в писмен вид и да се публикуват по адекватен начин.

d) Когато правителството е упълномощено да дава указания за съдебно дирене по специфично дело, те трябва да се придружават от адекватни гаранции за прозрачност и справедливост, при условията, предвидени от националното право, като правителството е задължено, например:

-да изиска предварително писмено мнение от компетентния прокурор или от органа, който провежда наказателното преследване;

-надлежно да мотивира своите писмени указания, особено когато те не се съгласуват с мнението на прокуратурата и да ги отправя по йерархически канали;

-да включва указанията и мненията в преписката на наказателното производство преди процеса, така че всички страни да могат да се запознаят с него и да направят коментар.

e) Прокурорите си запазват правото да представят пред съда правни аргументи по техен избор, дори тогава, когато са задължени да отразят в писмен вид указанията, които са получили.

f) Указанията да не се провежда наказателното преследване по определено дело да бъдат по принцип забранени, но ако все пак има такива случаи, те следва да останат изключителни и да се подчиняват не само на изискванията, посочени в алинеите (d) и (е), но също така на един подходящ специфичен контрол с оглед да се гарантира прозрачността.

Тази препоръка засяга специфично системите, където прокуратурата е подчинена на изпълнителната власт. Тя уточнява начина, по който трябва да се отнасят двете единици една към друга не толкова в институционален план, колкото в техните практични режими, с оглед подчинението да зачита известна автономия, считана като съществена необходимост за функционирането на всяка прокуратура, особено когато тя третира отделните дела.

Указанията от общ характер - например по отношение на наказателната политика, която следва да се осъществява - трябва да бъдат в писмен вид и да бъдат публикувани (алинея (с)), повече за информация на участниците в процеса, отколкото като гаранцията на прокурорите. Целесъобразно е също да се внимава по отношение на тези указания, особено когато те водят до освобождаване от наказателно преследване на една или друга категория факти, да се зачитат стриктно справедливостта и равенството; освен това следва да бъде невъзможно под прикритието на указания от общ характер да се търси решение в специфично дело.

Указанията по отношение на специфични дела са по-проблематични, особено в системите, където се прилага принципа на дискреционното наказателно преследване; всъщност именно такива системи повдигнаха въпроса в някои страни членки през последните години, забелязвайки опасността, че правителството може привилегирова партийни решения.

Комитетът излизаше от предпоставката, че пълномощието да се издават указания по отношение на специфични дела, не е съществен елемент за системите, прилагащи принципа на подчинението: в някои случаи прокуратури, макар че са свързани с изпълнителната, дори със законодателната власт, могат да получават указания само от общ характер. Ако такива указания са възможни, този принцип трябва следователно да произлиза от едно изрично разпореждане на закона (виж (а) и (d)).

След продължително обмисляне, Комитетът заключи, че тези указания от специфично естество трябва да бъдат ограничени единствено до провеждането на специфично наказателно преследване, препоръчвайки, че следва да бъдат забранени указанията да не се провежда наказателно преследване (виж (е)), като се има предвид, че при липса на съдебен контрол те поставят под особена заплаха принципа за равенство пред закона. Това означава, че правата за решение по прекратяване на наказателното преследване трябва да бъдат запазени изключително за прокурорите. За системите, където правата за решение понастоящем са приложими, като минимална мярка, се препоръчва засилване на съществуващите гаранции чрез въвеждането на специфична система за ретроспективен контрол на дадените указания, за да се осигури прозрачността.

(Като пример: законът, влязъл в сила в Холандия на 1 юни 1999 година предвижда следните гаранции:

-когато министърът на правосъдието счете за нужно да даде указание, е длъжен да се консултира със Съвета на генералните адвокати (който е начело на прокуратурата). Министърът може, разбира се, да се отклони от мнението на Съвета, но единствено след като даде адекватно обяснение.

-указанието и мнението трябва да са представени в писмен вид. Прокурорът е длъжен да внесе своите документи в делото така, че съдията и обвиняемият да се запознаят с тези документи и да формулират всякакви забележки по тях;

-макар че указанието има задължителен характер, прокурорът е свободен да представи на съда всякакви други правни аргументи;

-Когато министърът даде указание да не се провежда наказателно преследване, той е длъжен да информира за това парламента. Тази информация се придружава от писменото мнение на прокурора. Следователно, предвижда се изчерпателен обществен контрол;

-Жертвите и другите заинтересувани страни могат да обжалват ред правосъдието всяко решение за прекратяване на делото.)

