Турският език – задължителен в българските училища? Трябва ли да се въведе задължителното изучаване на турски език в българските училища, за да може след време децата ни да разбират какво им говорят управляващите? Ахмед Доган ли е нашенският ПАПА? ...

Това са част от въпросите, които явно все по-често занимават българското общество и в частност питащи се като Пламен Бочев, на чиято лична позиция се натъкнах наскоро случайно.


Та на въпросите, НЕ разбира се, та то и през т.н. турско робство, не е било никога задължително изучаването на този или онзи език. Що се отнася до папата, редно е да попитаме по въпроса сам Бенедикта. Но всъщност опираме и до нещо друго, което поне на мен ми се струва от съществено естество, а именно лавината от червено оцветена книжнина, която ни залива като за последно напоследък. То не бе писане за три до пет дни, на масата и после под масата, в обедните и др. почивки, преди или след работа (така де в извън работно време, демек) и така разбираме, че и някои си Сергей-Станишевци, Даниел-Вълчевци,  Николай-Василевци и Максим-Бехаровци можели да пишат, а дали могат да четат (на турски, разбира се) не става много ясно. Та си мисля, не е ли редно да ги преиздадем и на турски, че може ли такваз работа да забравяме за електората, все пак става дума за управляващото ни просъветско и анти-българско мнозинство - пък който ще да ги чете. Едно е ясно, за да ставаш за министър, трябва не просто да умееш да четеш или пишеш на някакъв език, трябва да знаеш кога да го покажеш и най-вече пред кого. Издателите, то се знае, сами ще доприпкат. А иначе, българският управляващ трябва да владее не само турски, но и македонски, или поне да се е раждал някъде в бившия ссср...

---

ПРЕДЛОЖЕНИЕ КЪМ МОН ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПОДГОТОВКА ПО ТУРСКИ
НА НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ "ПИШЕЩИ" ПСЕВДО МИНИСТРИ И ПРЕМИЕРИ
 


 
Максим Бехар е един от най-влиятелните хора извън политиката у нас.
- според, не кой да е, а jobs.bg; би било любопитно кой ли пък е в нея?

