МИТОВЕ И ИСТИНИ ЗА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

 (Доклад на Екатерина Бончева

пред Европейския парламент)

Уважаеми дами и господа,

уважаеми депутати, 

Възможността да говорим пред Европейския парламент  за ролята на Държавна сигурност в комунистическа държава, за мен е уникална възможност.

Първо, защото това е ярък белег, че България вече е едно отворено общество, което макар бавно, с гърчове и съпротиви, започва да осъзнава своето тоталитарно минало, и второ – защото – всичко чуто днес, надявам се, да накара вече обединена  Европа да прогледне за историческата истина.

Двадесет години след падането на Берлинската стена страните от бившата Западна Европа все още са с широко затворени очи. Широко затворени очи за комунистическите тайни служби работили предимно срещу собственото си гражданство и така поддържайки жив тоталитарния режим .

Искаме истината от досиетата на Държавна сигурност? Тогава трябва да се разделим с няколко устойчиви мита. Ако не сторим това, новата митология, която и днес се опитват да създават около себе си бившите щатни и нещатни служители, секретни сътрудници, генерали, офицери и оперативни работници, ще ни връща 45 години назад. 

Мит първи: ДС е защитавала суверенитета и националните интереси на държавата и огласяването на нейната дейност ще навреди на България днес. Несъстоятелността на тези твърдения се доказва от няколко факта, които се откриват в оперативните документи.

Ще започна с това, че по време на комунистическия режим терминът национална сигурност не съществува.

Макар словосъчетанието ДС да се споменава за първи път през 1924 г. в Закона за защита на държавата, КДС- комунистическият Комитет за държавна сигурност се създава през 1947 г. По съветски модел, пряко подчинен на КГБ. А руските съветници с изключително широки правомощия наблюдават и направляват репресивната дейност на българските структури. Със своите 6 управления ДС е единен организъм, пряко подчинен на КГБ. Първият договор между КГБ и ДС е подписан през 1962 г., а от 1979 г. ДС се включва в директния обмен на оперативна информация, чиято централа е в Москва.

Де факто ДС като дъщерна фирма на КГБ и инструмент на режима е работила не за суверенитета на българската държава и свободата на отделния гражданин, а за един тоталитарен режим, в който репресията и манипулацията са гарантирали власт.

На спекулациите, че ДС е работила за националните интереси на България могат да вярват – и да бъдат разпространявани – първо, от онези, които имат изгода днешните служби да запазят манталитета на своите предшественици, а те да запазят позициите си в тях. И второ, от онези, които не са прочели нито ред от документите – лични и работни дела, литерни дела, разработки на отделни лица и на цели групи оперативни документи и т.н., с които се запознава нашата комисия.

До този момент комисията се е произнесла за принадлежност към бившата ДС на 1528 публични личности. И твърдя, че нищожните донесения, имитиране на дейност с цел кариерно развитие и описание на репресии и манипулации, са основното им съдържание.

Ако говоря с примери, няма да ми стигнат и дни. Ще посоча само един. Убийствата по българските граници на германци, чехи, поляци, унгарци, българи са ли част от опазване на националната сигурност? Ликвидирането-на езика на ЩАЗИ на „престъпилите бариерата”?

За първи път например нашата комисия предостави на германски изследователи документи от архива на бившата ДС с подробно описание на убийството на германски младеж през 1988 г. на българо-турската граница; информация, макар и не така подробно описана и за други такива случаи; документи сочещи, че кореспонденцията между ДС и ЩАЗИ се е водила на руски език; инструкции за охрана на държавната граница, в които ясно е записано кога – тоест винаги – може да се употребява оръжие цитирам - „с предупреждение и без предупреждение”.

Мит втори: Държавна сигурност не е вербувала членове на Българската социалистическа партия. Развенчаването на този мит е отново чрез документите. Ето някои от тях: „Вашият ръководител е ЦК и Политбюро. Вие сте наш инструмент, наши очи, уши и маши. Вие не можете да мислите иначе, освен това, което мисли Политбюро”. Годината е 1951-ва, думите са на министър-председателя Вълко Червенков пред МВР.

