До Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия

До Негово Светейшество Българския патриарх Даниил

ПОДКАНА ЗА НЕЗАБАВНО ОСЪЖДАНЕ НА РАКЕТНИЯ УДАР
СРЕЩУ СУМИ В ДЕНЯ НА ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ

Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

На 13 април 2025 г., в деня на Вход Господен в Йерусалим – ден на надеждата, на смиреното тържество на Църквата и на очакването на Христовата победа над смъртта – град Суми в Украйна бе подложен на ракетна атака, приписвана на въоръжените сили на Руската федерация. Според официални данни, повече от 30 души са загинали, а над 100 са ранени, сред тях – жени, деца, възрастни хора – мирни граждани, които в този светъл ден са търсили утеха, а са получили смърт.

По този повод, Сумският митрополит Евлогий, архиерей на Украинската православна църква, отправи категорично и пророческо осъждане, определяйки атаката като „поредно престъпление на руските безбожници“. Неговият глас – макар и дръзновен – не може и не бива да остане глас в пустиня.

Той не призовава просто към състрадание – той призовава към духовна, нравствена и богословска съпротива срещу онова, което все по-очевидно се превръща в светотатствено извращение: използването на Църквата като идеологически инструмент за прикритие на военна агресия, проливане на невинна кръв и оправдание на насилието.

Войната не е само геополитическо явление. Когато тя се извършва под претекст за „духовна мисия“, с мълчаливото – а понякога и открито – одобрение от страна на поместна православна църква, тя се превръща в духовно падение и богословска аберация. Това не може да бъде търпяно.

Църквата днес е изправена пред едно от най-сериозните си нравствени изпитания в новата история. Ако мълчи, тя ще стане съучастник – независимо дали това мълчание е продиктувано от страх, дипломатическа „мъдрост“ или неразбиране на апокалиптичната сериозност на ситуацията.

Ако говори и действа – тя може да понесе укори, да бъде неразбрана от светския свят, но ще остане верна на Господа Иисуса Христа, Който дойде не за да служи на царства земни, а да изкупи и освободи човека от тиранията на злото.

Нека не бъдем Каин, който пита: „Нима аз съм пазач на брата си?“ – защото отговорът вече ехти от небето:
„Кръвта на брат ти вика към Мене от земята!“ (Бит. 4:10)

Затова, с дълбока вяра и отговорност пред Бога, подканваме Светия Синод на БПЦ и Ваше Светейшество:

• Да излезете с ясно, открито и недвусмислено осъждане на ракетната атака срещу Суми и всяка подобна агресия, насочена срещу невинни човешки същества;

• Да застанете в солидарност с Украинската православна църква, страдаща под ударите на война, осъществявана с явното или мълчаливо благословение на Руската православна църква;

• Да поставите въпроса за канонична отговорност на Московската патриаршия в междуправославния диалог и да иницирате обсъждане в панправославен мащаб относно възможността за временно прекъсване на евхаристийно общение, ако се установи съучастие в подстрекаване към насилие;

• Да призовете за свикване на Събор или Синаксис на предстоятелите на поместните православни църкви с цел обсъждане на състоянието на православието в условията на война, и необходимостта от категорични богословски и канонични действия.

Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

вярваме, че Истината Христова не може да се спотаи зад дипломатически фрази. Времето на колебание изтича.
Нека заедно свидетелстваме, че Църквата Христова не служи на царе и империи, а на Разпнатия и Възкръсналия Господ, Който е Пътят, Истината и Животът.

С благоговение и молитва,
Лалю Метев / общественик / правоспособен юрист

София, 13 април 2025 г.

