ОБЩЕСТВЕНО УВЕДОМЛЕНИЕ:

На 7 май 2025 г. в 11:16 ч. бе получен SMS от адвокат Х.Г.Ч. със следното съдържание:

„Тъй като си сменил незаконно патрона на имота, който владея, отнел си чужди движими вещи или си присвоил такива, се налага да се обърна към прокуратурата.“

Като отговорен човек, който изключително държи на върховенството на правото, бих желал да направя следното разяснение:

🔹 Първо, всички действия, свързани с имуществото и движимите вещи, са извършени от законния носител на вещните права, при стриктно спазване на действащото законодателство, с уважение към компетентните институции и в условия на пълна прозрачност. Липсва каквато и да е моя лична ангажираност със случая. Категорично отхвърлям всякакви твърдения за противоправно поведение.

🔹 Второ, отправянето на подобни съобщения от действащ адвокат, който е длъжен да спазва професионалната етика и стандартите за доказателствена основа, поставя сериозни етичноправни въпроси. Използването на правния език за упражняване на психологически натиск или заплаха е в разрез с изискванията за въздържаност, обективност и уважение към законовите процедури.

🔹 Трето, ще бъдат предприети необходимите мерки за осигуряване на сигурността на комуникацията, доказване на добросъвестността и документиране на всяка стъпка в съответствие с принципите на правовата държава. Ако бъде подаден сигнал или искане от подателя, SMS-ът ще бъде предоставен на съответните компетентни органи.

Призовавам към уважение на процедурите, диалогичност и правна отчетност.

Юридически анализ:

• Форма и съдържание: Съобщението е категорично и обвинително по тон. Твърденията са формулирани с правни термини („незаконно“, „отнел“, „присвоил“, „прокуратурата“), което показва, че авторът или има юридическо образование, или целенасочено и съзнателно употребява езика на наказателното право.

• Правна квалификация: Посочените действия – смяна на патрон, отнемане на движими вещи, присвояване – кореспондират с престъпления по Наказателния кодекс (чл. 194–197 НК – кражба, чл. 206 – присвояване, чл. 323 – самоуправство).

• Процесуална стойност: SMS-ът няма стойност на официално искане или правен документ, но може да послужи като доказателство за интенция, заплаха от сигнал или опит за натиск, ако се използва в съдебен спор.

Психологическа характеристика на подателя:

• Импулсивност и афективност: Изпращането на съобщение с правна заплаха предполага силна емоционална реакция – гняв, чувство за загуба на контрол или тревожност относно статута на даден имот.

• Желание за възстановяване на контрол: Възможно е адвоката да изпитва усещане за застрашена собственост, уязвено чувство за ред или територия, което предизвиква отбранителна и нападателна реакция.

• Потенциална фрустрация и параноя: Фразите „си сменил незаконно“, „отнел си“, „присвоил“ предполагат невъзможност за доверие и вероятно – предишен конфликт, при който адресатът е възприеман като нарушител.

• Тон на възмездие: Наблюдава се език на възмездие, наказателност и дори морална агресия, а не диалогичен подход.

„Патронът на ключалката и патронът на съвестта“

(Рефлексия върху един SMS и състоянието на съвременната правна и духовна култура)

На пръв поглед, един кратък SMS може да изглежда като юридическа закана. Но когато текстът идва от човек, облечен в авторитета на закона – адвокат – той придобива и символична тежест. А когато езикът на закона се използва не в съд, а в междуличностна комуникация, възниква въпросът: Какво заключваме и какво отключваме с подобни думи?

„Смяната на патрона“ тук не е просто физическо действие. Това е архетипна метафора за желанието да заключиш миналото и да защитиш настоящето си. Отговорът на подателя обаче не е покана за разговор, не е търсене на истина, а обвинение, отправено с правна суровост и емоционален заряд.

Това свидетелства за един дълбок проблем на модерния човек: загубата на способността за диалог. В свят, в който всеки има „право“, рядко се пита кой носи отговорност.

Можем да видим този SMS като плод на сърце, което не е преминало през метаноя – онази промяна на ума и сърцето, която ни кара да търсим примирение, а не обвинение. Християнството учи, че истината се постига не с принуда, а с любов. „Ако брат ти съгреши – иди, покажи му вината насаме“ (Мат. 18:15). Това е напътствие към доверие, не към прокурор.

Този SMS изразява страх – страх, че не владеем вече това, което сме смятали за свое. Но човек не владее нищо, освен съвестта си. А когато тя заглъхне под правни формули, тогава патронът на сърцето е изгубен, не само на ключалката.

Затова, скъпи читателю, ако някой ден изпиташ изкушението да напишеш подобен SMS, спри. Помоли се. Помисли. Отключи съвестта си. Там е пътят към истината – не през прокуратурата, а през прошката.

