Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2008 16:34 - Майкъл Шийлдс (3)
Автор: meteff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1409 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 10.09.2009 07:21


image

ІІІ. Действията на подс. Уилсън по държането на наркотичното вещество. Сред фактите, по които се спори пред съда, подс. Уилсън и защитата му включи размерът, респ. теглото на иззетото от него топче хашиш.

Протоколът за обиск и изземване, съставен при изземването на веществото – съдържа описание – “Един брой топче с кафеникав цвят с диаметър около 2 см, сферична форма.”. То било поставено в полиетиленово пликче, запечатано в хартиен плик с подписи на присъствалите при изземването поемни лица. На плика бил поставен печат на РДВР, тъй като при това действие е присъствал експерт от БНТЛ. В този вид е веществото достигнало до експертът криминалист за изготвяне на експертна справка № 197/30.05.2005г. и било установено, че има тегло 7,24г. Същото вещество по-късно било предмет на назначената по делото експертиза № 203/02.06.2005г., която отново потвърдила теглото на хашиша. Единствената промяна по веществото, с оглед вземане на чиста проба от сърцевината му, била разделянето му на две по-големи части, при което се откъснали и множество по-дребни. В тази двойна опаковка хашишът бил върнат в ОСС Варна и съхранен по установения ред.

Съдът не счита, че защитната позиция на подс. Уилсън, подкрепен от подс. Шийлдс, че веществото било друго и опаковано по друг начин е обоснована от събраните доказателства. Напротив – още в описанието като приблизителен размер при изземването е посочен съответстващ на вещественото доказателство по делото. Протоколът е бил преведен на подс. Уилсън и той е дал своите обяснения как се е сдобил с веществото.

Хартиеният плик, в който е поставено полиетиленовото пликче, действително носи подписите на описаните в протокола поемни лица, от начина на поставяне на подписите е видно, че веществото е било в плика, когато се били полагани. Опаковките съпровождат вещественото доказателство.

Веществените доказателства са били предявени на подс. Уилсън в проведеното на 21.06.2005г. предявяване на предварителното производство в присъствие на защитниците му. Възражения за липсата на идентичност на намереното в подсъдимия вещество с предявеното по делото – не са постъпили.

Изложеното налага да се счете за безспорно доказано, че иззетото от подс. Уилсън е приложеното по делото, като обясненията на двамата подсъдими съдът отчита като проява на активната им лична защита. Спазени са законовите изисквания за изготвяне на протокола за обиск – едновременно гаранции за истинността на отразените в него констатации. Вещественото доказателство по делото е било иззето по съответния ред и съхранено при спазване разпоредбата на чл. 107 ал. 4 от НПК.

Подс. Уилсън заявява, че не бил запознат с законите в България и не е знаел, че държането на хашиш в такова количество е престъпление. Обясненията му съдът прецени като защитна теза, но не кредитира. Подсъдимият сочи, че е прибрал хашиша от масата, че приятелите му са си купували такива вещества от шофьорите на таксита – обстоятелства, които сочат, че подсъдимият е съзнавал, че притежаването им не е легално. Действията му в л.а., непосредствено след задържането му, възприети пряко от свид. С. Димитров и желанието да бръкне в джоба си, както и несъобщаването от страна на подсъдимия, че при първото претърсване на дрехите му е останал неоткрит именно хашиша, красноречиво сочат, че е имал желание да укрие веществото. Факти, които отново подкрепят тезата, че е бил запознат със забраната за притежаване на това вещество.

Фактическата обстановка по делото съдът формира категорично на основата на приетите доказателствени материали, след като обсъди по пунктове противоречивите доказателства и изключи неубедителните и недостоверните.

