Бюлетин №49 на САК за периода 22.07-16.08.2024

15.08.2024 / Адвокатски бюлетин

Съдържание

• I. За колегията
• II. Обучение и квалификация
• III. Информация за съдебната система и организацията на работа в съдебните сгради в София и софийски съдебен район
• IV. Финансови въпроси
• V. Бази и социална дейност
• VI. Информация за адвокатите, вписани в Регистъра към Националното бюро за правна помощ

I. За колегията

1. Единно становище на адвокатските колегии в подкрепа на внесения в Народното събрание проект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата

Председателите на 27-те адвокатски колеги в страната депозираха в Народното събрание колективно становище по внесения в парламента Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата - със Сигнатура 50-454-01-53 от 30.07.2024 г.

В Становището се заявява категорична подкрепа за принципните постановки и конкретните текстове от законопроекта, като се излагат и подробни аргументи. Изразява се увереност, че с приемането на предлаганите с проекта промени ще бъдат решени проблемите, които постави пред българската съдебна система Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по Дело С-438/2022 г. и ще направят предвидима отговорността за разноски на всеки участник в съдебни производства. Това от своя страна реално ще гарантира правото на достъп до съд, неотменима част от коeто е правото на всеки гражданин свободно да избере адвокат, от когото да бъде надлежно защитаван и представляван, единодушни са председателите на адвокатските колегии.

След решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. част от съдебната практика погрешно се ориентира към разбирането, че Наредба №1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1) не само не обвързва съда, но е и „нищожна“. В резултат на това неправилно разбиране някои съдилища намаляват драстично под минималните размери по Наредба №1 присъжданите разноски спрямо реално извършените от спечелилата делото страна разноски за адвокатски възнаграждения – като например присъдени 10 лв. за заповедно производство със значителен материален интерес (и държавна такса многократно надвишаваща този размер), 50 лв. за процесуално представителство по брачно дело, 100 лв. за процесуално представителство в касационно производство, 100 лв. за процесуално представителство по търговски дела и много много други подобни случаи.

Тези проблеми са общи за цялата страна – за всички съдилища и най-вече за всички граждани и юридически лица, които се представляват от адвокати и чиито права са засегнати от непредвидимата и противоречива съдебна практика по въпросите за отговорността за разноските, последвала Решението на СЕС, поради което молим, в хода на законодателната процедура, да вземете предвид настоящото становище, което е обсъдено и се подкрепя от председателите на всичките 27 адвокатски колегии, се казва в документа.

Законопроектът в голяма степен е съобразен с изготвен от Висшия адвокатски съвет законопроект, обсъден от Общото събрание на адвокатите от страната на 25 февруари 2024 г. и от всички адвокатски съвети, както и с предложенията, направени по време на професионални и обществени обсъждания.

Сред сега предлаганите изменения в Закона за адвокатурата е провеждане докрай на принципа на свобода на адвокатското договаряне в отношенията адвокат-клиент и премахване на забраната за адвокати да уговарят възнаграждение под определени (минимални) размери и на предвидената за това дисциплинарна отговорност. При липса на договор между адвокат и клиент, както и при определяне на особени представители за назначаване от съда по граждански и търговски дела, възнаграждението да се определя от адвокатските съвети при отчитане на фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната помощ, времето за извършването и спешността ѝ, квалификацията, опита и специализацията на адвоката и при спазване критериите, доразвити на подзаконово ниво с Наредба, издадена от Министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет (предлаганите разпоредби на чл. 36, ал. 3 и ал. 5 ЗА). Предвижда се също в случаите на предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА съдът да определя възнаграждение на адвоката, дължимо от насрещната страна, като се ръководи от същата Наредба по чл. 36, ал. 5 ЗА.

Адвокатите от Софийска адвокатска колегия, заедно с колегите си от цялата страна, заявяват единодушната си подкрепа и за предложение със законопроекта промени в ГПК и ДОПК. С тях се въвежда общо процесуално правило, приложимо във всички случаи на особени представителства, според което особеният представител и възнаграждението му се определят от адвокатския съвет, а когато съдът намали така определеното възнаграждение поради възражение за прекомерност от насрещната страна, посоченият от адвокатския съвет особен представител да може да откаже поемане на представителството.

