English adaptation of the text (for spoken word)
Spoken softly, almost in a whisper:
“Message to a ruler.”
A brief pause – only a low drone.
“There is no need to ask you whether you are Bulgarian.
The question has long ceased to be about origin.
It is about whether the human being within you
still coincides with the name of the people you pronounce.”
Gentle build‑up – piano enters.
“For the one who lives off the fear and deprivation of the many
stops belonging to their own community,
even if they still carry its documents and symbols.”
Pause, a slight rise in the strings.
More firmly, with emphasis:
“Power that does not protect but devours
slowly turns the person
into an instrument of its own greed.”
Short pause, a low tom hit.
“The body still occupies a place in the institutions,
signs laws, distributes resources,
but the soul contracts into a dark stain –
numb to hunger, humiliation and despair.”
Medium dynamics, analytical tone:
“Thus, from a person there remains only a silhouette:
a figure casting a shadow over the common root,
no longer remembering that it, too, once grew from it.”
Pause – only strings.
Second degree of tension:
“In the eyes of those stripped bare,
the ruler rarely appears as ‘a human being in fullness’.
He appears rather as a function –
of pressure, of decay, of impunity –
and that is why the language of the people
pulls him down into the image of an animal,
a faceless body at the feeding trough.”
Slight withdrawal, analytical climax:
“This zoologisation is not merely a crude insult;
it is an intuitive attempt to name
the disintegration of personal dignity
in the service of an impersonal system of gain.”
Preparation for the great climax – strings, dark choir:
“The Christmas in question
is not a season of laden tables,
but a figure of eschatological time.”
A bell motif, then silence.
“It marks the moment
when history ceases to be a convenient backdrop
and begins to read our names aloud –
not in a courtroom,
but in the conscience of the community
and in our own memory.”
Climax – strongest dynamics:
“Then every decision taken as ‘procedural’ and ‘impersonal’
returns not as an administrative act,
but as a tolling of a bell, heard within,
when there is nothing left to distribute
and no one left to rule.”
Fading, yet firm resolution:
“Within this horizon you inevitably find yourself not as a master,
but as the accused –
not before the people as a crowd,
but before the very meaning of the word ‘human’.”
Soft pause.
“You are not the victim because others have ‘slandered’ you,
but because your own deeds have severed
the bond between your ‘I’
and the common root from which you could have lived.”
Final sentence – almost no music, only a low drone:
“The ultimate verdict is not political but existential:
a man can gain an entire state,
and yet lose himself.”
Long pause – fade out.


Примерно фразиране с дишане и динамика:
Спокойно, почти шепнешком
„Послание до един управник.“
(кратка пауза, само дрон)
„Не е нужно да те питаме дали си българин.“
(микро пауза)
„Въпросът отдавна не е за произхода,
а за това дали човекът в тебе още съвпада
с името на народа, което произнасяш.“
Леко изграждане – пиано влиза
„Защото онзи, който живее от страха и лишението на мнозинството,
престава да принадлежи на своята общност,
дори да носи нейните документи и символи.“
(пауза, лек струнен подем)
По-твърдо, с подчертаване
„Властта, която не пази, а изяжда,
постепенно превръща човека
в орган на собствената си лакомия.“
(кратка пауза, том-удар)
„Тялото още заема място в институциите,
подписва закони, разпределя ресурси,
но душата се свива до тъмно петно –
нечувствително към глад, унижение и безизходица.“
Средна динамика, аналитичен тон
„Така от личност остава силует:
фигура, която хвърля сянка върху общия корен,
но вече не помни, че самата тя е израсла от него.“
(пауза – само струнни)
Втори градус на напрежение
„В очите на оголените хора властникът
рядко изглежда като „човек в пълнота“.“
(къса пауза)
„Той се явява по-скоро като функция –
на натиск, на разпад, на безнаказаност –
и именно затова народният език го снизява до образ на животно,
на безлична плът при коритото.“
Леко отдръпване, аналитична кулминация
„Тази зоологизация не е само груба обида;
тя е интуитивен опит да се назове
разпадането на личното достойнство
в служба на една безлична система на облаги.“
Подготовка за голямата кулминация – струнни, тъмен хор
„Коледата, за която става дума,
не е сезон на трапези,
а фигура на есхатологичното време.“
(камбанен мотив, пауза)
„Тя обозначава момента,
в който историята престава да бъде удобен фон
и започва да чете имената ни на глас –
не в съдебна зала,
а в съвестта на общността и собствената памет.“
Кулминация – най-силна динамика
„Тогава всяко решение, взето „служебно“ и „безлично“,
се връща не като административен акт,
а като камбанен удар, който човек чува вътре в себе си,
когато вече няма какво да разпределя
и кого да управлява.“
Затихваща, но твърда развръзка
„В този хоризонт ти неизбежно се оказваш не господар, а обвиняем –
не пред народа като тълпа,
а пред самото значение на думата „човек“.“
(мека пауза)
„Жертвата не си, защото други са те „наклеветили“,
а защото собствените ти дела са отрязали
връзката между твоето „аз“
и общия корен, от който би могъл да живееш.“
Последно изречение – почти без музика, само дрон
„Истинската присъда не е политическа, а екзистенциална:
човек може да спечели цяла държава
и все пак да загуби себе си.“
(дълга пауза – fade out)

I begin in the threshold where a word is not yet born and silence still remembers its breath. I write to shape what insists on being carried forward — not as ornament, but as revealed truth. My practice moves like inner weather: shifts of memory, tenderness, and the questions that refuse to leave us. Genres are rooms of one house — poems, essays, fragments, genealogies, musical sketches — each a voice in a single resonant chord. Even silence has its essential place in that chord. I attend to the small gestures that disclose identity; to the secret bridges between private life and collective memory; to the quiet architecture of the spirit that needs no ceremony. My aim is language that opens rather than decorates — windows through which readers encounter their own inner sky. Form, conscience and intimacy guide me: introspection keeps me honest; conceptual shape grants the invisible weight; moral sensibility anchors each phrase. My professions — poet, publicist, jurist — lean together: law sharpens clarity, poetry humbles certainty, philosophy teaches listening to what is unsaid. If a single thread unites my work, it is this: to transmute vulnerability into luminous strength and to make silence a place of meaning. I am Lalu Metev — Bulgarian poet, essayist and jurist. I write to preserve what is delicate and essential in the human spirit, to follow traces of memory and dignity, and to find where the personal meets the universal. This is the path I walk; this is the voice I follow; this is the presence I offer.

ВЪН Пеевски и Борисов от властта
Сряда, 10 декември 2025 г.
18:00 – ПРОТЕСТ за ОСТАВКА
пл. "Независимост", Ларгото на София