За достойно членство на България в Европейския съюз
ПЕТИЦИЯ
до държавните глави на страните-членки на Европейския съюз за натиск над България до пълното покриване на политическите
критерии от Копенхаген

Ние, долуподписаните български граждани съзнаваме, че в момента България не отговаря на критериите за правова държава и споделяме безпокойството от ширещата се в страната корупция, от безнаказаната организирана престъпност, и връзките й с политическата класа. За нас членството в клуба на европейските държави, прилагащи правови и демократични стандарти няма да е пълноценно докато в България тези стандарти не станат факт, а не само пожелания на хартия.

За съжаление, Европейската комисия се провали в подготовката на България за членство в Европейския съюз поради липса на нужната твърдост в работата й с всички български правителства участвали в преговорния процес. Освен това тя беше подведена и наивно повярва на желанието и способността на българската политическа класа да осигури върховенството на закона в България. Предлагайки преждевременното приемане на една неправова държава, Европейската комисия рискува да наруши основополагащи принципи на Европейския съюз.

Къде греши Еврокомисията?

Върховенството на закона е основно изискване към страните-кандидатки за членство според критериите от Копенхаген (1993). Тези политически критерии трябва да бъдат изцяло изпълнени от страните-кандидатки преди влизането им в Европейския съюз, за което Европейската Комисия осъществява строг мониторингов контрол и дава конкретни указания за отстраняването на съществуващите недостатъци в законодателството, функционирането на институциите и прилагането на законите.

България все още не покрива (и е невъзможно да покрие до 1.1.2007 г б.авт. това е в оригиналния текст от 2006 г.). политическите критерии за членство, особено що се касае до върховенството на закона. В няколко поредни доклада за напредъка на страната Еврокомисията настояваше за ефективни присъди срещу членове на организираната престъпност, висши държавни служители и магистрати уличени в корупция. Такива няма и досега. Мерките предприети от новия главен прокурор Борис Велчев започнаха късно и още са на етап проверки и разследвания. Не е известно кога ще има повдигнати обвинения и ще започнат процеси. Но по-лошо от липсата на присъди срещу знакови фигури е ситуацията на пълно недоверие на гражданите в българската съдебна система.

Допускането да се присъедини към Европейския Съюз на страна, в която има фактическото неспазване на върховенството на закона създава безпрецедентен случай на отричане от европейските политически и правни стандарти. Отговорност за това трябва да понесе и Европейската Комисия, която не успя да подготви България за членство в Европейския съюз и не прояви достатъчна твърдост при налагане на нужните законови и конституционни промени.

(б. авт: оригинален текст от 2006 г. Ние не споделяме мнението на Европейската Комисия, която обосновава препоръката си за приемане на страната на 1.1.2007 с предположението че заплахата за задействане на предпазните клаузи в областта на правосъдието и достъпа до европейските парични фондове ще бъде много по-ефикасна отколкото отлагането на членството с една година за 1.1.2008 г.) Практиката при новоприетите страни членки показва, че след приемането им реформите се забавят, а не се ускоряват. Наивно е да се мисли, че управляващите ще ускорят и доведат до успешен край реформите в България след приемането й на 1.1.2007, след като фактически получат признание и поздравления от Европа за некачествената им работа преди присъединяването.

За кого е изгодно прибързаното членство на България?

Българските политици често изтъкват като аргумент, че в България имало сили, които не желаят страната да се присъедини към ЕС и тези сили били свързани с мафията. Това не е вярно. Мафията има огромен интерес именно от едно бързо присъединяване, което да легитимира икономическата й власт и да заличи следите на отговорността за извършените престъпления. Мафията има интерес в България да се вливат пари от европейските фондове, които тя ще се опита да отклони чрез връзките си с политическата класа. Най-накрая, свободното придвижване на хора и капитали в рамките на общността по-скоро ще улесни мафията, отколкото да я затрудни.

Мафията няма интерес в България да има работеща съдебна система, върховенство на закона и силно гражданско общество. Прибързаното приемане на България в ЕС ще забави процесът на реформите за постигането на тези норми.

Какво да се прави?

Европейският Съюз трябва да наложи безкомпромисни условия и срокове за изчистване на съдилищата, прокуратурата и следствието от многобройните корумпирани или некомпетентни служители в тези институции. Една работеща съдебна система ще прочисти на свой ред политическия елит от корумпирани и престъпни елементи и ще маргинализира организираната престъпност.