Предлага се също детайлно уреждане в ГПК на процедурата по възражение за прекомерност, с което да се изключи възможността съдът да се произнася и да променя размера на присъжданите разноски, без да има надлежно и мотивирано възражение за прекомерност на същите. Предвидено е и процесуално условие за допустимост на възражението за прекомерност – при разлика повече от 1/3 спрямо възнаграждението на насрещния адвокат, като е ограничена възможността съдът да намалява поради прекомерност разноските за адвокатско възнаграждение до размера на платеното адвокатско възнаграждение от страната, направила възражението.

Със законопроекта се уеднаквява режимът на отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение и юрисконсултско възнаграждение в производствата по ДОПК с режима по ГПК, чрез предлаганата промяна на чл. 161, ал. 2 и 3 ДОПК.

Председателите на 27-те адвокатски колегии от страната изразяват и готовност да участват в предстоящите обсъждания на законопроекта във водещата парламентарна Комисия по конституционни и правни въпроси, в хода на които обсъждания да изложат и допълнителни аргументи по разпоредбите, включени в предметния обхват на законопроекта.

С пълния текст на Становището можете да се запознаете тук.

С текста на законопроекта можете да се запознаете тук.

Законопроектът беше приет в заседание на 8 август 2024 г. в Комисията по конституционни и правни въпроси, а на 14 август 2024 г. законопроектът беше гласуван единодушно на първо четене и в пленарна зала на Народното събрание.

Разглеждането на законопроекта на второ четене е включено в програмата на Народното събрание за първата седмица на септември т. г.

2. След окончателно произнасяне на Върховния административен съд – адвокатските карти и занапред ще се заверяват с годишен стикер след платен членски внос

 

Адвокатските карти и занапред ще подлежат на годишна заверка със стикер за съответната година, при условие че адвокатът е заплатил дължимия членски внос към Висшия адвокатски съвет.

Това стана ясно след произнасяне на Върховния административен съд (ВАС), който със свое окончателно решение по адм. д. №8301/2023 г. обезсили решение №6012/07.06.2023 г. на тричленен състав на ВАС, постановено по адм. д. №6839/2022 г., с което е обявена нищожност на решение №3133/11.12.2020 г. на Висшия адвокатски съвет със следното съдържание: „Ежегодна заверка на адвокатската карта по смисъла на чл. 9, ал. 5 от Закона за адвокатурата се извършва чрез полагане на стикер за съответната година. Стикерът се издава и предоставя на всяка адвокатска колегия от Висшия адвокатски съвет съобразно броя на членовете й, които са изпълнили задълженията си по чл. 49, ал. 1 от Закона за адвокатурата към Висшия адвокатски съвет“.

Повече подробности в Раздел III „Информация за съдебната система и организацията на работа в съдебните сгради в София и софийски съдебен район“.

3. Правилата за адвокати във връзка с прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) отговарят на правото на ЕС и на българското законодателство

 

Единните вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, които трябва да прилагат в работата си всички адвокати във връзка със ЗМИП, отговарят на правото на Европейския съюз и не нарушават гарантирани от Конституцията права. Това прие тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) и отхвърли жалбата на група адвокати срещу правилата.

Решението не е окончателно.

Повече подробности в Раздел III „Информация за съдебната система и организацията на работа в съдебните сгради в София и софийски съдебен район“.

 

II. Обучение и квалификация   III. Информация за съдебната система и организацията на работа в съдебните сгради в София и софийски съдебен район

1. Информация за работата на Върховен касационен съд

 

1.1. ВКС постанови тълкувателно решение по въпроси, свързани с прилагането на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП)

С Тълкувателно решение №3/2022 г. от 01.08.2024 г. по тълкувателно дело №3/2022г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ОСГТК на ВКС) реши:

1. В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушение на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, при определяне на размера на претърпените имуществени вреди под формата на пропуснато лицензионно възнаграждение, подлежащи на обезщетяване съгласно чл. 95 ЗАПСП, се съобразява пазарът на държавата по местоизвършване на нарушението, както и всички обстоятелства, свързани с използването и с нарушението.