След преценката на релевантните по делото факти и обстоятелства съдът прие, че действайки по описания начин подсъдимият Шийлдс е осъществил съставите на две отделни престъпления, и го призна за виновен в извършването им, а именно

- престъпление по чл. 116 ал.1 т. 11, вр. чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 30.05.2005 г. в гр.Варна, КК"Златни пясъци" направил опит умишлено да умъртви Мартин Юлиянов Георгиев, като деянието е извършено по хулигански подбуди и е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, и

- престъпление по чл.325 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 30.05.2005 г. в гр.Варна, КК"Златни пясъци" в съучастие като съизвършител с Антъни Джеймс Уилсън и Брадли Джоузеф Томпсън извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Съдът счете, че действайки по гореописания начин подс. Уилсън е осъществил съставите на две отделни престъпления, а именно

- престъпление по чл.354 А ал.1 от НК, тъй като на 30.05.2005 г. в гр.Варна, КК"Златни пясъци", без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество - хашиш - 7,24 г, на стойност 65,16 лева, и

- престъпление по чл.325 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 30.05.2005 г. в гр.Варна, КК"Златни пясъци" в съучастие   като   съизвършител   с   Майкъл   Шийлдс   и   Брадли Джоузеф Томпсън, извършил   непристойни    действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Съдът счете, че не са налице доказателства за деяние по чл. 325 ал. 2 от НК и призна подсъдимите за невинни да са извършили хулигански действия, които по своето съдържание се отличават с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 302 от НПК ги оправда по това обвинение.

Правните изводи съдът направи въз основа на приетите фактически положения. Безспорно се доказа, че подс. Шийлдс и Уилсън, в съучастие със свид. Томпсън са извършили непристойни действия – свързани с вдигане на шум, замеряне с бутилки, чаши, подс. Уилсън и свид. Томпсън са възмутили посетителите на заведението “Биг Бенс” с неприличните си думи и обидни жестове, отправени към други клиенти, непровокирали проявата на такова отношение. Действията на подсъдимите и свид. Томпсън прераснали в хвърляне на бутилки по неустановеното лице, английски гражданин, до нанасяне на удари по свид. М. Георгиев.

Известно е от съдебната практика - Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС, Относно обобщаване съдебната практика по делата за хулиганство, че хулиганството се отличава с изключителен цинизъм, когато непристойните действия са особено нагли, характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват.  Те изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други обществени или лични интереси.  С тях се изразява грубо нахалство и тежко оскърбление. В конкретния случай не са налице такива действия – в рамките на около 15 минути свидетелите очевидци са възприели подсъдимите и техните приятели да се бият помежду си, да се замерят с камъни и бутилки, да се движат с викове по алеята. Последвали са действия срещу телесната неприкосновеност на поне две лица извън тяхната група, като след нанасяне на удара от страна на подс. Шийлдс и появата на много хора наоколо, подсъдимите и свид. Томпсън избягали като чупели по пътя си бутилки и съборили витрина на заведение. На са налице такива нагли, безсрамни действия, които в изключително груба форма да засегнат обществените норми. Групата, в която са били възприети подсъдимите е била възприета като група фенове на английския футболен отбор “Ливърпул” в обичайната за тях еуфория, които помежду си са разменяли викове и удари, поради това и никой не се намесил с оглед преустановяване на действията им. Като цяло престоят на феновете на територията на КК “Златни пясъци” и неиндивидуализираните действия в хотела, нямат отношение към конкретното деяние. Доказателствата по делото сочат, че между около 5-5.30ч. подс. Шийлдс и Уилсън са извършили определени и отразени във фактическата обстановка действия, които имат своята правна характеристика като грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и съдът ги счете за виновни по основния състав на престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК, извършено в съучастие като съизвършители – чл. 20 ал. 2 от НК.

При излагане становището си по същество защитникът на подс. Шийлдс счете, че обвинението за престъплението чл. 116 ал.1 т. 11 от НК поглъща състава на деянието по чл. 325 от НК.

С оглед съдебната практика убийството по хулигански подбуди е налице тогава, когато извършването му е било предшествано или съпроводено от редица други хулигански прояви на извършителя, с които той манифестира пренебрежение и незачитане на обществения ред и спокойствие и които го мотивират и подтикват към извършването му. Ударът по главата на падналия човек, с две ръце и със значителна сила е извършен без основание и личен мотив и в израз на съзнание и воля за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Действието на подс. Шийлдс е било необяснимо, неадекватно и е изразило мотивът на извършването му – да противопостави себе си на общоприетите правила за човешки отношения, да прояви груба и опосредствана от избраното първично средство сила, да издевателства спрямо беззащитния паднал на земята човек. Ударът спрямо свид. Мартин Георгиев по своите обективни характеристики изразява хулиганският мотив на подс. Шийлдс. За субективното състояние на дееца, проявяващо неговите подбуди, са налице свидетелските показания на свид. Крумова и В. Тодоров.