Указанията по отношение на специфично преследване също трябва да бъдат предмет на всички или някои от гаранции, изброени в (d): уговорка за предварителна консултация с прокуратурата; задължение за мотивиране на указанията; изискване това да бъде отразено в преписката по делото; и свобода на прокурора за оспорване на случая пред съда.

14. В страните, където прокуратурата е независима от правителството, държавата трябва да вземе ефективни мерки с цел естеството и обхватът на независимостта на прокуратурата да бъдат установени от закона.

Когато прокуратурата е независима от изпълнителната власт, законът трябва да уточни естеството и обхвата на тази независимост с цел да се избегнат както всякаква незаконна практика (а), която може да подкопае този принцип, така и да се предотврати всякакъв риск (b) от користно отклонение на самите прокурори.

15. За да се създадат благоприятни условия за справедливостта и ефективността на наказателната политика, прокуратурата трябва да сътрудничи със службите и институциите на държавата, доколкото това сътрудничество е в съответствие със закона.

Независимостта на прокуратурата може да доведе до риска от срив в отношенията с другите служби на държавната администрация, които също участват в провеждането и изпълнението на наказателната политика. Прокуратурата следователно трябва да си сътрудничи тясно с тези служби, които като правило са зависими от правителството, и принципите и методите на това сътрудничество следва да лежат на законова основа.

Сътрудничеството с тези административни органи предполага прокуратурата да разполага със стриктна вътрешна организация и да притежава представители, упълномощени да влизат в споразумение. Освен това строгата вътрешна организация е необходима за осигуряване на глобалната последователност в работата на отделните прокуратури, особено що се отнася до наказателната политика, осъществявана конкретно от тях в рамките на техните права за решение (подразбират се всички пълномощия за решение, които са предоставени на Прокуратурата, а не само прерогативите по отношение на пълномощието да се започне или да не се започне наказателно преследване).

16. Прокуратурата следва да бъде в състояние да упражнява, без пречки във всяко дело, наказателно преследване на държавни служители за нарушения, извършени от тях, особено корупция, злоупотреба с властта, сериозни нарушения на човешките права и други престъпления, признати от международното право.

Въпреки своята обща насоченост, тази препоръка засяга предимно системите, където прокуратурата е подчинена на изпълнителната власт, тъй като едно такова подчинение не бива да поставя препятствия пред преследването на държавни служители - и по разширение на депутати или на политици - които извършват нарушения, особено що се отнася до корупция.

Под препятствия трябва да се разбират не само обструкциите, които могат да се приложат срещу преследването, но също се разбира всякаква практика, която е равнозначна на репресии срещу прокурорите.

ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ПРОКУРОРИТЕ И СЪДИИТЕ

Комитетът държи да обяви ясно, че макар прокурорите и съдиите да са част от една и съща правна система и макар че статутът и някои функции на двете професии са подобни, прокурорите не са съдии и не може да има никакво объркване в това отношение, както не може да става и дума за оказване на влияние на съдиите от страна на прокурорите. Напротив, отношенията между титулярите на двете функции, които неизбежно са много чести, трябва да се характеризират със взаимно уважение, обективност и съблюдаване на процесуалните правила.

17. Държавите следва да вземат ефективни мерки, за да бъде определен със закон правният статут, компетенциите и процесуалната роля на прокурорите, така, че да не се подхранва каквото и да било съмнение относно независимостта и безпристрастността на съдиите. Държавата следва да гарантира особено изискването никое лице да не може да изпълнява едновременно функциите на прокурор и на съдия.

На първо място, следва да се премахне всякаква двойственост, що се отнася до статута и съответната роля на прокурорите и съдиите, с оглед едните и другите да бъдат ясно разпознавани от обществеността и да няма никакво объркване в ума на участниците в процеса. Първата стъпка в това направление е да установят ясни процесуални правила относно компетенциите на прокурора.

Вторият елемент е да се преутвърди основният принцип, според който едно и също лице не може едновременно да изпълнява функции на прокурор и съдия. Това не противоречи на Препоръка № 5h, предназначена да се предостави възможност, в течение на кариерата, един прокурор да стане съдия или обратното. Също така фактът, че някои прокурори могат в началото на кариерата да бъдат предназначени временно като съдии, с цел да оценят своята квалификация не влиза в противоречие със споменатия принцип.