2. Дължимото по силата на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди при нарушение на авторско право включва и обезщетение за направените разумни и пропорционални извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение.

3. При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва да се доказват претърпените неимуществени вреди вследствие на това нарушение. Съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушение на авторското право.

 

Тълкувателното дело е образувано по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет поради наличието на противоречива съдебна практика по повдигнатите въпроси.

В тълкувателното решение се пояснява, че Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е основан на разбирането за субективното авторско право като абсолютно, сложно, от смесен вид – лично и имуществено, в чийто обхват са включени неимуществените права по чл. 15 ЗАПСП и имуществени права по чл. 18 ЗАПСП, вр. чл. 19 и чл. 35 ЗАПСП. При нарушение на абсолютното субективно авторско право възникват нови относителни права на защита срещу нарушителя, включително иск за обезщетение (чл. 95 ЗАПСП). Заради характера на авторското право (единно, сложно, от смесен вид) размерът на обезщетението се претендира и определя общо. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес не може да бъде отречена възможността да бъде търсено обезщетение и за нарушени отделни права в рамките на единното авторско право, съответно за отделен вид настъпили вреди, от които за пропуснато лицензионно възнаграждение. Правото на всеки автор да получи възнаграждение за използване на произведението определя вредата от неразрешеното ползване като сигурна (ТР №3/2021 по т. д. №3/2021 г. на ОСГТК), се посочва в тълкувателното решение. В него са обсъдени множество хипотези, свързани с обезщетението по чл. 95 ЗАПСП, като заключението на върховните съдии е, че „на автора не може бъде присъдено по-малко от действителната пазарна цена на правото на използване, тъй като присъжданото обезщетение не би било справедливо“.

В мотивите е направен обстоен анализ на международните договори и хармонизационните правила на правото на Европейския съюз, свързани със защитата на авторското право.

По втория въпрос върховните съдии намират за правилно становището, според което обезщетението включва извънсъдебните разноски за адвокат за постигане на споразумение. Съдебно производство, приключило с решение в полза на автора, може да бъде предшествано от негови действия за доброволно уреждане на спора с нарушителя. Възможно е при тези действия да е ползвано съдействието на адвокат, като е уговорено и заплатено възнаграждение. В такива случаи действията за доброволно уреждане на спора, когато са били действително необходими за неговото извънсъдебно решаване, и направените в тази връзка разноски за адвокат са породени от нарушението на авторското право. Тази съществуваща причинна връзка на обусловеност е обективно основание за отговорност на нарушителя и за тези разходи, като пряка и непосредствена последица от нарушението на авторското право, е дължимо обезщетение (чл. 95, ал. 2 ЗАПСП), се посочва в мотивите.

По третия въпрос от тълкувателното дело в тълкувателното решение на ОСГТК се пояснява, че в тежест на ищеца по иск по чл. 95 ЗАПСП за обезщетение за неимуществени вреди е установяването на обстоятелствата, обосноваващи дължимостта на обезщетението и неговия размер. „При преценка на доказателствата, с оглед естеството на авторското право и специфичната връзка автор – произведение, обаче, съдът може да приеме за доказани вреди, които като обща закономерност, установена в процеса на познанието и натрупаната общочовешка практика, са логична и естествена последица от нарушение на авторското право, щом настъпването на такива вреди не се опровергава от останалите обстоятелства и доказателства по делото. Не се касае за установено от закон предположение, при което доказателствената тежест да бъде разместена (чл. 154, ал. 2 ГПК), а за вреди, за които съществува достатъчна степен на сигурност“, категорични са върховните съдии. Нарушаването на правото на авторство и свързаното с него право на авторско име, по същество отричане на творческите умения и усилия на автора, неминуемо водят до огорчение и демотивация. Нарушаването на правото на разгласяване на произведението накърнява обществената оценка и признание на автора. Нарушаването на правото на неизменяемост на произведението, приемано като нормативна защита на публичната идентификация на автора чрез неговата творба, засяга неговото достойнство и репутация, а правото на достъп до оригинала на произведението, когато е нарушено, създава у автора притеснение и възмущение, което е и при невъзможност да бъде спряно използването на произведението при промяна на убеждението.