Предходните действия на подс. Шийлдс, включително първия удар спрямо пострадалия, обективират признаците на състава по чл. 325 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Те са обособени и имат самостоятелно правно значение. В съдебната практика категорично се приема, че в такива случаи, когато независимо от убийството по хулигански подбуди деецът извърши и други умишлени действия, образуващи състава на престъплението хулиганство, отговорността следва да бъде за съвкупност от тези престъпления.

Деянието по чл. 116 ал. 1 т. 11 от НК е останало във фазата на опита, като единствено поради незабавната и компетентна оперативна интервенция животът на пострадалия бил спасен. Подсъдимият е извършил при пряк умисъл действието, което е било в състояние да доведе до желания от него престъпен резултат – да причини смъртта на свид. М. Георгиев. За субективната страна на подсъдимия се съди по обективираните от него избор на годно да причини смъртта средство, засилването преди удара - чрез бягане и чрез вдигане на високо с две ръце на камъка, и стоварването със собствената му физическа върху главата на пострадалия – пряко попадение върху жизненоважно място.

Квалификацията по чл. 354 А ал. 1 от НК е безспорна за страните. Налице е форма на изпълнително деяние – държане на наркотичното вещество хашиш. Подс. Уилсън е упражнявал неправомерно владението си – в нарушение на специалния ред, без наличието на разрешение за това.

След като призна подсъдимите Шийлдс и Уилсън за виновни във всяко от посочените престъпления съдът изпълни задължението си да изследва степента на обществена опасност на деянията и на личността на подсъдимите, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и другите обстоятелства от значение за индивидуализация при определяне на наказанията.

Престъплението по чл. 116 от НК се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност – насочено е към отнемане на най-важното за човешкото същество и то с висока интензивност и груба демонстративност. Подсъдимият е предприел действията си по оживено време, на централна алея в курортен комплекс. Активното му действие по отнемането на живота се характеризира с интензивно протичане от вземането на решение, набавяне на годното средство, нанасянето на удара в главата на лишен от възможност да се защити човек е високо в градацията на грубото накърняване на правото на неприкосновеност на личността и физическата й форма и най-сетне на благото да живее. Деянието е било възприето от множество непознати хора, от общността, в която пострадалия работел, имал високо оценявано добро име на човек и професионалист. Свид. Георгиев е млад човек съзнаващ отговорностите към семейството си, съпругата и вече двете си деца, за които той е полагал грижи преди да стане жертва на престъплението. Появата му на улицата е била единствено, за да установи какво от имуществото на заведението е увредено и да се опита да успокои участващите в хулиганските действия навън. Тези обстоятелства изключително завишават степента на обществена опасност на извършеното.

Деянието по чл. 354 А ал. 1 от НК, извършено от подс. Уилсън разкрива сравнително висока степен на обществена опасност.  От една страна - налице е много разпространено в настоящия момент и на територията на града засягане на специалния ред за придобиване и държане на вещества, поставени под контрол и забрана, опасни за живота и здравето на хората. От друга обаче, предмет на престъплението е нетипично и нетолкова разпространено вещество в неголямо количество и на сравнителна ниска стойност.

Деянието по чл. 325 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК се характеризира с висока степен на обществена опасност. Подсъдимите са били възприети като типични представители на една особена с навиците и проявленията си група – футболни фенове. На територията на РБългария за тях е било разрешено и да употребяват алкохол в големи количества и непрекъснато за продължителни периоди от време. Установи се, че след победния мач в Истанбул, те са били качени в автобуси и откарани обратно. Свидетелите сочат, че не са могли да празнуват в Турция, защото около стадиона не се продавал алкохол, а в автобусите нямало тоалетни. Празнуването се е осъществило в КК “Златни пясъци” – с песни, разговори, посещения на специално подредено с тениски на отбора открито заведение. Подсъдимите са живели дни наред с приповдигнато настроение и освободени от действието на алкохола задръжки, като подс. Уилсън е бил под влияние и на наркотично вещество. Неразбираемите за по-голяма част от хората проявления на радостта им са ескалирали през повреждане на имуществото на хотел “Кристал”, играта с асансьорите в хотела, до публичния бой с бутилки и камъни по алеята на комплекса между “Бонкърс” и хотел “Владислав” и побоя над свид. Георгиев. Възприелите действията им единодушно изразяват възмущението си. Действията са станали достояние на широк кръг хора и са били насочени както към имущество на различни търговски обекти, така и към телесната неприкосновеност на различни хора извън тази група. Всички тези обстоятелства разкриват подчертаната степен на обществена опасност на извършените от всеки от подсъдимите хулигански действия.