Като съзнаваме, европейското призвание на България, но и като съзнаваме, че за българските и европейски граждани върховенството на закона в България е по-важен приоритет от членството на България в Европейския съюз:

1. Апелираме да защитите политическите критерии от Копенхаген, като за целта използвате всички правни средства, включително и чрез поставяне под въпрос на действителността на присъединителния договор поради това, че българските власти умишлено са въвели в заблуждение Европейската комисия и страните-членки в желанието и способността си да осигурят върховенството на закона в България преди ефективното й присъединяване в Европейския съюз.

2. Апелираме да подобрите ефикасността на работата на Европейската комисия по мониторинга на България, като наложите съответните структурни и персонални промени в Главна Дирекция "Вътрешни Работи" (б.авт в оригиналния текст от 2006: "Разширяване"), така че в бъдеще Европейската комисия да заработи с България с нужната твърдост и прозрачност.

3. Предлагаме минимален пакет от конституционни и законови промени необходим за реформиране в дълбочина на българската съдебна система (виж приложения списък и аргументацията към мерките)


С П И С Ъ К
с минималния пакет от конституционни и законови промени необходим за реформиране в дълбочина на българската съдебна система

Липсата на върховенство на закона в България е безспорно и се дължи в крайна сметка на неефективността на българската съдебна система, която не успяха да реформират до момента както Европейската комисия, така и корумпираната и сраснала се с организираната престъпност българска политическа олигархия завзела властта след 1989 година.

Както е известно, основният проблем на българската съдебна система е неспособността й да осигури пълното, точно и срочно прилагане на законите, на всичките си нива, от всичките си органи и по всички дела. Главната причина за този срив на законността в България лежи в пълната липса на истинска дисциплинарна отговорност и в недостатъчната наказателна отговорност на магистратите, водещи до тяхната пълна безотчетност и безконтролност. Феноменът присъства в абсолютно всички области на правораздаването, но той е най-ярко изразен в областта на наказателното производство.

От течащата в момента обща ревизия на прокуратурите в България, назначена от новия главен прокурор Борис Велчев, става известно, че десетки хиляди тъжби на пострадали от престъпления български граждани са отлежавали на бюрата на прокурори с години без да бъдат разглеждани или пък образуваните по тях прокурорски дела са били незаконно прекратявани. Въпреки този банализиран и всеобщ прокурорски произвол равнозначен на амнистия за организираната и политическата престъпност в България, досега Висшия съдебен съвет се задоволяваше най-много с едно-две дисциплинарни уволнения на прокурори на година. През целия мандат на предишния главен прокурор Филчев и досега все още няма нито един осъден по наказателния кодекс прокурор за умишлено препятстване на правосъдието, макар случаите да са десетки хиляди. Едва в началото на месец септември новият главен прокурор образува досъдебни производства за препятстване на правосъдието срещу поредица от прокурори в цялата страна. Тези обвинени прокурори обаче продължават да бъдат на работа и още не са получили окончателни присъди.

Ето защо според нас истинската съдебна реформа, и в частност реформата на наказателното правораздаване, тепърва предстои в България. Тази съдебна реформа следва да се изрази в минимален пакет от конституционни и законови промени, съгласно приложения списък, водещи до постепенното изчистване на съдебната система от многобройните подкупни или некомпетентни съдии, прокурори и следователи, които подкопават из основи върховенството на закона в България.


1. ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА

- Публично и явно гласуване във Висшият съдебен съвет
Съгласно сега действащата конституция Висшият съдебен съвет назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност от длъжност съдиите, прокурорите и следователите, и дава разрешение за повдигането на обвинение срещу тях за престъпления по служба и за предварителното им задържане под стража. Всички тези решения се вземат при тайно гласуване. Принципът за тайното гласуване обаче улеснява членовете на Висшия съдебен съвет анонимно и без всякакви отрицателни за тях последствия да осуетяват търсенето на дисциплинарна отговорност от некомпетентните и корумпирани магистрати, и да саботират даването на разрешения за повдигането на обвинение срещу магистрати за престъпления по служба и за предварителното им задържане под стража. Ето защо е нужно в четвърта поправка на конституцията принципът на тайното гласуване да се ограничи и изрично да бъде въведено явното поименно гласуване на членовете на Висшия съдебен съвет по дисциплинарните производства срещу магистрати и по даването на разрешения за повдигането на обвинение срещу магистрати за престъпления по служба и за предварителното им задържане под стража. Освен това четвъртата поправка на конституцията изрично следва да предвиди, че в тези случаи Висшият съдебен съвет заседава публично, при открити за пресата и гражданството врати и то без абсолютно никакви изключения, дори когато става въпрос за използването на доказателства събрани чрез специални разузнавателни средства.