---

3. meteff - Re: 2. zaw12929
16:40

Самият аз съм отявлен русофоб (и особено съветофоб), но за сметка на това съм прост патриот, но и англофил, дори и туркофил - наследник на онези незнайно защо все така както преди презирани в историята цариградски българи довели до извоюването на църковната ни самостоятелност от гръцкия гнет. Направих това уточнение, съвсем умишлено, въпреки че то няма конкретно отношение по повдигнатия въпрос. А той не е свързан нито със сегашното, нито с миналото или бъдещото добросъседство с някоя от балканските ни съседни държави в/извън Евросъюза и водената политика от всяка една от тях. Предците ми са писали, говорили и мислили на български език от дълбока древност, за което има запазени писмени данни още от XVII век, т.е. от времето преди отец Паисий, с което имам правото да се гордея. Родственик съм на една част от най-видните ни националреволюционери, някои от тях отдали дори най-ценното, като живота си, за нашата свобода и право на самоопределение. Позволих си да изкажа и своето собствено мнение, по този въпрос, в съгласие с даденото ми по основен Закон право на позиция. Дали това мое мнение съвпада с това на някоя политическа сила, незная, аз съм консерватор по убеждения, крайно десен като възгледи за управление, и либерален като човек в чисто личен план, но преди всичко принципен и мислещ човек, с готовност да изслушвам и възприемам всяка една разумно изказана идея. Противник съм обаче като цяло на първични и недобре обмислено изказани позиции или дори нападки по сериозни въпроси, особено от индивиди със съмнителен морал, убеждения и користни цели при това документирани във вид на пасквили разпространявани при това охотно в публичното пространство от лица нарицаеми себе си [псевдо]историци като вожда и рокер Станишев.ua, твърдящи очеизвадни небивалици в иначе чисто PR-производството си, например. Защото, като сродник на един Ботев, се чувствам не само задължен, но и потресен от присъствието на тази икона на българщината на кориците на едно такова оцветено в червено недоносче, така както и извратеното присъствие на фронтмена на по-скоро "антикомунистическата" по своята насоченост група от гр. Ливърпул (Liverpool). Научих се да чета, пиша и мисля на английски, може би преди да успея да го правя добре на родния си български, завърших Алианса. Баща ми от своя страна е възпитаник на Американското училище в София, а неговите родители са дипломирани филолози и полиглоти. Прадядо ми е бил франкомасон, владеел перфектно няколко езика, като освен френски и немски, е знаел и румънски, дори е награждаван от крал Карол I (1839-1914) с Ordinul national „Steaua Romaniei”. Неговият баща е един от най-заможните търговци в Османската империя (подрятчик на армията), със собствена кантора в Балкапан-хан и в съдружие с братя Тъпчелещови. Владеел е перфектно гръцки, турски, сръбски, руски, френски, немски и т.н. за нуждите на търговските си операции във Виена, Белград, Марсилия, Одеса и т.н. Бил е спомоществувател на редица български книги. С една дума съм потомък на интелигентски род (от чисто български произход) с особено високо отношение към книжовността, езиковата култура и значителен принос за добруването на нацията ни. Не на последно място, бих посочил факта и на наследствената си обремененост откъм любов при създаването и съхранението на огромни по-размер и значение лични библиотеки, още от времето на прапрапрапрачичо ми поп Йовчо от Трявна. Бих могъл да продължа така до безкрайност, но май по-лесно ще ми бъде да стана един ден някой (като днешните бездарници) министър, който да уплътнява с писане заслужената си почивка между някоя и друга зародила се реформа в иначе и без друго загиващото ни образователно огнище. Пък и едва ли са мнозина онези български управници изобщо в българската история позволили си да се възползват по най-грубоват начин от общественото си, макар и временно, положение за сметка на почтения данъкоплатец. И в крайна сметка защо ние трябва да им плащаме масрафа, обсъждайки ги, след като обикновения, макар и малограмотен, избирател (независимо от това дали се смята за истински или не българин) определя общото ни бъдеще, по изкривената и дълбоко засекретена демографска справка за истинското ни положение. Достатъчно е да погледнем съвсем повърхностно ситуацията в Македония и Сърбия (Косово), за да отчетем известни прилики, а що се касае до криворазбрания ни интернационализъм от съветски тип, то ми е писнало от спорове за това кой какъв е, дали Вапцаров бил по-български от българските или македонски комунистически деец и кой може да има или няма право да бъде погребван в "неговия" гроб, например. С една дума, да, ЗА съм за приемането на Република Турция в Европейската общност, но по чисто икономически причини, същевременно съм за налагането на незабавни предпазни клаузи към собствената ни неподготвена, рекомунизирана и проруски по съветски образец ориентирана страна евро-членка по милост. Благодаря, ...за критиката! Но език не се изучава и научава по задължение, а по вътрешно убеждение и необходимост, нека все пак българските управници първоначално се научат правилно на изконният ни роден майчин език и се запознаят от кумова срама най-накрая със собствената ни история и извлекат каквато и да е поука. По въпроса за манипулациите, смятам да си замълча, тъй като изразих - надявам се - достатъчно ясно позицията си по въпроса, само ще си позволя да обърна внимание върху твърдението Ви: "Българите от 19 век знаят турси, гръцки и западен( които учат там) Най много българи преди 1978 г са обучени за лекари и архитекти в Румъния и Турция." - ДА, но това се отнася до една малка част от българския представителен елит в Османската империя, но не и за скромния българин, който по правило е напълно или почти неграмотен и комуникира разговорно предимно на майчиния си български език (примесен, естествено, с турцизми използвани и до днес), с изключение на турчеещите и гуделеещите се по сметка, поради което и успял да запази през вековете духа на националната си идентичност и осъзната народностна и религиозна принадлежност, заради което днес ни има и нас все още на картата на Европа, в противен случай дайте да закрием България, пък каквото ще да става в това място където всичко или всеки се купува и продава, а децата ни да теглят или бягат от собствената си хилядолетна родина...