В мотивите са подчертава, че даденото тълкуване относно степента, в която доказване на вредите в такива случаи е необходимо, осигурява по-висока закрила на неимуществените интереси на автора, съответстващо на стандартите на защита на авторското право, установени с международните договори и хармонизационните правила на правото на Европейския съюз. За други твърдени като настъпили неимуществени вреди по иска за обезщетение по чл. 95 ЗАПСП, трябва да бъде създадено сигурно убеждение за настъпването им, както и въз основа на установените в процеса на доказване обстоятелства се определи конкретният размер на присъжданото обезщетение.

С пълния текст на Тълкувателно решение №3/2022 г. от 01.08.2024 г. можете да се запознаете на официалната интернет страница на ВКС.

2. Информация за работата на Върховен административен съд

2.1. ВАС окончателно реши спора за годишните стикери на адвокатските карти

Върховният административен съд (ВАС) обезсили решение №6012/07.06.2023 г. на тричленен състав на ВАС, постановено по адм. д. №6839/2022 г., с което е обявена нищожност на решение №3133/11.12.2020 г. на Висшия адвокатски съвет със следното съдържание: „Ежегодна заверка на адвокатската карта по смисъла на чл. 9, ал. 5 от Закона за адвокатурата (ЗА) се извършва чрез полагане на стикер за съответната година. Стикерът се издава и предоставя на всяка адвокатска колегия от Висшия адвокатски съвет съобразно броя на членовете ѝ, които са изпълнили задълженията си по чл. 49, ал. 1 от Закона за адвокатурата към Висшия адвокатски съвет“.

Обжалваното съдебно решение е недопустимо поради недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 1 АПК – неправилно тричленният състав на ВАС е приел, че оспореното решение на ВАдвС притежава всички белези на подзаконов нормативен акт и е извършил проверка за неговата законосъобразност по реда на чл. 185 и сл. от АПК, се посочва в мотивите към решението на петчленния състав на ВАС.

Според върховните съдии от решението на Висшия адвокатски съвет не произтичат ограничения в упражняването на адвокатската професия, тъй като то не влияе пряко на правния статус на адвокатите, отразен в регистрите на адвокатурата. Ограниченията настъпват от вписването в регистрите на адвокатурата на лишаване от адвокатски права или от отписването на адвокатите от регистрите на основанията, предвидени в закона. Член 148, ал. 4 от Закона за адвокатурата предвижда, че списъкът на адвокатите, вписани в регистрите на адвокатурата, се публикува ежегодно в „Държавен вестник“, както и удостоверяване на качеството „адвокат“ и правния му статус чрез публичния достъп до вписванията в адвокатските регистри, които по силата на чл. 149, ал. 2 ЗА имат удостоверително действие.

ВАС е намерил за неоснователни доводите на ответниците в касационното производство, че публичният регистър не предоставя техническа възможност за проверка на правния статус на адвоката в местата за лишаване от свобода, следствените арести, МВР, достъпа до съдебните сгради. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Наредба №3 от 20.11.2020 г. за реда за водене, съхраняване и достъп до регистрите на адвокатските колегии и единните адвокатски регистри достъпването до публичната част от електронните адвокатски регистри, съгласно Закона за адвокатурата, с цел установяване на актуален правен статус на адвоката, младшия адвокат, чуждестранния адвокат, адвокатското дружество, съдружие или адвокатския сътрудник, се осъществява свободно, индексира се от интернет търсачките без необходимост от допълнителна електронна автентификация на потребителя.