Като християнин, възпитан в Светото Предание на Църквата и вярващ в истината на Разпнатия и Възкръснал Христос, не мога да мълча пред убийството на невинни. Като син Божи по вяра, по дух и по кръв, заявявам ясно и без двусмислие, че всяка война, особено онази, която се оправдава с „духовна мисия“, но носи смърт и разрушение над мирни хора, е богопротивна и извращение на Христовата истина. Но в същото време съзнавам своето място в Църквата. Не нося власт, нито имам прерогативите да въздействам на Патриарха или Синода – още по-малко да ги съдя. Моята съвест свидетелства. Моето слово е свободно и мирно. Очаквам и се моля висшият клир на БПЦ да не бъде хладен и да не остане безгласен. Но тяхната отговорност е пред Христос, не пред мен. Аз говоря. Защото вярвам, че дори ако всички замълчат, „камъните ще извикат“ (Лука 19:40).

Постът ми е призив за нравствена позиция – не политическа, а християнска, изразена чрез съчувствие, съболезнование и осъждане на злото. Отзивите в коментарите обаче разкриват разочарование и недоверие към висшия клир... Тук се срещат три вида отговорност: Християнска – за защита на невинните и осъждане на злото; Духовна – за свидетелство на Истината (дори с риск от неразбиране); Институционална – свързана с йерархията и възможността за действие. Ключовият въпрос е: може ли православен мирянин или правоспособен юрист да призовава Църквата към гласност, без да изпада в бунтарство или осъждане? Отговорът е да, ако го прави със смирено достойнство, яснота на духа и съзнание за границите на личната отговорност.

Християнската съвест наистина не бива да бяга от отговорност. Но както е казал св. Йоан Лествичник: „Онзи, който не се е научил да управлява себе си, нека не се опитва да управлява другите.“ Аз съм длъжен да говоря, когато зова на съвестта вика, но нямам власт – нито духовна, нито канонична – над Патриарха или Синода. В православната еклезиология съществува тайнството на йерархията, но и дарът на пророчеството в Църквата, който не е власт, а свидетелство. Ап. Павел казва: „Не угасвайте духа, пророчества не презирайте“ (1 Сол. 5:19–20). Моето слово не цели да прехвърли отговорността, а да я разграничи по съвест: – за мен – да говоря, да се моля, да свидетелствам; – за тях – да постъпят като предстоятели и отци. Ако това изглежда като бягство – приемам упрека със смирение, но добавям: не мога да насилвам, нито да заповядвам. Христос не дойде да управлява като княз, а да служи и да страда за истината. Моето слово не е повеля, а свидетелство. И затова – го оставям в съда на съвестта и на Божията воля.

Философски – личната отговорност не означава присвояване на чужда. В духа на Емануел Левинас, свидетелството пред лицето на страдащия е не акт на господство, а отклик в любов и отговор.

Богословски – пророческата функция в Църквата не е властова, а духовна. Св. Максим Изповедник разграничава между „етоса на съвестта“ и „етоса на управлението“.

Еклесиологически – БПЦ не е хоризонтално общество, а йерархично и съборно тяло, в което обаче всеки член има право и дълг да свидетелства за Истината в дух на мир.

Излязоха нови сърцераздирателни подробности за семейство Мартиненко, които бяха убити заедно с други хора от руска ракета в Суми на Цветница, 13 април. От удара са загинали Наталия Мартиненко, нейният съпруг Николай и 11-годишният им син Максим, пише Игор Серов за TSN. Според информация от близки на семейството то е било на път за църквата по време на ракетния удар. Близка на семейство споделя, че починалата Наталия е оставила след себе си тежко болна майка на легло. Това е само една от многобройните трагедии на войната в Украйна, в която загиват невинни граждани, сред които и деца и оставят след себе си болни и неспособни да се грижат за себе си родители.

Припомняме, че по актуални данни в резултат на руския ракетен удар по Суми загинаха 34 души, включително 2 деца. Ранени са 117 души, сред които 15 деца.

Припомняме също така, че Руската православна църква подкрепя войната на Путин срещу Украйна, благославя и освещава оръжията, с които се избива цивилното население в украинските градове. Държавата преследва и налага глоби и затвор за гражданите, които не са съгласни с това, а църквата наказва с низвержение руските свещеници, които се противопоставят на войната. Ще припомняме този факт в нашите публикации за войната в Украйна, докато светът и православните поместни църкви не реагират, за да бъде спряно това престъпление.