Да, разбира се! Турският език отдавна трябваше да е не само задължителен, но и официален в България!

Понеже съм до Румъния, наоколо има турци , сръбски се разбира, македонският е български- правилно е да учим турски, румънски и руски задължително, както и да не мразим съседите си, както бяхме до сега възпитавани
Българите от 19 век знаят турси, гръцки и западен( които учат там) Най много българи преди 1978 г са обучени за лекари и архитекти в Румъния и Турция. Да се учи никога не е излишно, турският език е прозорец към една голяма доброжелателна кум нас държава. А Вие се опитвате да ни манипулирате. picho- също.
Сложете ново начало на добросъседство и не се поддавайте на манипулациите на "Атаака" Само губи, като ни настройва срещу Турция и българските турци. Учете, четете знайте по вече и не живейте с омраза!
Евалла за постинга, че поставя важен въпрос, но не и да настройва едни българи срещу други !!!!!!!!!!!!!!!!!!!)))))))))))))))

Самият аз съм отявлен русофоб (и особено съветофоб), но за сметка на това съм както българофил, англофил, така и туркофил - наследник на онези незнайно защо все така както преди презирани цариградски българи довели до извоюването на църковната ни самостоятелност от гръцкия гнет. Направих това уточнение, съвсем умишлено, въпреки че то няма конкретно отношение по повдигнатия въпрос. А той не е свързан нито със сегашното, нито с миналото или бъдещото добросъседство с някоя от балканските ни съседни държави в/извън Евросъюза и водената политика от всяка една от тях. Предците ми са писали, говорили и мислили на български език от дълбока древност, за което има запазени писмени данни още от XVII век, т.е. от времето преди отец Паисий, с което имам правото да се гордея. Родственик съм на една част от най-видните ни националреволюционери, някои от тях отдали дори най-ценното, като живота си, за нашата свобода и право на самоопределение. Позволих си да изкажа и своето собствено мнение, по този въпрос, в съгласие с даденото ми по основен закон право на позиция. Дали това мое мнение съвпада с това на някоя политическа сила, незная, аз съм консерватор по убеждения, крайно десен като възгледи за управление, и либерален като човек в личен план, но преди всичко принципен и мислещ човек, с готовност да изслушвам и възприемам всяка една разумно изказана идея. Противник съм обаче като цяло на първични и недобре обмислено изказани позиции или дори нападки по сериозни въпроси, особено от индивиди със съмнителен морал, убеждения и користни цели при това писмено документирани пасквили разпространявани при това охотно в публичното пространство от лица нарицаеми себе си псевдоисторици като рокера Станишев, твърдящи очеизвадни небивалици в иначе чисто PR-производството си, например. Защото, като сродник на един Ботев, се чувствам не само задължен, но и потресен от присъствието на тази икона на българщината на кориците на едно такова оцветено в червено недоносче, така както и извратеното присъствие на фронтмена на по-скоро "антикомунистическата" по своята насоченост група от Ливърпул (Великобритания). Научих да чета, пиша и мисля на английски, може би преди да успея да го правя добре на родния си български, завърших Алианса. Баща ми от своя страна е възпитаник на Американското училище в София, а неговите родители са дипломирани филолози и полиглоти. Прадядо ми е бил франкомасон, владеел перфектно няколко езика, като освен френски и немски, е знаел и румънски, дори е награждаван от крал Карол I (1839-1914) с Ordinul national „Steaua Romaniei”. Неговият баща е един от най-заможните търговци в Османската империя (подрятчик на армията), със собствена кантора в Балкапан-хан и в съдружие с братя Тъпчелещови. Владеел е перфектно гръцки, турски, сръбски, руски, френски, немски и т.н. за нуждите на търговските си операции във Виена, Белград, Марсилия, Одеса и т.