Първият български орден, учреден от Княз Александър I на 17 април 1879 г. За образец е ползван стария орден „За военна заслуга", съществувал до 1866 г. във великото херцогство Хесен. Орденът представлява малтийски кръст пред кръстосани мечове. В средата има фигура на изправен лъв обиколена от зелено поле с надпис „за храбростъ". На реверсът е вензелът на княз Александър с надпис „князъ на Българiя 1879". За звездата на великия кръст се използват т.нар. „мъртвешки глави". Статутът на ордена е подобен на руският отден „Св Георги". Празник на ордена - 6 май (23 април ст.ст.). Има Голям кръст на монарха - велик магистър и 4 степени. До 1908 г., когато е учреден династичният орден „Св равноапостоли”, в.о. „За храброст” е най-високото българско отличие. До III степен орденът е с бял емайл, а IV ст. – с червен. От 1915 г. III и IV степени имат по два класа - 1 клас е тип значка и се носи на гърдите, а 2 клас е на лента, пак на гърди. Дава се само на владетели и офицери. Лента – небесносиня, известна като „военна лента”.  Князът е кавалер на I и IV ст. едновременно. Към орденът е учреден и войнишки кръст „За храброст”, който се дава на войници, подофицери и непроизведени офицери. Кръстът е метален, в 4 степени - 1 и 2 от жълт метал, 3 и 4 от бял, 1 и 3 степен синя лента.

Първи с ордена са наградени 33-ма опълченци. За защита на българското небе през Втората световна война с ордена са наградени 112 офицери-пилоти.

В самия указ на княз Александър е записано, че наградените с ордена се наричат „Кавалери". По подобие на руския Георгиевски кръст, кавалерите имат право да гравират знака на ордена на плочка на дръжката на сабята си. Съществува практика кавалерите да поръчват пръстен със знака на ордена, както и миниатюра за носене на цивилен костюм, след преминаване в запаса.