18. Обаче, ако правната система го позволява, държавите следва да вземат мерки да направят възможно едно и също лице последователно да изпълнява функциите на прокурор и тези на съдия или обратното. Такива промени във функциите са единствено възможни по изрична молба от страна на въпросното лице и зачитане на гаранциите.

Възможността прокурорите да станат съдии и обратното се базира не само на взаимно допълващото се естество на техните задължения, но също и на факта, че подобни гаранции от гледна точка квалификациите, компетенциите и статутът се изискват по отношение на двете професии. Тази разпоредба представлява една допълнителна гаранция за прокурора.

19. Прокурорите трябва да зачитат стриктно независимостта и безпристрастността на съдиите; особено те не бива да поставят под въпрос решенията на съда или да пречат на тяхното изпълнение, освен при упражняването на правата си за обжалване или прибягване до други декларативни процедури.

Тесните взаимоотношения между прокурорите и съдиите не бива да засегнат безпристрастността на последните. Прокурорите, чиято функция е да гарантират приложението на закона, следва да бъдат бдителни в това отношение, докато в същото време най-точно зачитат съдебните решения, които често трябва да изпълняват, с изключение, когато изпълняват своето естество право на обжалване.

Обратното, очевидно, е също вярно: съдиите трябва да уважават прокурорите като представители различно професионално тяло и да не се намесват при упражняването на техните функции.

Терминът “декларативна процедура” означава процедура, имаща същия ефект като обжалването, макар и технически да не се третира като такова.

20. Прокурорите трябва да проявяват обективност и справедливост по време на съдебното производство. Те трябва особено да осигурят съдът да разполага с всички уместни факти и правни аргументи, необходими за справедливо правораздаване.

Третата препоръка в тази глава има отношение към необходимата обективност на прокурорите и прозрачността, която трябва да проявяват спрямо съдиите, така че последните да имат здрава основа, върху която да произнесат присъдата. Тази прозрачност трябва приоритетно да се упражнява чрез съобщаването на всички факти и аргументи. Освен по отделните дела, полезно е също съдиите да бъдат информирани за общите приоритети, възприети от прокуратурата и критериите на последната за действие.

ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ПРОКУРАТУРАТА И ПОЛИЦИЯТА

Институционалните връзки между прокуратурата и полицията представляват друг спъни-камък във стремежа за хармонизиране на европейско ниво. Съществува различие между държавите, в които полицията е независима от прокуратурата, разполага с широки прерогативи не само да води следствието, но понякога и да решава преследване, и тези, които подчиняват полицейското действие на контрола, дори и ръководството на прокуратурата. Обаче това е друга област, в която изискванията на правата на човека и на зачитането на основните свободи породиха неотдавнашна еволюция - излизайки от принципа, че самоконтролът на полицията е неадекватен, като се има предвид значителната власт, която тя упражнява и особено пагубните последици на евентуалните незаконни действия - с тенденция към известни допирни точки. Именно тези допирни точки мотивираха Комитета да установи един принцип, общ за всички системи, преди да пристъпи към специфични препоръки към всяка една от тях.

21. Прокуратурите следва да проверяват най-често законността на полицейските следствия или поне тогава, когато трябва да решат дали да започнат или продължат наказателна процедура. В това отношение те трябва да контролират съблюдаването на правата на човека от полицията.

Всяка прокуратура трябва да има поне двойна задача по отношение на полицейското действие: именно внимателно да проверява законността на предприетото разследване преди всяко решение за продължаването му, и в същото време да контролира дали се зачитат правата на човека (формулировката представлява един компромис, който отразява от една страна максимума, допускан от някои системи, които се базират на обичайното право и от друга страна минимума, който други страни биха приели).

22. В страните, където полицията е поставена под контрола на прокуратурата или когато полицейското следствие се ръководи от нея или се намира под нейния надзор, държавата трябва да вземе ефективни мерки, така че прокурорът да може:

а) да дава полезни указания на полицейските служби за ефективно изпълнение на приоритетите на наказателната политика, отнасяща се особено до изясняване кои категории дела следва да се разгледат приоритетно, средствата, които се използват за издирване на доказателства, използвания персонал, времетраенето на разследването, информацията, която следва да се предаде на прокурора и т. н.;

b) когато има на разположение различни служби, да предназначава за всяко отделно следствие онази полицейска служба, която прецени като най-подходяща за разследване на случая;

c) да пристъпва, доколкото това е необходимо, към оценки и контрол по съблюдаването на неговите указания и на законите;

d) да санкционира или, ако се наложи, да контролира санкционирането на евентуални нарушения.