- Правомощия за сезиране на Конституционния съд от съдилищата
Освен това върховенството на закона изисква нормите на конституцията да придобият действително пряко действие като и на съдилищата се даде правомощието да сезират конституционния съд при съмнения в противоконституционността на законите и подзаконовите нормативни актове, които следва да приложат по конкретните дела. Съгласно сегадействащата конституция право да сезират конституционния съд имат най-малко на една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор, а по отделни въпроси и омбудсманът и общинските съвети. Ако такова правомощие не сега не се даде и на съдилищата, те ще продължават да решават делата както досега въз основа и на противоконституционни закони и подзаконови актове, което подкопава из основи принципа на върховенството на закона.

- Правомощия за проверка и дисциплинарни наказания на магистратите
Четвъртата поправка на конституцията следва също така изрично да закрепи правомощието на министъра на правосъдието да проверява магистратите за правилното и навременно решаване на делата, което е тяхното основно трудово задължение и за чието системно или грубо неизпълнение те сладва да понасят най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Съгласно досегашната уредба, министърът на правосъдието разполага със специален Инспекторат по закона за съдебната власт, който обаче от години произволно отказва да проверява правилното прилагане на законите под претекст, че с това би се нарушила независимостта на магистратите, което е абсолютно невярно. Целта на подобни проверки не е да се преразглеждат и обезсилват контролираните съдебни и прокурорски актове, което може да става само по установените законови процедури на инстанционно обжалване. Целта е да се установят съответните дисциплинарни нарушения на магистратите състоящи се в неправилно или бавно решаване на възложените им дела, за което те следва да понесат своята дисциплинарна отговорност. Независимостта на магистратите не се засяга по никакъв начин от подобни дисциплинарни проверки, тъй като в техния предмет не влиза и не може да влиза суверенната оценка на събраните по делата доказателства и вътрешното убеждение на магистратите. Предметът на дисциплинарните проверки на магистратите от министъра на правосъдието следва да се изчерпи с това, да се види дали въз основа на суверенно установените от тях факти по отделните дела те приложили правилно и срочно предвидените за тези факти действащи правни норми. Що се отнася до въпросът дали чрез този си дисциплинарен контрол върху магистратите се нарушава принципът на разделение на властите, то подобно нарушение на може да има, ако се вземе пример от американското правосъдие, където в множество щати съдиите могат да бъдат дори отстранявани за дисциплинарни нарушения от съответните изборни представителни органи на законодателната власт и въпреки това никой досега не е поставил под съмнение независимостта на американските съдии.

2. ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.

Част от горните изменения в конституцията следва да намерят своето продължение и доразвитие в закона за съдебната власт. Освен това следва да се направят и допълнителни промени в този закон.

- неточното приложение на материалния и процесуалния закон да се дефинира като най-същественото дисциплинарно нарушение на служебните задължения на магистратите.
Това ще позволи магистратите да бъдат проверявани и наказвани, когато при суверенно установената от тях фактическа обстановка посочените от тях правно основание и мотиви на актовете им не могат да намерят никакво сериозно теоретично-обосновано обяснение или пък явно противоречат на изрична действаща писмена правна норма или на утвърдена практика на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Както всички знаем, липсата на подобен контрол върху магистратите относно точното прилагане на закона е основната причина за ширещия се в цялата страна съдебен и прокурорски произвол и доведе до превръщането на всеки отделен съд и на всяка отделна прокуратура в отделни губернии, които се ръководят по собствени закони. На практика това често води до решаването на едни и същи случаи по коренно различен начин в различните съдилища и прокуратури, което срива изцяло върховенството на закона в България.

- специална 5-годишна давност за погасяване на дисциплинарната отговорност от магистратите за извършените от тях нарушения по служба.
Като се има предвид, че едно дело се точи обикновено с години по различните инстанции, то в масовия случай безспорността на прокурорската или съдийска грешка при прилагането на закона най-често може да се открои на практика едва след съответно решение на Върховния касационен съд или на Върховния административен съд, освен ако тази грешка е съвсем очевидна и скандална. Срокът за търсенето на дисциплинарна отговорност от магистратите за извършените от тях нарушения по служба трябва да се удължи като се има предвид неудачността на кратките срокове от 1 или 2 години от извършването на деянието възприети в общия закон за административните нарушения и наказания.

