Блогът на Лалю Метев :: Нова жалба по дело С-19 от 2007

От името на моите доверители обжалвам пред Вас решението по горното административно дело и моля същото да бъде отменено, а спорът решен по същество, заедно с всички законни последици от това.

Считаме, че решението е неправилно и необосновано поради допуснати процесуални нарушения изразяващи се в необсъждане, респ. невзимане предвид на наведени от нас доводи и твърдения, както и на представени в подкрепа на тези твърдения писмени доказателства.

Така:

1. Както в хода на производството, така и в писмените ми бележки сме твърдели, че жалбоподателя не е заинтересована страна по смисъла на ЗКИР, тъй като държи имота без каквото и да било правно основание. Това от своя страна произтича от факта, че Решение на МС № 598/08.09.00 г. от което жалбоподателят се домогва да черпи правата си на владелец и управляващ процесния имот, всъщност се отнася не за този имот, а за друг, находящ се на ул. „Ропотамо” № 2 /както изрично е индивидуализиран във въпросното решение на МС/.

Във връзка с тези ни твърдения в хода на производството са събрани писмени доказателства явно установяващи липсата на идентичност между имота предоставен на жалбоподателя за ползване и управление с цитираното Решение на МС № 598/00 г. и процесния имот. Което от своя страна поставя жалбоподателя в положението на държател на процесния имот без каквото и да било правно основание, тъй като същият би следвало съгласно Решение № 598/00 г. да владее, ползва и управлява имота посочен в това решение, а именно този на ул. „Ропотамо” № 2 съставляващ съгласно приетите и неоспорени доказателства имот пл. № 1048 с площ от 273 кв.м.

Което пък на свой ред води до безспорния факт, че жалбоподателят не е и не може да се легитимира като заинтересовано лице с право на жалба относно процесния имот.

Всичко това не само не е взето предвид от решаващия съд, но и не е споменато в постановеното и обжалвано от нас решение. Точно обратното, първоинстанционият съд, приема, че жалбоподателят се легитимира като заинтересовано лице " ... по силата на АПДС № 03130/30.11.01 г. и Решение № 598/08.09.00 г. на МС на РБ, по силата на които на жалбоподателя е предоставено за безвъзмездно стопанисване и управление следния недвижим имот: част от п-л II кв. 28 /стар имот № 987 и 2240/ с площ от 18091 кв.м. целият с площ от 24320 кв. 28, заедно с построените в него три вилни сгради, находящи се в гр. Банкя, ул. „Ропотамо” № 2”. Тази мотивировка на решаващият съд НЕ ОТГОВАРЯ НА ФАКТИТЕ УСТАНОВЕНИ В ХОДА НА ПРОИЗВОДСТВОТО. На жалбоподателя е предоставен с Решение № 598/00 г. /както вече се изложи по-горе/ имот на ул. „Ропотамо” № 2, без същия да е описван с други идентификационни данни. В АПДС № 03130/30.11.01 г. действително е описан процесния имот находящ се на ул. „Ропотамо” № 10, но в този АДС имота е посочен като такъв находящ се на ул. „Ропотамо” № 2 /което е грешно/ и е цитирано отново Решение № 598/00 г. визиращо единствено и само имот на ул. „Ропотамо” № 2.

При това положение съдът е следвало в обжалваното решение да прецизира представените доказателства, да обоснове решението си с верните и точни данни и не на последно място да обсъди изобщо и в частност защо кредитира или не кредитира твърденията и доводите ни, което не е направено с решението.

По този начин считам, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения достатъчни за да бъде отменено решението му изцяло като неправилно и необосновано.

2. Решаващият съд не обсъжда твърдението ни, че Актът от 13.07.06 г. за попълване непълноти и грешки в одобрения кадастрален план, послужил като основа за издаването на обжалваната заповед е подписан от пряко заинтересования собственик - Държавата. В обстоятелствената част от решението си първоинстанционния съд приема, че този акт е подписан от „съставителя, „Интернешънъл гейм дизайн студио” АД и Ралица Емилова”. Това становище на съда противоречи с фактите налични в акта от 13.07.06 г. Видимо в него са налични шест подписа, а не четири. Защо първоинстанционният съд си избира само четири от тях, по какъв начин установи за част от подписите на кого са и т.н. не става ясно от решението. Ясно е само, че твърдението не отговаря на фактите по делото, както и че никое съдебно решение не би следвало да се гради на догадки и доказателства неизясняващи действителната фактическа обстановка по случая /неясни множество подписи върху акта/. Нашето твърдение, което както и всички други не е обсъдено от първоинстанционния съд, не е уточнено дали се кредитира или не и защо съответно се отхвърля или приема е, че собственика на процесния имот в нереституираната му част - Държавата, чрез областния управител е подписал Акта от 13.07.06 г. Това твърдение е пренебрегнато в решението.

3. С мотивировката на § 1, т. 13 ДР на ЗКИР, решаващият съд приема, че жалбоподателя съгласно чл. 62 ал. 3 от Наредба № 3/05 г. е следвало да подпише Акта от 13.07.06 г. заедно със заинтересованите собственици, както и приема, че между страните не е спорно по делото обстоятелството, че тези актове не са подписани от жалбоподателя.