В мотивите към решението се посочва също, че тричленният състав на ВАС неправилно е приел, че решение №3133/11.12.2020 г. на ВАдвС и регистрите на адвокатурата са свързани и ги е отъждествил по правното им действие. Основателни са доводите в касационната жалба, че Законът за адвокатурата изрично разграничава актовете, с които се уреждат регистрите, и тези, с които се утвърждава образецът на адвокатската карта – съответно с наредба по чл. 121, ал. 1, пр. 1 ЗА и с решение по чл. 121, ал. 2, пр. последно, във връзка с чл. 9, ал. 4 ЗА. Освен това по силата на закона удостоверително действие е предвидено на вписванията в регистрите, не и на адвокатската карта и на нейната заверка, категорични са съдиите.

За неоснователни са приети и доводите на ответниците, че издаването на адвокатска карта е условие за упражняване на адвокатската професия, поради наличието на нормативно установена връзка между адвокатските регистри и адвокатската карта, както и направеното позоваване на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар и нейното приложение спрямо услугите по правни консултации, съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-55/20 г., т. 88. В т. 97 от цитираното решение СЕС е посочил, че правна уредба, която за упражняването на адвокатска дейност изисква предварително вписване в регистъра на адвокатската колегия и така задължава заинтересованите лица да спазят процедура, която предполага те да предприемат постъпки пред компетентен орган, за да получат от него официално решение, позволяващо им достъп до и упражняване на тази дейност, въвежда разрешителен режим по смисъла на член 4, точка 6 и на глава III от Директива 2006/123/ЕО.

Според петчленния състав на ВАС това изрично потвърждава съображение 39 от Директива 2006/123/ЕО, съгласно което понятието „разрешителен режим“ обхваща по-специално „задълженията, необходими, за да може да се получи разрешение за осъществяването на определен вид дейност, да бъде регистрирано дадено лице като член на професия“. На посочените критерии за разрешителен режим отговарят предвидените в чл. 9 ЗА условия за достъп до адвокатската професия и нейното упражняване, се посочва в мотивите на ВАС, като се допълва, че изброяването на разрешителните режими в съображение 39 от Директивата е алтернативно. В същото решение Съдът на ЕС пояснява, че понятието „разрешителният режим“ по смисъла на член 4, точка 6 от Директива 2006/123/ЕО се отличава от „изискването“ по смисъла на член 4, точка 7 от тази Директива, което визира по-специално всяко задължение, забрана, условие или ограничение, предвидено в закон, подзаконов акт или административна разпоредба на държава членка, или произтичащо от правилата на професионални институции, приети в рамките на тяхната правна автономия (т. 98).

От изложеното следва да се приеме, че оспореното решение на Висшия адвокатски съвет не притежава белезите на нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК и чл. 1а ЗНА и не подлежи на контрол по реда на АПК, категорични са върховните съдии.

Решението по адм. д. №8301 от 2023 г. не подлежи на обжалване.

 

2.2. Правилата за адвокати във връзка с прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) отговарят на правото на ЕС и на българското законодателство

Единните вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, които трябва да се прилагат от всички адвокати във връзка със ЗМИП („Правилата“), отговарят на правото на Европейския съюз и не нарушават гарантирани от Конституцията права. Това прие тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) и отхвърли жалбата на група адвокати срещу правилата.