Тази препоръка засяга изключително системите, в които прокурорът е упълномощен в някаква степен да упражнява надзор над полицията и нейните действия. В този контекст, макар че комитетът не пожелава да изрази мнение по често възникващия въпрос за пълно или частично привързване на полицията към Прокуратурата, той реши да сподели своята загриженост, що се отнася до ефективността на пълномощията за ръководство и контрол, които се признават на прокурорите, тъй като съществува съществено разминаване между предвижданите правни функции и тяхното ежедневно упражняване.

Ефективното упражняване на тази власт зависи преди всичко от това дали прокурорът е напълно упълномощен - извън зависимостта му да издава указания по конкретно дело - да дава общи указания с оглед да налага осъществяването на приоритетите на наказателната политика (за което често отговаря) във всички отношения. Тези приоритети изискват например насочване най-…ествените усилия по изясняване на такава и такава форма на престъпност, като се има предвид изборът на държавата (например дребните кражби или прането на пари); привилегироване на еди-какви си методи за събиране на доказателства (например разследванията, които следва да се проведат при кражба с взлом или прибягването до генетични (DNA) отпечатъци); предназначаване на известен вид средства за някои разследвания или разкриването на даден вид престъпления; усилия да се ограничи времетраенето на следствието (понякога е прекалено дълго); или задължение да се информира систематично прокурора за всяко нарушение с известно значение и за напредването на разследванията.

Освен това, когато повече от една полицейски служби имат възможност да проведат специфично разследване, полага се на прокурора да определи тази, която прецени за подходяща, зачитайки естествено териториалната юрисдикция и особените сфери на компетенции на всяка една от тях, както и практическите и оперативните пречки.

Накрая полицейските служители ще бъдат толкова по-готови да прилагат ефективно указанията на Прокуратурата, колкото последната повече участва в тяхната професионална подготовка.

Ако взаимодействието и сътрудничеството трябва да са водещи в отношенията между Прокуратурата и полицията, то важно е също първата да разполага със средства, за да осигури приложението на нейните указания и да санкционира евентуални нарушения.

23. Държавите, в които полицията е независима от прокуратурата, следва да вземат ефективни мерки за осигуряване на адекватно сътрудничество между прокуратурата и полицията.

Когато липсват институционални връзки между прокурора и полицията, двете институции следва въпреки това да си сътруднича и се полага на правителството да определи какви форми на сътрудничество трябва да се възприемат.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОКУРОРА СПРЯМО УЧАСТНИЦИТЕ В ПРОЦЕСА

Като естествена последица от гаранциите, с които се ползва прокурорът при изпълнението на своите функции, той следва да има задължения към лицата, които влизат в съприкосновение с правната система, независимо дали става въпрос за заподозрени, свидетели или жертви на престъпления.

24. При изпълнението на своите задължения прокурорите следва особено:

a) да изпълняват функциите си по справедлив, безпристрастен и обективен начин;

b) да зачитат и да се стремят да закрилят човешките права, така както са обявени от Конвенцията по закрилата на човешките права и основните свободи;

c) да се стремят да осигурят на системата на наказателното правосъдие условия за нейното колкото се може по-експедитивно функциониране.

Тук текстът подчертава двете абсолютно необходими изисквания, вече споменати в препоръката № 1, именно зачитането на правата на отделната личност и стремежът към ефективност - за които прокурорът е отчасти отговорен.

25. Прокурорите следва да се въздържат от всякаква дискриминация, основана на какъвто и да било мотив като пол, раса, цвета на кожата, религия, политическите или други възгледи, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, материално благосъстояние, рождение, здраве, инвалидност или всякакъв друг статут.

Фактът, че на прокуратурата се възлага обвинението, не бива да ни кара да забравим, че преди всичко тя е пазител на закона: тя трябва следователно да постъпва по безпристрастен начин; практическите последици от този принцип са изложени подробно в препоръките, които следват.

26. Прокурорите следва да осигурят равенство пред закона, да държат надлежно сметка за всички обстоятелства, включително тези, които засягат заподозрения, независимо дали те са в полза или във вреда на последния.

