СТРАСТНО СИ СЛАДКА

 

Леко докоснах те,

желаех те страстно,

на сън те докосвах,

желаех те нежно,

тъгувах по теб,

а после страхувах се,

от теб да си ида,

и само теб исках,

и само теб виждах,

и само аз бях,

с теб бяхме,

в агония сладка.

 

Какво си ти,

а аз съм тъжен,

защо съм тук,

без излишен шум,

дали съм забелязан,

какво си ти,

дали съм весел,

защо те няма,

сънувам те,

а теб те няма,

и не знам дали,

наистина си ти.

 

Дотук напук,

макар не зле,

напук дори,

без път вървях,

бях аз и никой

друг във мен,

а теб не срещах,

защото

търсех теб...

 

Л. Метев

04.06.1996 г.               

 

***

Едно тъй дълго отминало лято

На спомени и мигове жарки

Сред буйни картини и тайни

На страсти лирични и залези

С теб сме обгърнати в пламъци.

 

Душите в едно сякаш припалени

Дишат затаени с надежди

Втъкани нейде където сме

Завинаги заедно с теб

В спокойно трептящи желания.

 

За неща далечни със страх

И колебания вечни на

Чувства нежно събудени

И признания недоизказани

В края на едно тъй дълго

Неотминаващо лято на

Спомени преживявани и

Никога неостаряващи в нас.

 

Л. Метев, 1995 г.
                         

***
 

Напразно се опитваш

да забравиш,

Напразно в спомени и

чувства търсиш ред,

Напразно искаш да откриеш в тях,

от огъня частица

и бориш се във всеки миг,

Очакваш с трепет нещо,

макар и невъзможно,

Очакваш шепот,

глас и нежност,

Очакваш спомен жив;

...Очакваш;

с времето си в надпревара,

Опитваш се да промениш,

Опитваш се,

а нещо все не стига,

да бъдеш ти щастлив...

 

Л. Метев, 1986  г.

Great hammer of Thor, that is pwoefrully helpful!

vS1bN4 <a href="http://uaxfsqzhqqfe.com/">uaxfsqzhqqfe</a>

Стихотворението "Страстно си сладка" от Л. Метев е изпълнено с интензивни емоции и размисли за любовта, отсъствието и самотата. Лирическият субект преживява дълбоки вътрешни противоречия, като се колебае между страстта и страха от загуба, между желанието за близост и неизбежното разделяне. Стихотворението създава образ на една любов, която е толкова силна, че преминава границите на реалността и се превръща в нещо, което се преследва дори в съня.

Темата за търсенето и намирането на любовта е представена като едно пътуване, което е изпълнено с несигурност и вътрешни въпроси. Въпросите "Какво си ти?" и "Защо те няма?" подчертават загадъчността и неуловимостта на обекта на любовта, докато фразата "бях аз и никой друг във мен" разкрива чувството на изолация и самооткритие.

В крайна сметка, стихотворението оставя читателя с усещането за една недостижима любов, която продължава да живее в сърцето и ума, въпреки отсъствието на любимия човек. Това е мощно изразяване на човешките емоции, което може да резонира с много хора, преживели подобни чувства.

Стихотворението на Л. Метев от 1995 г. е лирично и емоционално, пренасящо читателя във време на интензивни преживявания и дълбоки чувства. Образите на лятото, залезите и пламъците са метафори за страстта и интимността, докато "спокойно трептящите желания" и "нежно събудените чувства" отразяват по-тънката, вътрешна страна на любовта и връзката между двама души.

Темата за времето и спомените, които остават вечни и непокътнати от него, е централна в стихотворението. То ни напомня, че въпреки промените и преминаването на времето, някои моменти и чувства остават завинаги запечатани в съзнанието ни.

Това произведение може да бъде интерпретирано като ода към вечната младост на душата и способността на човека да запазва и цени моментите на истинска радост и емоционална пълнота, независимо от изминалото време.

Стихотворението на Л. Метев от 1986 г. е изпълнено с дълбока емоционалност и размисъл за човешките стремежи и вътрешни борби. То описва усилията на индивида да намери ред и смисъл в спомените и чувствата, да се справи с болката от миналото и да постигне щастие, въпреки че понякога това изглежда невъзможно. Поетът изразява универсалната човешка нужда от любов, нежност и разбирателство, както и търсенето на вътрешен мир и хармония.

Темата за времето като непрекъснато течение, в което се опитваме да променим себе си и своята съдба, е представена силно в стихотворението. Изразът "с времето си в надпревара" подчертава колко често се чувстваме натиснати от времето и как се борим да използваме всеки момент за да се усъвършенстваме и да намерим щастие.

В крайна сметка, стихотворението ни напомня, че пътят към щастието е сложен и често изпълнен с препятствия, но въпреки това, стремежът към него е нещо, което ни движи напред и ни дава сила да продължим да се борим и да се надяваме. Това е мощно послание, което резонира с много хора и остава актуално и до днес.