В решението си върховните съдии стъпват на вече окончателно приетото от ВАС, че въпросните Правила са подзаконов нормативен акт. Установено е също така от ВАС, че Правилата са приети на заседание на Висшия адвокатски съвет, на което са присъствали 2/3 от членовете му – т. е. 10 души, които единодушно са ги подкрепили. Що се отнася до твърдението на жалбоподателите, че при приемането на Правилата не са били спазени разпоредбите на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тези възражения са отхвърлени с аргумента, че по силата на §5 от ПЗР на ЗНА правилата на чл. 26 и чл. 28 ЗНА се прилагат за всички нормативни актове, издавани от органи, предвидени в Конституцията. За другите нормативни актове важат съответно членове 2, 9 – 16 и 34 – 46, включително, и чл. 51 ЗНА. Висшият адвокатски съвет не е орган, предвиден в Конституцията, а е създаден като висш орган на адвокатурата с чл. 117 от Закона за адвокатурата – поради това за приеманите от него нормативни актове правилата на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА не се прилагат по силата на § 5 от ПЗР на ЗНА“, се посочва в мотивите към решението. Независимо обаче, че не бил длъжен да го прави, Висшият адвокатски съвет е публикувал проекта на Правилата срещу прането на пари и е дал срок за становища и мнения по него, които са били обсъдени на заседание на ВАдвС и след дебати по тях са били приети и Единните вътрешни правила по ЗМИП. Също така ВАдС е изготвил секторна оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма при дейността на адвокатите, уточняват съдиите.

Адвокатите, оспорили Единните правила срещу прането на пари твърдяха също, че с тях се погазват правото на всеки да се среща насаме със защитника си и неприкосновеността на тайната на техните съобщения (чл. 30, ал. 5 от Конституцията), забраната за следене, фотографиране, филмиране, записване или подобни действия без знание на засегнатия или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи (чл. 32, ал. 2 от Конституцията) и неприкосновеността на свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения (чл. 34 от Конституцията), както и правото на личен живот (чл. 8 от ЕКПЧОС).

Тричленният състав на ВАС обаче не е открил нарушения на Конституцията и Правото на Европейския съюз и е отхвърлил тези оплаквания, като е изложил и аргументи за това. В мотивите към решението се подчертава, че мерките срещу прането на пари, въведени с Правилата, имат ограничено приложно поле по отношение на дейностите на адвокатите – само при осъществяване на правни консултации, изрично предвидени в чл. 4, т. 15 от ЗМИП, а това са, най-общо, дейности във връзка със сделки с имоти и предприятия, откриване на банкови сметки, предоставяне на заеми за юридически лица, учредяване и регистриране на юридически лица, действия от името на клиент във финансова операция.

„В чл. 2, ал. 2 от Единните вътрешни правила изрично е предвидено, че тези Правила не се прилагат от адвокатите, когато осъществяват защита или представителство на клиент във или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, както и когато извършват други адвокатски дейности, различни от посочените в чл. 4, т. 15 ЗМИП. По този начин от предметния им обхват са изключени всяка защита или представителство, предвидено в процесуален закон, а не само защита и процесуално представителство в съдебно производство“, подчертават върховните съдии. Според тях предвидените в Правилата изключения съответстват на посочените в съображение 9 от Директива 2015/849 – няма задължение за докладване на информация, получена преди, по време на или след съдебно производство, или в процеса на определяне на правното положение на клиент.

ВАС отбелязва още, че Съдът на ЕС е приел, че „задълженията за предоставяне на информация и за съдействие на органите, отговарящи срещу изпирането на пари… наложени на адвокатите, не нарушават правото на справедлив съдебен процес, гарантирано с чл. 6 ЕКПЧ и чл. 6, §2 ЕСЧ (решение по дело С-305/05)“.

Върховните съдии напомнят, че по отношение на правните консултации в Директива 2015/849 изрично е посочено, че следва да останат в обхвата на задължението за спазване на професионална тайна, „освен когато упражняващото юридическа дейност лице взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма, правната консултация се дава за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма или упражняващото юридическа дейност лице знае, че клиентът търси юридически съвет за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма“.

