В СЯНКАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА

Как стигнахме дотук – до това бездушие и злоба? Този всеобхватен материализъм руши не само душата, но и самото човешко същество. Докога ще вървим по този път – потънали в ненавист и омраза към ближния, заслепени от измамното си благополучие, заглушили гласа на съвестта в името на личната изгода?

Триумфът на материализма

Въпросът „Как стигнахме дотук?“ е не просто риторично недоумение, а вик на съвестта в епоха, белязана от морална криза. Светът, в който живеем, все повече се движи от материални интереси, а бездуховността и злобата се превръщат в инструменти за постигане на цели. Когато човек постави материалното над духовното, той неизбежно руши не само душата си, но и самата си човешка същност.

Съвременната реалност е изпълнена с примери за тази нравствена разруха. Един от тях е опитът на наемател – адвокат, да присвои чужд имот, като в процеса на това не се спира пред нищо: клевети, набеждаване, уронване на престижа на собственика. Как е възможно един човек, който би трябвало да е защитник на правото, да изкриви своята професия в средство за лична изгода, подменяйки истината с манипулации? Отговорът се крие в дълбините на човешката природа и нейната борба между добродетелта и покварата.

Материализмът като идолопоклонство

Материализмът, в своята най-крайна форма, се превръща в идолопоклонство – култ към притежанието, към властта, към господството над другите. Това е подмяна на ценностите, при която човекът вижда в себе си не Божие творение, а „потребител“ в свят, където всичко може да бъде купено или отнето.

В християнската традиция тази подмяна е осъдена още в Писанието: „Не можете да служите на Бога и на мамона“ (Мат. 6:24). Когато материалното благополучие стане единствената цел, духовните основи на живота рухват. Именно тук се крие коренът на бездушието и злобата – човек, който е заслепен от богатството, губи способността да вижда ближния си като личност, достойна за уважение и любов.

Правото, правдата и злоупотребата с тях

Казусът с адвоката-наемател разкрива още една трагична страна на духовния упадък – злоупотребата с правото. В нормалния обществен ред адвокатът е призван да защитава истината и справедливостта. Но когато правото се превърне в инструмент на безчестие, когато законът бъде изопачен, за да обслужва користни интереси, настъпва разпад не само на обществото, но и на човешката личност.

Църковните отци неведнъж са предупреждавали, че изопачаването на правото е едно от най-страшните проявления на грехопадението. Св. Йоан Златоуст говори за онези, които „се кичат с правда, но действат с неправда“, и ги сравнява с варосани гробници (Мат. 23:27).

В случая с адвоката, който се опитва да си присвои чужд имот, виждаме класически пример за злоупотреба с власт и положение. Но над всичко стои и моралният аспект: ако човекът е готов да продаде честта си заради материална изгода, какво остава от душата му?

Омразата като инструмент за постигане на целите

Омразата и завистта са неизбежни спътници на материалистичното мислене. Когато човек възприеме света като арена, в която „оцелява най-силният“, той неизбежно започва да гледа на ближния си не като на брат, а като на конкурент или враг.

Затова не е изненадващо, че опитът за присвояване на чужда собственост е съпроводен с клевети и очерняне. Такъв човек не само се стреми да отнеме материалното, но и да унижи собственика, да го лиши от правото да защити истината. Именно тук се проявява най-голямата морална деградация – когато материалната цел оправдава разрушаването на човешкото достойнство.

Пътят към духовното изцеление

Изходът от този порочен кръг е един: завръщане към духовните принципи на истината, добродетелта и любовта. Докато хората са заслепени от алчност и властолюбие, обществото ще продължи да се разпада. Християнското учение ни напомня, че истинската сила не е в притежанието, а в духовното богатство.

Какъв е изходът за собственика на имота, срещу когото се води тази клеветническа кампания? Освен правните средства, той разполага и с по-висшата защита – истината и моралната стойност на правдата. Историята показва, че онези, които градят своя свят върху лъжа и омраза, рано или късно рухват под собствената си тежест.

Заключение

Бездуховността и злобата не са просто лични слабости, а симптоми на по-дълбока криза – загубата на духовна основа в живота. Материализмът, когато се превърне в абсолютна цел, разрушава човешкото същество и го превръща в хищник, който е готов да тъпче всяка добродетел в името на личната изгода.

Докога ще вървим по този път? Докато не осъзнаем, че истинското богатство не е в притежанието, а в способността да бъдем хора – със сърце, с душа, с уважение към ближния. Само тогава ще се освободим от илюзиите на временната изгода и ще се върнем към вечните истини, които правят човека наистина свободен.

Лалю Метев, пр. юр., 27 февруари 2025 г.