Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания:
визия, принципи и предизивкателства, сравнителен преглед
на концепцията за дееспособността на хората с увреждания

Съдийски вестник – кн. 3/2013 г.

Конвенцията на ООН не само популяризира човешките права на хората с увреждания, но и коренно променя класическите правни теории и законодателства, отнасящи се до правоспособността и дееспособността на физическите лица.

Чл. 1 от Конвенцията дефинира, че хората с увреждания са „лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите”.

Чл. 12 от Конвенцията признава правоспособност и дееспособност на хората с увреждания (психически, интелектуални и физически увреждания) наравно с всички останали хора във всички сфери на живота, т.е. хората с увреждания са равнопоставени правни субекти. Те не само притежават права, но също така следва да могат да ги упражняват чрез лични действия. Намесата на държавата в ограничаване на тези права е силно ограничена само до осигуряване на мерки за защита и мерки за подкрепа, чрез който се осигурява личния избор на лицето според неговите желания и предпочитания. Конвенцията признава на хората с увреждания правото да притежават и наследяват имущество, да контролират собствените си финансови дела и да имат равен достъп до банкови кредити, ипотеки и други форми на финансово кредитиране, както и защита в случай на произволно отнемане на тяхно имущество.

Чл. 13 гарантира достъпа на хората с увреждания до правосъдие, чл. 23 – правото да се сключи брак и се създаде семейство, да бъдат родители, чл. 29 – да гласуват и да бъдат избирани и т.н.

Това е само кратък и неизчерпателен преглед на гарантираните права, който посочва, че се налага ревизия на института на запрещението по българското право, за да не бъде в противоречие с принципите на Конвенцията на ООН.

В редица свои решения Европейският съд за правата на човека се е произнасял във връзка с установени нарушения на конкретни права на запретените лица.

Република България е подписала Конвенцията на ООН през 2007 г., външният министър на България е подписал Препоръка № R (99) 4 на Комитетът на министрите на Съвета на Европа с ангажименти в същата насока още през 1999 г., а през 2012 г.

България бе осъдена от Европейския съд по правата на човека по делото Станев срещу България за отказан достъп до съд на български гражданин поради поставянето му под запрещение.

Въпреки тези ясни ангажименти за българската държава до ратифицирането на Конвенцията през 2012 г., а и до сега - началото на 2014 г., вътрешното ни законодателство не е подготвено и приведено в съответствие с принципите на Конвенцията.

Българските съдии, които разглеждат дела за поставяне на граждани с увреждания под запрещение, срещат обясними затруднения при приложението на вътрешното законодателство в съответствие с чл. 12 от Конвенцията.

Прякото приложението на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и на ЕКПЧ на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията не решава проблемите на хората с уврежданията, защото липсват вътрешно правни механизми за определяне на конкретните мерки за защита и за подкрепа, които държавата и в частност съдът следва да осигури на хората с увреждания в България.

Съдът е поставен в положение директно да прилага принципи и норми, за които липсват конкретни мерки по приложението, като по този начин е в риск да не даде пълна защита на лицата с увреждания - уязвима група на обществото. Това неминуемо доведе до противоречива съдебна практика.

Съществува реалната опасност от множество дела срещу България както пред Европейския съд по правата на човека, така и пред Съда на европейския съюз за правата на хората с увреждания, но въпроси по приложението на Конвенцията може да бъдат поставени и пред Комитета на ООН.

Не това обаче трябва да бъде мотивът за нужната реформа, а общественият интерес и необходимостта държавата да гарантира и осигури на своите граждани дължимата закрила на основните им човешки права и адекватните мерки за защита и подкрепа.

Из Съдийски вестник – кн. 3/2013 г.

Според AI Генериран Сензор за съдържание има 60% вероятност текстът, публикуван в кн. 3/2013 г. на Съдийски вестник, да е написан от човек и 40% вероятност да е създаден от изкуствен интелект, въз основа на неговия структуриран и формален тон, използването на технически термини и конкретни препратки и липсата на каквито и да било поразителни езикови аномалии или прекалено красноречиви фрази.