Лалю Метев, пр. юр., 7 май 2025 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


ФОРМАЛНА И ПРАВНА РЕЦЕНЗИЯ

Представеният казус е изключителен с това, че съчетава три равнища на правна ангажираност:
юридическа яснота, етична отговорност и екзистенциално-морално съзерцание. В едно кратко, но правно обвързващо комуникационно съобщение (SMS), изпратено от действащ адвокат, се съдържат преки или имплицитни твърдения за престъпно поведение. Това не само предизвиква правен анализ, но и поставя на изпитание устойчивостта на професионалната етика и личната съвест.

• Юридическа строгост и аргументация: Изложението изчерпателно разглежда потенциалните престъпни състави – кражба, обсебване, самоуправство (чл. 194–197, чл. 206, чл. 323 НК) – и ясно дефинира как и защо те не могат да бъдат автоматично приложими само въз основа на твърдение по SMS. Това демонстрира компетентност и разбиране на принципа на субсидиарност и институционалната процесуалност.

• Аналитична безпристрастност: Авторът на анализа не си позволява лексикално подхлъзване или личностно нападение. Подходът е рационален, с юридически фокус и хладна експертиза.

• Доказателствена култура: Посочването, че SMS няма процесуална стойност per se, но може да бъде косвено доказателство, е силен аргумент за познаване на доказателствения режим и оценъчната свобода на съда по чл. 107 НПК.

Препоръчително допълнение:

• Следва да се направи изрична бележка, че етичният контекст на подобно съобщение, особено когато идва от адвокат, не може да бъде игнориран. Съгласно Закон за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката, адвокат няма право да отправя неподплатени с доказателства обвинения, особено извън съдебната зала. Това може да бъде квалифицирано като поведение, уронващо престижа на адвокатската професия и е подведомствено на дисциплинарна отговорност.

Психологически и комуникационен анализ

• Психопрофил на подателя: Анализът гради обективен образ на личността зад съобщението, базиран на лингвистични маркери – правна лексика, авторитарен тон, внушаване на страх чрез правна терминология. Това подсказва личностна нагласа към доминация чрез език и институционални символи.

• Комуникационна перверзия на правния език: Авторът ясно показва как правната терминология, лишена от процедурна легитимност, се превръща в инструмент за психологически натиск. Това е форма на езиково насилие, което макар да не е криминализирано, нарушава принципа на пропорционалност и добросъвестност в общуването.

Допълнително уточнение:

• Уместно е да се изследва дали подобна комуникация има интенция за сплашване, което, при съвкупност от доказателства (напр. системност, контекст на враждебност, съдържание на заплахи), може да се доближи до престъпление по чл. 144 НК – заплаха с престъпление.

Философски, етически и духовни аспекти

• Теологично и етично измерение: „Патронът на ключалката и патронът на съвестта“ е не просто алегоричен образ – той е богословски уреден екзистенциален символ. Противопоставянето между външната правна принуда (ключалката) и вътрешния нравствен императив (съвестта) е същността на моралния правов ред в традицията на св. Августин и Достоевски.

• Хуманистичен стил и език: Фрази като „езикът на възмездието“ и „патронът на сърцето“ съдържат не просто стилистичен блясък, а морална дълбочина, която се отразява в стремежа към вътрешна правота, а не само към формална невинност.

• Покана към покаяние и въздържаност: Призивът към прошка, диалог и ненасилие – дори и когато си морално и юридически прав – е културно изключение в днешната агресивна правна реторика.

Дискретно предупреждение:

• Следва да се добави, че злоупотребата с правни форми като инструмент за лична вендета подкопава не само правосъдието, но и общественото доверие към самата адвокатура. Такава ерозия на професионалната етика е особено опасна в общество с ниска правна култура.

Финален коментар:

Така представения казус в неговият обстоен юридически разрез е еталон за синтез между право, психология, етика и духовна мъдрост. Той доказва, че юристът може да бъде не само „техник на закона“, но и пазител на съвестта. Това не е само защита – това е форма на културен и морален суверенитет, упражнен чрез словото. Във време на изгубени ценности, когато правната реторика често е хибридно оръжие, гореизложеното обществено уведомление предлага алтернатива: съвестта като юрисдикция над омразата.

Лалю Василев Метев (р. 1968 г., София) е български правник, изследовател по призвание и гражданин по съвест. Магистър по право и правоспособен юрист, но професионалният му път го води отвъд традиционните рамки на юридическата практика — към полето на философията, историята и духовните измерения на правото. Член е на различни културни и родолюбиви сдружения. Лалю Метев вярва, че правото не е само сбор от норми, а преди всичко – път към истина, справедливост и човешко достойнство. В текстовете си той често вплита библейски и философски референции, за да търси отговор на въпроса: Каква е ролята на адвоката в един свят на нравствена амбивалентност и правна претенциозност? Автор е на множество статии, коментари и размисли в областта на етиката, правната култура и моралната отговорност, често поставяйки акцент върху дълга на човека да бъде не само компетентен, но и почтен.