- в продължение на четвъртата поправка на конституцията следва също така законът за съдебната власт да възложи изрично на Министъра на правосъдието обща компетентност да проверява чрез подчинения му Инспекторат правилното решаване на делата от съдиите, прокурорите и следователите.

- най-накрая, законът за съдебната власт следва да възпроизведе и да доразвие горните конституционни принципи на публичност и явно гласуване на Висшия съдебен съвет по дисциплинарните производства срещу магистрати и по даването на разрешения за повдигането на обвинение срещу магистрати за престъпления по служба и за предварителното им задържане под стража.

3. ПРОМЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

За да се стигне до чувствително затягане на дисциплината специално на прокуратурата, то в новият наказателно-процесуален кодекс следва да се направят следните две важни промени касаещи досъдебното производство.

- право на обжалване пред съда на неправомерни откази на прокуратурата да образува наказателно производство
Сегашната уредба предвижда обжалване на подобни откази само пред по-горестоящата прокуратурата. Жалбоподателят няма достъп до съда за защита срещу тези откази. Прокуратурата в момента фактически произволно отказва да възбуди наказателно преследване по десетки хиляди тъжби като препраща преписките в полицията за безкрайни допълнителни проверки, от каквито всъщност няма нужда на стадия на образуването на досъдебното производство.

- тъжителят и пострадалият да бъдат в същото правно положение
По досегашната уредба тъжителят не получава препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора и не може да обжалва пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Също така, лицата, направили съобщение за престъплението (тъжители) не са оправомощени да се запознаят със събраните по делото доказателства.

4. ПРОМЕНИ В НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

- Инкриминиране на отказа от правосъдие
Чувствителното укрепване на върховенството на закона в България изисква още в наказателния кодекс да се въведе ново престъпление при отказ от правосъдие, когато в разумен или установения от закона срок съдия или прокурор не изпълни задълженията, които му налага службата, като не се произнесе със съответния акт, въпреки че са били надлежно установени всички фактически и други предпоставки предвидени в хипотезата на приложимата правна норма. Проблемът с отказа от правосъдие не е нов и за решаването му още френската революция е прибягнала до инкриминирането му, с цел да се принудят тогавашните кралски съдии да прилагат революционните закони. В България отказът от правосъдие на съдиите и прокурорите не е мотивиран с идеологически съображения, а се дължи на тяхната корумпираност затвърдена с години. Методът с инкриминирането му обаче е доказал своята ефикасност и затова трябва да се приложи и в България.


Сред подписалите: Лалю Метев

Източник на пълния текст: http://www.podpiski.org/?petitions:es

---

Bg
Искаме предпазна клауза! До Европейската комисия от долуподписаните български граждани,

Взимайки предвид РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ От 13 декември 2006 г. за създаването на механизъм за сътрудничество и оценка на напредъка на България при изпълнението на конкретно дефинирани показатели, наречени "benchmarks" в областите на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност.

Отчитайки следното :

- досега няма окончателни присъди по дела за корупция от високите нива;

- досега не могат да бъдат докладвани успешни преследвания по отношение на изпирането на пари;

- поръчковите убийства на хора рядко са последвани от успешни разследвания и повдигане на обвинения;

- все още има недостатъчно осезаеми резултати при разследването и повдигане на обвинения в случаите на организираната престъпност;

Комисията (може) ТРЯБВА да приложи предпазните мерки, по силата на членове 37 и 38 от Договора за присъединяване.


Сред подписалите: Лалю Метев

Бележка: Текстът съдържа единствено цитати от последния мониторингов доклад на Комисията, публикуван на 26 септември 2006 и решението от 13 декември 2006 г, с изключение на заместването на условното може с императивното трябва.

Източник на текста: http://www.podpiski.org/?u_s=0&u_a=186&

---

En

We want the safeguard measures! To the European Commission from the undersigned bulgarian citizens,

Having regard to the Commission decision of 13/XII/2006 establishing a mechanism for cooperation and verification of progress in Bulgaria to
address specific benchmarks in the areas of judicial reform and the fight against corruption and organised crime.