27. Прокуратурата не бива да предприема или продължава наказателно преследване, когато едно безпристрастно следствие е показало, че обвиненията са без основание.

28. Прокуратурата не бива да представя срещу заподозрените доказателства, за които с основание може да се предположи, че са получени чрез прибягване до незаконни похвати. В случай на каквото и да било съмнение прокурорите са длъжни да поискат от съда да се произнесе относно допустимостта на такова доказателство.

Като гарант на приложението на закона прокуратурата трябва да отчита начина, по който инкриминиращите доказателства са били получени.

Под израза “методи, противни на закона” се визират не толкова дребни незаконосъобразни от формално естество, които често нямат отражение върху цялостната валидност на производството, колкото незаконните действия, които посягат на основните права.

Обикновено тук могат да възникнат две ситуации: било, че незаконността на доказателството не подлежи на съмнение и прокурорът следва да поеме отговорност, отказвайки да допусне това доказателство; било, когато съществува елемент на съмнение, тогава се полага на прокурора да поиска от съда да се произнесе, преди или по време на упражняването на преследването, върху допустимостта на въпросното доказателство.

29. Прокурорите следва да се стремят да гарантират зачитането на принципа за равнопоставеността на страните, именно като разкриват пред другите страни - с изключение в случаите предвидени от закона - притежаваната от тях информация, която е в състояние да засегне справедливото протичане на съдебното производство.

Задължението да се информират страните по делото - един извод от уговорката в параграф 20, че прокурорите трябва да проявяват обективност и справедливост в отношенията си със съдиите - е ключов фактор в сблъсъка на противоречивите мнения в съдебното производство. Комитетът обаче счете за нужно да направи уговорка спрямо случая, когато един съществен обществен интерес оправдава да се запази поверителността на документа и на информацията (например, когато законът предвижда известни източници на информация да не бъдат разкривани по съображения за сигурност), но тези случаи трябва да имат само изключителен характер.

Принципът за равнопоставеност на страните се съдържа в член 6. (1) на Европейската конвенция за правата на човек; той представя един аспект от по-широкото понятие за справедлив процес пред независим и безпристрастен съд (Европейския съд по човешките права, делото Делкур, присъда от 17. 10. 1970 г. , § 28).

“По силата на принципа за равнопоставеност на страните (…) на всяка страна следва да се предостави подходяща възможност да представи своята кауза в условия, която не я поставят в неблагоприятна ситуация спрямо противника. (…) В този контекст се придава значение както на привидностите, така и на увеличената чувствителност към гаранциите за добро правораздаване. (…)” (“Европейски съд по човешките права, делото Булут срещу Австрия, присъда от 22. 02. 1996 г. § 47).

30. Прокурорите следва да запазват поверителност по отношение информацията, събрана от трети страни, особено когато се засяга презумпцията за невинност, освен ако нейното разкриване не се изисква от закона.

Прокурорът следва да поддържа презумпцията за невинност, която се признава от всички демократични системи с уговорката, че могат съществуват (изключителни) случаи, при които получената информация не може да бъде поверителна. Такива нарушения на поверителността трябва да се разрешава или изисква от закона.

31. Когато прокурорите са упълномощени да вземат мерки, които влекат след себе си посегателство над основните права и свободи на заподозрения, тези мерки трябва да подлежат на съдебен контрол.

В зависимост от въпросната правна система прокурорът - действайки или пряко, или посредством служби, над които упражнява контрол или надзор - може да бъде упълномощен да вземе мерки, които засягат свободата на индивида. Макар че счита за ненужно да излага отново принципите и гаранциите, установени в Европейската конвенция по правата на човека и други международни текстове, Комитетът е обладан от загрижеността да подчертае необходимостта от съдебен контрол, като се има предвид, че само съдът в края на краищата може да гарантира свободите.

32. Прокурорите трябва надлежно да държат сметка за интересите на свидетелите, като решат да приложат или насърчават мерки, целящи осигуряване на физическото им оцеляване, безопасност и правото на личен живот или да се убедят, че такива мерки са взети.

Борбата срещу организираната престъпност прави все по-необходимо приемането на мерки, предназначени за закрилата на свидетелите. Обикновено се полага на прокуратурата, която отговаря за обвинението, да предложи ефективни мерки или да положи всички усилия те да бъдат взети от полицията.

В това отношение е полезно позоваването на препоръка № R (97) 13 относно заплашването на свидетели и правата на защитата.