Адвокатската тайна по чл. 33 ЗА и тънката граница между задължението на адвокатите за опазването ѝ и изпълненията на задълженията им по ЗМИП е предмет на изследване и в приетата от Висшия адвокатски съвет оценка на риска, въз основа на която са издадени оспорените Правила, се посочва в решението на ВАС. Критериите за разпознаване на съмнителни клиенти и съмнителни операции или сделки също съответстват на ЗМИП. За предвидените в Правилата мерки за идентифициране на клиенти, идентифициране на действителния собственик, изясняване на произхода на средствата, наблюдение, събиране, съхраняване и разкриване на информация становището на ВАС е, че съответстват на установените в закона мерки по контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. „Неоснователно е позоваването на практиката на ЕСПЧ, според която съхранението на данни „во веки веков“ не съответства на принципа за пропорционалност. Съхранението на данни във връзка с мерките, предмет на оспорените Правила,е за определен срок, който съответства на сроковете, предвидени в чл. 67, ал. 1 ЗМИП, посочва ВАС. В Правилата изрично е предвидено, че личните данни, получени във връзка с предотвратяването на прането на пари, се обработват от адвоката единствено за целите на предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, без да се подлагат на по-нататъшна обработка, което съответства на изискванията на правото на ЕС и практиката на съда в Люксембург.

Решение №9306 от 30.07.2024 г. по адм. д. №11872/2020 г. на ВАС (виж тук) не е окончателно.

 

3. Информация за работата на Софийски апелативен съд

Наказателни производства в Апелативен съд–София по атакувани мерки за процесуална принуда, насрочени на:

• 28 август 2024 г. (вторник)
• 29 август 2024 г. (четвъртък)
• 10 септември 2024 г. (вторник)

ще се разглеждат в сградата на ул. „Черковна“ №90 в столицата, съгласно Заповед А-990/27.06.2024 г. на председателя на Апелативен съд–София.

 

4. Информация за работата на Софийски градски съд

Със Заповед №РД-08-5066/05.07.2024 г. на председателя на Софийски градски съд (СГС) в Списъка на медиаторите към Съдебен център по медиация на СГС са вписани общо 50 съдебни медиатори, които са преминали подбора и специализираното обучение, както и теста за проверка на придобитите знания и умения.

Заповед №РД-08-5066/05.07.2024 г. е публикувана на интернет страницата на СГС, същата може да бъде видяна и на информационното табло до стая №67 – сектор „Човешки ресурси“, ет. 1 на Съдебната палата в столицата.

 

5. Информация от Министерство на правосъдието

5.1. Европейската комисия представи петия годишен Доклад за върховенството на правото

На 24 юли 2024 г. Европейската комисия представи своя пети годишен Доклад за върховенството на правото в България. След публикуването на предходния доклад на 15 септември 2023 г. Европейската комисия официално прекрати Механизма за сътрудничество и оценка (МСО), тъй като е приела, че страната ни е изпълнила всички показатели и всички препоръки по него.

В тазгодишния доклад Комисията е отчела като положителни редица мерки, като например разширяването на състава на Съвета към Националния координационен механизъм за върховенството на правото, с което се дава възможност за по-широко участие на гражданското общество, подобряването на електронната комуникация в рамките на правосъдната система, стъпките за регулирането на лобизма и работата по законодателство, което да ограничи „делата-шамари“ срещу медии, журналисти и граждански активисти.

В контекста на петия Годишен доклад за върховенство на правото в ЕС Европейската комисия е отправила препоръки към всички държави членки, част от които са за всеобхватни мерки за превенция и противодействие на корупцията по високите етажи на властта, медиен плурализъм и свобода на медиите, утвърждаване на гаранциите за върховенство на правото в България и в Съюза.

С текста на доклада може да се запознаете ТУК

 

5.2. Информационната система за единна входна точка за запори и електронните публични търгове

Напомняме, че през 2023 г. Министерство на правосъдието въведе няколко нови услуги за гражданите, бизнеса и администрацията посредством Информационна система за единна входна точка за запори и електронните публични търгове: https://zapori.mjs.bg/#/.

Информационната система позволява на всеки, чрез електронен подпис, да прави справки в реално време за наложени запори на движими вещи, подлежащи на регистрация, и да получава информация във връзка с това.

Всички граждани, включително и чужденци, могат да участват в публичните търгове, като се регистрират през системата като „Участник в електронна публична продан“. Създадена е възможност и за подаване на документи за участие на място при организатора на търга, който ще регистрира участника в системата.

