Обвинението за нанесена обида се разглежда като част от престъпленията срещу личността, като в българското наказателно право това деяние е регулирано от Наказателния кодекс. Обида се дефинира като действие, с което се накърнява честта или достойнството на лице, чрез словесни или други средства. В този контекст обвинението, че лице е нанесло обида, трябва да бъде доказано чрез конкретни доказателства, като свидетелски показания, записи или други факти, които могат да докажат, че действително е било извършено такова деяние.

При случая на лъжливо повдигнато обвинение от адвокат, задачата става по-сложна, тъй като трябва да се разгледат няколко ключови елемента:

1. Наличие на умисъл от страна на адвоката за повдигане на лъжливо обвинение.
2. Доказване на липсата на деяние (т.е. обидата да не е извършена или да е била изкривено интерпретирана).
3. Психическото състояние на обвиняемия, което също е от значение при разглеждането на обвинението и съмненията за ментална нестабилност.

Законодателството допуска възможността за съдебно-психологическа експертиза в случаите, когато има съмнения за менталната компетентност на обвиняемия или при спор относно автентичността на дадени показания. Наказателно-процесуалният кодекс позволява експертите да бъдат привлечени за изясняване на въпроси, свързани с психическото състояние на дадено лице и неговата способност да носи наказателна отговорност.

Обвинението, че обвиняемото лице страда от ментална нестабилност, изисква изясняване на фактическото му психическо състояние. Тук съдебно-психологическата експертиза играе ключова роля, тъй като тя се основава на научно-психологични методи за диагностика на психическото състояние на индивида.

Компетенциите на експерта-психолог включват следните важни аспекти:

• Оценка на психичното състояние на обвиняемия – установяване дали лицето действително страда от психическо разстройство или нестабилност.
• Установяване на влияние на психическото състояние върху мотивацията и поведението на обвиняемия – дали менталната нестабилност е оказала влияние върху неговото поведение и дали това може да обясни предполагаемите действия, свързани с обвинението.
• Оценка на възможностите за самоконтрол и критичност спрямо извършените действия – дали лицето е имало способността да осъзнае своите действия и техните последици.
• Изясняване на афектни състояния – ролята на краткотрайни или хронични емоционални разстройства (напр. афекти, депресия, тревожни състояния) при извършването на предполагаемото деяние.

Съдебно-психологическата експертиза е от съществено значение при случаи, в които се поставя под въпрос менталната стабилност на дадено лице или има нужда от оценка на психическото състояние на свидетели и обвиняеми. Тази експертиза позволява изясняване на състоянието на личността и може да обясни психологически механизми, свързани с дадено действие или липсата на такова.

При конкретния казус, където обвинението за нанесена обида е съчетано с твърдения за ментална нестабилност на обвиняемия, следните компетенции на съдебно-психологическата експертиза са ключови:

• Изясняване на психическото състояние на обвиняемия по време на предполагаемото извършване на деянието – дали обвиняемият е бил в състояние да разбере смисъла на своите действия и тяхната морална и правна стойност.
• Оценка на достоверността на показанията на обвиняемия и свидетелите – експертите могат да анализират способността на обвиняемия да възприема и да дава обективни сведения относно случилите се събития.
• Изследване на мотивацията на обвинителя – ако съществуват доказателства за лъжливо повдигнато обвинение, експертите могат да анализират психологическите фактори, стоящи зад такива действия, включително евентуалната роля на емоционални или психически разстройства при обвинителя.

В случаите, когато съмненията за ментална нестабилност на обвиняемия са сериозни, обикновено се възлага комплексна психолого-психиатрична експертиза. Тя комбинира компетенциите на психолози и психиатри, за да даде пълна и обективна картина на психичното състояние на лицето. Такава експертиза може да изясни:

• Дали обвиняемият страда от психическо разстройство, което влияе на способността му да разбере естеството на извършеното деяние.
• Как психическото състояние е повлияло върху мотивацията на лицето при извършване на предполагаемата обида.
• Оценка на вменяемостта на обвиняемия – дали той е бил в състояние да носи наказателна отговорност по време на деянието.

Съдебно-психологическата експертиза не само предоставя научно обосновани данни за психическото състояние на обвиняемия, но и помага на съдебния орган да прецени обективно всички обстоятелства около случая. Тя играе критична роля в оценката на сложни казуси, свързани с ментална нестабилност, като подпомага съда в правилната интерпретация на психическите фактори и тяхното въздействие върху поведението на лицата в процеса.

При лъжливо обвинение от адвокат (действащ), което е придружено с твърдения за ментална нестабилност на обвиняемия, съдебно-психологическата експертиза е особено важна. Тя предоставя научна основа за разглеждане на истинността на обвинението, както и за оценка на психическото здраве на обвиняемия, което е от съществено значение за правилното провеждане на съдебния процес и справедливото правораздаване.

Лалю Метев, 27 септември 2024 г.