“Dream It Wide Awake” is a soul‑funk journey for everyone who has ever asked whether life is just a passing dream – or the place where meaning is forged in fire. Over warm bass grooves, tight drums and velvet Rhodes chords, the vocal moves between spoken word and melody, like an inner monologue that slowly turns into a prayer and a shout of hope.

The song weaves together Calderуn’s vision of life as a dream, the Christian sense of this world as preparation for eternity, and the hard wisdom that we are known not by what we reap, but by what we dare to plant in fragile soil. Mistakes appear not as final verdicts, but as punctuation marks – pauses where repentance, forgiveness and growth become possible.​

At its core stands the existential insight that a clear “why” can carry us through almost any “how”, echoing Nietzsche and Viktor Frankl’s conviction that even suffering can become a place of meaning rather than pure absurdity. The result is a track that is at once reflective and deeply grooving: a neo‑soul confession for restless hearts who still choose to say “yes” to life, wide awake in the dream.


Dream It Wide Awake – Lalu Metev
Verse 1

Life feels like a movie flickering on the wall,
Shadows in the morning, gone by nightfall.
I’m reaching through the echoes, trying to understand,
Is this just illusion or a map in my hand?

Pre‑Chorus 1

If every breath is borrowed time,
I’ll spend it tracing out Your sign.

Chorus

If this life is just a dream, let me dream it wide awake,
Let me plant my little seeds in every risk I take.
Don’t judge me by the harvest, but by the ground I turn,
By the love I leave behind in every lesson that I learn.

Verse 2

Mistakes like commas in the story of my days,
Break my sentences, but teach me how to phrase.
I stumble through the chapters, ink on trembling hands,
Yet grace keeps rewriting what my fear demands.

Pre‑Chorus 2

If every fall can be reset,
Then every scar is alphabet.

Chorus

If this life is just a dream, let me dream it wide awake,
Let me plant my little seeds in every risk I take.
Don’t judge me by the harvest, but by the ground I turn,
By the love I leave behind in every lesson that I learn.

Bridge (spoken‑sung)

I found my why in the silence, when the night felt way too long,
Heard a whisper in the chaos: “You are weak, but you belong.”
If I have a why to live, I can walk through any fire,
With a cross upon my shoulder and a heart that won’t retire.

Breakdown hook

Dream or real, I won’t run,
Turn my wounds into sun.

Final Chorus

If this life is just a dream, I will dream it wide awake,
Turn my suffering into meaning, every heartbreak, every ache.
Don’t judge me by the harvest, by the medals that I earn,
Judge me by the souls I lift and by the way my spirit burns.

Lalu Metev, December 3, 2025

– – –

„Сънувам буден този живот“ е soul‑funk пътешествие за всички, които някога са се питали дали животът е само мимолетен сън – или точно онова място, където смисълът се изковава в огън. Върху топли бас линии, стегнати барабани и кадифени акорди на Rhodes вокалът се движи между говорно и пеено, като вътрешен монолог, който постепенно се превръща в молитва и вик на надежда.

Песента вплита визията на Калдерон за живота като сън, християнското усещане за този свят като подготовка за вечността и трудната мъдрост, че не ни познават по това, което пожънем, а по това, което сме посмели да посеем в крехката почва на дните си. Грешките не са окончателни присъди, а препинателни знаци – паузи, в които покаянието, прошката и израстването стават възможни.

В сърцевината стои екзистенциалното прозрение, че ясно „защо“ може да ни пренесе през почти всяко „как“, в резонанс с Ницше и Виктор Франкъл, за които дори страданието може да се превърне от абсурд в място на смисъл. Резултатът е едновременно съзерцателна и дълбоко groovy композиция – neo‑soul изповед за неспокойни сърца, които въпреки всичко избират да кажат „да“ на живота, будни насред съня.


Сънувам буден (този живот)

Куплет 1

Животът е като филм по стената без звук,
Сенки на разсъмване, изчезват до здрач стар и скучен.
Протягам се в ехото, опитвам се да разбера,
Дали е само мираж, или карта в ръката ми сега.

Пре‑припев 1

Щом всеки дъх е взет назаем час,
ще търся Твоя знак във всеки миг и глас.

Припев

Ако този живот е сън, нека сънувам буден аз,
да засявам своя смисъл във всеки риск, във всеки час.
Не ме мери по жетвата, а по земята, що ора,
по любовта, която оставям във всяка своя рана и следа.

Куплет 2

Грешките – запетайки в моя жив текст,
спъват ми изреченията, но ми учат следващ ред.
През глави и сезони, със ръце във мастило,
а благодатта пренаписва онова, което страхът е скроил.

Пре‑припев 2

Щом всеки паднал може пак да стане прав,
тогава всеки белег е азбука, знак и грав.

Припев

Ако този живот е сън, нека сънувам буден аз,
да засявам своя смисъл във всеки риск, във всеки час.
Не ме мери по жетвата, а по земята, що ора,
по любовта, която оставям във всяка своя рана и следа.

Бридж (spoken‑sung)

Намерих своето „защо“ в тишината на нощта,
чух шепот сред хаоса: „Слаб си, но си Мой, върви с това.“
Щом имам „защо“ да живея, ще мина през всеки пожар,
със кръст на рамо и сърце, което няма да е стар.

Breakdown hook

Сън или свят, няма да бягам,
от раните слънце ще изваждам.

Финален припев

Ако този живот е сън, ще го сънувам буден пак,
ще превръщам своето страдание във смисъл, не във мрак.
Не ме мери по жетвата, по медали, слава, чест,
а по душите, що повдигнах, и по огъня, що в мене не угасна днес.

Лалю Метев, 3 декември 2025 г.

I begin in the threshold where a word is not yet born and silence still remembers its breath. I write to shape what insists on being carried forward — not as ornament, but as revealed truth. My practice moves like inner weather: shifts of memory, tenderness, and the questions that refuse to leave us. Genres are rooms of one house — poems, essays, fragments, genealogies, musical sketches — each a voice in a single resonant chord. Even silence has its essential place in that chord. I attend to the small gestures that disclose identity; to the secret bridges between private life and collective memory; to the quiet architecture of the spirit that needs no ceremony. My aim is language that opens rather than decorates — windows through which readers encounter their own inner sky. Form, conscience and intimacy guide me: introspection keeps me honest; conceptual shape grants the invisible weight; moral sensibility anchors each phrase. My professions — poet, publicist, jurist — lean together: law sharpens clarity, poetry humbles certainty, philosophy teaches listening to what is unsaid. If a single thread unites my work, it is this: to transmute vulnerability into luminous strength and to make silence a place of meaning. I am Lalu Metev — Bulgarian poet, essayist and jurist. I write to preserve what is delicate and essential in the human spirit, to follow traces of memory and dignity, and to find where the personal meets the universal. This is the path I walk; this is the voice I follow; this is the presence I offer.