33. Прокурорите следва надлежно да държат сметка за мнението и тревогите на жертвите, когато техните лични интереси биват накърнени и непременно да информират жертвите за техните права и за развитието на производството или да създават благоприятни условия за достъп до такава информация.

Отреденото място на жертвата в лоното на наказателния процес варира в зависимост от правните системи, особено според това дали едно гражданско дело може или не може да бъде заведено пред наказателното правораздаване. Обаче вземането под внимание интересите на жертвите днес представлява много важен елемент на наказателната политика, която се провежда в Европа. Така Комитетът сметна за необходимо да впише в Препоръката главните задължения на прокуратурата спрямо жертвата, независимо от естеството на правната система.

Въпреки че някои правни системи са по-амбициозни в това отношение, полезно е да се позовем на главните документи, вече приети от Европейския съвет:

-Резолюция (77) 27 по обезщетяването на жертвите на престъпления;

-Препоръка № R (85) 11 относно статута на жертвата в рамките на наказателното право и наказателното производство;

-Препоръка № R (87) 21 относно подпомагането на жертвите и предотвратяване на условията за пораждане на жертви;

-Европейската конвенция, отнасяща се до обезщетяването на жертвите на престъпления, свързани с насилие;

-Препоръка № (99) 19 относно посредничеството в наказателната материя.

34. Заинтересуваните страни в делото, когато те са признати като такива или са разпознаваеми, особено жертвите, трябва да имат възможност да оспорят решението, взето от прокуратурата, да не започне наказателно преследване; едно такова оспорване може да се извърши, ако е подходящо, след йерархично преразглеждане, било то в рамките на съдебен контрол, било като се разреши на страните самите те да предприемат частно преследване.

Във всички правни системи и особено в тези, които признават на прокуратурата право за преценка следва ли да се води наказателно дело, решения за прекратяване на наказателното производство при явно установени нарушения - решения често придружени с предложения за алтернатива на преследването (компромис, спогодба, посредничество, гаранция или предупреждения, налагане на условия) - поставят трудни проблеми, когато се оспорват от заинтересуваните лица и (или) тяхната основателност е противоречива.

В допълнение на Препоръка № 13а, отнасяща се до забраната на указания за прекратяване на дело, произхождащи от изпълнителната власт, Комитетът реши да способства за засилването на съвкупността от средствата за контрол и равновесие, предназначени да гарантират, че системата на наказателното правосъдие няма да се отклони от целите си, като това се осъществи без да се увреждат други права, давани на страните по силата на националното право.

Той се сблъсква с два вида трудности: докато мнозинството от нарушенията водят до откриваеми (индивидуални или групови) жертви, други - такива като корупцията, или посегателствата спрямо финансовите интереси на държавата или на териториална единица - нямат такъв характер. Да се даде право само на жертвите, би означавало липса на демократичен контрол върху дейността на прокуратурата в много чувствителни области. В обратна посока, да се признае безразборно на всички, които считат себе си за засегнати от нарушението, правото да оспорват решенията за прекратяване на делото би довело до парализиране на прокуратурата и умножаване на обжалванията, които се подават като тактика на забавяне.

Така Комитетът пожела да признае права не само на жертвите, но също правата на “заинтересуваните страни с признат или разпознаваем статут”, които могат да бъдат например лице, което донася факти на вниманието на съдебен орган (при известни условия) или асоциации, облечени в права, или упълномощени при изключителни обстоятелства, да защитават област, спрямо която обществото проявява интерес.

Втората трудност има отношение към механизмите за контрол, който трябва да се установи, като се има предвид, че той не бива да произведе нежелани резултати - такива като парализа на системата или въвеждането на генерализирано изискване за съдебен контрол на всички прокурорски решения, макар че са обосновани и законосъобразни. От друга страна, йерархичният контрол или обжалването не винаги са адекватни или дори подходящи, особено в случаи на взети решения от прокурори по указания на техните ръководители.

Базирайки се на Препоръка № R (87) 18 относно опростяването на наказателното правосъдие, Комитетът препоръчва въвеждането на процедури било за съдебен контрол - съзнавайки, че това понятие може да варира в отделните държави - било за упълномощаване на страните, определени по-горе, да започнат самите те частно преследване. Това упълномощаване може да се направи по общ начин или специфично за случая.

