КАМИНАТА НА ВРЕМЕТО

Особената светлина на времето,
което не съществува
е най-сигурното доказателство,
че с теб все пак ни има.
Питам се, не кога ще се срещнем,
а дали ще се разделим.
Ще останем ли край камината
да поддържаме огъня жив,
когато в най-тъмната гора
се загубят всички стъпки,
когато изчезнат търсачите
и това, което търсят,
А ние с теб стоим в себе си
като две безкрайни точки
в центъра на вселената,
Всъщност шеметно летим -
застоят е най-голямото
движение на смисъла.  
      

При две поредни преинсталирания бях изгубил блога ти и как ли не го търсих,но все не успявах да го намеря- явно заради седмицата накрая,която го прави "секретен" :) Надявах се ти да се обадиш един ден обаче и ето- не съм се излъгал,но се надявах да е по-рано :) Прекрасни стихове си написала- трогателно чаровни и разнежващи!

:) Здравей, Ангеле, много се радвам, че ми гостуваш, благодаря ти за отношението към мен и споделеното. Това е първото от "Стихотворения без дата". Може би книга, може би просто цикъл стихове, което действително няма дата, но е сравнително отскоро, тази година. Бях повече в Х - бившият туитър. Много ми липсвахте. Но, върнах се. Блог Бг е #7 :) магичният портал, любимото ми число. Когато дойдох тук нямах много опит с "третата литература", виртуалната. Как ли не опитвах да регистрирам блога си - не и не. "Дай ми латиница, дай ми букви, дай ми цифри..." Отхвърляше името ми. Името ми е от седем букви. Родена съм в неделя - седмия ден :) Ядосах се и написах malchaniaotnadejda7 . Прие го.
Бъди здрав приятелю, хубава Есен!

ps :) иначе съм лесна за намиране, дори когато ме няма - в "категория поезия" съм - "най-четени - годишна класация". С други думи, категория Перо :)

Чудесна си- благодаря!

И аз ти благодаря, толкова се радвам, че те има, че приятелите са тук! Няма нищо по-истинско от това. От тази прекрасна, приказна реалност, която също е дом, защото може да се завърнеш...
В Бащината къща.

Много дързост, много талант се изисква за това, да излезеш от тесните рамки на привидното, от общоприетата житейска траектория на отиграното, и да приемеш тази странна на пръв поглед еклектика от оксиморонно нахвърляни опори на човешкото - време, пространство, присъствие, движение, смисъл. Напомни ми един наш приятел тук, от блога, и неговата тетралектична философия.
"Антисиметрията определя тетралектичното удвояване на противоположностите" (begetron426.blog)
И твоите образи обладават сякаш два паралелни свята - при това светове на вътрешно противопоставяне, на взаимно отрицание. Единична на кота нула, оцеляваща, вечна остава само светлината на любовта - без значение от корелациите за време, пространство, движение, плътност, причинност и следственост.
Прекрасно е, Наде!
Поздравления!

О, мила Вени, благодаря ти, толкова се радвам, че така го възприемаш. Прекрасно е това, което споделяш и колко е вярно. Да, "вечна остава само светлината на любовта", само тя има скоростта на отстоянието да движи световете, само нейната константност правораздава времена и пространства, зад чиято мрежа обаче (според Айнщайн) започвала Действителността. Ние сме пратениците на тази действителност отвъд мрежата на времето и пространството, няма други богоизбрани извън нас, изборът зависи точно от нас, принадлежи ни поименно. Дали ще изберем да бъдем богоравни, създатели или нереални, недействителни, преходни, това определяме ние. И изборът е строго индивидуален. И изборът е Любовта, за която говориш, нейната светлина. Стига да обичаме някого повече от себе си. Всичко останало е нещо друго, прах, разпилян от вятъра. Прегръдки, Вени, благодаря ти!