Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2008 10:24 - ДБВО - история
Автор: meteff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6263 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 28.07.2010 20:14


Дружество на българките с висше образование

image

На 29 май 1924 г. в сградата на Първа девическа гимназия в София българските жени с университетско образование създават собствена организация - Дружество на българките с висше образование (ДБВО). В устава е записано, че то ще сближава образованите жени и ще ги насърчава едновременно към научна и обществена дейност. На 28 юли 1925 г., дружеството става член на Международната федерация на университетските жени (International Federation of University Women, IFUW, създадена през 1919 г. и работеща в тясно сътрудничество с комисията за интелектуално творчество на Обществото на народите, League of Nations). Така България се вписва на двадесет и първо място сред членуващите във Федерацията, първа от балканските страни и втора сред славянския свят след Чехословакия. Идеята за български клон на МФУЖ принадлежи на Екатерина Златоустова (1881-1952). Отначало идеята била дружеството да групира приятелки, учителки и ученички, майки и дъщери, за да работят за научното си усъвършенстване и професионално издигане. Доста време минава обаче докато активистките на дружеството се възползват от специализациите, които предлага МФУЖ. Едва през 1935 г. атомната физичка д-р Елисавета Карамихайлова (1897-1968) печели стипендия за работа в лабораторията на Ръдърфорд в Кеймбридж. Това пък окуражава Вера Златарева (1905-1977), първата жена - д-р по право на СУ, да участва в конкурс за стипендия по криминална социология. По същото време юристката Дора Мустакова (1908-1979) е премирана от федерацията за монографията “Отражение на ОН в България”.

Първата председателка на ДБВО - Елена Радева-Петрова (1874-1926), счита участието на висшистките в духовния живот на страната - “дълг за нас, равен по значение на всички други наши длъжности, семейни и обществени”. В своите четири секции - на юристките, художничките, писателките и студентките - ДБВО обединява неколкостотин жени и подпомага не само университетските преподавателки, но всички жени, дискриминирани заради пола си при постъпване на работа. Около 15% от членуващите в дружеството са образовани в чужбина (Франция, Германия, Швейцария и Австро-Унгария), но голямата част от членките са получили образование в България: 47% в Софийския университет, 11% в Художествената академия, 2% в Музикалната академия. Една трета от тези жени са с докторска степен; повечето от тях знаят чужди езици и поддържат интензивни контакти с активистки и интелектуалки в чужбина. Около 60% от членуващите в организацията са омъжени, останалите - вдовици, разведени или никога не са създавали семейства. ДБВО работи за благоприятни условия за жените висшистки в България. Негови представителки участват в срещите на International Federation of University Women. През юли 1926 г. например, Живка Драгнева е делегатка на четвъртия конгрес на федерацията в Амстердам. От друга страна, представителки на Австралийската асоциация на жените с университетско образование посещават България през същата 1926 г., а две години по-късно самата лидерка на световната федерация проф. Гледич гостува на българската секция на федерацията. Тя се среща с професори от Софийския университет и официални лица от Министерството на просвещението.

Най-пълноценно дружеството живее чрез своите секции. През 1928 г. по немски пример е основана Секция на художничките. Жените художнички и архитектки, както и принадлежащите към други престижни професии, е трябвало непрекъснато да се борят за признание. Макар и дипломирани, художничките не участват равностойно в изложбения живот, рядко членуват в гилдийни организации, пренебрегвани са при журиране и откупки. Подобно на ситуацията в други страни, първите българки, постъпили в Държавното рисувално училище, не са били допускани до "вечерния акт", където се е рисувало голо тяло. Тъй като българските образователни институции в областта на изобразителното изкуство са създадени доста късно, изключването на жените не е продължило толкова дълго, колкото на Запад. След протеста на няколко студентки, от края на 90-те год. на ХІХ в. Представителките на “втория пол” вече са можели да участват във “вечерния акт”.