Whereas:

- there have not been any final convictions in high-level corruption cases;

- so far no successful prosecutions for money laundering can be reported;

- contract killings of persons rarely result in successful investigations and prosecutions;

- there are still insufficient tangible results in investigating and prosecuting organised crime cases;

The Commission (may) MUST apply safeguard measures based on articles 37 and 38 of the Act of Accession.


Signed: Lalu Metev

---

Fr
Nous voulons les mesures de sauvegarde! A la Commission europйenne par les citoyens bulgares soussignйs,

Vu la dйcision de la Commission du 13/XII/2006 йtablissant un mйcanisme de coopйration et de vйrification des progrиs rйalisйs par la Bulgarie en vue d"atteindre certains objectifs de réfйrence spйcifiques en matiиre de rйforme du systиme judiciaire et de lutte contre la corruption et la criminalitй organisйe

considйrant ce qui suit:

- aucune condamnation dйfinitive n"a йtй prononcйe dans des affaires de corruption de haut niveau;

- aucune poursuite pour blanchiment des capitaux ayant йtй couronnйe de succиs n’a pu кtre enregistrйe;

- les enquкtes et poursuites menйes а la suite de meurtres commis par des tueurs а gages donnent rarement des rйsultats satisfaisants;

- les rйsultats tangibles restent insuffisants dans le domaine de la (lutte avec la) criminalitй organisйe;

La Commission (pourrait) DOIT appliquer des mesures de sauvegarde sur la base des articles 37 et 38 de l"acte d"adhésion.


Signed: Lalu Metev

---

Митове за България в Европа първи : Никой не е нарушавал правилата на ЕС както България
Истината В никоя страна опозицията , хората искащи веднага власт не са клеветили така злобно държавата си пред ЕС. Поради което не защото има такива нарушения, а заради непрестанните доноси ” България може да не получи близо 11 милиарда от еврофондовете"
Още митове 1, В случая с България Брюксел е между чука и наковалнята. Ако срещу страната бъдат повдигнати санкции, София би могла да си отмъсти, като откаже да подкрепи решения на ЕС, за които се иска единодушие 2.Така ще се стигне до блокиране на европейското законодателство. Спирането на парите за България би могло да доведе до опасни антиевропейски настроения Истината е, че опозицията създава антибългарски настроения в Европа.
Не е мит, че в момента се подготвя закон, за предотвратяване „злоупотреби” като тази в пътното строителство, като тази „батко дал на брат си” но има две обстоятелства, които сочат че няма злоупотреба : 1. подготвяния закон не може да действа със задна дата 2. батко не е дал на брат си. Търга печели фирма юридическо лице, а ЮЛ нямат майка, баща брат. И това обвинение ще се приеме от съда като несъстоятелно.
Сега си спомнете колко такива обвинения на опозицията не прие прокуратура или съд, защото няма нарушение на закона. Ще посоча две : за БТК, което забави сделкара с години и страната загуби от стойността на сделката 2. За магистрала „Тракия”, защото сделката се провали, а държавата загуби да има магистрала. Съдът посочи, че нарушения няма. За кампанията срещу английските експерти в Митниците, Как не било законно да се плащат 30-5- млн долара, а така държавата спечели милиарди
ЗАЩО ПОЛИТИЦИТЕ, ВНЕСЛИ ТЕЗИ АБСУРДНИ ОБВИНЕНИЯ, ДОКАЗАНИ СЪДЕБНО НЕ НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ ЗА НАНЕСЕНИ ВРЕДИ НА ДЪРЖАВАТА? А ТРЯБВА.
Добрата новина е, че за България е заминала група експерти на ЕС, които ще проверяват разпределянето на финансовите средства, но и спазването на европейските стандарти в областта на правосъдието и защитата на потребителите. Докато се занимават с това управляващите пропускат други важни задачи и така тъпчем на едно място. Браво на опозицията !

Да, България изживява, изживявала е и ще продължи да изживява тежки моменти в своята история, но все пак се надявам, че ние българите най-накрая всички ще успеем заедно да премахнем предразсъдъците си от недалечното ни "светло бъдеще", преследващо ни и сега на всяка крачка с все по осезаемо и задкулисно извършената пълна рекомунизация по всички властови нива, особено осезателно и болезнено наблюдавана в и без това нереформираната ни "правосъдна система"...