Дора Аврамова – по мъж Лалю Метева (псевдоним: Дарина Апостолова) пише стихове, които изразяват нейните чувства, мисли и възгледи за живота, любовта, природата, войната и мирa. Тя е противница на войната и насилието и подкрепя демократичните идеали и правата на жените. Нейните стихове са печатани в редактирания от Христо Чолчев вестник "Вестник на жената" (1921-1923). За тях Христо Ясенов е писал, че са най-хубавите стихове на български против войните (1912-1918). Тя е авторка на няколко стихосбирки, като например "Светлина и сенки" (1922) и "Песни за любовта" (1923).


Светлина


Светлина! Светлина! От всички страни
те обгръщат ласкаво лъчите.
И ти се радваш на таз светлина
и забравяш за всички скърби.

Но знаеш ли ти откъде идва
таз светлина така чудесна?
От сърцето на слънцето далеч
или от душата на човек?

От двете ли? Или от никое?
Как можеш да разбереш ти?
Светлината не пита откъде,
а само дава без да вземе.


Из „Светлина и сенки“ (1922)
стихосбирка на Дора Метева


Това стихотворение е публикувано във „Вестник на жената“ през 1921 г. Дора Аврамова, по мъж Лалю Метева е българска поетеса, учителка, преводач и редактор на преводи. Тя е творила под псевдонима Дарина Апостолова, и е била женена за Лалю Метев, един от най-заможните български индустриалци и банкери.