В неделния ден, когато Църквата тържествено отбелязва Входа Господен в Йерусалим, ние не само припомняме едно историческо събитие. Ние ставаме живи участници в това велико тайнство. С върбови клонки в ръце, с песен „Осанна!“ в сърцето и с душа, устремена към спасение, следваме Христос — Царя на славата. Той влиза в Йерусалим не с миризмата на земни почести, а със смирението на осле.

„Радвай се много, дъще Сионова! Весели се, дъще Йерусалимова! Ето, твоят Цар идва при тебе — праведен и спасяващ, смирен и възседнал ослица.“ — Захария 9:9

Тази сцена не е просто празник на външната тържественост. Тя е духовен зов към всеки от нас да посрещнем в сърцето си Христос — Царя, който идва с мир и обич, а не със сила и господство. Това е началото на Неговия път към кръста, път, който ще ни доведе до победата на Възкресението.

Молитвата, която произнасяме в този ден, ни напомня за неописуемото смирение на Христос: „Господи Иисусе Христе… благоволил да седнеш на осле…“ — Бог, който пребъдва в слава отвека, избира да влезе в града на мира не със славата на този свят, а с пълно себеунижение. Той идва, за да разкрие ново царство — Царство на любовта, прошката и истината.

„Той, като беше в Божия образ… смири Себе Си, като стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.“ — Филипяни 2:6-8

Докато земните владетели упражняват властта си чрез сила, страх и престиж, Христос избира да влезе в Йерусалим с лице към страданието, готов да бъде отхвърлен, унизен и разпнат, за да донесе спасение на света. Той не търси почести и земни награди, а души, които са готови да Го последват по пътя на жертвата и възкресението.

Клонките, които държим в ръце, са символ на победа и живот. Те ни връщат към възторга на онези, които изповядаха Иисус като „Сина Давидов“ — Месията, който дойде, за да донесе спасение:

„Осанна на Сина Давидов! Благословен е Идещият в Името Господне! Осанна във висините!“ — Матей 21:9

Тези възгласи на радост и възхвала обаче бяха краткотрайни, защото скоро те се обърнаха в мълчание или в обвинение: „Разпни Го!“. Както хората тогава възпяваха Христос, така и ние сме призовани да възхвалим Неговото Божество — не само външно, но и с чисти уста и нескверни души.

Тези клонки не са само външен израз на нашето посвещение, но и напомняне за вътрешната стойност на нашето поклонение и вярност към Христос.

Входът в Йерусалим не е краят, а началото на най-дълбокото тайнство: Кръстът, Погребението и Възкресението. Христос влиза в града, за да започне последните Си дни в плът — дни на страдание, молитва и пълно себеотдаване:

„Защото Човешкият Син не дойде, за да Му служат, а за да служи и да отдаде живота Си откуп за мнозина.“ — Марк 10:45

Молитвата ни призовава да достигнем „неосъдно“ до Светата Пасха — с дух, очистван от покаяние, с вяра, подхранвана от сълзи и надежда. Пасхата не е просто църковен празник. Тя е живот, тя е възкресение тук и сега, тя е отговор на страха от смъртта и тъмнината:

„Аз съм Възкресението и Животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее.“ — Йоан 11:25

Тази дълбока духовна реалност ни напомня, че Пасха е не само историческо събитие, но и постоянна и жива сила, която пребивава в нас — изцеляването и обновлението на живота ни.

В свят, изпълнен със суета, кризи и загуба на ориентир, Входът Господен ни сочи друг път — пътят на кроткия, на Онзи, който не отмъщава, а обича; не завзема, а дарява; не осъжда, а прощава:

„Научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си.“ — Матей 11:29

Този Цар няма корона от злато, а венец от тръни. Той не носи оръжие, а дарява мир, който светът не познава.

Днес, когато отново държим върбови клонки, нека се запитаме:

Готови ли сме да вървим след Него — не само до портите на Йерусалим, но и до Голгота?

Готови ли сме да Го прославим не само с устни, а с живот, отдаден на Неговата истина и любов?

В този свят, търсещ отговори и спасение, Входът Господен е призив за по-дълбокото разбиране на Царството Божие. Той ни напомня, че истинската сила не е в насилието и властта, а в смирението, милосърдието и състраданието. Така, като следваме Христос, можем да открием вътрешния мир, който идва само чрез сърцева чистота и съединение с Неговата любов.

Входът Господен не е просто празник, а врата, която води към Възкресението. Това е моментът, в който можем да възприемем дълбокия духовен смисъл на Христовото идване в Йерусалим — не само като историческо събитие, а като началото на спасението, което се реализира в живота ни всеки ден.

Нека преминем през тази врата с вяра, с надежда и с чисти сърца, за да бъдем истински свидетели на Христовата победа — не някога в бъдеще, а тук и сега, във всяка стъпка от живота ни, и завинаги.

„Благословен е Идещият в Името Господне! Осанна във висините!“ — Матей 21:9

Това е не само признание за Христос като Цар, но и покана да се присъединим към Неговата любов и победа, която не познава край.

Лалю Метев, 13 април 2025 г.