Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2008 10:40 - До Министъра на финансите
Автор: meteff Категория: Политика   
Прочетен: 4132 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 24.03.2010 22:41


ДО
ГОСПОДИН

МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ

ТУК

Н А П О М Н И Т Е Л Н О
П И С М О


От
наследници на проф. Васил Метев:

1. РАЙНА ГЕОРГИЕВА МЕТЕВА
2. ЛАЛЮ ВАСИЛЕВ МЕТЕВ
3. ВЛАДИСЛАВ ВАСИЛЕВ МЕТЕВ

с общ адрес: град София 1000,
ул. „Раковски” № 122

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Напомняме Ви най-учтиво, че до момента, въпреки дадените ни уверения, не сме получили пълния размер на присъденото ни с влязло в законна сила на 13.06.2002 г. решение на Плевенски окръжен съд за обезщетение на основание чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ на стойност 96 275 лв. [деветдесет и шест хиляди двеста седемдесет и пет лева] съгласно решение № 161 от 21.05.2002 г. [по административно дело № 102/2002 г. по описа на ПлОС]

Моля, незабавно да направите необходимото по изплащането на необосновано и без всякакви дадени ни обяснения забавяното твърде продължително време остатъчно Ваше задължение. Напомняме Ви, че неизпълнението на влязли в сила съдебни решения е наказуемо от Закона [сравни: чл. 282 и 283б от НК].

 

ПРИЛОЖЕНИЯ:

1. Удостоверение за наследници

2. Номер на банкова сметка за 1.

3. Номер на банкова сметка за 2.

4. Номер на банкова сметка за 3.

 

София, 22 юли 2008 г.

С УВАЖЕНИЕ:   ...........................

П.П. Копие до Инспектората на МФ


 

Наказателен кодекс. Престъпления по служба

Чл. 282. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6 , или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6 .

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.


Чл. 283б.
(Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, Закона за приватизация и следприватизационен контрол или чрез влезли в сила съдебни актове по друг закон, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

 

image

Пример за прилагания двоен стандарт в РБългария

по отношение погасяването на държавните дългове



РЕШЕНИЕ

5221
София, 06/08/2004

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ГЕТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА КОСТОВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
при секретар Соня Методиева и с участието
на прокурора Любка Стамова изслуша докладваното
от съдията ЙОВКА ДРАЖЕВА image
по адм. дело № 2400/2004. image


Производството е по чл.33 и сл.от ЗВАС.