Функцията на ДС като „очи, уши и маша” на Политбюро не търпи промяна в нейната репресивна история. Членовете на БКП и сателитните й организации нормативно са „задължени” да бъдат ”очите, ушите и машите” на БКП.

„Разузнавателното управление при Комитета за Държавна сигурност се комплектова от комунисти и комсомолци - български граждани, безрезервно предани на Българската комунистическа партия”. Това пък е записано в „Основни положения за работа на разузнавателно управление на Комитета за държавна сигурност на МВР”, приет от Политбюро на 9 юли 1963 г.

Този регламент не само, че не е сменен, но и е подсилен в аналогичен документ, приет от Политбюро 10 години по-късно – на 24 юли 1973 г.

В него е записано, че оперативният състав на Първо главно управление /разузнаването/ се съставя от „комунисти и комсомолци, безпределно верни на българския народ, на българската комунистическа партия и на дружбата със СССР”, като тези кадри се обучават в „специализираната разузнавателна школа на КГБ”.

Впрочем, в работните дела на щатните и нещатните сътрудници на българската държавна сигурност, с които се запознава комисията, има документи за това: щатни и нещатни служители са били обучавани в школи на КГБ и са подписвали клетвени декларации „за вярност към БКП и СССР”.

При секретните сътрудници много често пък се е изисквало характеристика за кандидат-агент от първичната партийна организация. И още нещо – и в двата случая, за да работиш в ДС, е трябвало добър партиен произход - дядо участник в Септемврийското  въстание, роднини- партизани или ятаци и задължително признати след 44-та година, за така наречените „активни борци против фашизма и капитализма” - категорията на привилегированите българи по време на комунистическото управление.

Драстичен пример в подкрепа на факта, че членове на БКП са служили на ДС е вербуването за агент на дъщерята на ключов министър и близък съратник на Тодор Живков. В нейната вербовка участие взима високопоставен служител от ДС, а в предложението за вербовка е записано: „като се има предвид , че тя е дъщеря на министър на ......., да не й се поставят задачи, които могат да я компрометират”.

Мит трети: Документите на бившата ДС са унищожени и всяко огласяване изкривява истината и е чиста манипулация. С упоритост и постоянство тази теза беше и все още продължава да бъде внушавана в България.

По данни на един от бившите директори на дирекция „Информация и архив” Серафим Стойков през 1990-та година са били унищожени по нареждане на ген. Атанас Семерджиев около 41% от архива на МВР, където се съхранява най-големият масив от документация. След почти две години работа с документи в Комисията и двайсет години интерес към темата мога да обобщя така: Документи са унищожавани, но не са унищожени.

Вие сте първите, които ще чуете, че в този архив, който вече е във владение на Комисията открихме 5520 регистрационни картони на секретни сътрудници, в които те са записани само с псевдонимите си. Кой се крие зад тези псевдоними – тепърва ще изследваме.

 В архива на МВР открихме и тя вече е във владение на комисията и т.нар. система - СОУД –СИСТЕМА ЗА ОПЕРАТИВЕН ОТЧЕТ НА ДАННИТЕ НА ПРОТИВНИКА. Чрез тази система през 1979 година  МВР се е включила в директния обмен на оперативна информация между службите в бившия соцлагер. Централата и ръководството се е намирала в Москва.     

За първи път попаднахме и на т.нар. „доверени лица”. Една категория секретни сътрудници, която не е описана в нашия закон, защото „доверените лица” и „доверените връзки” в повечето случаи не са били официално вербувани и регистрирани. Тях аз наричам „негластният щат” на ДС. В други документи обаче – като например – заповед на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов от 1977 г., както и в такава на друг вътрешен министър - Георги Танев от 11 април 1989 г. ясно са описали техните задължения,задълженията на доверените лица. Формулирани са в 19 точки. Например: информация за тенденции и настроения сред производствените колективи; информация за подозрителни връзки на български и чужди лица; обезпечаване на държавната граница; обезпечаване сигурността на партийно-правителствени мероприятия и т. н.