В някои системи на правораздаване макар и да съществуват средства за обжалване, като тези, които са описани в тази препоръка, те са ограничени по своя обсег.

35. Държавите трябва да осигурят условия, при които упражняването на функциите от страна на прокурорите да се обвърже с един “поведенчески кодекс”. Неизпълнението на този кодекс може да дава основания за подходящи санкции в съответствие с точка 5 по-горе. Начинът, по който прокурорите изпълняват своите функции, следва да подлежи на редовен вътрешен контрол.

Прокурорите трябва да показват отличие особено при вземането на решение и в професионалното си поведение.

Със засилването на независимостта и самостоятелното управление на прокуратурата, което по необходимост предполага по-голяма отговорност, съществуващите уставни и процедурни правила могат да се окажат недостатъчно точни като пътеводител по отношение на етиката и поведението на нейните членове.

Обаче с предложенията “поведенчески кодекс” редакторите не възнамеряват да поднесат един формален кодекс, а по-скоро една съвкупност от доста гъвкави предписания, засягащи подходите, които трябва да се възприемат от прокурорите и които са предназначени да отбележат по ясен начин границите на приемливите и неприемливите неща в тяхното поведение.

Редовните проверки са подходящ начин, по който може да се осигури съблюдаването на тези правила.

36. а) За да насърчи справедливост, последователност и ефективност в дейността на прокуратурата, държавите трябва:

-да привилегироват йерархически методи на организация, без обаче да позволят тези методи на организация да доведат до образуването на неефективни и парализиращи бюрократични структури;

-да определят общите насоки по отношение на осъществяването на наказателната политика;

-да се определят общите принципи и критерии, служещи за еталон при решенията по личните дела, с цел да се избегне всякакъв произвол при вземането на решения.

b) Гореспоменатите методи на организация, основните насоки, принципи и критерии следва да се решават от парламента или правителството или, ако националното право отрежда независимост на прокурора, от самите представители на прокуратурата.

c) Обществото трябва да се информира за гореспоменатата организация, насоките, принципите и критериите; те следва да се съобщят на всяко лице при поискване.

Осигуряването на равенството на гражданите пред закона, както и ефикасност на наказателно-правната система, налагат известно съгласуване и стремеж към последователност извън третирането на отделните дела. Тези изисквания са още по-уместни в системите, където Прокуратурата е издигната като независим орган или разполага със значителна автономия.

Три средства следва да бъдат привилегировани в стремежа към последователност:

-добре изградена йерархична организация, недопускаща никакво порочно бюрократично въздействие, в която всеки член на прокуратурата трябва да се чувства отговорен за собствените си решения и да е способен да поеме инициативи, необходими за изпълнението на специфичните задачи (виж също параграфите 9 и 10 по този въпрос);

-общи директиви, що се отнася до осъществяването на наказателната политика, определяща приоритетите и средствата за постигането им, като се имат пред вид правата за преценка, признати на прокурора.

-система от критерии, направляващи вземането на решения по отделните дела, с цел избягването на непоследователност, например един и същ вид дела да не бъдат преследвани систематично в еди-кои си прокуратури, а не в други или да подлежат на несходни процедури, или да бъдат квалифицирани различно.

Тези критерии трябва да бъдат оформени по такъв начин, че да могат да дадат желания ефект, без да са толкова строги, че да станат пречка за необходимата оценка на всяко дело в индивидуален план и в светлината на местните обстоятелства, или пък да се създаде сива зона, в която престъпниците ще могат да действат безнаказано.

Комитетът счита, че тези насоки, принципи и критерии трябва да бъдат приети приоритетно от парламента или правителството. Само там, където националното право отрежда независимост на прокуратурата, последната би трябвало да има пълномощията да ги установи.

Необходимо е тези документи да станат достояние на широката публика или поне на заинтересуваните лица, защото тяхната първостепенна цел не е да осигурят гаранции за прокурорите, а по-скоро за членовете на обществото или поне за заинтересуваните лица. Това изискване придобива особено значение в системите, където прокурорът е независим или разполага със съществени пълномощия за вземане на решения.

МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Държейки сметка за множеството международни документи и препоръки, които са вече на разположение в тази област и факта, че са в центъра на вниманието на Съвета на Европа, Комитетът съсредоточи усилията си да определи практическите средства, за подобряване на настоящата ситуация, имайки предвид важната роля, която много често играе прокуратурата в международното правно сътрудничество по наказателна материя.