При анализа на степента на обществена опасност на личността на подс. Шийлдс съдът анализира характерната за него агресивна готовност, проявена както към служителя на администрацията на хотела свид. Дилов, така и при конкретните хулигански действия и последвалия опит за убийство по такива подбуди. Свидетелите от хотела го свързват с почти непрекъснато повлияно от алкохол поведение. Свирепото изражение на лицето му, изборът на средство на престъплението и начинът на нанасяне на удара спрямо пострадалия свидетелстват за притежаваните от него личностни качества като свръхвъзбудимост, неконтролируемост и безцеремонност. Към момента на извършване на деянията подсъдимият е бил категорично повлиян от алкохол, видно от свидетелските показания и неговите обяснения, отразени при вземането на кръвна проба. Безспорно чистото съдебно минало е смекчаващо отговорността обстоятелство, каквито са и характеристичните данни за подсъдимия и семейството му от старшият младежки наставник на Централния младежки клуб в Ливърпул. Възрастта на подсъдимия също се отчита от съда като смекчаващо обстоятелство.

Подс. Уилсън разкрива ниска степен на обществена опасност – неосъждан, правилно оценява извършеното. Извършил е деянията при комбинирано действие върху организма му на алкохол и канабис и в средна степен на обикновено алкохолно опиване.  Степента на опасност е завишена единствено от данните за наличието на вредна употреба на хашиш и от съобщеното за неговото поведение в израз на незачитане имуществото и правилата на хотела.

По изложените съображения при обсъждане на наказанието, което подс. Шийлдс следва да понесе за извършеното престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 11 вр. чл. 18 ал. 1 от НК съдът счете, че е налице превес на смекчаващи обстоятелства и че справедливо би било определянето на предвиденото най-леко от закона наказание в минимален размер. Съдът приложи специалната норма и определи и първоначалния режим на изтърпяване. Наложеното на подсъдимия наказание е съответно на извършеното и е средство за постигане на целите на общата и специална превенции. Подс. Шийлдс следва да бъде изведен от обществото за този продължителен период от време, за да може да осъзнае извършеното и да промени както ценностната си система, така и потребностите си. Проявените демонстративна грубост и незачитане на човешкия живот и общоприетите норми следва да бъдат преосмислени от подсъдимия. В хода на понасяне на тежестта на наказанието той би могъл да възпита в себе си уважение и зачитане на установения в страната правов ред и да изгради индивидуалните механизми на своята личност за съчетаване на своя житейски кръг и перспективи с приетите за правилни и нормални във всяко цивилизовано човешко общество. Това наказание, според съда е необходимото и достатъчно и по отношение интересите на обществото – създадени са възможните гаранции за предупреждаване и въздържане от такива прояви.

При преценката на следващото се за подс. Уилсън наказание за извършеното престъпление по чл. 354 А ал. 1 от НК, съдът прецени наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства - чистото съдебно минало, младата възраст, естеството и количеството на наркотичното вещество, правилната оценка към извършеното и не на последното място отношението към семейството му – съжалението за причинените им проблеми, при отчитането на които и най-лекото, предвидено от закона наказание се явява несъразмерно тежко по отношение на извършеното. Съдът определи наказанието на подсъдимия значително под законовия минимум. Съдът прие, че особеностите на личността, процесът на социалното му вграждане и започналото поправяне на ценностната система са обстоятелства, налагащи наказанието да не бъде свързано с изолиране от обществото. За положителното въздействие спрямо подсъдимия достатъчно би било отлагането на наказанието при изпитателен срок в размер около средния. Чрез това наказание по вид, размер и начин на изтърпяване според съда се предоставят и необходимите за гаранции както за поправително-превъзпитателното отражение на наказанието върху личността на подсъдимя, така и за предупредително-възпиращото отражение спрямо обществото. Съдът счете, че налагането на по-голямо по размер наказание, както и постановяване на ефективното му изтърпяване би довело до прекомерна тежест спрямо извършеното, несправедливост на репресията и формиране на негативни личностни промени. Наказанието съдът съобрази с трайната практика на съдилищата за деяния от този вид при сходни данни за личността на извършителите.

