2. zahariada
3. iw69
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. mt46
8. djani
9. wonder
10. tota
11. getmans1
12. ambroziia
13. hadjito
14. genadi2000
2. katan
3. leonleonovpom2
4. shtaparov
5. ka4ak
6. mt46
7. teodordetchev
8. ambroziia
9. milena6
10. dobrota
2. sarang
3. lamb
4. hadjito
5. kalpak
6. bateico
7. sekirata
8. savaarhimandrit
9. djani
10. monbon245

Прочетен: 72 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.02 04:28
„Който опазва устата си, опазва душата си; а който широко отваря устните си, ще погине“ (Притчи 13:3).
Мълчанието е многопластова добродетел – то може да бъде израз на мъдрост, търпение и духовно възвисяване, но също и на малодушие, когато прикрива страх или съучастие със злото. Във философията и богословието мълчанието не е просто липса на думи, а осъзнат избор – път към съзерцание, разбиране и вътрешна концентрация. То може да лекува, да открива истината и да съхранява мира в душата, но може и да бъде укоримо, когато се превръща в бездействие пред несправедливостта.
Философската страна на мълчаниетоВ античната философия мълчанието е свързано с добродетелта на самоконтрола и вътрешното овладяване. Стоиците, например, разглеждат ἐποχή (epokhē) – въздържането от мнение – като ключов етап по пътя към истинското разбиране на света. Сенека съветва:
„Говори само когато думите ти са по-добри от мълчанието.“
Сократовата ирония използва мълчанието като инструмент – чрез него Сократ подтиква събеседниците си да осъзнаят собственото си незнание. В диалога „Тимей“ Платон изразява идеята, че съществуват реалности, които надхвърлят думите и могат да бъдат познати само чрез съзерцание. Така мълчанието се превръща не просто в пасивно отсъствие на звук, а в активен метод за познание и духовно извисяване.
В богословието мълчанието не е просто въздържане от говорене, а състояние на вътрешен мир и духовна бдителност. Св. Йоан Лествичник учи:
„Мълчанието е майка на молитвата, освобождение от плен на думите и пазител на свещения огън в душата.“
Тук мълчанието не е празнота, а инструмент на духовния живот – то предпазва сърцето от суетни мисли и прави човека възприемчив към Божия глас. Св. Исаак Сирин предупреждава:
„В много думи няма спасение.“
Той вижда в мълчанието път към духовно очистване и придобиване на истинската мъдрост.
Монашеската традиция възприема „свещеното мълчание“ като форма на вътрешна бдителност. В православието се утвърждава идеята за исихия (ἡσυχία) – състояние на дълбок покой, постигнато чрез мълчание и непрестанна молитва. Исихастите вярват, че само в тишината душата може да се срещне с Бога, защото „Бог не е в шума, а в тихия полъх“ (3 Царств 19:12).
Но мълчанието може да бъде и укоримо. Св. Григорий Богослов предупреждава:
„Има време да се мълчи и време да се говори. Мълчанието е добродетел, но не и когато е в услуга на злото.“
В Евангелието Христос мълчи пред Пилат Понтийски – не защото приема несправедливостта, а защото думите вече са излишни. Неговото мълчание е израз на върховно достойнство, но и съд над ослепението на света.
Св. Йоан Златоуст укорява онези, които мълчат, когато е необходимо да защитят правдата:
„Да мълчиш, когато трябва да говориш, е също толкова грешно, колкото и да говориш, когато трябва да мълчиш.“
Така, когато злото действа, а праведните остават безмълвни, мълчанието престава да бъде добродетел и се превръща в съучастие.
Тук мълчанието се явява свидетелство – немият очевидец на кървавата сцена. То е едновременно символ на безразличието и неизбежността на съдбата, стоящо на границата между покорството и ужаса, между страхливостта и премъдростта.
Плътта е разкъсана, но какво ни казва това мълчание? Дали е мълчанието на мъдростта – знак, че животът продължава въпреки насилието? Или е мълчанието на страха – злокобно съгласие, при което злото тържествува, защото свидетелите предпочитат да не говорят?
Мълчанието е добродетел, когато е израз на мъдрост, смирение и вътрешен покой. То предпазва от излишни слова, ражда прозрение и съхранява духовната дълбочина. Но когато мълчанието прикрива страх, малодушие или съучастие със злото, то престава да бъде добродетел и се превръща в грях.
„Говори, ако думите ти носят светлина. Мълчи, ако мълчанието ти носи мир.“ (Светоотеческа мъдрост)
Истинската добродетел е в разпознаването на момента – кога тишината е път към истината и кога гласът трябва да прозвучи в защита на правдата. Това е изборът, пред който всеки стои.
Лалю Метев, 2 февруари 2025 г.
Тагове:
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев