Прочетен: 1601 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 30.01.2012 22:30
В блога на krivoshapkova ((http://krivoshapkova.blog.bg) има един постинг без коментар – само клип, чиято тема е “можем ли да станем безсмъртни”. Изглеждайки клипа в мене веднага се породиха доста въпроси. Ще се опитам да ги споделя. Мисля, че криогениката, например, не е най-удачният начин за удължаване на живота. Докато си в камерата си в състояние на пълна кома. И то за неопределено време. Съзнателният, творческият и пълноценен живот не е само форма на съществуване на материята. Необходим е и разум. Той може да съществува само съчетан с живота. А дали не можем да го отделим от живота и да го съхраним? Идеята ми е просто да го запишем на някакъв друг носител и в удобен момент да го пренесем в мозъка. По-нататък виждам много възможности за избор на действие. Ето какво ми хрумва. Предлагам една такава схема. Към края на житейския си път човек прехвърля на друг носител целия продукт на мозъка си – мисли, навици, житейски опит и т.н. Използвайки репродуктивната си способност, създава поколение. Детето (децата) му след раждането са със съвсем чист мозък. Използваме удобния момент и прехвърляме записаната вече информация върху чистия мозък. На практика всеки клонира себе си. Ще се получи така, че човек още с раждането си ще разполага с познанията за света, които са му „трансплантирани”. Предлагам такъв вариант само от етична гледна точка. Иначе може да си изберете което и да е дете. Основното – разума ще остане практически вечен, прехвърляйки се от поколение на поколение. Генетичният материал ще бъде сроден във всяко следващо звено по веригата. А опита и знанията, които ще съдържа в себе си ще нарастват мултиплициращо със всяко едно прехвърляне. Мисля, че „Аз”-ът е всъщност разума, а не физическото, биологично тяло. Остава отново етичният въпрос при една такава процедура. Но искам да си отговоря дали принципно е възможно, за етиката ще мислим после... Тази идея може да изглежда щура, но в момента, в който ми хрумна, аз вече бях убеден, че това някога ще се случи. Съжалявам, че не успях да се задълбоча в тази материя, че не съм овладял понятийния апарат, подходящ за тези изледвания, но за кой ли път казвам – животът е твърде кратък, за да се докоснеш до всичко интересно... Все пак любопитството остава.
31.01.2012 20:33