37. Независимо от ролята, която може да принадлежи на други органи, по отношение на международното правно сътрудничество трябва да бъдат насърчавани преките контакти между прокурорите от различните страни в рамките на действащите международни конвенции, когато съществуват такива, или в противен случай, на основата на практически договорености.

Комитетът е в течение, че на настоящия етап по силата на международни споразумения в някои държави се прибягва до помощта на централните власти. Преките контакти следва обаче да бъдат привилегировани, особено в рамките на отношенията между държавите членки.

38. Трябва да се предприемат стъпки в различни области, за да се създадат благоприятни условия за преки контакти между прокурорите в контекста на международното правно сътрудничество. Такива стъпки трябва да се състоят в:

a) разпространението на документацията;

b) съставянето на списък от контакти и адреси, с имената на съответните лица за контакт в различните прокурорски органи, както и тяхното поли на специализация и област на отговорност, т. н. ;

c) установяването на редовни лични контакти между прокурорите на различните страни, в частност чрез организирането на редовни срещи между главните прокурори;

d) организиране на сесии за обучение и повишаване на информираността;

e) въвеждането и развитието на постове на магистрати за връзка, базирани в чужди страни;

f) обучение по чужди езици;

g) развитието на предаване на данни по електронен път;

h) организиране на работни семинари с други държави по въпросите на взаимопомощта и по наказателна материя от взаимен интерес.

Документалният инструментариум, на който се позоваваме, включва например документите, съдържащи информация относно приложимото законодателство в различните страни.

Изискванията за повишаване на професионалната квалификация и на информираността могат да се задоволят чрез организиране, под егидата на Съвета на Европа, на образователни семинари, предназначени за членовете на прокуратурите на различните страни, а също и за езикова подготовка.

Целта в средносрочен план следва да бъде установяването на паневропейска съдебна мрежа.

39. С цел да се подобри рационалността и да се постигне координация на процедурите по оказване на правна помощ, трябва да се положат усилия с оглед да се насърчи:

a) развитие на съзнание у прокурорите относно необходимостта от тяхното активно участие в международното сътрудничество, и

b) специализацията на някои прокурори в областта на международното сътрудничество.

c) С тази цел държавите трябва да предприемат стъпки, така че прокурорът на държавата молителка, когато той отговаря за международното сътрудничество, да може да отправя молби за съдебна взаимопомощ пряко към компетентните органи на молената държава, отговорни за исканото действие и последните да могат да върнат директно до него събраните доказателства.

Би било полезно например, ако прокурорите бъдат упълномощени:

-да получават съдебни поръчки, попадащи в сферата на техните пълномощия;

-да помагат на органа, отговорен за изпълнението на поръчките;

-да координират разследванията там, където това е подходящо;

-да участват (в качеството си на пазители на интересите на международното сътрудничество) било пряко или чрез представяне на меморандуми, отнасящи се до изпълнението на молбите за правна помощ;

-накрая би трябвало да се проучи възможността за разширяване на съществуващите механизми (вж. Конвенцията по прането на пари, издирването и конфискацията на приходи от престъпления, Страсбург, 9.11.1990 г.) по насърчаване на непринуден обмен на информация между прокурорите на отделните страни.

С цел да се засили полицейското и съдебното сътрудничество в тази област, когато правната система го позволява, Прокуратурата следва да има достъп до комуникации и ако е необходимо, да бъде представена в националните органи, управляващи полезна информация за международната взаимопомощ по наказателна материя, както и в международните организации, посветени на полицейското сътрудничество.

Имайки предвид ключовата роля на прокуратурата в рамките на правораздаването и особено системата на наказателното правосъдие, тази Препоръка има за цел да установи множество от основни принципи, които следва да ръководят нейните действия особено чрез определянето на нейните функции и гаранциите, които са необходими за изпълнението на такива функции, нейните взаимоотношения с изпълнителната и законодателната власт, съдиите, полицията, нейните задължения спрямо участниците в процеса и накрая нейната роля в международното сътрудничество.

 

* Препоръка Rec(2000)19 на Комитета на министрите до страните-членки по ролята на прокуратурата в системата на наказателното правосъдие и Обяснителният меморандум, който се отнася до нея, са предоставени с любезното съдействие на ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ.

image

Материалът е публикуван в списание "Адвокатски преглед", бр.1/2002, издание на Висшият адвокатски съвет.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821425
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031