Действително по делото не се е спорило по този въпрос, просто защото самият жалбоподател не е имал твърдение, възражение или каквото и да било искане в тази насока. Твърденията на жалбоподателя са, единствено, че държавата-собственик не е подписала Акта от 13.07.06 г., което от своя страна прави незаконосъобразна издадената въз основа на акта и обжалвана заповед. Жалбоподателят споменава себе си като неподписал едва в писмените си бележки и то не като самостоятелно основание за допуснато нарушение, а единствено споменато заедно с твърдението за неподписване от страна на заинтересования собственик - Държавата.

От друга страна решаващият съд погрешно прилага § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР приравнявайки притежателите на вещни права със заинтересуваните собственици при подписването на Констативен акт за попълване на непълноти и грешки в одобрен кадастрален план. В случая съдът дерогира непълно втората част от разпоредбата на § 1 т. 13 от ДР на ЗИКР, която препраща изрично към чл. 54 ал. 1 където „заинтересувани лица” могат да бъдат и собствениците и носителите на вещни права. А на свой ред чл. 54 ал. 1 от ЗКИР изрично третира възможностите да бъдат заповедите за измененията на кадастралната карта. Така, че твърдението на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е следвало да подпише акта за непълноти и грешки и това неподписване прави незаконосъобразни акта, респ. издадената в последствие заповед е абсолютно неподкрепено от нормативната уредба и представлява превратно и погрешно приложен закон, което прави решението необосновано.

4. На следващо място, решаващият съд твърди, че „...ОЧЕВИДНО Е, че между жалбоподателя, респ. Държавата и заинтересуваните страни Райна Георгиева Метева, Лалю Василев Метев и Владислав Василев Метев съществува спор относно правото на собственост върху терена, върху който ...”. За да стигне до преповтарянето на уредбата на чл. 53 от ЗКИР и чл. 62 ал. 6 от Наредба № 3/05 г. за предварително решаване на спора, а след това нанасяне на имотни граници.

Без отново да се спирам на въпросите дали Решение № 598/00 г. е за процесния или за друг имот, дали приемането на това решение е законосъобразно при положение, че по време на приемането му процесния имот е бил вече предмет на реституция и висящ съдебен спор, нито на други въпроси, чието място със сигурност не е в това производство, ще си позволя да оспоря посочените в решението твърдения на първоинстанционния съд, защото те наистина не почиват на никакви налични по делото факти и са изцяло в сферата на предположенията и догадките посочени като факти и действителност.

- Първо, не е ясно от къде решаващият съд прави извода, че е ОЧЕВИДНО, че съществува спор за собственост. По делото няма нито един факт сочещ подобен спор, а още по-малко очевиден. Освен това, струва ми се че делата не могат да се решават по "очевидност", а съобразно наличните факти, но това вече сигурно е друг въпрос ...

- Второ, от къде решаващият съд прави извода, че спора е между заинтересованите страни семейство Метеви и Държавата. В настоящия спор Държавата не е страна - нито главна, нито заинтересувана, нито участва в процеса. Може би изводът идва от нормативната уредба, която изрично сочи, че при спорове за материално право страните са собствениците - претендиращите да са такива. По делото, обаче е видно, че собственика на нереституираната част от имота - Държавата, чрез Областния управител е уведомен за издаването на обжалваната заповед, подписал е съответното уведомление и не е обжалвал в законоустановения срок, от което следва да се направи извода, че приема за законосъобразно и валидно така готвеното попълване на кадастралната основа. И ако трябва да бъдем прецизни, трябва да се спомене и това, че към настоящето производство са приложени няколкото съдебни дела по реституцията на процесния имот и дори най-беглия поглед върху тях показва, че те са с ответна страна Областния управител, т.е. пак Държавата. Така, че ако Държавата е имала някакви възражения и доколкото е имала наистина такива срещу реституцията на част от процесния имот, те са изложени, взети предвид и залегнали в постановените съдебни решения по тези дела. За какъв спор за материално право може тогава да се говори? И то ОЧЕВИДЕН? Така, че считам, че в тази му част постановеното решение е неправилно и несъобразено в приетите по делото доказателства, а и необосновано.

Моля, горните ни съждения да имате предвид при постановяване на решението си.

ПОДПИС: /адвокат Божанка М. Бончева - Титанова/

*На основание чл. 39а. от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) достъп до документите по делото, съдържащи „класифицирана информация”, е предоставен на конституираните като заинтересовани страни наследници на проф. Васил Лалев Метев. Публикуваните материали не съдържат класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ и касаят единствено реституирани имоти по силата на влязло в законна сила Решение на Софийски градски съд по реда на ЗОСОИ, които са неприкосновена частна собственост по Конституция.

Виж предишната жалба по АХ дело С-19 от 2007 година по описа на Административен съд София-град, при страни --- жалбоподател - генерал К. КИРОВ, Директор на Националната разузнавателна служба, с ответник: Р. МАРКОВ - Кмет на Район "Банкя" (Столична община).

Нагоре