Кумулативното наказание съдът не наложи упражнявайки правомощията си по чл. 55 ал. 3 от НК, като се съобрази с данните за възрастта, социалното положение и имущественото състояние на подсъдимия Уилсън и неговото семейство.

Квалифицирайки другото извършено от подсъдимите деяние по чл. 325 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, съдът изпълни законовото си задължение по чл. 78 А от НК и ги освободи от наказателна отговорност, като им наложи административно наказание глоба. За размерът на наложеното на всеки от подсъдимите наказание съдът отчете тежестта на извършените конкретни действия и данните за семейното и имотното им състояние. Съдът наложи еднакъв размер на административното наказание и при отчитане на приносът на подс. Шийлдс и на подс. Уилсън при извършване на престъплението.

Поради различният характер на наложените на всеки от подсъдимите наказания – лишаване от свобода и административно наказание глоба, съдът не приложи нормата на чл. 23 ал. 1 и 3 от НК.

С оглед вида на наложеното на подс. Шийлдс наказание съдът зачете предварителното му задържане в рамките на наказателното производство.

С оглед вида на наложеното на подс. Уилсън наказание съдът зачете предварителното му задържане в рамките на наказателното производство до промяната на мярката за неотклонение по реда на чл. 307 ал. 2 от НПК.

Съдът приложи специалната норма за разпореждане с предмета на престъплението по чл. 354 А ал. 1 от НК.

Като призна подсъдимия Майкъл Шийлдс за виновен в деяние, от което са произтекли неимуществени вреди за пострадалия Мартин Георгиев, съдът уважи предявения граждански иск. За да определи по справедливост размера на гражданската претенция съдът отчете силата и естеството на понесените болки и страдания. Пострадалият е понесъл разтърсващи физически и психически болки – непосредствено след инцидента, по време на спешното оперативно лечение и престоя в болничното заведение. Причинено му било сериозно и тежко счупване на черепната кост, категорично доказано от заключението на СМЕ по делото, последвал остър хематом над твърдата мозъчна обвивка и разкъсване на артерия, обусловило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – имащо самостоятелно правно значение на тежка телесна повреда. Понесената от него контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота, което редом с проникващото нараняване в черепната кухина са самостоятелни средни телесни повреди по смисъла на НК. Останалите телесни увреждания имат характер на леки телесни повреди, обусловили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Редом с осъзнаване на близостта до смъртта, свид. Георгиев е бил длъжен да разбере собствената си непълноценност и настъпилата в житейския му път промяна. Към тези обстоятелства се е добавил факта на преждевременното раждане на второто му дете, тежкото му състояние на непрекъснат лекарски контрол, физическата и психическата лична травма понесена от съпругата му. Налице е коренна и непровокирана от личните му действия промяна в духовния и физически живот на пострадалия, подчинена единствено на престъпното деяние на подсъдимия. В този смисъл за него се очертава една трайна житейска обусловеност от престъплението на подсъдимия. Неимуществените вреди, изразени чрез понесените, понасяните и бъдещите болки и страдания на пострадалия имат постоянен характер. Липсващото парче от костта на свидетеля има размери пет на пет см и видно от преките впечатления от съдебно заседание по главата на пострадалия е налице хлътване и ярък белег от операцията. Свидетелят се е отчуждил от средата си, потиснат от трудно възприемания му външен вид. Според установеното след преминаване на възстановителен период под контрол на лекар, на свид. Георгиев може да бъде направена пластика на черепната кост. Новото оперативно лечение е съпътствано с двояк риск за здравето му – от една страна от поставената пълна упойка, а от друга – от непосредствената близост до мозъка. След правилното изпълнение на операцията и при отчитане на специфичното от личността понасяне на лечението вещото лице Демиров посочи, че е възможно пълно възстановяване на черепната кост. Не се изрази категорично мнение за пълното възстановяване на свидетеля. Същият спазва краен режим на ненатоварване – физическо и психическо, приема ежедневно лекарства, не може да поддържа нормално общуване с първото си дете – на възраст около година, тъй като се страхува за себе си. Към понесените травми следва да се добавят опосредстваните от здравословното му състояние и невъзможността да се грижи за семейството си напускане на гр. Варна и връщане в дома на родителите му в гр. Разград, невъзможността да работи, да продължи образованието си и да осигурява необходимите за лечението и ежедневието на семейството му материални средства.  Съдът намери, че претендираната сума по обезщетяването съответства на размера на действително причинените му вреди, които имат комплексно изразяване – физическо, емоционално, духовно, рационално и материално. По справедливост съдът постанови уважаването на иска в пълен размер, съобразен с изложените аргументи.