В ежегодните изложби през междувоенния период участват около 74 художнички от три поколения, творящи в различни жанрове и стилове. До доайенките Елисавета Консулова и Елена Карамихайлова се нареждат Маша Узунова, Невена Ганчева, Вера Лукова, Васка Емануилова, Султана Суружон. Качествата на експонатите привличат много посетители, но и остри коментари на критиката. Художничките са обвинени в подражателство на „мъжкото” творчество, липса на самостоятелен стил, дребнотемие и слаба подготовка. Въпреки това, секцията изиграва своята роля - дава опора на младите и неуверените, подпомага материално заболелите и бедните, изнася изложби зад граница: в Белград и Загреб (1937-1938). Подобна роля по отношение на жените, занимаващи се с книжовна дейност, изиграва другата секция в ДБВО – Клубът на българските писателки. В него са приети най-значимите и известни поетеси и белетристки, които имат издадени съчинения, но не получават признание от своите колеги и от Писателския съюз. Ръководителки на клуба през годините са авторитетни и инициативни жени като Евгения Марс, Елисавета Багряна, Люба Касърова и Фани Попова-Мутафова, а членуват Дора Габе, Мара Белчева, Лидия Шишманова, Яна Язова, Калина Малина, Магда Петканова, Мария Грубешлиева. Всички те не жалят сили за утвърждаването на женския книжовен труд – пътуват за четения и рецитали в провинцията, говорят на юбилейни чествания, откриват изложби на книги, отпечатват литературни сборници и статии във феминистката преса. Писателките са чести гости на аналогични дружества в балканските страни, а Багряна и Габе участват в европейските ПЕН-конгреси.

В ДБВО най-многобройна и с поделения в провинцията е Секцията на правничките (основана през 1928), част от Международната федерация на жените-магистратки и адвокатки. Основен въпрос за нея са професионалните и политическите права на юристките. Жени са допуснати до Юридическия факултет на софийското Висше училище още през учебната 1902/1903 г. (до 1946 г. 507 жени го завършват), но до 1944 г. те не получават възможност да работят в адвокатурата и съда. Както с въпроса за избирателното право, не конституцията или законът за съдилищата забраняват на юристките да практикуват своята професия, а патриархалната традиция и силните мъжки материални интереси (дефинирани и защитавани от упражняващите политическата власт). След дипломиране те не могат да упражняват професията си, с обяснението, че нямат политически права и не могат да участват в избори. Затова повечето правистки се депрофесионализират, а други работят като секретарки в съдилищата, служителки в адвокатски бюра, чиновнички в министерствата, учителки. Ръководството на Секцията на правничките, съставено от изключително подготвени юристки - Велислава Радулова (1884-?) (специализирала търговско право и делегирана в Италианско-българския смесен арбитражен съд), Фани Кесякова (1891-?) и д-р Вера Златарева (първата жена с придобита адвокатска правоспособност в България през 1945 г.), както и лидерката (1926-1944) на Българския женски съюз в междувоенния период Димитрана Иванова (1881-1960), също юристка, водят непрекъсната борба с политическия (мъжки) естаблишмънт в усилие да бъдат признати професионалните права на жените-юристки в България. В навечерието на Втората световна война България и Албания са единствените страни на Балканите, в които жените-юристки не са имали право да бъдат съдийки и адвокатки. (Гръцките юристки получават това право през 1926 г., югославските жени - през 1927 г., турските жени - през 1928 г., а румънските - през 1929 г.) ДБВО е унищожено от комунистическия режим през 1950 г. заедно с многопартийната система и ред феминистки и други граждански организации.

БАУЖ е възстановена през 1990 г. в условията на раждащия се политически плурализъм в страната. Организацията продължава да членува в Международната федерация на университетските жени (IFUW), във Федерацията на европейските университетски жени (UWE) и в Европейската платформа на жените в науката (EPWS).


image

Дружеството на жените с висше образование /ДБВО/ е основано на 29 май 1924 г. Основни негови цели са: сближаване и насърчаване на образованите жени към научна и обществена дейност, съдействие при професионалната им реализация, професионално равенство между мъжа и жената, заздравяване възпитанието на младежта, премахване обществените болести и недъзи, грижа за студентките.

Уставът предвижда редовни, извънредни, спомагателни и почетни членки. Броят им не е голям и обхваща само около 4% от всички български висшистки: 1924 - 100 души; 1929 - 320 д., 40-те год. - 288 д. Дружеството развива дейност в столицата и има кооптирани членки в чужбина и в някои провинциални градове. Участничките са българки, но също арменки, еврейки, натурализирани чехкини и рускини, чужденки. Специалностите им са разнообразни - филология, медицина, история, педагогика, философия, география, архитектура, търговия, имат степени лисансие и доктор. По професия са гимназиални учителки, лекарки, зъболекарки, университетски преподавателки, архитектки и инженерки, уреднички в музеи и опитни станции, чиновнички, домакини.