Образувано е по касационните жалби на областния управител на област с административен център гр. Плевен и министерството на финансите против решение № 14/ 19.01.2004 г. по адм.д.№ 102/2002 г. по описа на Плевенския окръжен съд. Касаторите искат отмяна на решението като постановено в нарушение на материално правните норми и несъответствие с целта му. Твърдят, че решение №161/2002 г. е неясно, поради което е подадена молба за тълкуване. Признатото право на обезщетяване по чл.2, ал.7 от ЗОСОИ в размер на 362 500 лв. чрез заплащане по пазарни цени на одържавени имоти бивша собственост на АД "Лев" не е ясно как трябва да бъде изпълнено предвид установената фактическата обстановка за публична държавна и публична общинска собственост на имотите.
От съда е поискано да определи точно дължимите от държавата и общината парични суми, съобразно съответните квадратури. Навежда се довод за нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решение №14/ 19.01.2004 г. поради неконституиране по делото на Община Плевен като заинтересувано лице. Общината също следва да заплаща обезщетение по силата на закона, след като с решение по чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ имота е станал публична общинска собственост. Искат отмяна на обжалваното решение и определяне съответно на размера на обезщетението, който следва да бъде заплатен на правоимащите от министерството на финансите и Община Плевен за одържавените имоти понастоящем държавна и общинска собственост.
Министерството на финансите развива съображения за необоснованост на решението, нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Държавата и общината не са били заинтересувани лица в производството по ЗОСОИ и не е следвало да бъдат конституирани в административното производство, тъй като по силата на чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ са длъжни да удовлетворят признато със съдебно решение право на парично обезщетение. По същество намират решението за неправилно, защото съдът трябва да посочи каква част от обезщетението следва да се плати от държавата и каква от общината, поради която неяснота не може да бъде изпълнено решението за утвърждаване на оценка на обезщетението. Правните изводи не съответстват на фактическата и правна обстановка по делото. Волята на съда е неясна и е следвало да се извърши тълкуване.
Ответниците физически лица намират касационните жалби за неоснователни.
Жалбата на министерството на финансите е процесуално недопустима, защото министерството не е било страна в административното производство и не е юридическо лице по смисъла на чл. 6, ал. 10 от ЗОСОИ в чиито активи са включени одържавените имоти. По същество касационната жалба е неоснователна, защото министерството е предприело действия за изпълнение на съдебното решение. Решението на съда е ясно, поради което правилно е отхвърлена молбата за тълкуване.
Ответната страна община Плевен чрез процесуалния представител изразява становище за основателност на касационните жалби. Твърди, че не е следвало да участва в съдебното производство по тълкуване, защото не е конституирана в производството по ЗОСОИ.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за основателност на жалбите, защото мотивите на съда, че общината не е страна в производството и не е обвързана от решението са неправилни. Съдът е следвало с решението да определи размера на обезщетението по квоти с оглед субектите дължащи плащането - държавата и общината. Определянето на обезщетението като цяло без да се конкретизира съобразно задължените субекти има за последица неяснота и създава затруднения при изпълнението на съдебното решение. Като не се е произнесъл в този смисъл съдът е нарушил закона, а решението съдържа празнота, която трябва да бъде отстранена.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл.33, ал.1 от ЗВАС намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:
Касационната жалба на министъра на финансите е допустима, тъй като е подадена от страна конституирана от съда в производството по чл.194 от ГПК.
Производството пред окръжния съд е по чл. 6 от ЗОСОИ, като с решение № 161/ 21.05.2002 г. по адм.д.№ 102/ 2002 г. по описа на Плевенския окръжен съд във втората фаза на съдебното производство и на основание чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ е утвърдена оценка на обезщетението по действителни пазарни цени в размер на 362 500 лв. с правно основание чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ за одържавени имоти на АД "Лев", като е определена квотата на всеки от правоимащите наследници на акционери в търговското дружество. В съдебното производство и в двете фази са конституирани като жалбоподатели наследниците на акционерите, а на ответната страна областния управител на област с административен център гр.Плевен. Не са участвали в делото министърът на финансите и общината.
Решението не е обжалвано пред Върховния административен съд и е влязло в сила. Няма висящо производство за отмяна на постановения съдебен акт.
С молба от 27.11.2003 г. областният управител на Плевенска област е поискал от окръжния съд да постанови решение по чл.194 от ГПК, с което да направи тълкуване на решение №161/ 21.05.2002 г. по адм.д.№ 102/2002 г. по описа на Плевенския окръжен съд. Твърдението е, че областният управител не е наясно каква част от сумата следва да бъде изплатена от държавата и каква от общината, тъй като е установено, че обезщетението касае имоти държавна публична собственост и общинска публична собственост.
Твърди, че има аргумент за плащане на обезщетението от министерството на финансите и общината в разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ. Без определение на съда за конституиране на страни, за открито съдебно заседание на 13.01.2004 г. са призовани на ответната страна община Плевен и министерство на финансите.
Искането за тълкуване на постановения съдебен акт може да се направи от страната, която е заинтересувана да бъде отстранена неяснотата на решението, за да бъде обезпечено правилното изпълнение.
Следователно молба за тълкуване на постановеното решение № 161/ 21.05.2002 г. може да бъде подадена от участвалите по делото страни - в случая правоимащите и областния управител. В това производство на ответната страна се конституират неподалите молба лица участвали в съдебното производство, в което е постановено неясното съдебно решение. Страните в производството по чл. 194 от ГПК са същите, които са участвали при постановяване на неясното съдебно решение. Конституирането на министерството на финансите и община Плевен в съдебното производство по чл.194 от ГПК представлява нарушение на съдопроизводствените правила, но в случая това не се отразява на правилността на отхвърлителното решение.
За да отхвърли като неоснователна молбата по чл.194, ал. 1 от ГПК с решение №14/ 19.01.2004 г. окръжният съд е приел, че не следва да се допуска тълкуване на решението относно въпроса каква част от обезщетението следва да бъде платена от община Плевен, тъй като тази страна не е обвързана от влязло в сила решение по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ като неучаствал в съдебното производство правен субект. Впрочем с тези мотиви първоинстанционният съд не е следвало да конституира като ответници общината и министерството на финансите, защото те не са страни в съдебното производство, в което е постановено решение №161/ 2002 г. по описа на ПлОС.
Решението като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила, но по следните съображения: Предмет на административното и съдебно производство по чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗОСОИ във втората фаза е установяване на оценката на обезщетението и квотата на правоимащите. Административният орган по чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОСОИ, съответно съда, когато се произнася по чл. 6, ал. 6, изр. 3 от ЗОСОИ, нямат задължение при определяне оценка на обезщетение по чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ да се произнасят по въпроса каква част се дължи от държавата и каква от общината.
Одобрената от административния орган или съда оценка е основание за получаване на обезщетението, като спора срещу кого трябва да бъде насочено изпълнението не е предмет на делото по чл. 6 от ЗОСОИ. Волята на окръжния съд при постановяване на решение № 161/ 21.05.2002 г. по описа на ПлОС е ясна по въпросите, които са предмет на спора по ЗОСОИ. Дали една страна е обвързана или не от силата на присъдено нещо е последващ въпрос, който се обсъжда не при постановяването, а при изпълнението на решението. Като е отхвърлил молбата, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 2 вр. с чл. 11 от ЗВАС и чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, ІІІ отделение  
РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение №14/ 19.01.2004 г. по адм.д.№ 102/2002 г. по описа на Плевенския окръжен съд по отношение на останалите страни.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Пенка Гетова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Йорданка Костова
/п/ Йовка Дражева
Й.Д.


ОТГОВОР НА МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ




Гласувай:
1
0



1. анонимен - G
27.04.2009 17:09
ЗАДАВАМ СИ ВЪПРОС, КОЙТО СЕ ЧУДЯ ЗАЩО НИКОЙ НЕ СИ ЗАДАВА ДОСЕГА?
КАК МОЖЕ В ДНЕШНИ ДНИ ФИНОНСОВ РЕВИЗОР ОТ НАП ДА ИМА ДВЕ СЧЕТОВОДНИ КЪЩИ НА ДВАМАТА СИ СИНОВЕ КОИТО ДО ВЧЕРА СА ПРОДАВАЛИ ФАЯНСОВИ ПЛОЧКИ И КАК ИМ МИНАВАТ РЕВИЗИИТЕ АКО ТРЯБВА БАЩА ИМ ДА ГИ ПРОВЕРЯВА ИЛИ НЯКОЙ НЕГОВ КОЛЕГАы АТЕ ВСИЧКИ СА БЛИЗКИ ОТГОВОРЕТЕ МИ КАК?
И АЗ ЩЕ ИСКАМ ДА СЪМ В ТЕЗИ СЧЕТОВОДНИ КЪЩИ?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3199341
Постинги: 509
Коментари: 1042
Гласове: 19705
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30