Съдът приложи общата норма за пазене на веществените доказателства – камък, натривки и косми, до приключване на производството и постанови след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

Съдът постанови подсъдимия Шийлдс да заплати дължимата държавна такса по уважения граждански иск, разноските на свид. Георгиев по представителството му в съдебната фаза, както и направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, депозирали заключения по обвиненията срещу него и за технически сътрудник.

Съдът постанови подсъдимия Уилсън да заплати направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, депозирали заключения по обвиненията срещу него и за технически сътрудник.

Направените разноски по превода на съдебните книжа и за възнаграждение на преводача в с.з. в размер на 636лв. с оглед нормата на чл. 105 ал. 2 от ЗСВ са за сметка на съда.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     СЪДИЯ:

/към началото/


 

Върховният касационен съд

намали присъдата на Майкъл Шийлдс


С решение от 28 април 2006 г., Върховният касационен съд изменя въззивното решение на Варненския апелативен съд по дело № 257/2005 г., като намалява наказанието на подсъдимия Майкъл Шийлдс за престъпление по чл.116, ал. 1, т. 11 във връзка с чл. 18, ал. 1 от Наказателния кодекс (умишлен опит за убийство по хулигански подбуди) от 15 на 10 години лишаване от свобода. ВКС е взел предвид преди всичко факта, че деянието е завършено във фазата на опита, както и смекчаващите вината обстоятелства: възрастта на подсъдимия – 18 години, положителната характеристика и чистото му съдебно минало.


Със същото решение ВКС увеличава размера на обезщетението в полза на пострадалия Мартин Юлиянов Георгиев за причинени неимуществени вреди от 120 000 на 200 000 лева, които Шийлдс следва да му заплати. ВКС е мотивиран от обстоятелството, че последиците от влошеното здраве на пострадалия са много тежки. В решението на ВКС (от 21 страници) между другото е записано, че “...общественото мнение в родината на подсъдимия Шийлдс съзнателно е манипулирано чрез избирателно представяне само на част от информацията по наказателното дело, с цел да се компрометира българската съдебна система, като се създаде невярна представа за това правова държава ли е България – страната, в която английски футболни фенове няколко дни и нощи са се държали непристойно, чрез вандалско и грубо поведение и грубо незачитане на реда в хотела и на обществени места”.


Решението на върховната съдебна институция ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване. Майкъл Шийлдс беше осъден след като на 30 май 2005 г. в курорта Златни пясъци група пияни английски младежи – фенове на футболен клуб на град Ливърпул хулиганстват и безпричинно нанасят побой над българския гражданин Мартин Георгиев. На трите съдебни инстанции по безспорен начин е установено, че Шийлдс нанася с голям камък удар по главата на падналия Георгиев и му причинява сериозна травма. Смъртният изход от инцидента е предотвратен само благодарение на бързата и висококвалифицирана намеса на хирурзи и невролози във варненска болница.



Тагове:   Майкъл,   Ливърпул,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3270036
Постинги: 510
Коментари: 1043
Гласове: 19718
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930