На 28 юли 1925 г. ДБВО става член на IFUW. Така България се вписва на 21-во място сред участничките, първа от балканските страни и веднага след Чехословакия от славянския свят. Български делегатки присъстват на ежегодните съвети и на конференциите в Амстердам /1926/, Женева /1933/, Стокхолм /1939/. Дружеството поддържа постоянни и интензивни контакти с централата, с френската, британската, германската, гръцката, югославската асоциация. По линия на МФУЖ две членки са премирани - атомната физичка д-р Ел. Карамихайлова със стипендията Yarrow за работа в Кавендишката лаборатория /1935-1939/ и юристката Дора (Теодора) Мустакова за своя монография /1937/.

Към дружеството се формират няколко секции. Секцията на правничките /1928/ с членска маса над 100 д. в края на 30-те год. е най-голямата корпоративна женска организация, бореща се за признаване професионалните права на юристките в адвокатската професия. Секцията на художничките /1928/ сдружава 35-40 жени, ориентира се към въпроса за социализиране творчеството на членките си, устройва ежегодно изложби и търси обществен отзвук. Клубът на българските писателки съществува като трета секция в периода 1930-1934, като обединява най-известните поетеси, писателки и критички. Има сериозни успехи за налагане тяхното творчество в периодичния печат и като професия, поддържа разнообразни международни контакти. Секцията на студентките /1937/ се занимава със специфичните проблеми на своите членки.

След комунистическия преврат на 9.09.1944 г. ДБВО е оглавено от ляво ръководство. Постепенно дейността му се политизира, а в обществен план е маргинализирано. Секцията на правничките постига целта си с разрешаване адвокатската практика на жените /1945/. Под политически натиск ДБВО не подновява членството си в IFUW, затруднени са връзките с централата и националните асоциации. Собствеността на дружеството е отнета в полза на държавата /1948/, преустановен е организационният му живот, а в средата на 1950 г. е закрито от тоталитарната власт. Съхраняват се само някои неформални кръгове на бивши членки.

Кратката история на ДБВО очертава основните характеристики в устройството, идеологията и дейността на цяла група граждански организации в България след Първата световна война - демократизъм, плурализъм, пацифизъм, ревизионизъм, стремеж за културно сътрудничество без граници, ангажиране с актуални обществени каузи, "отвореност" спрямо други формации.

ДБВО е и асоциация на висшия слой от българската интелигенция. То възприема повечето вече съществуващи образци, но се стреми да има свой профил - без политизация, без външни културни пристрастия, без радикализъм, без войнстващ критицизъм към аналогични дружества.

ДБВО е първото обединение на женския елит с висше образование и това го приобщава към феминистката кауза. Тя е развита посредством трудна, но упорита работа за налагане авторитета на образованата и еманципираната жена, за отстояване на нейните граждански права и за подпомагане професионалната й реализация. Макар не всичко набелязано да е постигнато, достатъчно важна и резултатна е дейността на секциите на юристките, художничките и писателките.

ДБВО е елитарно по състав и не винаги е приемано благосклонно от останалите женски организации в България. Ръководейки се обаче на универсалните принципи на МФУЖ и от идеите на високо образованите си участнички, дружеството опазва своята автономия под натиска на авторитарния /1934-1944/ и на комунистическия режим /1944-1948/. Неговият край в началото на 50-те год. е обясним и с аналози не само в Източна Европа - тоталитарните режими нямат нужда от самостоятелни, независими, отстояващи различни идеологии интелектуалци и организации.


 

РЪКОВОДСТВО

 

1924-1925

Председателка: Елена Радева - Петрова

Подпредседателка: Екатерина Златоустова

Секретарки: д-р Живка Драгнева, Дора Йорданович

Касиерка: Слава Наследникова

Настоятелство: д-р Мария Хаджиангелова, Теофана Кесякова, Дона Кертева, д-р Божана Берон, д-р Райна Ганева, д-р Надежда Фингова-Павлович, д-р Кина Монова, Милка Мичковиц, Свобода Чардафонова, Мария Андрейчева

Контролна комисия: Анастасия Михайлова, д-р Нина Берова-Ораховац, Здравка Белковска


1925-1928

Председателка: Елена Радева - Петрова /до 1926/, Екатерина Златоустова /от 1926/

Подпредседателка: Екатерина Златоустова /до 1926/, д-р Надежда Фингова-Павлович /от 1926/

Секретарки: Екатерина Бреянова, Мария Андрейчева

Касиерка: Теофана Кесякова

Настоятелство: Слава Наследникова, д-р Мария Хаджиангелова, д-р Кр. Фичева, д-р Рада Давидова, д-р Райна Ганева, Милка Мичковиц, Дона Калчева, д-р Божана Берон


