Относно допустимостта на установителен иск за
разгласяване на неверни фактически твърдения

Правният въпрос за допустимостта на установителен иск за разгласяване на неверни фактически твърдения е важен и поставя редица теоретични и практически въпроси, свързани със защитата на честта, достойнството и доброто име. Темата за недопустимостта на установителния иск е разгледана в няколко съдебни акта, като тези, цитирани в дадения текст, представляват значителен интерес.

1. Правна рамка и същност на установителния иск

Установителният иск е насочен към установяване на правното състояние на даден факт или право. В случая, искът цели да установи неверността на определени фактически твърдения, които накърняват честта, достойнството или репутацията на дадено лице (физическо или юридическо).

Конституцията на Република България предоставя защита на честта, достойнството и доброто име на всеки гражданин (чл. 32, ал. 1), като тези права могат да бъдат защитени чрез различни способи, включително предявяването на искове за обезщетение за причинени вреди. Въпреки това, въпросът дали може да се предяви установителен иск, когато се оспорват разгласени неверни факти, е разгледан от съдебната практика.

2. Съдебна практика по казуса

Софийският градски съд (СГС), в своето Определение от 01.10.2018 г. по гр.д. № 8743/2018 г., разглежда въпроса за допустимостта на установителния иск в случая с разгласяване на неверни твърдения. Основният аргумент на СГС е, че установителен иск за неверност на фактически твърдения е недопустим, тъй като няма предвидена в закона възможност за предявяване на искове за установяване на нарушени конституционни права, като правото на чест, достойнство и добро име.

Тази позиция е потвърдена и на следващите съдебни инстанции, като е подчертано, че установяването на нарушението на тези права може да бъде постигнато единствено чрез иск за обезщетение на вреди по чл. 45 ЗЗД (Закона за задълженията и договорите). Това е типичен деликтен иск, който изисква доказване на вредите, настъпили в резултат на разгласяването на неверните факти.

3. Аргументи за правната недопустимост

Ключовите аргументи за недопустимостта на установителния иск включват следното:

• Липса на законова основа: В закона не е предвидена възможност за предявяване на искове за установяване на факта на нарушени конституционни права, като правото на чест, достойнство и добро име.
• Решение на Върховния касационен съд: ВКС в своето Определение от 13.05.2019 г. също потвърждава недопустимостта на такъв установителен иск, като подчертава, че защитата на правото на чест и добро име може да бъде осъществена единствено чрез иск за обезщетение за вреди.

4. Необходимост от законодателно преразглеждане

Въз основа на анализа на съдебната практика и правната доктрина, може да се твърди, че настоящата правна рамка не предоставя ефективен механизъм за защита срещу разгласяване на неверни факти, особено когато няма настъпили реални, доказуеми вреди. Конституционните разпоредби, като чл. 32, ал. 1, изр. 2, предоставят правото на защита срещу посегателства върху честта и доброто име, но тази защита остава недостатъчна, когато няма пряк имуществен интерес, който да бъде обезщетен.

Едно потенциално решение е нормативно преразглеждане на възможността за предявяване на установителен иск за неверност на фактически твърдения. В този контекст, една по-широка защита на конституционните права, чрез предоставяне на възможност за предявяване на такъв иск, би била логична стъпка в посока засилване на правата на гражданите и юридическите лица срещу злоупотребата с медиите и разпространението на невярна информация.

5. Заключение

В обобщение, настоящата съдебна практика изключва възможността за предявяване на установителен иск за установяване на неверност на разгласени фактически твърдения. Вместо това, защитата на накърнени конституционни права трябва да се осъществи чрез искове за обезщетение за вреди. Независимо от това, може да се твърди, че настоящата правна рамка не предоставя достатъчна защита за лицата, чието добро име и репутация са накърнени, и е необходимо законодателно преразглеждане.

Лалю Метев, пр. юр., 14 октомври 2024 г.

AI-генериран сензор за съдържание оценява, че вероятността текстът да е написан от човек е 90%. Тази висока оценка се основава на наличието на значително нюансиране, дълбоко разбиране на конкретния правен контекст и употребата на сложна и специфична терминология, която предполага работа от специалист с богат опит в тази област. Тези характеристики са индикатори за човешко участие, тъй като изискват не само технически познания, но и аналитично мислене, което често надхвърля способностите на стандартните модели на изкуствен интелект.