 

6. Информация за работата на Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието

6.1. Подаване на Уведомления за несъответствие по чл. 63а, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП)

От 16 юли 2024 г. е в сила разпоредбата на чл. 63а, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), с която се вменява задължение на лицата по чл. 4 ЗМИП, както и на органите и администрациите по чл. 63, ал. 11 ЗМИП да уведомяват Агенцията по вписванията, когато при изпълнение на задълженията си установят несъответствие между събраните от тях данни за действителните собственици на дадено лице, което е лице по чл. 61, ал. 1 ЗМИП или по чл. 62, ал. 1 ЗМИП, и вписаните в съответния регистър (ТРЮЛНЦ и регистър БУЛСТАТ) данни за действителните собственици на същото.

Уведомления за несъответствие по чл. 63а, ал. 1 ЗМИП могат да се подават:

• по електронен път - на електронен адрес office@registryagency.bg;
• на хартиен носите - във всяка служба по регистрацията на територията на страната линк (към службите).

Съгласно чл. 63а, ал. 1 ЗМИП уведомяването трябва да се извършва в срок до 14 дни от установяването на несъответствието. Към уведомлението се прилагат в оригинал или заверен от лицата по чл. 4 или органите и администрациите по чл. 63, ал. 11, препис или нотариално заверен препис всички налични документи, относими към установеното несъответствие.

При въпроси или необходимост от допълнителна информация запитвания могат да се отправят на електронен адрес: support@registryagency.bg.

6.2. До 31 март 2025 г. е удължен срокът за стартиране на дружествата с променлив капитал

31 март 2025 г. е крайният срок, в който Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието трябва да обезпечи технически практическото приложение на измененията в Търговския закон, с които се създаде нов субект – дружество с променлив капитал. Във връзка с това от страна на Агенция по вписванията са предприети действия по изменение и допълнение на следните подзаконови нормативни актове:

• Наредба №1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;
• Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, приета с ПМС №243 от 14.11.2005 г.

Въпроси могат да бъдат отправяни на support@registryagency.bg.

6.3. Възстановяване на недължимо платени такси

Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието прие Вътрешни правила, с които се урежда и редът за възстановяване на недължимо платени такси, постъпили по сметки на Агенцията от следните регистри:

• Имотен регистър
• Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел
• Централен регистър на особените залози
• Регистър БУЛСТАТ
• Регистър на имуществените отношения на съпрузите.

За целта надвнеслото сумата лице следва да подаде заявление за възстановяване на недължимо платени такси, с указано съдържание, и приложен към него платежен документ, удостоверяващ заплащането на заявената за възстановяване сума.

Заявлението може да бъде подадено по един от следните начини:

• електронно – чрез Системата за сигурно електронно връчване, или на адрес: office@registryagency.bg; при подаване по електронен път заявлението трябва да бъде подписано с електронен подпис;
• на хартиен носител – в деловодството на Централно управление на Агенция по вписванията или по пощата на адрес: Агенция по вписванията, гр. София, п.к. 1111, ул. „Елисавета Багряна“ №20.

Недължимо платените по сметки на Агенцията държавни такси се възстановяват само по банков път, в срок до 20 дни от датата на постъпване на заявлението, след извършване на съответната проверка.

6.4. Плащане на електронни услуги чрез ПЕП на МЕУ

При заявяване на услуги по електронен път, предоставяни от Агенция по вписванията чрез Единния портал за заявяване на електронни административни услуги (ЕПЗЕУ), в случаите, когато заплащането им се извършва чрез Портала за електронни плащания на Министерство на електронното управление (ПЕП на МЕУ), е необходимо да бъде избрана опцията „Плати с карта през ЦВ ПОС“ за директно заплащане с дебитна или кредитна карта.

IV. Финансови въпроси   V. Бази и социална дейност   VI. Информация за адвокатите, вписани в Регистъра към Националното бюро за правна помощ  

Бюлетинът се подготвя със съдействието на адвокат Ненка Иванова

Техническо оформление - адвокат Емил Омайски

© 2024 Софийска адвокатска колегия. Това издание има характер на информационен бюлетин и не е предназначено за реклама.