1929-1932

Председателка: Екатерина Златоустова

Подпредседателка: д-р Живка Драгнева

Секретарки: Екатерина Бреянова /до 1932/, Дона Кертева-Табакова /до 1930/, Татяна Киркова /до 1932/, Каля Берберова /от 1930/, Тиха Генова /от 1930/, Анка Бананова /от 1932/ Касиерка д-р М. Михайлова /до 1932/, д-р Людмила Михайлова /от 1932/

Настоятелство: Д-р Надежда Фингова-Павлович, Маня Гиргинова, Радка Козарова-Пашева, В. Панова, Теодора Райкова-Ковачева, Цветана Сахатчиева, Минка Мичковиц-Стоянова /до 1930/, Каля Берберова, Леонора Райкова, Райна Ваканова-Чучулайн, Анка Бананова /от 1930/, М. Генова /от 1930/, Славка Наследникова /от 1932/


1937

Председателка: Тиха Божилова - Генова

Секретарка: Люба Акрабова

Касиерка: Теодора Дренска

Настоятелство: Д-р Вера Златарева, Дора Мустакова, д-р Мара Зъбова, Свобода Чардафонова, Ана Алексиева, Теодора Райкова-Ковачева


1938-1940

Председателка: Тиха Божилова - Генова

Подпредседателка: Свобода Чардафонова

Секретарки: Люба Акрабова, Ана Алексиева

Касиерка: Теодора Дренска

Настоятелство: Татяна Киркова, д-р Вера Златарева /до 1939/, д-р Мара Зъбова, Теофана Кесякова, Радка Козарова-Пашева, Рада Семерджиева /до 1940/, Ана Георгиева /от 1939/, Рада Киселкова /от 1940/, д-р Вера Параскова /от 1940/, Адриана Ангелова /от 1940/

Контролна комисия: Станка Козарова, Аца Христова, Теодора Касабова


1941-1943

Председателка: Свобода Чардафонова

Секретарка: Ана Алексиева

Настоятелство: Елисавета Пеева, Пенка Койнова, Аца Христова

Контролна комисия: Лиляна Стойкова


1944

Председателка: Свобода Чардафонова

Секретарка: Люба Драмалиева - Коджейкова

Настоятелство: Елисавета Пеева, Рада Киселкова-Герасимова, Пенка Койнова, Мара Кинкел, Р. Лапардова, арх. Ричка Кръстанова-Тонева, Г. Ценова


1945-1950

Председателка: Свобода Чардафонова

Подпредседателка: Елисавета Пеева

Секретарки: Люба Драмалиева - Коджейкова, Рада Киселкова, Дора Мустакова /от 1949/, Новачкова /от 1949/

Касиерка: Пенка Койнова, д-р З. Влахова /от 1949/

Настоятелство: Мара Кинкел, арх. Ричка Кръстанова, Р. Лапардова, Г. Ценова

Контролна комисия: Станка Козарова, д-р З. Влахова, Н. Анчева


СЕКЦИИ

Мария /Маня/ Гиргинова
Велислава Л. Радулова
Теофана /Фани/ Кесякова
Мария Орукин - Венедикова
Вера Златарева
Радка Козарова - Пашева
Олга Шаханова - Шишкова
Лиляна Димитрова
Мария Дайрова - Хаджиангелова
Надежда Фингова - Павлович
Мария Андрейчева - Ванкова
Теодора Райкова - Ковачева
Дора Мустакова
Каля Берберова
Райна Ганева
Ричка Кръстанова - Тонева
Елисавета Пеева
Ана Алексиева
Рада Герасимова - Киселкова
Мара Кинкел
Райна Ваканова - Чучулайн
Люба Акрабова

image
С гордост, мога да заявя, че моята баба - поетесата Дора (Теодора) Василева Аврамова, по мъж Лалю Метева е била не само сред основателните членки на Дружеството на българките с висше образование, но и с активната си гражданска позиция е допринасяла за въздигането на жената в обществото и утвърждаването на ценностните стремления на българските жени, продължавайки делото от епохата на българското възраждане на своята именита родственица и баба Ана Аврамова (1840-1922) - видна общественичка и ревностна благодетелка на Женското учебно дружество „Просвещение” в Калофер, осн. 1869 г.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Дора (Теодора) Мустакова
03.11.2008 23:53
Починала 1979г. в София
цитирай
2. анонимен - необходим
01.07.2011 14:02
Феминизмът е бил, е, и ще бъде нужен.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821643
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031