🎵 „Дар на живота“ е тих, но дълбоко проникващ лиричен текст – между изповед и благослов. В него няма победители и губещи, а човекът такъв, какъвто е: колебаещ се, търсещ, уязвим и отговорен. Словото не бяга от болката, но не я превръща в поза. То признава, че провалите оформят душата, че добротата не е слабост, а избор, и че най-трудният дар в живота е да носиш нежност, когато светът настоява за грубост. Музикално текстът естествено диша в пространство между нео-соул и арт-поп – с spoken-sung интонация, която звучи като вътрешен монолог, превърнат в песен. Припевът не крещи – той остава. И точно затова действа. Това е песен за онези, които: не търсят лесния път; не искат всичко, а нужното; вярват, че добротата има точен момент – понякога с думи, понякога без. Слушайте не със слушалките, а със сърцето. „Дар на живота“ не обещава утеха. Тя просто я носи.


Title: „The Gift of Life“

[Verse 1 / Spoken-Sung]
Lord, guard me from the easy road,
from dreams that lie across the world.
Grant me a clear eye and mind,
that failures shape the soul I hold.

[Pre-Chorus]
The heart rebels, the mind stays quiet,
send me someone to speak truth in love.

[Chorus / Melodic]
Make me able to carry tenderness,
in life’s hardest and most beautiful gift.
Give me imagination to place kindness,
at the right moment, with or without words.

[Verse 2 / Spoken-Sung]
Shield me from the fear of missing life,
grant me not what I want, but what I need.
In losses and trials,
teach me to grow and to succeed.

[Chorus / repeat]
Make me able to carry tenderness,
in life’s hardest and most beautiful gift.
Give me imagination to place kindness,
at the right moment, with or without words.

Lalu Metev, December 29, 2025


Заглавие: „Дарът на живота“

[Куплет 1 / Spoken-Sung]
Господи, пази ме от гладък път,
от мечти, дето лъжат на света.
Подари ми трезво око и ум,
че паденията са моята клетва.

[Пред-припев]
Сърцето бунтува, разумът мълчи,
прати ми някой, с любов да каже истината.

[Припев / Мелодичен]
Направи ме способен да нося нежност,
в най-трудния и красив дар на живота.
Дай ми въображение да слагам доброта,
в точния миг, с думи или без.

[Куплет 2 / Spoken-Sung]
Пази ме от страх да изпусна живота,
дай ми не желаното, а нужното.
В поражения и трудности,
научи ме да растя и да съзрявам.

[Припев / повтор]
Направи ме способен да нося нежност,
в най-трудния и красив дар на живота.
Дай ми въображение да слагам доброта,
в точния миг, с думи или без.

Лалю Метев, 29 декември 2025

I begin in the threshold where a word is not yet born and silence still remembers its breath. I write to shape what insists on being carried forward — not as ornament, but as revealed truth. My practice moves like inner weather: shifts of memory, tenderness, and the questions that refuse to leave us. Genres are rooms of one house — poems, essays, fragments, genealogies, musical sketches — each a voice in a single resonant chord. Even silence has its essential place in that chord. I attend to the small gestures that disclose identity; to the secret bridges between private life and collective memory; to the quiet architecture of the spirit that needs no ceremony. My aim is language that opens rather than decorates — windows through which readers encounter their own inner sky. Form, conscience and intimacy guide me: introspection keeps me honest; conceptual shape grants the invisible weight; moral sensibility anchors each phrase. My professions — poet, publicist, jurist — lean together: law sharpens clarity, poetry humbles certainty, philosophy teaches listening to what is unsaid. If a single thread unites my work, it is this: to transmute vulnerability into luminous strength and to make silence a place of meaning. I am Lalu Metev — Bulgarian poet, essayist and jurist. I write to preserve what is delicate and essential in the human spirit, to follow traces of memory and dignity, and to find where the personal meets the universal. This is the path I walk; this is the voice I follow; this is the presence I offer.