н. Бил е спомоществувател на редица български книги. С една дума съм потомък на интелигентски род (с чисто български произход) с особено високо отношение към книжовността, езиковата култура и значителен принос за добруването на нацията ни. Не на последно място, бих посочил факта и на наследствената си обремененост откъм любов при създаването и съхранението на огромни по-размер и значение лични библиотеки, още от времето на прапрапрапрачичо ми поп Йовчо от Трявна. Бих могъл да продължа така до безкрайност, но май по-лесно ще ми бъде да стана един ден някой (като днешните бездарници) министър, който да уплътнява с писане заслужената си почивка между някоя и друга зародила се реформа в иначе и без друго загиващото ни образователно огнище. Пък и едва ли са мнозина онези български управници изобщо в българската история позволили си да се възползват по най-грубоват начин от общественото си, макар и временно, положение за сметка на почтения данъкоплатец. И в крайна сметка защо ние трябва да им плащаме масрафа, обсъждайки ги, след като обикновения, макар и малограмотен, избирател (независимо от това дали се смята за истински или не българин) определя общото ни бъдеще, не изкривената и дълбоко засекретена демографска справка за истинското ни положение. Достатъчно е да погледнем съвсем повърхностно ситуацията в Македония и Сърбия (Косово), за да отчетем известни прилики, а що се касае до криворазбрания ни интернационализъм от съветски тип, то ми е писнало от спорове за това кой какъв е, дали Вапцаров бил по-български от българските или македонски комунистически деец и кой може да има или няма право да бъде погребван в "неговия" гроб, например. С една дума, да, ЗА съм за приемането на Република Турция в Европейската общност, но по чисто икономически причини, същевременно съм за налагането на незабавни предпазни клаузи към собствената ни неподготвена, рекомунизирана и проруски по съветски образец ориентирана страна евро-членка по милост. Благодаря, ...за критиката! Но език не се изучава и научава по задължение, а по вътрешно убеждение и необходимост, нека все пак българските управници първоначално се научат правилно на изконният ни роден майчин език и се запознаят от кумова срама най-накрая със собствената ни история и извлекат каквато и да е поука. По въпроса за манипулациите, смятам да си замълча, тъй като изразих - надявам се - достатъчно ясно позицията си по въпроса, само ще си позволя да обърна внимание върху твърдението Ви: "Българите от 19 век знаят турси, гръцки и западен( които учат там) Най много българи преди 1978 г са обучени за лекари и архитекти в Румъния и Турция." - ДА, но това се отнася до една малка част от българския представителен елит в Османската империя, но не и за скромния българин, който по правило е напълно или почти неграмотен и комуникира разговорно предимно на майчиния си български език (примесен, естествено, с турцизми използвани и до днес), с изключение на турчеещите и гуделеещите се по сметка, поради което и успял да запази през вековете духа на националната си идентичност и осъзната народностна и религиозна принадлежност, заради което днес ни има и нас все още на картата на Европа, в противен случай дайте да закрием България, пък каквото ще да става в това място където всичко или всеки се купува и продава, а децата ни да теглят или бягат...

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА да владеят писмено и говоримо български език на някакво стандартно ниво.
Изучаването на чужди езици е по желание. Ние сме еднонационална държава.

Прави сте и двамата. Трябва да се знае и да се пази българският език
Да се знае още един език, на съседите е прозорец към света. Границите ще падат, а за какво ни е, като не можем да споделим
Българите са ходели винаги на гурбет, учели са в Турция и Румъния, на Запад. Да сме отворени и за културата на съседите е по добте, отколкото да продължаваме с балканска омраза.
Постингът е хубав! Ние и на български трудно се разбираме, все някой ни поробва, щом има по широко мнение. Стига страх. Отвореост трябва и налагане най доброто от света, който започва от съседа