  Инструкция на Първо главно управление от 1976 г. пък задължава - цитирам: „Делата на агентите с цел конспирация да се регистрират като ДОР – дело за оперативна разработка”. Тоест, ако агент бъде разконспириран, той да излезе като жертва на системата. Впрочем, при огласяването на публични личности в България попаднахме на пет такива случаи. В единият от тях бившият секретен сътрудник опита да се оневини именно чрез тази легенда. Ще кажа нещо, в което съм твърдо убедена. Следите остават – защото онези, които са писали тези документи, не са си представяли, че някога те ще бъдат прочетени.

  На 26 април 2000 г., 38-ото Народно събрание прие закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. За разлика обаче от истинските закони, този закон не предвиждаше юридически последствия. В България, за разлика от другите бивши социалистически държави, думата „лустрация” е мръсна дума. И ако за същинска лустрация при нас вече е късно, за истинска историческа оценка на комунизма давност няма.

Иска ли Европа да бъде не само на хартия, но и в действителност обединена? Ако иска, нека научи, осмисли и оцени цялата си история, скрита в документите на един репресивен апарат, поддържал и легитимирал тоталитарната власт. Историята и на онези две поколения чийто живот мина зад желязната завеса. Аз лично като българка искам и работя за това. Затворените архиви са по-страшни от отворените.

Доклад на Екатерина Бончева, член на КРДОПБГДСРСБНА (Комисията по досиетата, България) пред Европейския парламент

КРДОПБГДСРСБНА

ДО

КРДОПБГДСРСБНА

София 1000, ул. Врабча № 1

e-mail: info@comdos.bg 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Позволявам си да изразя своето безпокойство от бездействието на подчинената Ви институция, която вече две години проявява имитация на дейност, без възможност за упражняването на какъвто и да е граждански контрол, и не функционира съобразно разписаните срокове по Закон.

Конкретните ми основания са достатъчни, за да мога да си позволя да твърдя това не без основание. Освен преднамерено забавяното във времето изпълнение на вменените Ви административни задължения, като изготвянето и заверката на поисканите от мен по нарочния ред за това копия от документи, което доведе до забавянето и стопирането на изследователската ми дейност, от една страна, а от друга, но не на последно място - установеното укриване на документи касаещи дейността на ДС - довела определено до унищожаването на моето семейство (Лалю Метев - дядо, Дора Метева - баба, и проф. Васил Метев - баща).

Дори и на пръв поглед прави най-неприятно впечатление фрапиращата липса на автентични документи по представеното ми дело, което дори най-бегло не е оформено по съответния ред. Това може единствено да означава, че ценна информация с изключително значима историческа стойност е била укрита или преместена за определени схеми от секретните служби наследници на тоталитарната Държавна сигурност (вкл. НРС). Можем само да гадаем за целите, обхвата и обстоятелствата около скандалното посегателство, както и за разработените намерения на "заинтересованите" тайни служби. Едно е пределно ясно, в държавата продължават да действат механизми и добре сработени схеми застрашаващи не само националната сигурност на България, но разкриват и много по-дълбок план за ревизиране и изкривяване на историята ни, както и обезличаването на определени по-неудобни личности за днешните комунисти. Причината е повече от прозрачна, над българския народ продължава да тегне планомерно и методично провеждан ГЕНОЦИД, от окупацията на 9 IX 1944 година насам, спрямо елита на нашата нация!

Поради което, Моля, да извършите допълнителна проверка по така изложения случай за установяване на липсите и извършителите, а заявените от мен копия на откритите документи да ми предадете в най-кратък срок.

София, 9 април 2009 г.

С уважение: Лалю Метев