Тъй като въпросът е за задължителността, при това в контекста на изключително тънък и сложен за нас българите политически обвързан демографски момент, смятам че вървенето в посока към македонските събития, т.е. неизбежното налагане на втори език, за сметка на издигането авторитета на един вече признат за официален език в Европейската общност, като българския, не би довело до разширяване на границите ни на познание, ако не успеем да го опазим от посегателства и не направим усилия да съхраним красотата на чистия книжовен български език, за да могат и другите да го познаят. Що се отнася до отвореността, мисля си, че все още не сме достигнали до това искрено желание за налагане на доброто, пък и какво ще спечелим ако изгубим своята идентичност. Защо, например, в една членка на ЕС като Гърция не смятат така?

За пример ще посоча написаното в pokazatel.net, което цитирам дословно: "Интересна шуменска нишка преминава през “Блогът на Метев” в опита му за описване на родословие. Разказва за единия от прадядовците си по майчина линия – дядо Алекси Стойков, при който през 1902 година държи матура в Шумен видният турски реформатор Мустафа Кемал – Ататюрк. Ето повод за кмета на Венец, който е и шеф на фондация “Ататюрк” да направи една подписка за паметник на Ататюрк в центъра на Шумен. Само идейка." - От къде тази политизация, на един дребен биографичен факт.

от екрана и ефира най-често чуваме "Евала".
Хайде де- какво означава това. С това словосъчетание изрусеното подобие на мъж - примерът за подражание на малчуганите -ДЕО поздравява всеки.
Нямам нищо против изучаването на турски или друг различен от българският език, но най-правилно е да научим БЪЛГАРСКИ, защото живеем в България, а след това да изучаваме кой, какъвто иска западен, източен, а защо не северен или южен език. Вкопчили сме се в английски и се чудим- защо все по-малко разбираме младите/малките/.
А турският е част от арабската група/поне така си мисля/ да се изучава като втори чужд език-да
Но да е задължителен. - КАТЕГОРИЧНО СЪМ ПРОТИВ.
В същност, нетрябва да съм против. С тези темпове на развитие, най-добре ще е да се започне с изучаване на цигански/ пардон! РОМСКИ и турски и да се приключи с пълното ислямизиране.
ХЕЙ НАРОД ЗАСПАЛИЙ - за 500 години това не стана,защото имаше Мъже , а сега блюдолизци за едно недопечено овче кебабче ни продадохте.

Чест и почитания за Автора по отношение на родовият Му произход.
Ще си позволя да споделя скромното си разбиране по въпроса за езика Ни.Предварително уточнявам,че аз също съм русофоб, десен,консерватор и разбира се немога да не бъда и националист.Ние трябва с всички средства да утвърждаваме нашият,български език ,да го разпространяваме и да полагаме усилия да го изучават и други народи.Ние заемаме геополитическият център на Балканите и всяко безотговорно отношение към езика и културата ни и особено допускането на езиково-културни влияния(прекомерни) от съседните Нам страни, лесно ще превърне България в една безлика и безформена "шарена черга".Давам като пример САЩ,където като процент английските заселници са малцинство на фона на немците,холандците,скандинавците и т.н.,но са утвърдили езика си и по всичко личи,че и нямат намерение да официализират втори или трети език.Нека се поучим от този опит и да спрем да плуваме в розови видения.
Що се отнася до турция-категорично няма място в ЕС.Европа свършва на югоизточната ни граница.

Благодаря за мнението!

Като филолог, който цял живот си вади хляба чрез използване на езици, трябва да кажа:
1.Трябва да се изучават всякакви езици, но не задължително.
2. Задължително трябва да се изучава САМО български.
3. Езиковата култура на днешните българи е занемарена. Примери много - дори в Блог.бг, дори в коментарите по-горе. (От уважение и такт няма да дам примери.) Трябва да пазим езика си от силното влияние на английския. Турцизмите, навлезли в миналото, вече са част от езика ни.

Благодаря Ви, за изказаното мнение.
Напълно поддържам направеното от
Вас великолепно обобщение.